Теми по увод в психологията

У В О Д В П С И Х О Л О Г И Я Т А

Макроструктурно психологическо описание на човека

Огромната заслуга на Б.Г.Ананиев се състои в отделянето на четирите макрохарактеристики на човека като индивид, личност, индивидуалност и субект на дейността. На него принадлежи и установяването на основното психологическо съдържание на понятията индивид и индивидуалност.

воля мислене продуктивност инд.особености

субект индивидуалност

афект перцепция инд.история опит

Ч О В Е К

невродинамика пол насоченост способности

индивид личност

възраст конституция темперамент характер

Човекът като индивид се определя преди всичко от неговите възрастови, полови, невродинамични и конституционални характеристики. Човекът като индивидуалност се описва чрез индивидуалната му история и индивидуалния му опит, чрез всички индивидуални особености на сомата и психиката, чрез цялото многообразие на продуктите на неговата дейност. За описанието на човека като личност много автори използват четири макрохарактеристики: темперамент, характер, способности и насоченост. За да се съхрани

единството на стила в поведението и действията на човека също са необходими четири характеристики, но те са характеристики на субекта като носител на съзнанието: перцепцея, афект, мислене и воля. Полученото описание е концентриран израз на психологическата същност на човека въобще.
Човекът е сложно биосоциално единство, в което социалният компонент заема водещо място. Дясната страна на схемата отразява социалните характеристики на човека, изразени чрез неговата личност и индивидуалност. Лявата страна на схемата посочва природната, биологичната основа на човека, проявяваща се в особеностите му като индивид и субект на дейността.
Индивидът е най-малката частица в системата на вида, която съхранява информация за вида във времето. Основните отношения на човека в системата на вида са отношенията между родители и деца, между предци и потомци, между поколенията. Личността също е най-малката единица, но вече в друга система – обществото. Човекът като личност встъпва в актуални отношения с различни социални единици и другите хора, със своите съвременници. Понятията индивид и личност характеризират предимно интегративните отношения на човека в съответстващите системи, а понятията субект и индивидуалност характеризират диференциращите отношения на субекта със заобикалящата го среда.

ЛИТЕРАТУРА:
Ананиев, Б.Г. Човекът като предмет на познанието. С., 1976г., с.325-395
Ганзен, В.А. Системные описания в психологии. Л., 1984г., с.153 – 160

У В О Д В П С И Х О Л О Г И Я Т А

Функционална структура на психиката на човека

В психологическата литература често се поставя въпросът за системата на психическите понятия /взаимната свързаност между тях и критериите въз основа на които се осъществява тя/ и за възможността чрез нея да бъде описан реалния обект – психиката. В съвременните учебници по психология основните психически явления са описани чрез следните понятия: съзнание, внимание, памет, усещане, възприятие, перцепция, мислене, представа, реч, емоции, чувства, афект, мотив, действие, воля. Те образуват системата от понятия на общата психология.
Тези понятия могат да се групират по логическа и семантическа близост по следния

начин:

Съзнание + внимание + памет Перцепция + усещане + възприятие Мислене + представи + реч
Афект + емоции + чувства
Воля + мотив + действие
Всяка от триадите реализира една от функциите на психиката, а те са:
- функция на интеграция;
- функция на отражение: активно отражение и реактивно отражение;
- функция на регулиране: активно регулиране и реактивно регулиране.
Първото понятие във всяка триада е водещо и обединяващо за останалите две.

Съзнанието представлява най-висшия интегратор на психиката на човека, то изпълнява функцията на интеграция на целия психически живот. Вниманието и паметта са “свързващи” психически процеси, защото те участват във всички психически явления. Паметта обединява информацията за света в едно хранилище. Вниманието винаги свързва субекта с обекта или неговия образ. Перцепцията реализира функцията на непосредствено отражение. Образите на усещанията и възприятията са непреднамерени и затова перцепциата изпълнява функцията на реактивно отражение. Мисленето реализира функцията на активно отражение, защото то не копира явленията, а позволява да се проникне в тяхната същност по пътя на активно преобразуване на информацията в образни и знакови форми. Мисленето е форма на опосредствено психическо отражение. То може да бъде вербално /словесно/ и невербално
/образно/. Затова в тази триада са включени представите /образи/ и речта /думи/. Афектът съществува в две форми, емоции и чувства и изпълнява функцията на реактивно, приспособяващо регулиране. В случая под афект се разбира цялостна психическа реакция. Активното регулиране се извършва с помощта на волевите действия. Мотивът играе ролята на подбудител към действие.

Психиката на човека е динамична система, която функционира в определена активно променяща се среда. Неин вход са усещанията, които са съпроводени от емоционална оценка, а изход – действията и речта. Интегриращата функция на съзнанието /психиката/ трябва да се разглежда диалектически, защото психиката осигурява не само обединение на човека със средата, но тя предполага и осъзнаване на своята индивидуалност, отделяне на себе си от средата, т.е. диференциация.
Разглеждането на психичните явления от гледна точка на изпълняваните от тях функции помага да се създаде цялостна представа за психиката на човека.

Съзнание

Внимание Памет

Перцепция Афект Воля Мислене усещане, възприятие емоции, чувства мотив, действие представа, реч

ЛИТЕРАТУРА:
Ганзен, В.А. Системные описания в психологии. Л., 1984г.,с. 59- 70

У В О Д В П С И Х О Л О Г И Я Т А

Методи на психологическото познание

Науката може да се развива ако се попълва постоянно от нови факти, които са извлечени от реалния свят, който ни заобикаля. А успешното развитие на науката е възможно само в тези случаи, при които тя използва за натрупване на факти научно обосновани методи. Научното обосноваване на методите изисква да се разкрие взаимовръзката между методите, правилата за тяхното използване и философското разбиране на предмета на науката. Приложението на това изискване към науката психология означава, че философската интерпретация на психиката определя основните параметри и спецификата на методите на изследване, техния строеж и организация, както и анализа на получените чрез тях резултати. В този смисъл всяка психологическа школа /теория, концепция, направление/, се опира на определен, адекватен на нейните представи за психика, комплекс от изследователски методи, предназначен да докаже истинността именно на нейните идеи за същността на психиката.Тази свързаност на психологическите методи за изследване с многообразните теоретични интерпретации на основните психически реалности определя и тяхното многообразие.
Л. Леви посочва две основни причини за това многообразие. Първата се свързва със спецификата на обекта и предмета на науката психология, а втората – с това, че все още не съществува “идеален метод, метод без недостатъци….безупречен, съвършен метод..”
Леви,Л. Увод в психологията. С.,2002г., с. 141
Изключително подробна класификация на методите на психологията е предложена в “Експериментална психология” с автори проф. Г. Пирьов и доц. Ц. Цанев. Основните групи методи в нея са:
- наблюдение;
- експеримент;
- моделиране;
- психологическа характеристика;
- спомагателни методи
- специални методически подходи.
Пирьов, Г. Ц. Цанев, Експериментална психология. С., 1973 г., с. 47-60
В учебника си “Психология” Джон Д. Сиймън и Дъглас Т. Кенрик разделят изследователските методи в психологията на описателни и експериментални. Към описателните те отнасят наблюдението, изследване на случаи и проучването. Към експерименталните методи отнасят експеримента с всичките му разновидности.
Сиймън, Д. Д., Дъглас Т. Кенрик Психология. С., 2002г., с. 16-31

Цел на нашата лекция е не да се запознаем подробно със съществуващите класификации на психологическите методи, а да се спрем на най-разпространените от тях, да откроим тяхната специфика, за да разберем докъде се простират възможностите и границите на съвременното психологическо познание.
Самонаблюдението /интроспекцията/ е бил най - важният метод на философската психология наред с интерпретацията. Той е най – старият, най – разпространеният и най – критикуваният метод на психологията. Самото словосъчетание подсказва същността на метода – получаване на данни за изучаваните психически реалности чрез наблюдението им от човека /изследователя/ при тяхното протичане в самия него. Основните критики към този метод са насочени към това, че наблюдателят е едновременно субект и обект на наблюдението /той наблюдава сам себе си/. Тази двойна позиция променя същността на наблюдаваното явление, защото извършвайки самонаблюдение човек внася определено изменение в наблюдаваното явление. Освен това не е възможно едновременното протичане на някакво явление в съзнанието на човека и неговото наблюдение от същия човек. Затова и самонаблюдението не съответства на традиционния критерий за научност. Самият изследовател прехвърля своите функции върху изследвани и регистрира данни, които не са получени от него /не са наблюдавани от него/. Въпреки това този метод би могъл да се прилага при изследвания в психологията, но само като допълнителен метод, чрез който се получават сведения, които не могат да се получат по друг начин, напр. за чувства, преживявания, отношения, интереси.
Наблюдение. Чрез терминът наблюдение фактически се обозначават две понятия – наблюдението като определен вид човешка дейност и наблюдението като метод в психологията.
Способността за наблюдение като човешка дейност може да бъде обяснена само като резултат от историческото развитие на човека. Нейното изработване и развитие е крачка напред в развитието на познавателните възможности на човешката психика. Осъществяването на наблюдение означава активно противопоставяне на човешкото същество като познаващ субект на околната действителност. Наблюдението предполага също опознаване от човека на неговите цели, начините за тяхното постигане. То предполага и наличие на умение да се планират действията в пространството и времето.
Наблюдението като метод в психологията е толкова старо, колкото и самата психология. За да се проведе едно научно наблюдение трябва да са спазени определени изисквания:
- замисълът и осъществяването на наблюдението трябва да отразяват същността на изучаваното явление;
- конкретните техники, чрез които ще се осъществява наблюдението трябва да са подбрани адекватно на замисъла и спецификата на наблюдаваното явление;

- трябва да е налице обективност на наблюдението, което означава възможност за повторение и контрол.
В зависимост от това, до как