Въведение в консултативната пихология, същност и основни понятия

1. МОДУЛ - ВЪВЕДЕНИЕ В КОНСУЛТАТИВНАТА ПСИХОЛОГИЯ, СЪЩНОСТ И ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

1 ТЕМА -Предмет на консултативната психология и основни принципи

Като самостоятелна научна област на психологията това е изключително млада област. Млада в смисъл на дефиниране и уточняване на параметрите й, на похватите й, на методите й; съществува в този си, окончателен вид от не повече от 15 години. В същото време психологичното консултиране е неотменима част от дейността на всеки психолог, независимо в коя област на психологията работи. Консултативната психология застъпва тезата, че всяко едно психично явление, колкото и да е сложно, може да бъде разбрано като се изследва неговия произход, неговото развитие и неговата промяна. Когато човек има проблем за него е важно да разбере причините и факторите лежащи в основата на този проблем, само така човек може да реши и да отстрани проблема си. А не разбирайки нещата, хората приемат, че те нямат значение и по този начин причините и факторите предизвикали проблема остават неразбрани, а оттам и самият проблем продължава да стои. Целта на психологичното консултиране е преди всичко да се помогне на хората да разбират. В този процес на разбиране личната практика, личният житейски опит са много важен фактор, но не и единствен фактор. В рамките на личната си практика и на житейския си опит всеки един от нас има своите изработени похвати и умения за справяне и за разбиране.Но това далеч не винаги е достатъчно. При по-леките и стандартни проблеми психологичното консултиране на практика се прави чрез разбиране от познати, приятели, роднини, свещеници. При по-сложните проблеми, които могат да инвалидизират личността, се изисква помощ от хора с различни знания . И в двата случая водещо е разбирането.

Предметът на КП – консултацията и намесата при проблеми в адаптацията на пациенти, на болни, на инвалиди, на лица с правно-поведенчески проблеми, на психически и физически здрави лица с емоционални проблеми, като и на близките на хората от горните категории, които търсят консултация и помощ. От тази формулировка на предмета на консултативната психология с водещо значение излизат 2 понятия - понятието консултиране и понятието намеса. Консултация означава, че трябва да отговаряме на въпросите на хора с проблеми. Намеса означава третиране и подпомагане т.е. решаване на проблеми. При всички случаи когато се налага консултиране, човекът който го търси изтърпява нещо. Ако това е болен човек, било телесно, било психически, той е пациент. Обект на КП могат да бъдат и психично и телесно здрави хора с повече или по-малко дезадаптивно поведение. При тях много често става въпрос за различни варианти на защитно поведение. Като под защитно поведение се разбира, че в застрашаваща ситуация конкретният индивид се стреми да избегне очаквана репресия. При телесно и физически здравите хора говорим за клиент. Пациент се свърза с болест,клиент - със здрав човек. Не е задължително непременно човек да бъде болен за да има нужда от психологично консултиране.

Основни принципи на психологичното консултиране
1. Принцип- хората се травмират не от самите събития и ситуации, а от значението, което придават на събитията и ситуациите. И ако това значение е негативно се стига до негативни емоции. Всъщност всеки един емоционален отговор е резултат от нашата интерпретация на събитието. И оттук първият принцип в Консултативната Психология е, че едно и също събитие може да има различен смисъл и значение.
2. Когато имат емоционален проблем, хората мислят само по един начин, а КП предлага и алтернативни начини на мислене. Това разбира се изобщо не значи, че личната интерпретация е погрешна. Може да е погрешна, може да е и вярна. При Психологичното Консултиране работата на психолога е да идентифицира начина на мислене на клиента и да му помогне да види алтернативи т. е. да види и други начини на мислене. А коя от тези алтернативи клиента или пациента ще избере, това той решава сам. Така че, вторият основен принцип при ПК е, че двамата - психологът и пациентът, винаги работя в екип, в сътрудничество.
3. Особената ситуация, интерпретирана по особен начин, води до особена емоция променяща поведението. Идеята, че ако се провалиш ще изглеждаш глупак е много разпространена. И сама по себе си тази идея води до напрежение. И това не е някакъв глас в главата, това си е реална емоция.При ПК в такива случаи трябва да се работи за идентифициране на значението на провала. Това е всъщност и пътят за идентифициране на емоцията. КП е емоционално ориентирана, при нея е важно значението на мига в който си бил напрегнат, защото всеки един човек при напрежение променя поведението си. И в такива случаи хората ползват начините по които си мислят, че ще си помогнат, това са така наречените помагащи поведения. Типичен пример на помагащо поведение е, когато се страхуваш че ще изглеждаш глупав в очите на другите, да се мълчи. Колкото по-малко говориш, толкова по-малка е опасността да изглеждаш глупав.Тези помагащи поведения много често причиняват бъдещи проблеми. Как става това? Проблем- Хората имат емоционални проблеми поради негативните си интерпретации на случки и събития, тези негативни интерпретации идват от целия личен опит, от така нар. приемания или вярвания, които ние носим в себе си на база на опита си. Особеното на тези приемания е, че ние не мислим постоянно за тях, но те са постоянно някъде отзад в ума ни и за тяхното съществуване разбираме когато се нарушат. Тези приемания обикновено са полезни. Пример- ако върху едно дете бъде упражнено насилие то ще развие приемането “ не се доверявай на никого” и това приемане помага за оцеляването му, следващият път няма да се довери и няма да даде възможност да претърпи насилие. В същото време обаче това полезно за момента приемане по-късно в зрелостта на това същото дете ще му пречи да създава емоционални връзки т. е. ще му създава проблем. Тези приемания вършат по принцип полезна работа, те ни помагат. Те обаче започват да вредят ако са прекалено ригидни. Защото в основата им стои един порочен кръг. И този порочен кръг е приблизително следният: ако мислиш негативно - това те прави нещастен, ако си нещастен - мислиш негативно, колкото си по-нещастен, толкова повече мислиш за негативни неща ….. и порочният кръг на практика се затваря. Същото е и при поведенческите проблеми, например ако искаш да махнеш дадена мисъл от главата си, тя става още по-упорита. А поведенията за осигуряване на безопасност т.е. приеманията, допусканията, които ние носим в себе си всъщност пречат на хората да видят, че нещата от които се страхуват много често изобщо не се случват т.е. тези приемания или допускания, които всеки един от нас развива в личния си опит са полезни за момента в който се формират, но когато те са прекалено ригидни и фиксирани, те започват да ни пречат защото при промяна на ситуацията трябва да се променя и мисленето, така че в основата си този трети основен принцип на ПК включва разбирането, че приеманията или допусканията сами по себе си са ни полезни, но трябва да бъдат по-гъвкави, а не ригидни.
4.основен принцип в ПК е че всеки един от нас се ражда с определен ранг на поносимост и с определена степен на възможностите за справяне. Тук играят роля няколко групи фактори: 1. Усвоеният стил на поведение- това което ние наблюдаваме и усвояваме в първите години от живота си, като в основата имаме една биологична основа, един терен с който се раждаме. Над този усвоен стил на поведение се надгражда впечатването на поведенческите реакции, това е така нар. импринтинг на поведенческата реакция. Дори има хипотеза, която е доста сериозно обоснована, че за всяка една поведенческа реакция има строго определен момент в развитието на индивида в който реакцията се включва и впечатва. Над тези две неща са надстройва когнитивната фаза в която човек анализира събитията и изработва реакциите си спрямо тях. На тази база човек вече е био-психо-социално същество. Човек трябва да бъде разглеждан именно в неговото биопсихологично единство, като единен индивид. Не само като биология и не само като психика. Груба грешка е да се биологизираме човека, точно толкова груба грешка е да го психологизираме.
5.Основен принцип в КП е принципът за отношението на професионалиста, този принцип гласи, че трябва да се мисли глобално а да се действа локално, т.е. първо да направиш всестранен анализ за да се стигне до конкретния начин за помощ при конкретния проблем на конкретния човек.

2. Тема: Пациент и болен, болестно поведение, търсещо помощ поведение, екстремни ситуации

Всички тези понятия – пациент, клиент, болест, болестно поведение, търсещо помощ поведение, екстремно поведение са основни понятия в консултативната психология. Понятието пациент е тясно свързано с болестта т.е. с нарушеното психическо или физическо функциониране на индивида. Докато понятието клиент се отнася до здравия човек, здрав и като психика и като сома. Най-честата форма на общуване при консултирането между клиента и психолога е сделката. Клиента получава услуга, заплаща по някакъв начин за нея като това заплащане може да е дори усмивката на лицето му, че е решен проблема, не е задължително да има материални измерения. Поведението на болния човек не е болестно поведение. Поведението на болния човек е нормал-психологично поведение, повлияно от конкретните прояви на болестта. Болестното поведение не трябва да се разбира като поведение на боледуващ човек в прекия смисъл на думата, това е поведение на страдащ човек. По принцип болестното поведение е в различна степен дезадаптивно, а не нормал-психологично поведение. Болестното поведение се явява тогава, когато индивида преживява някакво нежелано явление, което го кара да страда, той иска да се освободи от него, но не притежава необходимите за целта умения и способности в достатъчна степен. В крайна сметка решаващо значение за болестното поведение има силата на тревожността. Консултирането на БП се състои в корекция на негативните вярвания поддържащи тревожността чрез алтернативни начини за избор на решение. И работата на консултанта е не да се мъчи да направи по-малко тревожен и по-щастлив пациента си или клиента си, когато той се намира в лоша ситуация, работата на консултанта е да му помогне да осъзнае ситуацията си, да я огледа от всички страни и да се опита да я промени. Т.е. ПК помага на хората да намират нови начини да разбират себе си и ситуациите в които са и след това да ги променят. И най-добрият вариант на консултиране е налице тогава, когато човека срещу нас не съзнава че му помагаш, много важно е той да вижда, че всъщност прави нещата сам, за да се постигне обаче това за консултанта е необходимо наличието на емпатия, плюс слушане на клиента, плюс разбирането му. И върху тези основни моменти всъщност лежи психологичното консултиране.

Модели на болестното поведение. Съществуват 2 групи спонтанни модели на БП - активни модели, които разрешават намеса, водят до активно търсещо помощ поведение и при тях хората търсят психологичната консултация,( или търсят помощ на врачка например), но търсят помощ, т.е има активно поведение да намери начин да се реши ситуацията и проблема, и пасивни модели, при които хората не стигат до някакво консултиране, до някаква помощ тъй като или отричат проблема си, или предпочитат да изчакат неговото спонтанно разрешение, типичното за пасивния модел – “каквото е писано”. Много често тези модели (пасивните) са увреждащи. Съответно на това реакцията на психолога е обратна, при активните модели той трябва да е по-пасивен, при пасивните- той да е по-активен.
Екстремната ситуация, която е изключително сложен, важен, труден за решаване проблем в КП. ЕС винаги възниква остро, възниква изведнъж, и по тази причина човек обикновено няма готовност, а няма и годност да се справи с нея. В зависимост от индивидуалните си особености ние реагираме по различен начин на ЕС, но нейната внезапност и особено нейната значимост прави всеки един от нас малко или повече неподготвен за справяне докрай с проблема. ЕС има няколко разновидности - загуба, обезобразяваща повред