Памет

Хотерсол, Д. Памет // Христоматия по психология на познанието; Съст. и Прев. от англ. ез. Людмила Андреева . – София: ЛИК, 1999

Д. Хотерсол
ПАМЕТ

Откъс от Христоматия по психология на познанието
Съставителство и превод от английски език Людмила Андреева
Издателство ЛИК, София, 1999

Определение на ученето и паметта
По отношение на хората следните определения на ученето и паметта са по-полезни:
Ученето е актът на придобиване на някаква информация или умение. Това е психичен процес, който води до съхраняване на думи, идеи, факти, умствени образи и моторни умения (или някакъв друг вид информация) в човешката памет.
Паметта е актът на съхраняване на онова, което е било придобито за по-късна употреба. С други думи, това е задържането на информацията отвъд настоящия момент. Терминът памет се отнася и до психичната система за съхранение, която позволява подобно задържане, независимо дали става дума за няколко момента или за много години.
Разбира се, резултатът от ученето и паметта е някакво наблюдаемо поведение на човека - да речем бързото откриване на велосипеда или колата, след като излезете от занятия, или даването на интелигентен съвет на приятелка как да подобри паметта си.Представете си, че след седмица ще държите изпит върху съдържанието на тази глава. Оценката ви на изпита ще е мярка за степента на овладяване на материала или на това, колко сте “научили”. Оценката обаче отразява ученето ви само частично, защото зависи от резултата от три отчетливи процеса. Първо, новата информация наистина трябва да е научена или придобита, но (2) след това трябва да бъде съхранена до изпита (надяваме се да се съхрани и за по-дълго време) и накрая (3) информацията трябва да бъде извлечена от паметта, за да отговорите на изпитните въпроси. И трите процеса са необходими за доброто представяне на изпита и всеки от тях може да ви създава трудности. Например възможно е да учите повърхностно и всъщност да не съхранявате информацията. Може да забравите информацията преди изпита. Или - и това е кошмарът на всички учещи се - може наистина да знаете информацията, но да сте неспособни да я извлечете, преди да предадете теста си на преподавателя!АНАЛОГИЯТА С КОМПЮТРИТЕ. Докато четете тази глава, може да си мислите, че подходът на преработката на информацията описва хората така, сякаш са компютри. Това не е случайно. Работата в областта на компютърната наука е оказала огромно влияние върху възникващата парадигма на преработката на информацията. Паралелите между функционирането на компютрите и на хората са изключително полезни. И двата типа системи приемат информация, вътрешно я манипулират или я преработват и след това дават някакъв резултат или изходни данни. Идеята ни за етапите на преработката на информацията е отчасти резултат от разбирането ни за функционирането на компютъра. Компютърната програма е набор от инструкции за изпълняване стъпка по стъпка на различни задачи и често е много удобно човешката дейност да се разглежда като продукт на подобни инструкции и стъпки.Това обаче не означава, че психолозите разглеждат хората просто като “умни машини” или “биокомпютри”. Използваме тази аналогия с компютъра и неговото действие, за да се опитаме да разберем човешкото поведение, но не твърдим, че хората са компютри, Казваме просто, че между нас и компютрите съществуват полезни сходства. Един от начините те да се изследват е да се опитаме да програмираме компютър да върши нещо, което правят хората. Например ако се опитваме да “учим” компютрите да използват езика по същия начин, по който го правят хората, можем да научим повече за това как хората използват езика. С други думи, “психологията може да се възползва от опитите да се изгради използваща език машина точно така, както теорията за летенето е използвала опитите да се изгради летяща машина”.Видяхме съвсем накратко как са свързани ученето и паметта и как преработката на информацията е един от начините за разглеждане на паметовата функция. Сега ще разгледаме свързаните, но различни психични процеси кодиране, съхранение и извличане на информацията.ТРИ ПРОЦЕСА В ЧОВЕШКАТА ПАМЕТ. Кодирането е първият важен термин в дискусията ни върху паметовите процеси. По принцип това е възприемането и представянето на някакъв къс информация. Да разгледаме тези операции, използвайки по-простите термини от компютърната наука. Когато компютърът “чете” перфокарта, магнитна лента или диск, за да получи някаква информация, процесът се нарича въвеждане на входяща информация. Компютърът след това трябва да преведе тази входяща информация от картата, лентата или диска на използваем език или код, за да изпълни дадените му инструкции. Терминът кодиране в човешката памет съответства на тези компютърни функции (въвеждане на данни и превеждане). С други думи, кодирането означава да вземеш къс информация и да го преведеш или да го кодираш за използване от паметовата система.Представете си, че четете наум стихотворение. Мислите най-вече за смисъла му, но все пак забелязвате, че някои от думите се римуват. Кодирате стиховете първо като възприемате напечатаните върху страницата букви и думи, а после - като превеждате написаните символи в код (не в един-единствен код обаче). В действителност информацията може да се представи в паметта в един от няколко кода точно така, както понятието дърво може да се представи чрез напечатаната дума “дърво”, чрез рисунка или снимка на дърво и т. н. В нашия пример със стихотворението думите могат да се кодират по смисъл, но и по звук. Всеки от компонентите или частите на паметовата система има определен тип код, на който разчита.Съхранението е вторият съществен процес в човешката памет, след като новокодираният бит информация се “задържи” в паметовата система. Понякога съхранението продължава само няколко секунди, друг път изглежда до живот. Функцията на фазата на съхранението е просто да запазва информацията в паметта дотогава, докато е необходима. Ако търсите телефонен номер, намирате го, казвате си го на глас и бързате до телефона, за да го наберете, значи сте кодирали номера и сте го съхранили в паметта си. Съхранението в този случай е доста просто: то не изисква особени усилия. От друга страна, ако четете стихотворението, така че да можете да го рецитирате в час следващата седмица, начинът, по който подхождате към запаметяването, е много различен. Ще трябва активно да го репетирате - на ум или на глас. Във всеки случай ще съзнавате опитите си да постигнете по-продължително съхранение.Извличането е третият процес на паметта. Кодираната и съхранената информация трябва да се възстанови, за да бъде полезна. Ако не са изминали 10 или 15 секунди от виждането на телефонния номер, вероятно няма да имате трудности да го възпроизведете, защото процесът включва просто извличане на информация от това, което наричаме кратковременна памет. (В действителност не е толкова “просто”, но изглежда съвсем автоматично.) Разбира се, ако някой започне да ви говори, има голяма вероятност опитите ви да извлечете номера от паметта да се провалят и ще трябва да погледнете отново в телефонния указател. Извличането на наученото наизуст стихотворение ще изисква повече усилия от възпроизвеждането на телефонния номер. То ще включва извличане от дълговременната памет, което е по-сложно от това от кратковременната памет и е обект на друг тип “забравяне”. Ще разгледаме двата типа памет по-късно в тази глава.СЪЗНАТЕЛНИ И АВТОМАТИЧНИ ПРОЦЕСИ. В много ситуации процесите на кодирането, съхранението и извличането се появяват толкова лесно, че сякаш са автоматични. В примера с телефонния номер не е нужно да се концентрираме върху това как го извличаме от кратковременната памет или как сме го кодирали преди това. Тези неща сякаш се случват автоматично, без участието на съзнателно внимание или усилия. Обратно, малкото дете, което сега се учи да чете цифри, ще трябва усилено и съзнателно да се труди върху тази “проста” задача за кодиране. (Малките деца имат трудности и с други аспекти на паметта).Разбира се, други ситуации на запаметяване не са така автоматични и изискват съзнателното ни внимание и усилия - понякога големи усилия. Например при запаметяването на поезия преднамерено рецитираме стиховете отново и отново, търсейки насоки, които ще ни помогнат да извличаме стих след стих, когато дойде време да възпроизведем стихотворението. Разбира се, запаметяването на стихотворения не е единственият пример, който можем да използваме. Помислете за усилието, което ви коства да съхраните информацията, представена в тази глава.
Три метода за изследване: трите R
Психолозите са използвали три основни задачи, за да изучават процесите на човешкото учене и памет. Те са: заучаване наново (гelearning), възпроизвеждане (гесаll) и разпознаване (гесognition) или трите R. Тук ще опишем само накратко възпроизвеждането и разпознаването, защото се разглеждат по-подробно по-нататък в главата. Макар че не е било важна част от изследванията върху ученето и паметта през последните години, заучаването наново заслужава да се спомене заради историческата му стойност.ЗАУЧАВАНЕ НАНОВО. Първата основна паметова задача, която е била изследвана в исторически план, е заучаването наново, определено като дейност, изискваща от изследваното лице да учи материал за втори път.Херман Ебингхаус (1850-1909) обикновено се цитира като изследователят, който първи провежда системни експерименти върху човешкото учене и памет. Работейки почти изцяло самостоятелно и използвайки себе си като изследвано лице, той създава научен метод за изучаване на това, което нарича “по-висши психични процеси” - учене и запаметяване. Книгата му върху паметта излиза през 1885 г. и оказва изключително голямо влияние върху новата за времето дисциплина психология.В ретроспекция методът му за изучаване на процесите на запаметяване и забравяне изглежда много директен и прост. Той издига хипотезата, че научаването на списък с неща или факти трябва да оставя някаква следа в паметта. Ако всички тези паметови следи се загубят или са забравени, ученето на същия списък за втори път ще трябва да отнема същите усилия и време за учене, както първия път. С други думи, не би трябвало да има някакви запазени остатъци в паметта. От друга страна, ако научаването на списъка за втори път е по-бързо от първоначалното учене, тогава в паметта са останали следи - някои от нещата в него трябва да са били запаметени.За да изследва тези идеи експериментално, Ебингхаус тестира собствената си памет със списъци от безсмислени срички. Те са комбинации от съгласна-гласна-съгласна без никакъв смисъл или видими асоциации, например бим или зеп. Изследователят учи списък с такива срички, докато не достигне определено ниво или критерий на точност - да речем, докато не е в състояние два пъти да ги възпроизведе абсолютно точно. Тогава оставя настрана списъка за известно време и след като се връща към него, записва много внимателно броя опити, които са му необходими, за да го заучи наново до същото критерийно равнище. Ако първоначално са му били необходими 1