Клинична психодиагностика

Клинична психодиагностика
I. Обща психодиагностика.
Клиничната психология включва три взаимосвързани метода:
1. Интервю.
2. Психотерапевтични техники.
3. Психодиагностика.
Клиничната психодиагностика е насочена към начина, по който функционират
отделните психични сфери. Структурата на човешката личност има няколко психични
сфери:
- внимание;
- памет;
- интелект и мислене;
- личност в тесен смисъл – адаптивност, ценностна система,
емоционална сфера, воля.
Това е редът, в който те започват да се формират след раждането на човека. Първо
се формира сферата на вниманието. Над нея се надстройва сферата на паметта и
включва в себе си вниманието. На тях се надстройват интелектът и мисленето. Най-
късно в индивидуалното човешко развитие се формира сферата на личността. За да се
определи дисфункция във всяка от тези сфери, са необходими инструменти, за
изследване на определените сфери , които се наричат тестове:
· тестове, фокусирани към нарушения във вниманието;
· тестове, фокусирани към нарушения в паметта;
· тестове, фокусирани към нарушения в интелекта;
· тестове, фокусирани към нарушения в мисленето;
· тестове, фокусирани към нарушения в личността в тесния
смисъл на думата.
Изследването с тях е продължителен процес. Към психодиагностичните
изследвания има изисквания, за да са обективни резултатите:
1) Никога психодиагностичните заключения да на са следствие само
от резултатите от един тест. Трябва да се прилагат повече тестове;
2) Стандартизация на изследванията и на условията – едни и същи
инструкции, максимално ясни;
3) Тестовете да не са еднотипни и еднообразни – да дават максимална
информация, но да няма опасност изследваното лице да схване какво се иска от него -
няма обективност;
4) Времетраенето е различно в зависимост от целта, която си поставя
изследователят. Ако е насочено към една сфера (час-час и половина). Ако се изследват
две, три или всичките психични сфери, е необходимо много време. За да е ефективно
обаче това изследване не трябва да е прекалено кратко (не може да преодолее
психологическите защити на индивида да се представи в благоприятна светлина – освен

ако не се опитва да заблуди специалиста). Тези изследвания трябва да са по-дълги , за
да се натрупа определена умора на защитите. Но при по-голяма умора пак се изкривяват
резултатите. Оптималната продължителност е между 60 и 90 минути. Рядко при хора с
ограничени възможности може да с намали на 45 минути, а при други на 120 минути, но
не повече.
В клиничната психодиагностика има пиходиагностични изследвания и
психодиагностичен сеанс. В едно изследване може да се включат няколко сеанса. В
един ден с един човек не трябва да се извършва повече от един психодиагностичен
сеанс.
Резултатите от тестовете могат да са количествени и качествени. Количествени
резултати има при тестове, които подлежат на математическа обработка. Другите
подлежат на качествен анализ. Резултатите трябва да са на език, разбираем за всички
хора, не само за специалисти. Те поставят въпроса за различни дисфункции. Нормата
трябва да се заложи в резултатите.
6-степенна скала за успеваемост:
1 степен: Норма при успеваемост 84% и нагоре;
2 степен: Леко нарушение при успеваемост 84- 68%;
3 степен: Умалено нарушение при успеваемот 68-51%;
4 степен: Значително нарушение при успеваемот 51-34% ;
5 степен: Тежко нарушение при успеваемост 34-17%;
6 степен: Много тежко нарушение при успеваемост 17% и надолу.
При психодиагностичните изследвания резултатът е в полза на изследваното лице,
каквато е оценката на клиничния психолог с оглед на телесното и психичното здраве на
изследвания индивид. Чрез тази скала за всички резултати не е необходима контролна
група, а се оценява какво е състоянието на изследваното лице. При резултати, близки до
границите, ние преценяваме какво да пишем, за да е в полза на пациента. Степените се
припокриват.
II. Клинична психодиагностика на вниманието
Вниманието се формира на звена и в хода на индивидуалното развитие се
надстройват едно над друго и всяко следващо включва предните. Първо се формират
концентрация и устойчивост. Следва обхват на вниманието. Следва превключваемост.
На края в хода на индивидуалното развитие се формира разпределяемост. Поради
болестни причини човешкото внимание се уврежда. Първо се уврежда
разпределяемостта, а най-късно и най-трудно – концентрацията. Степените на
увреждане на вниманието зависят от степента на болестния процес и неговата давност.
1. Техники за изследване на концентрацията: техническо „изваждане” в два
варианта, и устойчивост.
- 100-7 (седем от сто се вади)
- 30-3 (три от тридесет се вади)
Инструкция: опитайте се от числото 100 да почнете на глас да вадите числото 7,
докато стигнете някъде около 0. Изследването започва с два въпроса – Колко е 100 без
7? А 93 без седем? Психологът не подсеща изследваното лице докъде е стигнало или

кое число вади. Маркира се латентното време между отделните междинни отговори
чрез многоточие, 1 секунда – 1 точка. Отговорите се записват в хоризонтални редове, а
не вертикални.
Оценка: за грешка се разбира погрешен отговор спрямо предишния. Съществуват
два вида грешки :
1) Грешка в единиците – когато грешният отговор
е в същия десетичен ред, в който е и верния отговор – дава информация за състоянието
на концентрацията и устойчивостта на вниманието.
2) Грешка в десетиците – когато грешния отговор
е в десетичен ред от този на верния отговор – дава информация за проблеми в
концентрацията и устойчивостта на вниманието и за проблеми в интелекта евентуално,
затова трябва да се изследва и интелигентността.
Оценка на резултата: брой грешки + възраст и житейски опит на изследваното лице
+ характера на латентното време. Сметките се отдават различно на хората в различна
възраст и с различен житейски опит.
До 20 г. – Една, максимум две грешки са допустими;
20-30 г. - Гъвкавост и пластичност на всички психични процеси. (Допустими
грешки 2-3);
30 – 60 г.- Допустими 3-4 грешки;
Над 60 г. – Допустими 4-5 грешки.
Ако изследваното лице в житейския си опит борави с аритметични действия,
изискванията са по-високи:
До 30 г – няма право на грешка;
30-60 г. – допустими 1-2 грешки;
Над 60 г. – допустими 2-3 грешки.
Ако се е наложило вместо 100 – 7 да използваме 30-3, това означава, че човек има
нарушение в концентрацията на вниманието и взимаме за база умерено нарушение и
това е заключението, ако той се справи. Ако не – се заключава тежко, дълбоко и т.н.
Роля на латентното време – зависи от психичните теми на всеки човек. По-бързо
психично темпо намалява латентното време. Това е личностна особеност, която няма
нищо общо с вниманието. Ако латентното време между различните отговори е
приблизително еднакво, няма проблем. Ако обаче то е различно навсякъде, това дава
информация за устойчивостта и концентрацията на вниманието.
2. Техническо изследване на обхват на вниманието.
Едносимволни коректурни проби. В тях има няколко вида символи с еднаква, равна
бройка. Те са върху бланка в разбъркан вариант и задачата е един от тях да бъде
маркиран по някакъв начин за възможно най-кратко време. Символите могат да бъдат
измислени фигури, геометрични фигури, животни, растения (за деца), букви. На всяка
бланка има равен брой символи от всеки вид , равен брой редове , равен брой символи
на ред.
Ако изследваното лице работи с половината бланка, това влияе върху резултата.
Някои по-бързо се включват в нова дейност (започват с по-бързо темпо с по-малко
грешки) и по-бързо се уморяват (към края забавят темпа на работа и увеличават броя
грешки). Други по-бавно се включват в нова дейност (започват с по-бавно темпо,

допускат повече грешки) и с времето увеличават темпото, намаляват грешките. Но
диапазонът на степените нарушения е голям и дали ще се използва половината или
цялата бланка не влияе върху заключението.
Стандартни са вариантите върху буквата „О” и буквата „Е”, първо е вариантът с
буквата „О” и после с буквата „Е”. „О” е закръглен символ, а „Е” е ъгловат символ.
Зрителният анализатор на човека възприема по-лесно закръглени символи. Основният
принцип в диагностиката е постепенно усложняване.
Инструкция: проследявате от край до край, един след друг хоризонталните редове
(показваме). Задачата е колкото може по-бързо да задраскате всички букви „О” или „Е”.
По време на изследването психологът трябва да засече времето за справяне със
задачата (начало-край), дали изследваното лице спазва инструкцията (дали задрасква),
дали проследява от край до край или един след друг (дали не е разбъркано или
вертикално). Ако не е така, прекъсваме, обясняваме на ново и започва пак. Задраскваме
с една чертичка, а не по-друг начин. Работи се с време и грешка. Грешка – пропуснато
да се задраска буква (а не грешно задраскана буква).
Формула (успеваемост) = брой верни*нормативно време/реално време, за което
изследваното лице се е справило. Нормативното и физическото време са в секунди.
Всяка буква на бланката е представена 100 пъти и формулата е за цялата бланка. Ако е
работено с половината бланка, символите са на половина и реалното време е на
половина – броят на пропуските се умножава по 2 и тогава се вади от цялата (100 броя)
и реалното време също се удвоява.
За буква „О” нормативното време е 160 секунди.
За буква „Е” нормативното време е 230 секунди.
След оценката на успеваемост се ползва скалата на Мечков за определяне на
състоянието (тежко, средно и т.н.). Нарушението на обхвата на вниманието се нарича
ограниченост на обхвата.
3. Техники за изследване на превключваемост на вниманието.
Изследва се също с коректурна проба в нейния двубуквен вариант – маркират се две
букви по два различни начина.
Инструкция: сега ще ви усложня задачата. Отново проследявате от край до край,
един след друг водоравните редове, само че сега задрасквайте едновременно две букви-
буква „А” и буква „С”, която където видите. При това буква „А” задрасквайте с отвесна
черта, а буква „С” с водоравна черта.
Задачата на психолога е да отбележи време за начало и край, да проследи дали
човек не тръгва да търси първо единият символ в реда и после да търси другия наново.
Трябва да ги търси едновременно. Не е задължително винаги да започва от дясно-
наляво, може да ги редува зигзагообразно през ред. Това е знак за съобразителност
(всичко, което не е забранено в инструкцията, е разрешено). Резултатите се обработват
по същия начин, нормативното време е 400 секунди.
4. Техники за изследване на разпределяемост на вниманието.
Най-късно в хода на индивидуалното развитие се формира тази компонента на
вниманието. Тя включва останалите компоненти. Ако вниман