Мотивация за употреба на алкохол

1
МОТИВАЦИЯ ЗА УПОТРЕБА НА АЛКОХОЛ

Проданов Михаил
Д-р – Институт по психология – МВР, гр. Бургас

Авторът изразява мнението, че практически е невъзможно за мнозинството от хората да престанат да
употребяват алкохол изцяло, поради културални, икономически и психологически причини.
Алтернативата за конкретната личност е да изгради съответен самоконтрол върху алкохолната
употреба до такава степен, че да избегне злоупотребата и зависимостта. За да постигне ефикасен
самоконтрол, човек се нуждае от добро самопознание и прозорливост. Предложеният в научното
съобщение въпросник би могъл да се използва за тази цел. Представени са статистическите
показатели за надеждност и валидност на въпросника и критичната стойност, която диференцира
групата на “нормалните пиячи” от тази на злоупотребяващите и зависимите от алкохол.

ALKOHOL USE MOTIVATION
Prodanov Mikhail

The author expresses an opinion that practically is impossible majority of people to give up drinking totally,
because of cultural, economical and psychological reasons. The alternative for one person is to set up relevant
self-control over alcohol usage to such a degree avoiding alcohol abuse and addiction. To carry out efficacious
self-control, the person needs to improve self-knowledge and foresight. Fore that purpose, the questionnaire
suggested below, could be useful. The statistics for reliability, validity of questionnaire and cut point drawing
a line between groups of “normal drinkers” vs. alcohol abusers are presented.

1. Самопознание, самоконтрол и прозорливост.
Употребата на алкохол е неразривно свързана с културата ни; освен това алкохолните
напитки са лесно достъпни и се рекламират широко. Към това може да се добави, че в
определени случаи и малки „дози”, алкохолът може да облекчи болката и страданието, да
премахне напрежението и страха, да направи човек по-уверен. Поради тези причини,
трудно бихме си представили тотална трезвеност и пълно въздържание от всички. Факт е,
че много хора употребяват алкохол само в определени случаи и в неголеми количества,
което не води до зависимост и/или/ „алкохолни проблеми”. Други могат да бъдат
наречени „битови” и/или/ „социални пияници”. Големият въпрос е: къде е границата,
отвъд която може да се развива алкохолната болест. Според Е.Войдилло разликата между
пияницата и алкохолика е в това, че пияницата е човек, който пие много, но контролира
своето пиене и във всеки момент може да престане да пие. Алкохоликът е болен човек –
такъв, който е станал зависим от алкохола, т.е. изгубил е контрола над количеството изпит
алкохол[ Войдилло Е., 2002, стр.18-19]. В този аспект, би могло да се каже, че пияницата
често употребява алкохол, мотивиран от определени подбуди, различни от мотивацията на
зависимия вече алкохолик. Същевременно, много хора имат различни проблеми, свързани
с употребата на спиртни напитки, без да са зависими: пътно-транспортни произшествия,
конфликти в семейството и т.н. Следователно, ако се говори за относително безпроблемно
пиене, то това е умерената употреба, която не се е превърнала в ежедневие, т.е. налице е в
малко житейски ситуации, а в количествено отношение е минимална, така че не се стига
до „злоупотреба”.
Един от начините да се предпази човек от алкохолна зависимост е чувството му за
мярка и знание за границата между „почерпката” и „пиянството”. Това може да се
контролира съзнателно, ако личността разполага с инструментариум за самооценка.
Разбира се, този инструментариум може да се предложи и от консултант или от близък
човек. Самооценката за това докъде даден човек е стигнал с пиенето може да го принуди
да „вземе мерки” и да се предпази от формирането на зависимост. По-реалистичният
вариант включва консултиране със специалист, контактът с който би имал ефект на един
първоначален етап на алкохолна употреба. Самопознанието за това защо човек пие и
докъде може това да го отведе е много по-силен мотив за себепромяна, отколкото
стряскащата пропаганда против алкохола.

2

2. Диагностика и самодиагностика на мотивите за употреба на алкохол.
2.1. Описание на използвания инструментариум.
За целите на диагностиката на алкохолната употреба може да се използва въпросникът,
разработен от Завьялов [ Завьялов В.Ю., 1986, стр.102-111]. Айтемите му дават
отговор на въпроса “защо” се употребява алкохола и като цяло включват основните
аспекти на “алкохолната полза”. В този смисъл, макар и да не е жизнено необходим за
човешкия организъм/ докато не се формира физическа зависимост/, алкохолът
“опредметява” определени потребности на човека. Твърденията представляват
операционализация на “алкохолните мотиви”, удовлетворяващи, както типични за
всички нормални хора потребности, така и патологични мотиви, свързани с
изграждането на зависимост от алкохола. Мотивите са разделени в три триади: А/
първата включва социално психологическите мотиви за употребата на алкохол. Тя се
състои от три скали: 1/ традиционни, социално обусловени и културно разпространени
мотиви; 2/ субмисивни мотиви, отразяващи подчинеността на влиянието на други хора
или референтна група; 3/ псевдокултурен тип мотиви, свидетелстващи за стремежа на
човек да приспособи своя личен опит към “алкохолните ценности” на социалната
микросреда, в която той функционира; Б/ втората триада обединява други три скали,
свързани с личностни мотиви: 4/ хедонистични мотиви – стремеж да се получи
удоволствие от действието на алкохола, а също и опит да се преживее алкохолна
еуфория; 5/ атараксически мотиви – желание да се неутрализират негативните
емоционални преживявания/напрежение, тревога, страх/ с помощта на алкохола; 6/
мотиви за хиперактивация на поведението/ стимулиращ ефект/ - стремеж да се излезе
от скуката, безделието, душевната “пустота” или желание да се усили ефективността
на своето поведение; В/ третата обхваща патологическата мотивация, свързана с
болестното влечение към алкохола: 7/ състоянието на “махмурлук”- стремеж да се
премахнат абстинентните явления с помощта на алкохола, дискомфорта, свързан с
отсъствието на алкохол, да се подобри самочувствието/ алкохолът като лекарство/; 8/
адитивни мотиви, отразяващи фиксацията в съзнанието на истинското влечение към
алкохол, “жаждата” за алкохол; 9/ мотиви за самоувреждане: стремеж да се напие
напук на себе си и на другите в качеството на протест, поради загуба на “житейски
смисъл” или перспектива. Освен като съдържание, чрез ординална скала на
отговорите се прави диференциация по интензивност на съответните алкохолни
практики, което дава възможност да се направи индивидуална оценка на личностната
значимост на посочените скали и триади и доминантата в алкохолната употреба.

2.2. Валидност на въпросника за диагностика на мотивацията за употреба на
алкохол.
Въпросникът беше апробиран върху изследвани лица, жители на град Бургас. Първата
група беше съставена от държавни служители и служители в частна фирма, а втората
група – от посещаващи сбирките на „АА” в града. Извадката, върху която беше
валидизиран въпросника “мотивация за употреба на алкохол”/ за улеснение по-нататък ще
се използва съкращението ВМУА - б.м./ се състои от 89 изследвани лица, 75 мъже и 14
жени. Броят на жените е малък, защото целта бе да се спази приблизително еднаквия дял
на жените в двете групи. Тъй като изследването беше проведено при условия на възможно
най-пълна конфиденциалност/ за да се контролира страничния ефект от типичната за
темата мнителност на служителите предвид въвеждането на строги забрани и санкции,
свързани с алкохолната употреба/, параметри като възраст, образование и длъжност не
бяха въведени. От общия брой, първата група на служителите се състои от 74 човека/ 64
мъже и 10 жени/. Втората група изследвани лица включва 15 души/ 11 мъже и 4 жени /,
които посещават група на “анонимните алкохолици”/ всички, които са присъствали на две
от сбирките на АА/.

3
Оценката на валидността беше направена чрез измерване на конструктната и
критерийната му валидност.
За конструктно валиден се приема инструментариум, който корелира статистически
значимо с други инструментариуми, измерващи същия феномен и вече валидизирани като
такива/ т.нар. конвергентна валидизация/. В конкретния случай беше използван като
критерий за конструктна валидност скалата “проблеми с алкохола”/ ALK / на клиничния
тест PAI, която съдържа общо 12 айтеми, описващи наличието на реални проблеми, като
следствие от алкохолна употреба или злоупотреба – семейни конфликти, неудачи в
работата, нарушени взаимоотношения с обкръжението, шофиране след алкохолна
употреба, а така също – преживяване на чувство за вина, деклариране на проблем с
контролиране на пиенето и др. Тази скала не дава представа за мотивацията на пиещите, а
се опитва само да отчете негативните му последствия.
Като показател за критерийната валидност на въпросника може да се приемат
статистически значимите различия в средните стойности на две групи лица: 1/ лица,
посещаващи терапевтична група на “АА” и 2/ държавни служители плюс служителите от
частна фирма.
Критерий за конструктната валидност са коефициентите на корелация между скалите
и общия бал на ВМУА, от една страна, и суровите стойности по скалата “проблеми с
алкохол”/ ALK/ от клиничния въпросник PAI. Получените коефициенти и равнището им
на значимост са отразени в Таблица №1.

ТАБЛИЦА № 1

Корелации между скалите на ВМУА и ALK
ВМУА Скала
1
Скала
2
Скала
3
Скала
4
Скала
5
Скала
6
Скала
7
Скала
8
Скала
9
ALK 0.862 0.572 0.474 0.347 0.678 0.829 0.831 0.823 0.849 0.679
Забележка: Всички коефициенти са значими при p < 0.01

Критерийната валидност е измерена чрез сравнителен анализ на данните между групата
на тези, които посещават “анонимните алкохолици” и останалите изследвани лица, които
условно могат да бъдат определени като нормално адаптирани личности, т.е. дори да
употребяват алкохол се допуска,че те нямат сериозни проблеми в междуличностните
отношения и професионалната дейност. Данните от сравнителния анализ са отразени в
Таблица № 2.

ТАБЛИЦА №2

Сравнение между групата на АА и обединената група на държавни служители и
служители от частна фирма

N Ср. стойности Ст.
отклонения
T -критерий Равнище на
значимост
Скала 1 1/ 15
2/ 74
7,67
4,88
3,58
2,85
3,303 0,001
Скала 2 1/ 15
2/ 74
4,93
1,97
3,31
2,37
3,301 0,004
Скала 3 1/ 15
2/ 74
8,20
5,58
3,69
3,27
2,769 0,007
Скала 4 1/ 15
2/ 74
7,67
2,73
3,42
2,74
6,095 0,000
Скала 5 1/ 15 8,53 5,04 5,219 0,000

4
2/ 74 1,64 1,97
Скала 6 1/ 15
2/ 74
7,53
0,84
4,14
1,64
6,169 0,000
Скала 7 1/ 15
2/ 74
7,67
0,36
5,83
1,27
4,830 0,000
Скала 8 1/ 15
2/ 74
7,73
0,50
5,36
1,28
5,192 0,000
Скала 9 1/ 15
2/ 74
3,73
0,39
3,71
0,92
3,465 0,004
ВМУА 1/ 15
2/ 74
63,67
18,89
26,32
13,65
6,416 0,000
ALK 1/ 15
2/ 71
21,40