Схема на диференциалния психологически портрет

Диференциална психология

Схема на диференциалния психологически портрет.
Подбор на лице – по правило е човек над 30г., не е удобно да се прави портрет на човек с проблеми, хомосексуалистите също не са опция, не трябва да е родител (препоръка)
Биографини фрагменти, елементи, моменти се посочват – лицето е израстнало в патологична, травмираща, нормална обстановка.
Събития повлияли на човека – има ли травматично или здраво детство ( описва се кратко)
Интелигентност – обща интелигентност, тип интелигентност, задължително социална интелигентност (2-та типа – интерперсонална - по отношение на себе си). Характера се формира от събитията в живота (работа, лъжи, удоволствия). Да се спомене за талантите (способности) ако ги има (музика, изкуство). Няма слаби таланти или много развити способности. Или ги има или ги няма.
Самопознание и себевъзприятие – наличие на адекватна или неадекватна самооценка, чувствителност към някой от Аз-овете, развити умения за самонаблюдение и анализ.
Афективни или емоционални ориентации – тип доминираща емоционалност – значими емоционални обекти, ценностите, наи-важното за него
Личност- То->Аз ; теста на Айзенк, трябва да се обясни резултата от теста ( естравертност, темперамент) хората са спокойни или тревожни (апокалиптичен). Може да отбележим и качества, структури на характера, нагласите (мотивите) не са черти, светоглед – разбиране за живота
прагматичен – на здравия разум
религиозен
научен
неуформен светоглед
Края – предписания (ако желаем) препоръка за обучение, психологическа помощ, психотерапия, смяна на работата, промяна в соц.статус.

Предметно понятиини пространства на диференциалнатата психология

ДП е един от клоновете на психологията. В широкия смисъл на думата ДП изследва и обяснява различията между индивидите на психично развнище. Трудно е да се каже защо има различие. ДП не е наука само за различията. Предметът на ДП се описва с две ключови понятия:
Интериндивидуални различия
Интраиндивидуалност = уникалност
Различието в рамката на един процес, на едно качество, свойство, параметър се нарича иннтериндивидуално различие. Те се измерват и са предмет на Психометрията, но ДП предполага и нещо друго, което не може да се измерва. Свързаността между процесите, свойствата и състоянията у конкретния индивид е неповторима, уникална, не можем да я открием в друг индивид и тя ни дава фактът, че няма двама човека абсолютно идентични. Никой не може да бъде повторен от някого, нито в бъдещето. Човекът е неповторим. Дори самият човек в два последователни момента не е един и същ. Няма мярка за неповторимост, уникалност. Вътре в човека отделните характеристики не са еднакво развити. ДП изучава различията и уникалмостта на хората.
Как да достигнем до позитивно познание за човека? Наблюденията дават дълбоко познание за човек.
ДП е наука за индивидуалността и индивидуалните различия между хора.

Фактори за индивидуалните различия и индивидуалността

Обсъжда се фактора наследственост – оформя образа на биологичното направление в изледването на индивидуалността.
Съществуват псих.особености, които са повлияни от наследствеността и такива, които по-малко или въобще не са повлияни (темперамент 100%, но ценности, убеждения, морал, език).
Обучението – процес на придобиване на знания и решаване на проблеми.

Л. Виготски!

- актуална зона на развития
- близка зона на развитие

Истината е, че много индивидуални особености се дължат на пола, но наред с това различие има и в културен аспект. Често културните особености ако трябва да се признаят за невалидни се преписва на пола.
Социо-икономическия статус в семейството-финансово положение, работа.
Интелигентност – интеграция между знание и мислене (когнитивни процеси), чрез която решаваме проблеми и придобиваме опит.
- Чарлз Спирман – бифакторна теория за интелигентност. Дава тестове и установява, че има хора, които решават всякакв вид тестове.Фактора е природния, флуидния, генетичен интелект.
Наред с общата интелигентност има и специална интелигентност – придобита от битието.

Хауърд Гарднър

Мултифакторни теории за интелекта обусновават възгледа, че човешкия ум е направен от много видове интелигентности. Една от тях е най-силно развита, а другите по-слабо. Такова разбиране е екологично, валидно. Потвърдено от факта, че в една област едни хора за по-способни, а в друга по-малко.

Хората се различават по доминиращата интелигентност. Има една типология на интелекта изведена от теорията – „ Геометричен модел на интелекта”Джони Пол Гилфройд. Той говори за 4 типа интелект – образен, абстрактен, семантичен, социален.
Образен(фигурален тип) интелект – лесна работа, с предмети, вещи, изображения и практическа работа.
Абстрактен тип интелект(хибридна интел.) – Математически интелект. Успешно работят с цифри, букви, знаци, формули и комбинации.
Семантичен тип интелект – базов за развитието на съзнанието. Изразява се в знаенето на думи, понятия, изречения, разбиране на свързан текст, извличане на контекстна информация, формулиране на идеи. Това е ключ към др. интел. – умствено развитие.
Социален интелект – социална компетентност, социални умения, емоционална интелигентност, морална интелигентност, фундаментално личностно качество. Чувствителност към другия човек, признаването му, способност да се живее с други с хора, способност за разбирателство.

Аз-ова интелигентност, реплицивна – до колко познаваме себе си. Диалога със себе си може да е много неудобен. Чрез анализирането на себе си се развиваме. Идикатор е на умения, развит човек.

Различията между хората в IQ не са единствени. Тези различия показват до каква степен можем да разполагаме с истината.

Има различия между хората в себевъзприятията и себе убежденията. Има два свята – външен и вътрешен(субективен).
Аз образ = Аз концепция
Аз реално = вярваме, мислим и казваме , че сме
Аз идеално = това, което искаме да бъдем, но не сме
Аз социално = има лица вярващи и казващи, че са това, което другите казват за тях – огледално Аз

Идивидуалното съзнание работи с много Аз-ове
Има сензитивност (привързаност) към някои от Аз-овете.
Индивидуално типологични различия в афективната сфера (емоции и чувства)

Интелигентността казва какви са нещата – истината. В същото време съзнанието е способно да открие на човека неговото, личното, субективното значение на нещата. Няма значение дали става дума за истината или не. И едното, и дугото можем да обичаме или ненавиждаме. Убежденията не са ни скъпи защото са истина, а защото са наши. Всяко съзнание е психологически безстрашно. Пристрастността е направена от емоции и чувства.
Усещаме болката, но неприятното е емоция.
Животните имат емоции, но не чувства.
Преживяването на удоволствия осмисля живота.
Чувствата са емоции свързани със задоволение на типичните човешки нужди – любов, приятелство и т.н.
Най-голямото различие между хората са чувствата.
Всеки човек отдава наи-голямо значение и привързаност към едни обекти, а друг човек към други.

Емоционален тип

Интелектуален тип – най-големите преживявания са свързани с познанието, с разбирането на нещата, вникване в тайните на битието. Има хора, които са конструирани емоционално като съзерцания, размишления, рационализъм.
Етически тип човек – доминиращите преживявания при тях са свързани с моралната уредба на обществото – доброто, злото, щастието, нещастието, справедливостта.
Религиозен тип човек – най-богатите им преживявания са свързани с Бога. Те помагат на другите, състрадателни, с мисия на земята. Вярата може да не е само религиозна.
Естетически тип човек – носи преживявания свързани с това, което наричаме красота. Източника е не само съзерцанието, но и правенето на красиво. Те ритуализират жовота от ледна точка на красотата. Тази тенденция към съвършенството.
Витален тип човек – тук преживяванията имат за източник търсенето на удоволствия и преживяването на самия живот като удоволствие ( в добрия смисъл). Те са бохеми, търсят и се вдъхновяват от това, че са живи.

Човек притежава и петте чувства, ако едно от тях липсва е патологична конституция на съзнанието. Едно от тези чувства доминира, взима връх и оформя човека.

Емоционалната сфера може да се описва и по друг начин – мажорно или минорно, но най-важното е, че директно с емоционалната конструкция на човека е свързана неговата ценностна система.

Всеки човек има своя, лична и индивидуална ценностна система. В даден момент знаем кое е най-важно за него, кое е по-малко важно и кое няма никакво значение.
Индивидуалната ценностна система, може да не съвпада със социалната.

Портретираното лице какви ценности изповядва? Ценностната система много силно портретира човек.

Може да се подчертае какви личностни характеристики притежава лицето. Дали лицето е стабилен ли нестабилен екстраверт или интраверт, темперамент, невротизъм, психотизъм, тип характер (например – волеви) тревожността ( ситуационно, диспозиционно Чарлз Спилбър)

Използвай:
Тест Мелодия на вашето поведение

На лицето се казва да избере фигура, с която се оприличава.

Метода на недовършените изречения 5-10 изречения..
Ако имам възможност аз бих...
......
Или даваме от 1 до 5 Аз съм.... и от 6 до 10 Аз не съм....
Страховете какви са? Във какво вярва? Кое е най-важното?
Портретът да е на психологически език, да не е много разтеглен. Да се пазят тестовете и отговорите.

СХЕМА

Биографични фрагменти – кратко
атмосфера на развитие, израстване
интелигентност
себевъзприятие – Аз-образ
афективна типология и ценностна система
личност – способности, характер, екстраверсия, интраверсия, мотивация, екстернал или интернал (човек, търсещ проблема само в себе си или само в околните, както когато нещо не се получава и обвиняваме другите), ценностна система, нагласи (позитивни или негативни), потребност към принадлежност.
Политически убеждения – НЕ

Не може да е само позитивна оценката за човек и да се изразяваме психологически. Трябва мнението на хората да е адекватно, а не под влиянието на чувства.
Литература: „Психология на емоциите”