Стандартизация на КПВ

СТАНДАРТИЗАЦИЯ НА КРАТЪК ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН
ВЪПРОСТНИК (КПВ) ЗА НУЖДИТЕ НА ПСИХОЛОГИЧЕСКИЯ
ПОДБОР В СИСТЕМАТА НА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ”ИЗТЪРПЯВАНЕ
НА НАКАЗАНИЯТА ”

Боев Тотьо
Психолог – Главна дирекция ”Изпълнение на наказанията – ”Министерство на
правосъдието

В изследването са представени резултати от стандартизация на КПВ в системата на ГД “ИН”. Те се
отнасят до средните стойности и стандартните отклонения на извадката, получените от
корелационния и факторния анализ. Данни показващи взаимовръзката между скалите на
въпросника и факторите, оказващи влияние при формиране на профила на КПВ.

The results in this research are presented from standardization of Short Psychopathological Questionnaire in
General Directorate “Execution of sentences”. They are relevant to the average levels and standard diversion
of extract, which are formed from correlation and factor analyze. Data presented the relation between the
scales of questionnaire and factors, exerted influence on the form of profile of Short Psychopathological
Questionnaire.

I. Увод
Актуалността на избраната тема се определя от самата практика на професионалния
психологически подбор на служители в МЛС. В нея КПВ (кратък психопатологичен
въпросник) е една от водещите методики за психологическа оценка на професионалната
пригодност. Натрупаният значителен емпиричен материал, позволи да се пристъпи към
провеждането на това изследване. По такъв начин се прави важна крачка за прецизиране
на използваната диагностична методика.
II Постановка на изследването
II.1. Цели
Първата цел на изследването е да се разработят адекватни вътрешноведомствени
норми за работа със скалите на КПВ при провеждане на психологически подбор на
кандидатите за работа в МЛС.
Втора цел на изследването е да се представят основните ориентири при качествената
интерпретация на изведените от отделните скали норми.
Третата цел на изследването е да очертае границите на приложимостта на нормите и
тяхната интерпретация в процеса на специфичния психологически подбор на
пенитенциарния персонал.
II.2 Хипотези
Допускаме, че корелациите между допълнителните скали, както и между тях и
основните скали и между последните се дължат на общи айтеми, свързани с конкретни
психични състояния, на фактори провокирани от спецификата на изследването и на
своеобразните нагласи на изследваните лица, участващи в процедурата на
психологическия подбор.
Допускаме съществуването на повече от един фактор оказващ влияние върху
формирането на профила на КПВ
III. Описание на изследването
III.1. Дефиниране на популацията, която е обект на изследването
За целта на изследването бяха подбрани по принципа на случайността 550
/петстотин и петдесет/ изследвани лица, кандидатствали за работа в ГД “Изпълнение на
наказанията” и поделенията й. Извадката представлява 10% от всички служители,
работещи в системата и преминаващи през процедура на психологически подбор. В
извадката попаднаха 494 /четиристотин деветдесет и четири/ мъже и 56 /петдесет и шест/

жени, (фиг. 4.1.1.) представляващи представителна част на разпределението на
служителите по пол.
Възрастовия диапазон на изследваните лица варира от 19 /деветнадесет/ до 55
/петдесет и пет/ години, като условие за кандидатстване е отбиването на военна служба
при мъжете и навършено пълнолетие при жените.
Разпределението по семейно положение е съответно: 299 семейни изследвани лица;
241 несемейни и 10 разведени.
От всички попаднали в извадката изследвани лица 492 са кандидатсвали за
длъжността “охранител”, която е изпълнителска длъжност в системата на ГД “ИН”, а 58 са
кандидатствали за длъжност “инспектор”, която е експертно-изпълнителска или
ръководна.
III.2. Метод на събиране на данни
Процедурата за изследване на кандидатите за работа, преминаващи психологически
подбор, включва попълване на въпросници, като водеща роля за установяване на тяхната
пригодност, за изпълнение на съответната професионална роля, играе КПВ.
След като е попълнена цялата бланка за отговори, данните се обработват със
софтуерен продукт и се получава графичен профил на базисните и допълнителните скали.
На отделна бланка се отпечатват суровите тестови балове по КПВ, приравнените към
MMPI и трансформирани в стандартни Т стойности.
III.3. Обработка и анализ на данните
Така получените сурови стойности по КПВ, трансформирани в сурови стойности по
MMPI и с направена корекция на скалите: Hs (хипохондрия); Pd (психопатия); Pt
(психастения) Sc (шизофрения); и Ma (хипомания) и получените Т-стойности на всички
изследвани 550 лица, бяха въведени в таблица Excel и обработени с компютъризирана
статистическа програма. Получените средни стойности и стандартни отклонения за всяка
от скалите са представени в таблица 4.3.1.

Таблица 4.3.1. Средни стойности и стандартни отклонения на извадката
Скали средни
стойности М
стандартни
отклонения g
L
F
K
Hs
De
Hy
Pd
Pa
Pt
Sc
Ma
8.40000
4.66545
18.40702
14.63091
19.61293
22.28562
24.37920
9.94182
23.96727
25.45818
17.15091

2.666667
2.357194
3.497983
3.187543
2.624187
3.145580
3.157133
1.986355
3.263590
4.572137
2.428757


От така получените средни стойности и стандартни отклонения, бяха изчислени Т-
стойностите, за всяка от клиничните и допълнителни скали по формулата:
10.(x-M)
T= 50+ --------------
g
Където x е суровият тестов бал по дадена скала М е средната стойност, а g
стандартното отклонение и съответно коригирани с получените след обработката
стойности за корекция К. Поради несъществените разлики в нормите за мъжете и жените
в извадката, сме представили унифицирани за двата пола стандартизирани стойности.
IV. Корелации между скалите на КПВ
Всички корелации в анализа са направени на базата на приравнените към ММPI и
коригирани средни стойности на извадката. Силата и знака на взаимовръзките между

клиничните и допълнителните скали е представена в корелационната матрица (таблица 4.1
).
Таблица 4.1 Корелационна матрица

променливи L F K Hs De

Hy Pd Pa Pt Sc Ma
L
F
K
Hs
De
Hy
Pd
Pa
Pt
Sc
Ma
1.00
.06
.49
.36
.16
.28
.12
-.02
.10
-.08
-.32
.06
1.00
-.21
.04
.21
.03
.12
.20
.12
.36
.31
.49
-.21
1.00
.51*
.26
.51*
.58*
.19
.53*
.22
-.45
.36
.04
.51*
1.00
.38
.59*
.39
.38
.40
.34
-.18

.16
.21
.26
.38
1.00
.43
.47
.18
.59*
.42
-.01
.28
.03
.51*
.59*
.43
1.00
.53*
.30
.50*
.55*
-.07

.12
.12
.58*
.39
.47
.53*
1.00
.22
.62*
.57*
-.09

-.02
.20
.19
.38
.18
.30
.22
1.00
.50*
.46
.02

.10
.12
.53*
.40
.59*
.50*
.62*
.50*
1.00
.60*
-.00

-.08
.36
.22
.34
.42
.55*
.57*
.46
.60*
1.00
.28

-.32
.31
-.45
-.18
-.01
-.07
-.09
.02
-.00
.28
1.00

Интерпретацията на взаимовръзките между скалите е направена на базата на
съществуващите интерпретации и анализ на айтемите на въпросника.
Тук ще бъдат разгледани стойностите имащи средно и високо ниво на корелация,
показващи значимостта на съответната взаимовръзка на променливите, лансирани в
хипотезите и ще бъдат допълнително формулирани нови такива по отношение на
вероятните причини, които я пораждат. Значимите корелации в матрицата имат
положителен знак. Верификацията на хипотезите е невъзможна без да разясним
взаимоотношенията между допълнителните скали, които оказват съществено влияние
върху валидността на въпросника.
При разглеждане на й стигнахме до извода, че положителната взаимовръзка между
скалите L и K се дължи най-вероятно на близките тенденции, застъпени отчасти и в двете
скали. В скала L са включени твърдения, които са ориентирани, към това изследваните
лица да представят себе си в по-добра светлина, а в скала K такива, отразяващи
стремежът на изследвания да скрие дефектите на своя характер.
При анализа на корелациите между допълнителните и клиничните скали на КПВ в
съществуващите интерпретации на въпросника корелацията между скалите K и Pd е
обратна. Получените в настоящото изследване резултати се разминават с тях. Това се
дължи може би на заявката на изследвани лица, на самата процедура и на нагласите, с
които те се явяват на нея.
Корелацията на скала K със скала Hy е резултат от наличие на личностни
характеристики сходни при повишение и при двете скали. Аналогична е ситуацията при
разглеждане на корелацията между скалите K и Pd.
Положителната връзка между скали K и Pt се дължи най-вероятно на проявите на
зависимост спрямо обкръжението и референтната група, както и склонността да се
придържат към общоприетите норми, макар че в основата на тези поведения, стоят
различни по своята същност причини.
При разглеждане на връзката между клиничните скали Hs и Hy стигнахме до извода,
че тя се дължи на близките личностови особености, определящи проявата на съответните
поведенчески прояви.
Скала De има положителна връзка със скала Pt . Средното ниво на корелация между
двете скали се дължи на някои близки по своята същност психологически характеристики
на личността.
Взаимовръзката между Hy и Pt на поведенческо ниво е по посока проявите на
зависимост от мнението на другите или от самото обкръжение и произтичащата от това
неустойчивост на самооценката.

Въпреки, че във връзката между скалите Hy и Pd на поведенческо ниво да имаме
доста различия в начините на реагиране, и в двата случая има прояви на емоционална
неустойчивост и склонност към импулсивни прояви.
Корелацията между клиничните скали Hy и Sc се дължи на близки психически
състояния, проявяващи се при повишение на едната или другата скала, въпреки разликата
в етиологията им.
Корелацията между клиничните скали Pd и Pt е базирана на общите и за двете скали
айтеми.
Връзката между скалите Pd и Sc се дължи на някои близки личностови особености,
визирани и в двете скали.
Корелацията между скалите Pa и Pt се дължи на някои сходни характерови
тенденции, имащи различни за двата случая етиология.
При ниските нива на взаимовръзката между скалите Pt и Sc имаме обща тенденция
към успешност, мобилизираност и настойчивост при преследване на целите. При
повишаване на скалите се наблюдава изразен индивидуализъм, неудовлетвореност,
интуитивност, чувствителност и липса на емоционалност. В двата посочени случая са на
лице интроверсия, тревожност и депресивност.
V. Факторен анализ
В анализа са използвани приравнените към MMPI и коригирани стойности на осемте
клинични скали на КПВ. Той дава отговор на въпроса, колко са факторите, оказващи
влияние при формиране профила (графиката) на въпросника. Самите фактори са дълбинни
(конституционални, интрапсихични или формирани по-късно личност