Теми по Консултативна психология

Съдържание:
1. Същност и принципи на психологичното консултиране
2. Особености на детското консултиране
3. Консултиране в ранна детска възраст
4. Особености на консултирането през средният период на детството
5. Психологично консултиране на деца в училищна възраст.

1. Същност и принцитска психологичното консултиране.
Психологичното консултиране е неотменна част от дейността на всеки психолог, независимо от това в коя сфера на психологията работи. Съществува разбиране, че всяко едно психично явление, независимо от неговата сложност би могло да бъде разбрано ако се изследва неговия произход, развитие и промяна. Индивидуалното поведение може да бъде разбрано и обяснено само в конкретни интерактивни системи, в които индивидът е включен или се включва. Целта на психологичното консултиране е да помогне на хората да разберат съставните части на психологическият проблем и тяхната комбинация. Нужда от психологично консултиране има не само болният, но много често психично и телесно здравият индивид, който поради различни причини има вариант на дезадаптивно поведение или т.н. защитно поведение, появяващо се, когато индивидът се старае да промени ситуацията в своя полза и се стреми да избегне негативния развой на събитията, които го очакват. Основните принципи на психологичното консултиране са:
1.1 Едно и също събитие може да има различен смисъл и значение. Хората се травмират не само от самите събития и ситуации, а от значението, което им придават и ако това значение е негативно, се стига до негативни емоции. Всеки един емоционален отговор е резултат от интерпретацията на събитието. Различните хора преживяват различни емоции, защото придават различно значение. 1.2 Втория принцип е, че двамата /психолог и пациент/ винаги работят в сътрудничество. Когато имат емоционален проблем, хората мислят само по един начин, а консултативната психология предлага и алтернативни начини на мислене. Това обаче не означава, че личната интерпретация е погрешна. Не трябва да казваме, че пациентът ни мисли погрешно — тогава той ще се почувства още по-нещастен. Психологът трябва да ме помогне да види и други начини на мислене - така пациентът ще започне да се освобождава от проблема си. 1.3 В основата си третия принцип при психологичното консултиране включва разбирането, че "приеманията сами по себе си са ни полезни и не трябва да се махат -трябва само да бъдат по - гъвкави, а не регидни. "Приеманията" /допусканията/, които хората развиват в опита си, са полезни за момента, в който се формират. Но, когато те са ригидни и се фиксират, започват да пречат, защото при промяна на ситуацията, трябва да се промени и мисленето, а ригидните "приемания" пречат на тази промяна на мисленето. 1.4 Четвъртият принцип е свързан с това, че всеки индивид се равда с определен вид годности, с определен ранг на поносимост и определена степен на възможностите за справяне. Върху биологичната база на индивида се наслагват няколко групи фактори -усвоеният стил на поведение, впечатването на поведенчески реакции, когнитивните фактори. Човекът е био - психо - социално същество. Независимо,че тези три компонета са в единство, всеки един може да влияе върху останалите 1.5. Петият принцип е свързан с отношението на специалиста - психолога трябва да мисли глобално, а да действа локално, т.е. първо да се направи всестранен анализ на човека и неговия проблем и на базата на този анализ да се стигне до конкретния начин за оказване на помощ на конкретния човек.
2. Особености на детското консултиране
Както теоретичните предпоставки, така и практическите форми на приложение на консултирането в детска възраст имат своята специфичност. Те са обусловени от самото развитие, от психическите особености в този възрастов период и от социалния статус на дететоТрябва да се има предвид два аспекта, свързани с развитието на детето. Единият от тях се отнася до обстоятелството, че детето е индивид с все още недоразвита психична система, което го прави по уязвимо спрямо психотравматичните въздействия на средата. Другият аспект се отнася до обстоятелството, че детето е носител на потенциал, разгръщането на който в бъдеще е свързано с придобиването на все по-големи възможности - във физически и в личностен смисъл. Тези тенденции са естествено заложени, но е необходимо те да бъдат направлявани и социално стимулирани. Затова и консултирането в тази възраст, за разлика от други възрастови периоди, е с големи изгледи за успех, ако бъдат поставени реалистични цели. Водещо място имат методите за намаляване на тревожността, създаване на чувство на доверие и самоувереност и самоконтрол. Крайна цел е изграждането на здрави личностни основи, което означава, че наред с терапевтичното въздействие се провежда и възпитателно въздействие. Друга особеност на детството е зависимостта от семейството и преди всичко от майката - във физически и психически план.Семейството често пъти е причина за преживяване на фрустрация и депресия, а негативната семейна атмосфера е източник на интрапсихични конфликти и невротично напрежение при детето. Последното най-често се проявява в амбивалентно отношение към родителя в преживяване на чувство на непълноценност, в случай на емоционална отхвърленост от родителя. В хода на развитието при правилни взаимоотношения между родителя и детето, ранната почти симбиотична зависимост намалява при едновременното формиране на личността, за да се премине през юношеския период в отношение на партньорство, основано на взаимно уважение и разбиране. Това развитие на връзката между родителя и детето към самостоятелност е свързано със силен емоционален обмен, конфликти, което е фактор за възникване на емоционални и поведенчески проблеми. В този смисъл консултативната работа трябва да е насочена, от една страна - към детето, за да се ликвидират невротичните симптоми и да се укрепи формиращата личност, а от друга към семейната група, с която детето е по-силно свързано. Във връзка с по-горе изложеното,често пъти се оказва, че истинската причина за емоционалните и поведенческите проблеми на детето е отношението и поведението на хората от непосредствената му среда - а именно родителите и учителите. Основна задача на консултанта в този смисъл е да установи на кого принадлежи проблемът. Ако се окаже, че проблемът принадлежи на родителя или учителя, свързано с особеност на техния характер и неправилно от психологическа гледна точка поведение към детето, е необходимо консултантът да проведе известна консултативна дейност именно с тях. Базирайки на един основен принцип на консултацията за това, че тя е доброволна, трябва да се изисква съгласието им за това.
Дори обаче да липсва "ясен проблем" в поведението и отношението на хората от най-близкото обкръжение на детето, поради обстоятелството, че последното се намира под непосредственото въздействие на това обкръжение, е необходимо да се проведе консултативна дейност с тях, най-често под формата на тренинг за учители и родители. Тази дейност е свързана с обучението им на определени умения при взаимодействието им с детето. Основният въпрос при консултирането на деца е как от многото възможни терапевтични подходи и техники да се подбере най-подходящата за конкретното дете, коя ще бъде с най-висока ефективност? За да се отговори на този въпрос, е необходимо консултантът да се опира, както на собствените си наблюдения и знания, така и на информацията, получена от родителите ,учителите и близките на детето. Тук обаче възникна друг въпрос. Доколко информацията, получена от тях, е достоверна и може ли да се опре на нея? Децата често не смятат, че имат трудности и проблеми, а биват насочвани към специализирана помощ от възрастните около тях. В такъв смисъл децата често не виждат смисъла от ползата от терапия, с което терапевта се натоварва с още една задача да поддържа интереса на детето.
Друг аспект в консултативната дейност с деца е свързана с равнището на социална зрялост и психически особености на тази възраст. В предучилищна и начална училищна възраст при детето преобладава нагледно и емоционално обагрено възприятие на действителността. Когнитивните особености са ограничени, което ограничава и възможността от обучение на детето на техники, свързани с рационализация на опита, като напр. самонаблюдението. От друга страна, ограничеността на когнитивните способности увеличава ролята на внушението, превключването и емоционалното отреагиране като форми на въздействие. В този смисъл консултативната работа с деца в най-голяма степен се приближава до методите на психотерапия, в сравнение с консултирането в други възрастови периоди. В психологическото консултиране акцентът е върху словесното взаимодействие между консултанта и клиента, като психичните въздействия са адресирани главно към "разума". Недоразвитостта на когнитивната сфера, както и ограничената способност за словесно изразяване при децата, налага при работа с тях да се заимстват методи, считани типични за психотерапията, адресирани към несъзнателната сфера и емоциите. Основната цел на консултативната работа с деца е решаването на конкретния проблем, което е свързано със снемане на симптомите, превенция относно възможността от възникване на определен проблем, както и съобразяване на консултирането със закономерностите на възрастовото развитие.
3. Психологическо консултиране в ранното детство.
В ранните години на детството от 2 - до 5 годишна възраст директните консултативни интерпретации по логически съображение не се прилагат. Консултирането, в случая, може да се разгледа като дейност, при която консултантът работи с трета страна, за да се подпомогне клиентът. Консултацията се провежда със значимите възрастни в живото на детето - каквито са родителите и учителите. Най-често консултативната дейност е под формата на обучение на родителите и учителите на определени умения за взаимодействието с детето, като това има за цел - създаване на позитивна среда на детето. Консултацията може да се реализира на няколко равнища:
1. Индивидуална консултация - при нея се консултират определен брой индивиди, за които е най-висока вероятността да влияят върху развитието на определеното дете. Това може да бъде родителят или учителят на това дете. Групова консултация - при нея се консултира група от индивиди, които са в пряка връзка с контингент от множество клиенти. Най-често тази консултация е свързана с обучението на учители за подобряване на уменията им за осъществяване на позитивни човешки взаимоотношения, доколко те с поведението си влияят върху множество ученици.
2.Институционална консултация - при нея се консултират директорите на институции, каквото е училището, които обслужват множество клиенти - ученици. Процеса на консултиране протича на няколко етапа:
(а)Подготвителен етап, през който се изясняват ценностите, потребностите, целите по отношение на " значимите възрастни" и институциите, които са свързани с деца. От страна на консултанта се пред