Теми държавен изпит Агрономия

№1 Основни проблеми на икономическата организация на общественото производство. Фактори на производство. Закон за редкостта и граници на производствените възможности. Закон за намаляващата възвръщаемост. Човешките потребности се пораждат и произтичат от
пр
о
изводството. Хората задоволяват потребностите си с природни и икономически материални блага. Според Сам
уелсън обществото решава три основни проблема: какво и колко да се произвежда; как, от кого и с какв
и ресурси да се произвежда; за кого да се произвежда. Процесът на производство на материални блага е целесъобразна трудова дейност насочена към видоизменение на предмети и процеси във форма, годна за задоволяване на човешките потребности. Този процес включва живия труд, предметите на труда-всичко върху което човек въздейства, за да го приспособи за потребление, и средствата на труда с които се въздейства в/у предметите на труда. Средствата на труда и предметите на труда образуват средствата за производство. В условията на стоково стопанство под фактори на производство или икономически ресурси се включват трудовите ресурси, капиталовите ресурси и природните ресурси. Т. к. тези ре
сурси са ограничени възниква необходимост от избор между относително ограничените стоки, между безброй продукти, между различни действия. Това се илюстрира с кривата на производствените възможности, която показва максимума от 2 блага, постигнат при използването на наличните ресурси. Винаги увеличаване производството на 1 продукт води до намаляване на производството на другия продукт. Ефективната икономика функционира на границата на производствените възможности. А те могат да се увеличават ако се увеличават първичните ресурси, ако се усъвършенства организацията на производство и ако се използва рационално работното време. С кривата на производствените възможности се илюстрира закона за намаляващата се възвръщаемо
ст, който гласи: когато добавяме нови променливи разходи при неизменни постоянни разходи, ще получаваме все по-малко и по-малко добавъчен продукт.
№2 Механизъм на пазарно равновесие. Скала и крива на търсенето. Закон за търсенето. Скала и крива на предлагането. Закон за предлагането. Пазарно равновесие и неговия механизъм. Моментно, краткосрочно и дългосрочно пазарно равновесие. Спирала на пазарна ре
а
кция.
Търсенето е специфична социално-икономическа форма на проявление на потребностите на хората в условията на стоково стопанство. Терминът търсене се използва, за да се обозначат желанията и способностите на хората да купуват стоки. Пазарното търсене на даден
а
стока това количество от същата стока, което може да се реализира при установила се пазарна цена. Зависимостта или отношението между търсенето и цената се илюстрира от скалата и кривата на търсенето. Докато скалата показва тази зависимост таблично, кривата я илюстрира графично. Графичната картина на търсенето, която показва търсеното количество от стоката при дадено равнище на нейната цена и изразява взаимовръзката “цена-количество”, се нарича крива на търсенето. Кривата на търсенето е насочена надолу и надясно, като израз на увеличаването на обема на търсенето с намаляването на цената. Законът за търсенето, който изразява най-общо обратната зависимост между търсенето
и цената на едн
а
стока, както и всички останали икономически закони, се проявява само като някаква приблизителна средна, като тенденция, и причината за това не е само в невъзможността да се обхванат и отчетат едновременно въздействията на всички фактори, формиращи обема и структурата на търсенето.Често изменението само на цената може да предизвика обратни или да не предизвика никакви изменения. Предлагането е процес на формиране на поведението на производителите на пазара под въздействието на съответни фактори и то е израз на масата от стоки и стокови услуги, които производителите са готови да доставят на пазара при различни възможни равнища на пазарните цени. Зависимоста между предлагането и цената може да се илюстрира от скалата и кривата на предлагането. Графичната картина на предлагането, която показва предлаганото количество от всяка стока при дадено равнище на нейната цена и изразява взаимовръзката “цена-ко
личество”, се нарича крива на предлагането. Състоянието на балансираност на търсенето и предлагането е така нареченото пазарно равновесие. То се постига, когато търсеното количество и предлаганото количество от дадена стока на пазара се изравнят при дадена цена. Цената се движи в посока, съответна на търсенето и обратна на предлагането, или, че предлагането се изменя в същата, а търсенето в обратна посока на посоката на изменение на цената. Колкото е по-кратък период на реакция, толкова по-нееластично ще бъде предлагането спрямо промените в търсенето и предизвиканите от тях изменения в цената. Това е така нареченото моментно пазарно равновесие. При краткосрочното пазарно равновесие под влиян
ие на предходното нарастване на търсенето предлагането се изменя, макар и сравнително слабо. При дългосрочното пазарно равновесие увеличеното търсене в предходния период е мотивирало производителите да разширят производството чрез увеличаване на основния капитал и на квалифицираната работна сила, да увеличат предлагането значително.Характерът и динамиката на пазарния процес зависят от степента на еластичност на търсенето и предлагането на дадена стока. Количеството на предлагането на стоки в дадена година зависи от цените на същите стоки през предходната година, а количеството на търсенето им-от равнището на цените им в дадената година.
№3 Потребителско поведение и търсене. Полезност и потребителски вкус
ове. Закон за намаляващата пределна полезност и потребителски избор. Криви на безразличието. Пределна норма. Пределна норма на заместване. Бюджетни ограничения и потребителски избор. Криви
т
е «доход-потребление» и «цена-потребление». Ефект на заместването и ефект на дохода.
Потребителят има неограничени, непрекъснато развиващи се потребности от стоки и услуги, но това, което той може да получи в даден момент, е ограничено от покупвателната му способност. Решението за закупуване на потребителски блага се ръководи от стремежа
д
а
се избере онози комбинация от стоки и услуги, която е най-предпочитана в сравнение с останалите и която е достъпна в рамките на ограничения потребителски бюджет.Потребителски избор има за обект различни стоки и услуги. Предпочитанията на потребителите са формирани, т.е рационалният потребител е в състояние да подреди своите предпочитания към различни кошници от блага и може да избира между една и друга кошница в з
№19 Основни характеристики на управлението. Фактори, влияещи върху управленския процес. Основни принципи на мениджмънта. Еволюция на управленската практика и наука. Основни етапи във връзка с обособяването и развитието на управленския труд. Възникване и раз
ви
т
ие на управленските школи. Школи на научното управление – класическа; на човешките отношения, количеств
ена. Управлението е наука и изкуство. То е процес на осъзнато въздействие от страна на управляващия
върху управлявания, потребност от съгласувани действия с цел получаване на желан резултат. В/у управлението влияят знанията, уменията на отделните личности, то е най-важната сфера в обществено-икономическото развитие. Принципи: мениджмънта се занимава с човешките индивиди. Той обединява усилията на хората за съвместна дейност. Всяка фирма се състои от хора с различни възможности и умения и извършващи различни видове дейности. Ефективността на предприятието се изразява с положението му на пазара. Производителността, кадрите, финансовите резултати и резултата от дейността му се намира извън него, а вътре са само разходите. Управлението е обективно необходим процес – без него не мож
е да съществува нито една система, то е осъзнат, активен процес. Свързано е с поставяне на цели; планомерен процес; типична човешка дейност, изискваща висока квалификация, то е конкретен процес – свързан с конкретни обекти. При първобитно-общинния строй липсват принудата, властта и привилегиите. Съществува самоуправлението. С развитието на производителните сили се появяват излишъци, власт и управляващи и уеправлявани. Създава се необходимост от управленски знания. С промишлената революция се появяват предпоставки за научно управление – развива се математиката, социологията и психологията. Концентрацията на капитала, разширяването на пазарите също оказват влияние. На практика става невъзможно управлението от 1 лице
. Управленският труд се отделя от изпълнителския и преминава през следните етапи: І – управленските и изпълнителните функции се извършват от 1 лице; ІІ – разделяне на управляващия субект и управлявания обект; ІІІ – функционално развитие; ІV – мениджмънт. През този етап възникват школите: на научно управление; класическа; на човешките отношения; количествена. Школа на научното управление: нейният създ
а
тел е Фредерик Тейлър. Той формулира принципа за рационално организиране на труда на управляващия. Според него най-доброто управление е истинската наука, основана на определени закони, правила и принципи. Първа задача е получаването на макс. Печалба и подобряван
е
благосъстоянието на заетите в предприятието.Понеже в работата има непроизводително време, то трябва да се нормира и се въвежда хронометраж Х. Форд заменя надзирателите с машини и по този начин работника се съобразява с тях. Класическа школа: Анри Файол – според него основните моменти на управлението се отнасят до администрацията. Той счита управлението за универсален процес – да предвиждаш, организираш, разпореждаш, координираш и контролираш. Обосновава основните управленски дейности – планиране, организиране, ръководене, координиране и контрол. Те имат универсално приложение. Школа на човешките отношения: Мери Фолет – тя обосновава необходимостта от психологически ас
пект на управле
н
ието. Според нея добрия лидер трябва да възбужда желание за действие; да се осъществява взаимодействие на сили въздействащи в/у бизнеса. Управляващия да има качество за независима оценка, да планира и действа преди останалите. Според Елтън Мейо производителността е социално явление и зависи от преразпределението на работниците спрямо работата. Честър Бърнард разработва анализ за вземане на решения. Количествена школа: при нея се акцентува на използването на количествени методи при вземане на управленски решения. Използват се модели, символи, количествени значения. Използва се компютър. Необходимост от знания по математика, кибернетика, анализ, информационни технологии. Необходимост от развитие на науките свързани с управлението.
№20 Същност и характеристика на организациите. Вътрешна среда на организацията. Понятие „вътрешна среда на организацията”. Същност и характеристика на външните фактори. Ви
дове външни фактори. Характеристика на външната ср