Теми по Хирургия

1.Според съвременното определение за Хирургията е- научно-приложна дисциплина, изучаваща хирургичните методи за лечение и болестите, при които те се прилагат. На всеки различен етап от дадена болест се прилагат различни методи да лечение.
Хирургичните методи за лечение са два вида:
Основният е- оперативен метод. При него се извършва операция. Той е кръвен метод (рисков, опасен и драстичен), но най-сигурен и радикален
Безкръвен метод- включва- наместване на става, катетаризация на пикочен мехур, правене на превръзки на рани.
Историята на Хирургията е свързана с развитието на живота на първобитния човек, който е полагал големи усилия да оцелява в дивата природа. В началото хората са използвали продукти от природата, като са осъвършенствали постепенно методите за лечение- налагане с билки, промивка на раните, др.
Методи от древността
Съществуват писмени сведения за извършването на операции от 3000-4000 години пр. Хр. От тогава са открити и някои тогавашни хирургични инструменти.
Съществено значение за развитието на медицината има периода 300-400г. пр. Хр, когато в Древна Елада е живял Хипократ- наречен- Баща на медицината. Хипократ въвежда множество начини за превръзки на рани, за превръзка на главата, които се използват и до днес. Той въвежда и много методи за наместване на стави. Методиката за наместване на раменна става се използва и сега. Хипократ въвежда и способ за лечение на анални фистули (лигатурен способ), който успешно се използва и днес, защото дава най-малко рецидиви.
През Средновековието, под влиянието на Църквата се забранява Хирургията, (операциите и аутопсиите) Поради забраната на аутопсиите, в Франция, се създават училища, в които се е учила анатомия, извършвайки аутопсия на лебеди.
В ранното Средновековие, оперативната дейност се е извършвала от циркови артисти, бръснари.
Първата книга- Атлас по Анатомия- е създадена от Андреас Везалий прес 1543г.
1700г- Хирургията е призната за основна медицинска дисциплина и започва да се изучава. До тогава не е била изучавана от лекарите. Хирургията се е развивала бързо, но болката си е оставала проблем. Имало е много опити за нейното премахвене- алкохол, удар по главата, който е предизвиквал сътресение на мозъка и др. Първите истински упойки- хлороформ и етер са от средата на 19век.-1846г.Съвременните анестезии могат да действат до 24 часа. Въпросът с инфекциите е също много сложен, защото тогава не са знаели за микроорганизмите.
Луи Пастьор-1885г разбира, че микробите са причинители на инфекциите.
Тогава в Хирургията започват да се въвеждат мерките за стерилизация по време на операция. До този момент хирурзите са оперирали без ръкавици и други защити. 100% от пациентите са развивали инфекция.
Пирогов идва в България по време на Кримската война-1855. Той е бил военен лекар и хирург. По неговото време микробите още не са били познати и той е считал, че някакви миризми са причина за инфекциите на раните. Той изваждал от пикочния мехур за 2 мин.
Флоуранс Найтингейл- английска медицинска сестра- работи също по времето на Кримската война, също има голям принос. Тя написва няколко медицински книги и провежда статистически изследвания.
1880г.- за първи път се въвежда носенето на бели престилки от медицинските лица
1883г.- се въвежда стерилизацията
1890г.- започват да се използват гумени ръкавици
1900г.- хирурзите започват да поставят маски на лицето си по време на операция.
По Българските земи има сведения за Хирургични процедури още от времето на Траките.
Прабългарите са имали техника за отваряне на черепа.
Съвременната Хирургия разполага с високи технологии. Всички коремни органи вече могат да се оперират ендоскопски. Неврохирургията също е много напреднала. Най-голямото постижение е роботизацията на хирургията, при която хирургът- оператор има контролни функции.

2.УСТРОЙСТВО НА ХИРУРГИЧНОТО ОТДЕЛЕНИЕ
Стандарти
Устройството на хирургичното отделение е регламентирано в стандарта по ,,Хирургия”. Поставя определени изисквания към териториалното устройство и оборудването с цел осигуряване на добра грижа за болния.

Хирургичен кабинет
➢Амбулаторна хирургична помощ;
➢Разполага с манипулационна, чакалня и санитарен възел;
➢Специални изисквания за инсталации (ток, вода, климатизация и др.);
➢Стерилизация.
Хирургично отделение(ХО)
➢Специализирано болнично лечение;
➢Стационар с минимум 10 легла;
➢Интензивен сектор;
➢Помещения:

Превързочни стаи за асептични и за септични превръзки; манипулационна; сестринска работна стая; лекарски кабинети; кабинет на старшата сестра; съблекалня; кухненски офис; стая за изследване на болните за; клизмено помещение с тоалетна; санитарни помещения за персонала; помещение за дезинфекция; складове ; коридори.
Операционен блок/зала
➢Всяко ХО разполага с най-малко две операционни зали, като не е задължително да се делят на асептична/септична, но ако се провежда септична операция, залата се затваря за няколко часа или 24 часа и се обработва с дезифенктанти в зависимост от микробиологичния причинител;

3.Антисептика.
Антисептиката е метод за унищожаване на ми‌кроорганизмите извън човешкото тяло и вътре в него с помощта на химични средства. Химичните веще‌ства, които имат способността да унищожават ми‌кроорганизмите се наричат антисептици.
В зависимост обаче от целите, за които се използват, и за практическо удобство те могат да
бъдат разделени в следните групи:

Антисептици за дезинфекция на помещения:
Лизол – 3-6% разтвор. Днес не се използва заради способността му да предизвиква алергични реакции.
Хлорамин – 1% разтвор. Подходящ за дезинфекция на помещения.
Secusept active pulver 1% - Използва се за дезинфекция на инструменти.
Incidin –Прилага се за дезинфекция на повърхности.
Антисептици за дезинфекция на кожата:
Йод-бензин 1% - за механично почистване на кожата.
Спирт 70-96% - за дезинфекция на кожата се използват по-ниските концентрации.
Йод – 5-10% разтвор в спирт – Йодна тинктура – за обработка на кожата
Йодасепт 10% - за обработка на кожа и раневи повърхности.
Хибискръб – хирургичен сапун за обработка на ръцете на хирурга преди операция.
Антисептици за локално приложение в рани:
Кислородна вода 3% - отделяния от нея кислород има бактерицидно действие.
Калиев перманганат 0,5 0/00 – за промиване на рани
Йодасепт 2,5% - за промиване и обработване на рани.
Вентростерил – за промиване на рани и кухини
Антибиотици – интравенозно, перорално, локално приложение

4.АсептикаАсептиката е метод за унищожаване на микроорганизмите чрез физични средства извън тялото на човека.Най-често в практиката се използва високата температура под различни форми за които са конструирани различни стерилизационни апарати.
Водни стерилизатори – Извършва се стерилизация във водна среда при температура 100 градуса (вряща вода) за 20 до 40 мин. Стерилизират се инструменти, конци и др.
Сухи стерилизатори – В тях въздухът се нагрява до 160 – 200 градуса. Стерилизацията продължава 45-60 мин. Стерилизират се инструмениу стъклени и порцеланови предмети.
Газова стерилизация - използва се етиленов диоксид или формалинови пари.
Стерилизация с гама лъчи - в съвременната медицина преобладаващата част от материалите са за еднократна упортреба и най-често са стерилизирани с гама лъчи.
Автоклави – апарати в които стерилизацията се осъществява чрез въздействие с нагрята пара под налягане.Материалите, които ще се стерилизират предварително се подреждат в барабани на Шимелбуш.
Продължителност на стерилизацията:

115 градуса – 0,5 атм. – 1 час 120 градуса – 1 атм. – 45 мин. 134 градуса – 2 атм. – 30 мин.

5.Подготовка на оперативният екип за операция.
В оперативните екипи не се допускат хора с рани, инфекции и заболявания на кожата, както и с инфекции на горните дихателни пътища. Всеки, който влиза в операционната зала, трябва да носи маска, покриваща носа и устата и шапка, прибираща косите. Обувките трябва да са предназначени само за операционната и е задължително да бъдат покрити.
Хирургичният екип трябва да измива ръцете си (китки и предмишници) преди всяка операция. Миенето трае от 2 до 5 минути с Chlorhexidin, Hexachloriphen, Povidon jodin, Hibiscrubи т.н. Ръцете се обливат с вода от китките към лактите, за да се отмиват надолу микроорганизмите. Антисептичната обработка на ръцете може да се извърши по различни методи, някои от които не се прилагат в съвременната практика. Необходимо е обаче да се познават всички известни методи, тъй като може да се наложи хирургът да използва онзи от тях, за който при дадените условия има необходимите средства и възможности.
След това се поставят ръкавици от латекс. До края на операцията 30 % от ръкавиците получават дефекти. Ако се скъсат, трябва незабавно да се сменят, тъй като интраоперативната перфорация на ръкавица е опасна и за пациента, и за ръцете на хирурга. Екипът се облича в операционни престилки, които трябва да се непроницаеми за бактерии. При костни операции и трансплантации, както и при опериране на особено опасни инфекции ръкавиците и престилките може да са двойни.

6. Подготовка на оперативното поле за операция.
Под оперативно поле се разбира онзи участък от повърхността на тялото, в центъра на който се извършва оперативния разрез. Кожата в областта на оперативното поле също представлява източник на инфекция и подлежи на антисептична обработка.
почистване на оперативното поле:
процедурата се извършва след дезинфекцията на ръцете, преди обличане на стерилна престилка и слагане на ръкавиците. Използват се стерилни марлени компреси, напоени с антисептичен р-р посоката е винаги „от чисто към замърсено”
Класическият начин включва 3х почистване с йод –бензин, последвано от 2х третиране с 70% спирт и накрая 10% йодна тинктура
Съвремените средства – Хибитан, Браунол – 2х третиране
покриване на оперативното поле със стерилни чаршафи
В зоната на разреза се поставя стерилно лепливо фолио, което да ограничи контакта на вътрешните органи с повърхността на кожата.

7.Предоперативен преиод.
Предоперативният период включва времето от постъпването на болния в хирургичния стационар до момента на оперативната намеса. Когато заболяването възниква внезапно и създава непосредствена заплаха за живота на болния, предоперативният период се съ‌кращава до минимум. При някои остри заболявания е допустимо отсрочване на операцията до 6-8 h, в други случаи до 2-3 денонощия. В предоперативният период се извършват следните основни дейности:
1.Диагностика на основното заболяване.
2.Определяне показанията за хирургично лечение.
3.Изследване на общото състояние на болния и със‌тоянието на всички органи и системи.
4.Подготовка на органите подлежащи на опера‌ция.
5.Психична подготовка.
6.Съставяне план на операцията. Избор на оперативен метод. Избор на оперативен достъп.
Усилване функциите на организма с непроявена недостатъчност, но намиращи се на границата на компенсацията, които могат да се нарушат при обременяването с оп