Теми по Медицинска етика

Медицинска етика – теми
К о н с п е к т :

1. Медицинската етика като вид приложна етика. Морални дилеми и морална аргументация.
Съвременното научно и технологическо развитие в медицината като източник на морални дебати.
2. Равнища на морална аргументация: конкретни преценки и постъпки, правила, принципи и
етически теории. Тестиране на етически теории. Морални и извънморални ръководства на
поведение.
3. Телеологически етически теории. Утилитаризъм – същност и основни разновидности.
Аргументи за и против утилитаризма в етиката. Ситуационна етика. Предимства и недостатъци на
утилитаризма в медицински контекст.
4. Деонтологически етически теории. Категорическият императив на И. Кант и неговите различни
формулировки. Силни и слаби страни на деонтологическите етически теории.
5. Правата и задълженията като етически понятия. Човешките права в медицински контекст.
Позитивни и негативни права и задължения. Възможни конфликти.
6. Принцип на автономията. Понятие за автономия. Отказ от лечение. Самоубийството и
автономията на личността. Медицинският модел, доминиран от принципа на автономията.
7. Информираното съгласие. Обосноваване и функции, елементи на информираното съгласие:
предоставяне на информация, разбиране на информацията, доброволност на съгласието,
компетентност за съгласие.
8. Принцип на невреденето. Разграничение между невредене и подпомагане. Невреденето в
биомедицински контекст. Стандарт на дължимото внимание: Баланс на вреди и ползи. Принцип
на двойния ефект.
9. Евтаназията като морален проблем. Убиване и оставане да се умре. Изборни и задължителни
средства за лечение. Обикновени и необикновени (“екзотични”) терапевтични средства. (Правото
на вземане на решение).
10.Право на вземане на решение при некомпетентни лица. Стандарти за компетентност.
Ограничена компетентност. Интервална компетентност. Класове упълномощени лица. Стандарти
и процедури при вземане на решение от упълномощени лица.
11.Принцип на подпомагането. Понятие за подпомагане. Позитивното подпомагане като
полезност. Баланс на “цени”, рискове и ползи.
12.Патернализъм. Патерналистичният медицински модел. Обосноваване на патернализма –
аргументи за и против. Уверен и краен патернализъм.
13.Принцип на справедливостта. Понятие за справедливост. Сравнителна справедливост и
разпределението на ограничени ресурси. Формални и материални принципи на справедливостта.
Джон Ролс – справедливостта като честност. Релевантни свойства.
14.Либерални, социални и смесени модели в здравеопазването. Общественият дебат и политика в
здравеопазването.
15.Разпределение на ограничени ресурси на макроравнище и определяне на приоритетите в
здравната политика. Връзка между икономическите и етически аспекти.
16.Разпределение на ограничени ресурси на микроравнище. Право на достъп до ограничени
животоспасяващи средства. Критерии и стандарти. Връзка между проблемите на микро и макро-
равнище.
17.Отношение лекар-пациент. Правило за истинност. Лъжа, плацебо ефект, скриване на истината.
18.Отношение лекар-пациент. Правило за конфиденциалност. Право на интимен свят. Аргументи
за и против конфиденциалността, като абсолютно правило.
19.Етични проблеми при трансплантациите и органното донорство. Етични и законови
регламентации.
20.Етични проблеми на човешката репродукция: контрацепция, стерилизация, аборт, изкуствена
инсеминация, инвитро фертилизация и ембрионален трансфер, сурогатно майчинство.

Тема 1: „Медицинската етика като вид приложна етика.
Морални дилеми и морална аргументация.
Съвременното научно и технологическо развитие в медицината
като източник на морални дебати.”

Медицинската етика е форма на приложна нормативна етика, която включва
приложението на универсалните етични принципи и правила към специфични морални
проблеми, възникващи в медицинската практика при осигуряване на медицинска помощ и в
биомедицинските изследвания.
По дефиниция етиката се определя като наука за морала, а моралът включва
нравствените ценности, които определят поведението и взаимоотношението между хората.
Той има възпитаваща и регулираща функция и същевременно е в тясна връзка със закона –
ползва се същият понятиен апарат, а общата цел е в посока съхраняване на човешкото
общество, физическото и психическо благополучие на отделната личност. В предметната си
област, етиката се дели на нормативна и ненормативна.
Нормативната етика изследва нормите и критериите за правилно и неправилно
поведение. Ненормативната е единство на описателна етика, занимаваща се с феномените
на моралните убеждения и поведение и метаетика, анализираща езика и понятийния апарат
на морала и логиката на моралните съждения. Нормативната, описателната и метаетиката са
тясно свързани помежду си и създават системата на т.нар. приложна етика.
Естеството на човешкия живот, динамиката на събитията, разбиранията и ценностите
обуславя възникването на морални дилеми. Тяхното решение не е еднозначно и се корени в
използването на различни общоприети доводи – морална аргументация. Има 4 вида доводи:
1) Позоваване на авторитетен източник – доверие в мнението на специалист,
експерт, който препоръчва да се действа по определен начин. Този авторитет може
да бъде близък (баща, майка), група лица (здравни кадри), институция и др.
2) Позоваване на консенсус – това е предполагаемо споразумение между хора или
групи от хора по даден въпрос с цел изграждане на етична позиция. Този аргумент,
както и първия, се опират на индивидуалните убеждения и вяра в хората-носители.
3) Позоваване на интуиция – този аргумент разчита на очевидността на нещата и е
надеждна форма на етично познание. Използва се често в ежедневната практика с
добри резултати. Недостатъкът е, че човешката интуиция се променя с времето.
4) Диалектически метод (на Сократ) – включва задаване на въпроси и тяхното
отговаряне, позовавайки се на разумни основания и логично мислене. Този метод се
опира на здравия разум и рационалност.
Съвременното технологично и научно развитие в медицината, наред с ползите в
здравеопазването, поражда редица морални дебати. Те понякога са в разрез с дълго налагани и
утвърдени във времето разбирания и практики. Тяхното решаване е глобален проблем, а
прилагането им се регламентира чрез редица декларации и международни постановления.
Сред тях с ключово значение са Декларацията от Мадрид относно трансплантациите на
човешки органи, Декларация от Венеция относно терминалните състояния и др. Макар
създадени преди десетилетия, те многократно се ревизират и актуализират с развитие на
медицината и медицинските технологии.
Това подчертава, че развитието на медицинската етика е един непрекъснат процес и
световната медицинска общественост в лицето на Световната Медицинска Асоциация се
стреми да отговори на новите предизвикателства с формулиране на адекватни принципи на
етично поведение на лекарите, които да служат на всички страни по света.

Тема 2: „Равнища на морална аргументация: конкретни преценки
и постъпки, правила, принципи и етически теории. Тестиране
на етически теории. Морални и извънморални ръководства на поведение.”

В практиката си медицинските работници често са поставени пред морални дилеми.
Верните решения относно професионалните действия са свързани с адекватна морална
аргументация. Необходимо е конкретните преценки и постъпки да се базират на установените
принципи и правила. Понякога те не се регламентират конкретно от етичните
закономерности, тъй като те нямат правна стойност. Често се налага медицинските кадри да
взимат решения по противоречиви проблеми и да носят отговорност за тях.
Правилата произтичат от принципите. Те са конкретни, специфични по съдържание и
ограничени по обхват. Могат да са различни в различните ситуации. Примери за етични
правила са: казване на истината, проява на съчувствие, внимание и грижовност, точност и
прецизност, кой има право да извърши дадено действие, чие решение има по-голяма сила и
т.н. В контекста на гледната точка, някои правила могат да се разглеждат и като права – като
информираното съгласие при извършване на медицински процедури. Вземането на правилни
етични решения без особени усилия и преценки, определя хората като добродетелни.
Моралните добродетели са склонност или навик да се действа съгласно моралните принципи,
задължения или идеали. Това са устойчиви морални качества, присъщи за личността.
Принципите са по-общи от правилата. Те представляват определен стандарт за
измерване и оценка на действията. Те характеризират абстрактните рамки на етичните норми
на поведение и очертават морално допустимия обсег на взаимоотношението здравен персонал
– пациент. Сами по себе си не са закони, но често служат за основа при изработването на
законите. Етичните принципи имат някои характерни особености. Те не могат да бъдат
променяни с решение на какъвто и да е авторитет или власт и не служат на лични интереси.
Съдържат в себе си особени чувства, психологични състояния и преживявания, личностна
оценка и самооценка. Моралността не разчита на взаимност, а е израз на уважение към
моралната автономия на другите. Броят и формулировката им са различни, но сред основните
са: уважение към автономността, благодеяние, ненанасяне на вреда, справедливост,
честност и полезност.
Етическите теории представляват сбор от принципи и правила, които направляват
избора при наличието на конфликт на ценностите. Делят се на класически и съвременни,
западни и източни, консеквенциални и неконсеквенциални.
Класическите теории се занимават с „добрия живот” и как да бъде достигнат дой. Тук
се отнасят хедонизмът (удоволствието е единственото добро в човешкия живот) и стоицизма
(безразличие към удоволствието, потискане на емоциите и подчинение на волята без
съпротива). Към съвременните теории се отнасят натурализма (моралните преценки са верни
или неверни), емотивизма (моралните съждения не могат да бъдат потвърдени или изопачени
чрез научни процедури) и интуитивизма (етичните принципи са интуитивни).
Западните теории се базират на европейски и американски философии и често са
повлияни от християнските убеждения. Към тях се отнасят утилитаризъм, натурализъм,
формализъм, прагматизъм и др. Източните теории се основават на азиатски и индийски
философии, често в основата на религиозни убеждения. Най-ярък пример е конфуцианизмът.
Консеквенциалните теории акцентират върху последиците от действията. Ако
последните водят до добри резултати и до избягване на неприятни последствия, то те се
приемат за правилни и обратно. Тук се отнася утилитаризмът. Според неконсеквенциалните
теории, понятията „правилно и неправилно” не могат да бъдат сведени до създаване на добри
резултати. Привържениците ѝ приемат, че съществуват вътрешно присъщи добри или лоши
характеристики на определени действия или правила.

Неморалните (извънморалните) ценности отразяват личните предпочитания,
вярвания или вкусове на индивида. Към моралните ценности се отнасят тези, които
приписваме на човешките действия и поведение, и които характеризират взаимоотношението
между хората в различните сфери на обществения живот. Те отразяват предпочитания и
склонности в определени ситуации и се занимават с това кое е правилно или неправилно, кое
трябва да се среща в човешкото поведение. Те са повлияни в най-голяма степен от
семействата и религиозните вярвания.
Източниците на морални ценности могат да бъдат още професионални и
непрофесионални.


Тема 3: „Телеологически етически теории. Утилитаризъм – същност и
основни разновидности. Аргументи за и против утилитаризма в етиката.
Ситуационна етика. Предимства и недостатъци на утилитаризма
в медицински контекст.”

Телеологията е идеалистическо учение, според което всичко в света е целесъобразно.
Задачата на телеологичните етични теории е да определят в изрични условия принципите зад
консеквенциалната морална оценка и да се разрешат някои основни въпроси, свързани с
неговото прилагане. Сред тях с най-голяма значимост са етическия егоизъм и утилитари