Теми по Здравно законодателство

1. Обща характеристика на правното познание. Правна норма и правни отношения. Субекти на правото. Физически лица и колективни субекти на правото. Представителство. Юридическа отговорност - същност и видове.
Държавата не е източник на задължения.Тя е гарант за изпълнението на нормите и пази гражданина в неговата лична сфера,защита от посегателство,както от страна на други граждани,така и от посегателство в личната му сфера при изпълнение на неговите конституционни задължения. Целта на правото е да защити гражданина.
Характеристика на правото като институт : 1.Институционалност- правото е една стройна система, компонентите на която имат точно определено място; 2.Нормативност- правото съществува под формата на специфични социални норми,които се различават от морални,икономически, религиозни; 3. Регулативност- способността на правото да налага определен тип поведение на правни субекти, което те са длъжни да спазват; 4. Абстрактност- правото има общ характер,то е един вид модел( парадигма) на неопределен брой казуси.С това качество правото стимулира (подкрепя) стабилността на обществото.
Система на правото- характеризира правото като по-системна,подредена с взаимно обвързани компоненти система. Като система правото е изградено от 4 елемента: 1.Правна норма - абстрактно правило за поведение, обвързващо страните с права и задължения, което при определени случаи на неизпълнение допуска намесата на държавна принуда. Принудата не е законосъобразна, допуска се в краен случай; Видове правни норми: 1)регулиращи -забраняващи, задължаващи, упълномощаващи. 2)охранителни, 3)интегративни, 4)диспазитивни, според сферата на своето действие-общи и месни 2. Правен институт - съвкупност от правни норми, които регулират определен вид обществени отношения при прилагането на единен метод на наказателното, гражданското право; 3. Правен отрасъл - съвкупност от правни институти, които регулират правните отношения от един и същи вид. Основни критерии за разграничаване на отраслите: 1) Предмет на регулиране- кого регулира- различните видове обществени отношения; 2) Метод на регулиране- как го регулира?{-метод на равнопоставеност (диспозиция)- граждански отношения- няма водеща страна- двете страни са равнопоставени- правата на единия са задължения на другия и др.; -метод на императива (властнически) - за публичните отношения( административни + наказателни) }; 4. Правна система - по- широко понятие; изразява връзката на правото със здравната власт. Главни компоненти са правоообразуването( законодателната власт) и правораздаването( съд. и изпълн. власт). Съществуват три вида прави норми в целия свят: А)Романо-Германска- класическа пр.сист.,води началото си от римското право. Към нея принадлежи цяла западна Европа + БГ. Основен източник на правото е законът; Б) Англо-саксонска- има за основен източник съдебния прецедент (решението на съдията по даден казус). Те нямат закони и констисуция; имат харти, в които събират съдебни прецеденти- САЩ, Англия, Шотландия, Исландия и всички техни колонии. Имат съдебни заседатели, които вземат решение от гледна точка на виновен/невинен.САЩ има конституция; В) Правна система на различните религии-Далечен Изток, Арабските държави, Индия- правораздават въз основа на религиозните си възгледи.
Източници на правото - съдържат правни норми,които имат юридическа сила.Източниците на правото са единствената регламентирана форма, чрез която правото се материализира, обективира. Класификация: 1. Писани и неписани- критерият в тази класификация е наличието на словесно- документална форма. Законът е писан, а обичаят е неписан източник; 2. Официални и неофициални - критерият тук е връзката на източника с държавата или неин орган- по-точно ролята на държавата в създаване и влизане в действие на тези източници. Официалните източници наричаме всички източници които са създадени от официални и специализирани държавни органи- закон, всички решения на съда. Неофициалните- обичаи; 3. Преки и непреки (косвени) източници- преки са тези, въз основа на които се пораждат правни последици, които директно контролират обществените отношения- закон. Обща характеристика на основните източници на правото: Закон-използва се в 2 смисъла: -правно-социологичен (широк)- възприема се като задължително правило. В юридически смисъл означава: най-висш юридически акт, приет от законодат. власт и регулиращ основните обществени отношения- (законът дава рамка, не решава конкретни казуси). В този смисъл законът се разбира като изразител на обществено съгласие в обществото по отношение на признати от него ценности. Конституцията е върховният закон, акта е най-голяма юридическа сила. Във всички конституции задължително има: -разделение на властите; -права и задължения на гражданите. Конституцията на БГ се приема от ВНС. Класическо определение за Конституция -обществен договор м/у държавата и обществото, в което са фиксирани правата и задълженията на двете страни (1991- последната Конституция). Съдебен прецедент- е решението на съда по конкретно дело, което придобива задължителен характер за всички съдилища, които за в бъдеще ще решават подобен казус, на този по който вече е взето решение с характер на съдебен прецедент (делата трябва да съвпадат едно към едно). Правен обичай-обичаят е спонтанно възникнало правило за поведение, което се е наложило в резултат от многократното му приложение. Правният обичай е санкционираният от държавата обичай. Правна наука - правна доктрина; Юрист-проденция- практиката от прилагането на основните закони (съдебната практика в БГ).
Субекта на правото е правна характеристика на човека, правен израз на възможностите, които човек получава като адресат на правни норми. Основна правна категория, с която отличава субекта на правото е правосубектност (2 форми- правоспособност и дееспособност). Правоспособност- обща и абстрактна категория за обозначаване на възможностите на човека да бъде носител на права и задължения. Човек е правоспособен от момента на своето раждане-той е носител на права и задължения с изключения на чл.21 от Закона за наследството: нероденият се счита за наследник ако се роди жив. Правоспособността не може да бъде отнета, тя може да бъде само ограничена (от родител или настойник). Правопогасяващ фактор е биологичната смърт. Ако едно лице в рамките на 1 год.не е открито в регистрирания адрес и няма информация от и за него. Заинтересованите лица( прокурори,кредитори,роднини) могат да поискат то да бъде обявено за безвестно отсъстващ->ако изминат още 5 год.без информация->съда може да обяви лицето за починало. Дееспособност- обща абстрактна възможност на лицата чрез лични действия да упражняват права и да поемат задължения-2 признака- възраст и псих. кондикция (да осъзнаваш значението на това, което вършиш и на последиците от него). От гледна точка на възрастта: малолетни- под 14г.; непълнолетни- 14-18 г.; пълнолетни- над 18г. Напълно дееспособни в БГ са навършилите 18г лица. Малолетни- 0-14 ненавършени- абсолютно недееспособни- чрез лични дела не могат да приемат права и задължения- вместо тях трябва да действат дееспособни- те имат законни представители, които вземат решения вместо тях. Ако детето е настанено в дом, тогава управителят на заведението е негов настойник. Непълнолетни -14-18г- те имат особено специфична дееспособност- всичко могат да правят но с разрешение на компетентен орган или съгласие на родител. Имат право да сключват сделки с ниска стойност-14-16г. След 16г.могат да сключват трудов договор, ако работодателя отговаря на изискванията на Инспекцията по труда. След 16г.може да сключва граждански брак със съгласието на родителите. От гледна точка на психичното състояние(само по съд.ред):-ограничено и пълно запрещение. Съдията определя психическото състояние въз основа на мед.експертиза. Пълно запрещени= малолетни- имат законен представител. Лице с ограничено запрещение= непълнолетни- имат попечител; могат да правят всичко със съгласието на попечител.
Юридическа отговорност - Тя се реализира когато се приложи санкцията на една правна норма. Съдържанието на юридическата отговорност (ЮО) трябва да се разглежда като правоотношение. В този смисъл съдържанието на ЮО са правата и задълженията на страните на това правоотношение. Всеки от субектите, който е извършил някакво действие или бездействие трябва да понесе последиците от това. Точно поемането на тези последици представлява носене на отговорност. Правонарушение -съставено е от: 1)Обект на правонарушението-това срещу което е насочено деянието, противоправното действие. 2)Субект на правонар. може да бъде всеки, който е извършил противоправно действие, за да отговорност над 18г. 3) Обективна страна: -трябва да има деяние - човешко действие или бездействие; -трябва да има резултат- материален или нематериален-но трябва да е вредоносен, т.е. със своето действие трябва да си предизвикал вреди; - деянието и резултата да са в категорична връзка,т .е. резултата да е следствие от деянието;- противоправност на деянието- нарушена някаква правна норма. 4) Субективна страна на правонар.- вина (субективното отношение на дееца към извършеното от него деяние). Вината има винаги 2 страни:- интелектуална, която се изразява в оценката която дееца прави за своето неправомерно деяние (поведение); т.е. в това дали съзнава или не постъпката която е извършил;- волева-изразява участието на дееца на неговата воля при осъществяването на правонар. Съществуват 2 форми на вина: 1.Умисъл- може да бъде пряк или косвен. Дееца е искал, замислял го е и съзнателно го е направил - пряк умисъл. Дееца е искал убийство, подготвял го е, осъзнавал го е, но неправилно е убил един човек, а е искал друг - непряк умисъл. 2. Непредпазливост - небрежност или престъпна самонадеяност.Дееца извършва правонарушението, осъзнава го но не го е искал. не го е предвиждал-небрежност. Престъпна самонадеяност -дееца предвижда какво ще се случи, но се надява да не се случи. Видове ЮО-съществуват 4 вида: 1.Наказателно-правна-наказателна ЮО настъпва при наличието на престъпление (вид правонар., което е с висока степен на обществена значимост, извършено и обявено от Закона за наказуемо-наказателен кодекс). Наказателно-правната отговорност е личната вина. Носенето на отговорност чрез наказание. 2. Административно-наказателна отговорност- осъществяване на санкции, предвидени за виновно неизпълнение или лошо изпълнение на администр.задължения. 3. Дисциплинарна (трудово-правна) отговорност реализира се когато има нарушение на трудово-правния кодекс. 4. Гражданско-правна отговорност -правно-възстановителен вид отговорност. Целта е възстановяване на това което правонар. е причинило, особеното е да се обезщети лицето, претърпяло щета. Гражданската отговорност може да се съчетае с всички останали отговорности. Наказателната и административната не могат да се съчетаят.
Юридически актове - словесно-документално закрепване на волята.
Юридическите документи са насочени към постигането на определени желани цели. Всички (ЮА) образуват една система. В нея всеки акт има своето точно опред място.