Учебник по Очни болести

УЧЕБНИК
ПО ОЧНИ БОЛЕСТИ
за медицински сестри и акушерки
под редакцията на доц. д-р Ч. Балабанов, д.м.
Издателски център
Медицински университет - Плевен
2012

О под редакцията на доц. д-р Ч. Балабанов, д.м. УЧЕБНИК ПО ОЧНИ БОЛЕСТИ
за медицински сестри и акушерки
О 2012 Чавдар Балабанов, Десислава Статева и Боряна Парашкевова първо издание, 2012
О Издател : ИЦ при МУ — Плевен, гр. Плевен, ул. “Св. Климент Охридски“ NQ 1
Печат: ”ЕА” АД, гр. Плевен, ул. “Сан Стефано“ NQ 43
ISBN 978-954-756-120-5

121300005963

з
Съвременните европейски изисквания към специалностите „Медицинска сестра” и „Акушерка” налагат необходимостта от развитие на университетско обучение по „Здравни грижи” от нов тип и на качествено ново академично равнище. В директива на Европейския парламент от 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации е посочено, че достъпът до тези две професии трябва да се обвърже с притежаване на адекватна професионална подготовка и да отговаря на определени минимални условия.
Факултетът по „Здравни грижи” при Медицинския университет — гр. Плевен е едно от малкото формирования в страната от подобен вид, което успя само за няколко години да се утвърди като авторитетна структура в системата на академичното образование. Основен приоритет на факултета е осигуряването на дипломно и следдипломно обучение на студенти по здравни трижи, отговарящо на най-високите национални, европейски и световни стандарти.
Своевременното актуализиране на учебното съдържание, учебните планове и програми е основна задача в обучението на специалистите по здравни трижи. Ето защо, всяка една инициатива, която спомага за развитието на учебния процес, е достойна за уважение. Смятам, че идеята за списване на „Учебник по очни болести” за медицински сестри и акушерки е навременна и трябва да бъде подкрепена. Авторите са водещи специалисти в областта на офталмологията у нас. На достъпен език са представени анатомията и физиологията на зрителната система, както и основните методи за изследване на зрителния апарат. Акцентът на изложението са заболяванията на очната ябълка и нейните придатъци, които са великолепно онагледени с цветни фигури и схеми от собствения клиничен опит на авторите. Пропедевтичната структура и стегнатият научен стил придават на настоящия учебник характера на своеобразен справочник, което би било от полза в обучението и ежедневната работа, както на студентите, така и на младите лекари.
Доц. д-р Славчо Томов, д. м. н.
Декан на факултет „Здравни грижи”, Медицински университет — гр. Плевен
СЪДЪРЖАНИЕ
ПРЕДГОВОР
АПАРАТАНАТОМИЯ НА ЗРИТЕЛНИЯ
Очна ябълка
Придатъци на окото13
Зрителни нервни пътища и корови центрове17
ФИЗИОЛОГИЯ НА ЗРИТЕЛНАТА СИСТЕМА18
Зрителни усещания18
Рефракция на окото21
МЕТОДИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЗРИТЕЛНИЯ АПАРАТ25
Функционални методи25 Обективни методи29
ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ОРБИТАТА37
ЗАБОЛЯВАНИЯ НА СЛЪЗНИЯ АПАРАТ40
ЗАБОЛЯВАНИЯ НА КЛЕПАЧИТЕ42
ЗАБОЛЯВАНИЯ НА КОНЮНКТИВАТА45
ЗАБОЛЯВАНИЯ НА РОГОВИЦАТА48
ЗАБОЛЯВАНИЯ НА СКЛЕРАТА53
ЗАБОЛЯВАНИЯ НА УВЕЯТА54
ЗАБОЛЯВАНИЯ НА РЕТИНАТА56
ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ЗРИТЕЛНИЯ ПЪТ61
ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ЛЕЩАТА64
ЗАБОЛЯВАНИЯ НА СТЪКЛОВИДНОТО ТЯЛО66
ГЛАУКОМА68
НАРУШЕНИЯ В ДВИЖЕНИЯТА НА ОЧНАТА ЯБЪЛКА72
ОЧЕН ТРАВМАТИЗЪМ75
БИБЛИОГРАФИЯ82
ПРЕДГОВОР
Години наред обучението по дисциплината ”Очни болести” на специалностите ”Медицинска сестра” и ”Акушерка” във факултета ”Здравни грижи” при Медицински университет — гр. Плевен страда от липсата на подходящи учебни помагала.
Настоящият учебник си поставя за цел да подпомогне усвояването на материала по очни болести. Би бил полезен и като справочник за заболяванията на окото и придатъците му в дейността на медицинските сестри и акушерки. Ежедневно в своята медицинска практика те са в тесен контакт с пациентите и може да забележат дискретни симптоми и признаци на различни заболявания, включително очни, които лекарите понякога пропускат. Например: затруднено нощно зрение, често мигане, двоене на зрителния образ при четене или слизане по стълби, малка разлика в клепачните цепки на двете очи, леко кривогледство в определени моменти, дискретна ексудация в областта на слъзните точки (при новородени) и др. При добра обща медицинска подготовка медицинските сестри и акушерки могат да бъдат активни помощници в диагностичния и лечебния процес на болните.
За по-лесно усвояване учебният материал е максимално синтезиран, текстът е опростен и онагледен с много илюстрации и схеми.
Основните раздели на учебника са: анатомия на зрителния апарат, физиология на зрителната система, рефракция на окото, методи за изследване на зрителния апарат и основните заболявания на окото и придтъците му
Окото е сложен сетивен орган, чиято основна функция е зрението. Но тъй като всички органи и системи на организма са свързани с окото и неговите придатъци, при различните заболявания в много случаи се установяват симптоми и признаци на засягане и на зрителния апарат. Например при заболяване на нервната система (тумори, кръвоизливи, травми, демиелинизиращи процеси и др.), при сърдечно-съдови заболявания (атеросклероза, артериална хипертония, тромбоемболична болест и др.), при ендокринни заболявания (захарен диабет, аденома на хипофизата, тиреотоксикоза и др.). При възпалителните заболявания на окото и придатъците му може да се открие системно имунно заболяване

(ревматоиден артрит, болестта на Бехтерев и други) или хронична системна инфекция (ТБЦ, сифилис, токсоплазмоза, ХИВ и др.). Бледите отоци на клепачите и конюнктивата са често първи признаци за алергия, бъбречно заболяване и сърдечна декомпенсация.
Всичко това налага медицинските сестри и акушерки да имат познания за елементарната анатомия и физиология на зрителния апарат, ориентировъчните методи за изследването му и основната клинична картина и принципите на лечение на заболяванията на окото и неговите придатъци.

доц. д-р Чавдар Балабанов, д.м. гр. Плевен ноември 2012 п
АНАТОМИЯ НА ЗРИТЕЛНИЯ АПАРАТ
Зрителният апарат се състои от З части:
периферна част: очна ябълка (булб) и очни придатъци (орбита, клепачи, конюнктива, очедвигателен и слъзен апарат); проводяща част: зрителни нервни пътища; централна част: зрителни центрове в кората на главния мозък.
очнд ЯБЪЛКА
Очната ябълка има приблизително сферична форма и диаметър 24 mm.
хориоидея Състои се от: склера
роговицазрителентри обвивки:
външна (роговица и склера); средна (увея);
вътрешна (ретина);
очно съдържимо:
вътреочна течност (в предната и задна очна камера);
стъкловидно тяло; леща.
цилиарно тяло
Фиг. 1. Схематична анатомия на окото
Външна обвивка на окото
Роговица (корнея):
заема предната 1/6 от външната обвивка с диаметър 11 ,5 mm и дебелина 0,5 mm централно и 1 mm периферно; • гладка, лъскава и прозрачна (без кръвоносни съдове); богата инервация (n.ophthalmicus);
хистоморфологично се състои от 5 слоя
(епител, слой на Бауман, строма,
Десцеметова мембрана и ендотел).
Фиг. 2. Роговица и склера
Роговицата е покрита със слъзен филм, който заедно с подлежащия епител осъществява физикохимична и антимикробна защита. Ендотелните клетки, тапициращи вътрешната повърхност на роговицата, регулират хидратацията чрез активен помпен механизъм. Храни се чрез дифузия от слъзната течност, кръвоносните съдове на конюнктивата и преднокамерната течност.
Роговицата поддържа формата на окото и го предпазва от въздействието на външни фактори. Пропуска и пречупва светлинните лъчи.
Склера (фиг.2): заема задните 5/6 от външната обвивка. Тя е бяла и непрозрачна с дебелина средно 1 mm. Състои се от съединителна тъкан и е умерено васкуларизирана. В предната й част са захванати сухожилията на външните очни мускули. Основната й функция е да поддържа формата на окото и да осигурява защита на вътреочното съдържимо.
Лимб: границата между роговицата и склерата. В него има кръвоносни съдове на конюнктивата, от които по съседство се храни роговицата.
Средна обвивка на окото (увея)
Състои се от ирис, цилиарно тяло и хориоидея (фиг.1).
Ирис:
предна част на увеята;
диафрагма, регулираща количеството на светлината, която навлиза в окото чрез зеницата — кръгло отверстие в центъра;
цветът на ириса се определя от количеството пигмент (меланин) в стромата му;

роговицахориоидеяв него са разположени 2 мускула (сфинктер и Дилататор), които променят големината на зеницата и така Фиг. З. Ирис и зеница регулират постъпващата в окото светлина. Сфинктерът свива зеницата и е с парасимпатикова инервация, а дилататорът разширява зеницата и е със симпатикова инервация.
Ресничесто (цилиарно) тяло:
средна част на увеята;
структура, разположена между ириса напред и хориоидеята назад;
състои се от 2 части: предна -- ресничест венец със 70 -- 80 израстъка и задна — плоска част.
Фиг. 4. Схема на ирис и ресничесто тяло
От ресничестия венец излизат радиално разположени съединителнотъканни лигаменти, наречени връзки на цин. Те се прикрепват към екватора на лещата и я поддържат на място й.
В ресничестата част се намира цилиарният мускул с парасимпатикова инервация. Действието му е като сфинктер. При съкращаването му връзките на Цин се отпускат, лещата се освобождава от теглене, заема по-сферична форма и увеличава пречупвателната си способност. Този процес се нарича акомодация.
Цилиарното тяло секретира вътреочната течност
ХориоиДея: тънка ципа, заемаща задните 2/3 от увеята. Състои се предимно от кръвоносни съдове и пигментни клетки. Основната й функция е да изхранва външните слоеве на ретината. Заедно с пигментния слой на ретината участва в имунните процеси на окото.
Вътрешна обвивка на окото (ретина)

_ стъкловидно тяло неврофибрилен
ганглиини клетки
II I - 7” неврон
ретина
биполярни клетки т: -ри неврон
пръчици и конусчета
1-ви неврон ретинен пигментен епител хорио идея склера
Фиг. 5. Схема на анатомия на ретината

Фиг. 6. Макроанатомия на ретината
Ретина:
тънка, многослойна, прозрачна мембрана;
СЛЯП а часТ в периферията на ретината; покрива отвътре цилиарното тяло и ириса;
зряща част — възприема светлинните дразнения и ги предава по нервен път до зрителната мозъчна кора.
Ретината се състои от 2 слоя:
1. Външен слой — пигментни епителни клетки, които контактуват с хориоидеята. 2. Вътрешен слой — състои се от три неврона:
фоторецептори (конусчета и пръчици); - биполярни клетки; - ганглийни клетки.
Конусчетата са около 6 — 7 милиона и се намират в централната зона на ретината — макула (жълто петно); чувствителни на дневна светлина и отговорни за форменото (централно) зрение и цветоусеща-
Пръчиците са 120 милиона и са разположени в периферията на ретината; по-чувствителни на слаба светлина и участват при формирането на периферното и вечерното зрение.
Фоторецепторите са свързани с биполярните клетки, а те — с ганглийните; аксоните на ганглийните клетки се събират от всички части на ретината