Tеми за семестриалния изпит

Х. Кожухаров, М. Ачкова, П. Петров
........................................................................................................................

ЕПСИХИАТРИЯ
(теми за семестриалния изпит)
















Под редакцията на Ерсин Исмаилов
Варна 2019

Теми по психиатрия Ерсин Исмаил

Теми по психиатрия Ерсин Исмаил

Съдържание:


1. Предмет и задачи на психиатрията. Психично здраве и психична болест –
дефиниция, граници.
2. Клинично изследване на психично болен.
3. Разстройства във възприятията и сензорния синтез.
4. Разстройства в мисленето по скорост и структура.
5. Разстройства в мисленето по съдържание.
6. Интелект. Разстройства в интелекта.
7. Памет. Разстройства на паметта. Корсаков синдром.
8.Емоции. Разстройства на емоциите.
9.Воля и влечения – разстройства.
10. Съзнание - разстройства. Внимание - разстройства.
11. Екзогенни психични разстройства – дефиниция, видове, основни синдроми.
12. Психични разстройства при ЧМТ, някои инфекциозни и неинфекциозни
соматични заболявания.
13. Зависимост и вредна употреба на психоактивни вещества. Психични
разстройства вследствие употреба на опиоиди.
14. Зависимост и вредна употреба на психоактивни вещества. Психични
разстройства вследствие употреба на канабиоиди, психостимуланти и кокаин.
15. Психични разстройства вследствие употребата на седативни и сънотворни
средства.
16. Зависимост и вредна употреба на алкохол. Алкохолни психози.
17. Шизофрения – етиопатогенеза, клинични форми, лечение. Принципи на водене
на случай.
18. Шизофрения – хебефренна шизофрения и проста шизофрения. Принципи на
водене на случай.
19. Шизофрения – параноидна и кататонна шизофрения. Принципи на водене на
случай.
20. Биполярно афективно разстройство. Етиопатогенеза. Клинични форми, лечение
и профилактика. Принципи на водене на случай.
21. Рекурентно депресивно разстройство. Етиопатогенеза. Клинични форми,
лечение и профилактика. Принципи на водене на случай.
22. Епилепсия. Видове. Принципи на лечение.
23. Психични разстройства в напреднала и старческа възраст. Деменция при болест
на Ацхаймер.
24. Психични разстройства при съдови заболявания на мозъка.
25. Детска психиатрия – генерализирани разстройства на развитието.
26. Фобийни тревожни разстройства – агорафобия, специфични фобии.

Теми по психиатрия Ерсин Исмаил

27. Паническо и Генерализирано тревожни разстройства.
28. Обсесивно – компулсивно разстройство.
29. Реакции на тежък стрес и разстройства в адаптацията.
30. Дисоциативни /конверзионни/ разстройства.
31. Разстройства на храненето – анорексия и булемия.
32. Личностови разстройства. Специфични личностови разстройства.
33. Психосоматична зависимост – патогенетични механизми. Психосоматични
и соматопсихични взаимоотношения. Соматоформни разстройства.
34. Сексуални разстройства.
35. Разстройства на съня. Циркадни ритми.
36. Принципи на психиатричната терапия. Антипсихотици.
37. Принципи на психиатричната терапия. Антидепресанти.
38. Принципи на психиатричната терапия. Транквилизатори.
39. Принципи на психиатричната терапия. Тимостабилизатори и други методи.
40. Основни въпроси на съдебната психиатрия. Критерии за вменяемост
/ невменяемост, дееспособност / недееспособност. Принудително и задължително
лечение. Етични въпроси.
41. Спешна психиатрия. Агресивни и автоагресивни действия.
42. Психотерапия – видове.
43. Специализирани изследвания в психиатрията – невроизобразителни и
психологични.

Теми по психиатрия Ерсин Исмаил

Тема №1: „Предмет и задачи на психиатрията. Психично здраве
и психична болест – дефиниция и граници“

Предметът на психиатрията има 2 страни. Едната обхваща разпространение, етиология,
патогенеза, клиника, протичане и лечение на психичните разстройства. Другата страна е свързана
с поведението на боледуване и обхваща широк спектър от проблеми при всяка болест: от
разпознаването на симптомите и смисъла, който им се преписва, до приемането на ролята на
пациента и съдействието за лечение.
Психичното здраве според СЗО е състояние на благополучие, при което индивидът
реализира своите възможности, справя се с нормалните стресове на живота, в състояние е да
работи продуктивно и е способен да даде своя принос за общността. В положителен аспект
психичното здраве е основата на благополучието и социалното функциониране на индивида и
общността. Психичното здраве е функция от множество предразполагащи фактори (ранния
детски опит), внезапно настъпващи фактори (стресогенни житейски събития), социалната
подкрепа, индивидуални ресурси (самочувствие, самооценка), опит и др.
Схващанията за границите на психичната болест варират в широки граници при
различните култури и различните времена. И до момента няма единна дефиниция и
класификация на психичните разстройства. Според едно от определенията, психичната болест е
състояние на психиката, което води до поведение, отклоняващо се от приеманото за адаптивно,
тъй като критерият за адекватност на поведението е с широки граници при различните култури.
Според друго определение, психичното разстройство е синдром, характеризиращ се с клинично
значимо нарушение на когницията, емоционалната регулация или на процесите на развитие,
променящ психичното функциониране на индивида. Обикновено се свързват със значителен
дистрес или инвалидизация в социални, трудови или други важни дейности.
Общ момент от повечето дефиниции за психично разстройство представлява смутеното
социално функциониране, което прави поведението дезадаптивно. По-конкретна е дефиницията
за психоза. Тук се класифицират част от болните, чието поведение е следствие от налудности,
халюцинации и болестно нарушена ориентация. Сумарно шизофренните и афективните
разстройства представляват около 5% от населението.
По отношение на причините за психичните разстройства, в биологичната психиатрия
психичните болести се разглеждат като разстройства на мозъчните вериги, вероятно дължащи се
на сложно взаимодействие между генетични фактори и личен опит. Разглеждат се различни
модели, между които с най-голяма популярност са диатеза-стрес моделът (предразположеност на
организма към стрес) и биопсихосоциалния модел.

Теми по психиатрия Ерсин Исмаил

Тема №2: „Клинично изследване на психично болен“

До голяма степен психиатричната диагноза зависи от точното описание на клиничната
история на заболяването. В тази връзка уменията за провеждане на клинично психиатрично
интервю се явяват фундаментални. Подходите зависят от типа на заболяването, тежестта му и
нивото на сътрудничество на пациента. Например пациенти с по-леки симптоми, като тревожни
разстройства, обикновено сами дават подробно описание на симптомите, докато такива с тежка
депресия или с мисловни нарушения са истинско предизвикателство. Пациентите могат да
говорят непоследователно, да са лесно отвлекаеми, некооперативни и дори безмълвни.
Клиницистите често допълват данните от т.нар. информирани лица – членове на
семейството, приятелския кръг, колеги, съученици и т.н. Има някои общи техники:
1) Структуриране на средата на прегледа: да се създават условия, при които на пациента да
му е лесно да разговаря;
2) Да се установи разбирателство (съгласие) още в началото на интервюто;
3) Да се определи централният проблем на пациента;
4) Използване на основния проблем за изграждане на вероятна диагноза;
5) При неясни отговори да се задават необходимите въпроси с достатъчна настоятелност
и активност: всеки симптом трябва да се търси детайлно;
6) Използване на отворени и затворени въпроси;
7) Да не се бяга от деликатни въпроси: сексуален живот, пороци;
8) Да се разпитва активно за суицидност: мисли, намерения, планове;
9) Да се даде възможност на пациента да зададе свои въпроси в края на интервюто;
10) Краят на интервюто трябва да внуши компетентност, сигурност и при възможност
надеждност.

Анамнеза. Представлява подробно събрани сведения за вероятно начало – причини, развитие
и характеристика на психичните прояви до момента на прегледа или приемането в болница.
Разделя се на:
1) Анамнеза на сегашното заболяване: събират се подробни и точни сведения за поведението
на болния от началото на заболяването до момента на прегледа;
2) Анамнеза на миналия живот и личността (минала история): бременност и раждане (ако
има), физическо, психическо и социално развитие, преминаване през различните
възрастови периоди; взаимоотношения с хора от обкръжаващата среда, религиозни и
културни особености, интереси и активности в миналото;
3) Фамилна история: данни за психични заболявания, хоспитализации, алкохолизъм,
злоупотреба с психоактивни вещества, депресия, суицидност;
4) Социална история: настояща социална среда – семейно положение, доход, заетост и др.;
5) Друга медицинска история: настоящо и минало физическо състояние, лекарства и др.

Психичен статус. Представлява клиничната оценка, подредена в систематичен ред към
момента на изследването на пациента. Основни моменти, които трябва да се оценят:
1) В началото – външен вид, яснота на съзнанието, поведение спрямо интервюиращия;
2) Психомоторика: лицев израз, мимична и жестова изразеност, стойка, походка. Обръща
се внимание за абнормни неволеви движения, некоординирани и контролируеми -
ажитираност, както и обратния случай – акинезия, ретардация, мутизъм (болестно
безмълвие), кататонен ступор и др.;

Теми по психиатрия Ерсин Исмаил

3) Оценка на суициден риск (ако го има);
Допълнение: суицидният риск се определя от различни компоненти като – психопатология
(витален страх, тежка депресия, налудности за вина и др.), възраст и пол (мъже над 75 г.),
алкохолна злоупотреба/зависимост; семеен и социален статус (самотност, липса на социална
подкрепа), важни житейски събития (загуба на близък, пенсиониране и др.), физическо здраве
(тежки хронични или злокачествени заболявания, болка, безсъние), преморбид, минали идеи или
опити за самоубийство; идеи, планове, завещание, писма.
4) Наличие на агресия, автоагресия;
5) Мислене: наличие на налудности, свръхценни идеи и натрапливости;
6) Интелект: аритметични действия, умствени задачи, обяснение на абстрактни понятия
– скала на Стандорд-Бине, тест на Векслер и др.;
7) Памет: запаметяване на поредица от цифри/ градове – тест на Бентон, Рыбаков и др.;
8) Внимание: коректурна проба, таблици на Шулте, липсващи детайли в картина и др.;
9) Насоченост на личността: проективни методи като ТАТ, тест с рисуване и др. Така в
отговор на неструктуриран или неопределен стимул, изследваните лица са принудени
да наложат своя стру