Теорията на К. Левин за трите стила на лидерство

КОЛЕЖ ПО ИКОНОМИКА И АДМИНИСТРАЦИЯ
гр. Пловдив

Реферат
по Основи на управлението
НА ТЕМА :
„Теорията на К. Левин за трите стила на лидерство”
Изготвил: …Специалност: ,,Финанси”

Проверил: гл.ас.д-р. М.Тепавичарова

гр. Пловдив 2015 г.

Съвременното управление отделя голямо внимание на лидерството в стопанската организация. Терминът лидерство се свързва с поведението на ръководителя, насочващо подчинените към обединяване на усилията и способностите за постигане на целите на организацията. В широк смисъл лидерството е процес на непринудително влияние върху груповата активност, насочена към постигане на определени групови цели. В По-тесен смисъл лидерството се разглежда като съвкупност от качества или характеристики на лицето, което осъществява влиянието върху групата. Лидерът е човека, който води и върви напред.Той трябва да има висок личен статус и да оказва голямо влияние върху поведението на служителите в организацията. Лидерството не трябва да се свързва само с лични качества и идеология, но и със системата на взаимоотношенията в групата,когато един човек проявява инициатива и поема отговорност за действията на групата. Неговите последователи са готови да го следват и да влагат значителни усилия. То се определя като тип управленско взаимодействие, основано на ефективно съчетаване на различни източници на власт и е насочено към насърчаване на хората за постигане на общи цели. Поради тази причина лидерството е тясно свързано с мотивацията и влиянието върху хората.
Поведенските науки водят своето начало от 50-те години на XX век. Първите изследвания върху влиянието на стила на лидерите обаче са направени много по-рано в университета в Айова, САЩ от Курт Левин и неговите сътрудници още през 30-те години на миналия век. Курт Левин, заедно със своите сътрудници представя резултатите от експериментално създадена атмосфера в детски клубове за изработка на различни играчки. В тези клубове се симулират три типа ръководство –авторитарно, демократично и либерално (ненамесващо се). В целенасочено създадената различна атмосфера на ръководство се изследва каква е степента на подчинение и мястото за вземане на решение, за да се отчете тяхното влияние върху производителността на групите. Начело на всеки детски клуб е стоял възрастен ръководител. В различните клубове се експериментират три различни стила: авторитарен, демократичен и либерален.
Най-високи резултати (като производителност) постигат групите с авторитарни лидери, т.е. лидери, които вземат решения и издават заповеди сами, носят отговорността за това, осъществяват еднопосочна комуникация, подтискат индивидуалната инициатива. Предпоставка за взетите решения са целите, които си поставя лидерът, а не целите, които си поставят подчинените (децата). Експериментът показва, че в случай на отсъствието на авторитарния лидер, членовете на работната група бездействат и не знаят как да продължат по-нататък.

Слаби резултати (ниска производителност) са имали групите, оглавявани от лидери с демократичен стил, т.е. онези, които позволяват на подчинените си да участват при вземане на решения, делегират част от правата си, но запазват отговорността за себе си. Лидерите с демократичен стил са осъществявали двупосочна комуникация, членовете на групата (децата) са били съпричастни към целите и взетите решения. Както и при авторитарния лидер, при отсъствие на лидера с демократичен стил членовете на групата не знаели какво да предприемат по-нататък.
Производителността на труда била слаба и при либералните, ненамесващи се лидери, т.е. онези, които отхвърлят отговорността и предоставят цялата си власт на групата. При групите с либерални лидери се откроява като характерна хоризонталната комуникация. Експериментът показал, че в отсъствие на лидера групата няма цели и също бездейства.
В изследването си Курт Левин разкрива, че обемът на работата е най-голям при авторитарното ръководство. При него обаче се забелязва ниска мотивация, по-малка оригиналност на изпълнение на задачите, по-малка дружелюбност в групите, липса на групово мислене, голяма агресивност както по отношение на ръководителя на групата, така и по отношение на другите членове на групата, зависимо и покорно поведение.
От изследването се налага изводът, че авторитарният и демократичният стил на лидерство са два противоположни края на едно цяло:
Демократичният стил е свързан с удовлетворението на подчинените, което произтича от възможността да участват при решение на проблемите. Авторитарният стил внася неудовлетворение сред подчинените, тъй като те не всякога разбират целите, които се преследват чрез взетите от ръководителя решения.
Демократичният стил е с по-голяма степен на упълномощаване на власт за вземане на решения от подчинените. Автовторитарният стил е с по-малка степен на упълномощаване.
Ранният подход в класификацията на Курт Левин е свързан с много тесен кръг от показатели, с което се пренебрегват потенциално много важни лидерски поведения. Въпреки това, изследването дава основа за търсене от други учени от бихевиористката школа на такъв стил на поведение, който да доведе до висока производителност на труда и висока степен на удовлетворение от труда.