Дейвид Рикардо

РРЕФЕРАТ

по

ИКОНОМИЧЕСКИ ТЕОРИИ
ппо

ИКОНОМИЧЕ
ИИКОНОМИЧЕСКИ ТЕОРИИ

на тема:

ДЕЙВИД РИКАРДО – „За принципите на политическат
нна тема:

ДЕЙВИД РИКАРДО – „За при
ДДЕЙВИД РИКАРДО – „За принципите на политическата икономия и данъчното облагане”
(от I до III глава)

изготвил: Мария Йорданова





сп
ециалност: Стопанско управление – ΙΙ курс
Ф.Н.: 13178

проверил: доц. д-р Стоян Хаджиев

гр. Кърджали
2015 год.

УВОД

Преди почти 200 год
ини (ХIХ(от I до III глава)

изготвил
: Мария Йорданова

иизго
твил: Мария Йорданова
спец
иа
лност: Стопанско управление – ΙΙ курс
Ф.Н.: 13178

проверил: доц. д-р Стоян Хаджиев

гр. Кърджали
2015 год.

УВОД

Преди почти 200 години (ХIХ век) Дейвид Рикардо започва своето шествиеспециалност: Стопанско управление – ΙΙ курс
Ф.Н.: 13178

проверил: доц. д-р Стоян Хаджиев

гр. Кърджали
2015 год.

УВОД

Преди почти 200 години (ХIХ век) Дейвид Рикардо запФ.Н.: 13178

проверил: доц. д-р Стоян Хаджиев
гр
ппроверил: доц. д-р Стоян Хаджиев

гр. Кърджали
2015 год.

УВОД

Преди почти 200 години (ХIХ век) Дейвид Рикардо започва своето ше
ггр. Кърджали
2015 год.

УВОД

Преди почти 200 години 2015 год.

УВОД

Преди почти 200 годин
УУВОД

Преди почти
ППреди почти 200 години (ХIХ век) Дейвид Рикардо започва своето шествие буржоазията, която поставя на преден план икономическото и политическото господство. Това става в Англия и Франция, където немалко крупни учени в областта на естествените и обществените науки и най-вече в политическата икономия, които
пр
едставят
в на
у
чните си трудове, по
ставят своите възгледи за развитието на промишленото производство.
Уилям Пети (1623 – 1687г.) разпалено доказва, че
парите не са източник на
богатство.
Адам Смит (1723 – 1790г.)
изразява възторженото си отношение към увеличаване произв
одителността на труда чрез разделението на труда – по-голямо

коли
че
ство труд срещу по-малка печалба за работника.
Във времето, когато се появяват парния двигател, автоматичният тъкачен стан, развитието на металургията и машиностроенето, не заслужава да се споменава, че наемният работник някога е бил самостоятелен производител. Сега той вече е зависим от напредъка на техниката.
В такива условия се появява името на Дейвид Рикардо. Той е роден през 1772г. и умира през 182
3
г. Живял само 51 години, той се налага несамо като реформатор на учението на Адам Смит, но и като изходна точка за физиологията на буржоазната система. Стойността се определя от работното време.
Син е на борсов посредник – евреин. Посещава само 2 години търговското училище, а след това работи в предприятието на баща си. Жена му е християнка. Рикардо посвещава живота си на борсовата кариера. Практическите му способности му помагат да натрупа значително състояние. Това го прави независим и той започва да се занимава с научна работа. Първо се утвърждава в естествознанието – чУилям Пети (1623 – 1687г.) разпалено доказва, че парите не са източник на богатство.
Адам Смит (1723 – 1790г.) изразява възторженото си отношение към увеличаване производителността на труда чрез разделението на труда
ТТрудът с различно качество се възнаграждава различно. Това не е причина за промени в относителната стойност на стоките.
Оценките на различните качества труд бързо се регулира на пазара с достатъчна точност за всички практически цели и много зависи от сравнителната сръчност на произвеждащия и интензивно
стт
а на извъ
ршен
и
я труд. Скалата, вед
нъж формирана, търпи незначителни изменения. Ако еднодневния труд на работника – ювелир струва повече от еднодневни
я труд на обикновен работ
Оценките на различните качества труд бъ
рзо се регулира на пазара с достатъчна точност за всички
практически цели и много зависи от сравнителната сръчност на

прои
зв
еждащия и интензивността на извършения труд. Скалата, веднъж формирана, търпи незначителни изменения. Ако еднодневния труд на работника – ювелир струва повече от еднодневния труд на обикновен работник, това е отдавна урегулирано и поставено на съответно място в скалата на стойността.

Стойността на стоките се влияе не само от непосредствено приложения труд, но и също така от труда, вложен в оръдията, ин
с
трументите и сградите, с които се подпомага този труд.
Разменната стойност на произведените стоки е правопропорционалн
ССтойността на стоките се влияе не само от непосредствено приложения труд, но и също така от труда, вложен в оръдията, инструментите и сградите, с които се подпомага този труд.
Разменната стойност на произведените стоки е правопропорционалнРазменната стойност на произведените стоки е правопропорционалнИкономията в използването на труд неизбежно понижава относителната стойност на стоката, все едно дали тя се отнася до труда, необходим за изработването на самата стока, или до труда, необходим за образуване на капитала, с чиято помощ тя се произвежда.
Никакво изменение в работната заплата не би могло да предизвика, каквото и да било изменение в относителната стойност.

Ако съществува добра земя в много по-изобилно количество, отколкото изисква производството на храна за населението, или ако капитал можеше да се влага безкрайно в старата земя, без добивът да намалява, рентата не би се повишила, защото рентата неизменно произтича от влагането на допълнително количество тру
д с
пропорци
онал
н
о по-малък добив.
С
използването на всяко по-лошо качество стойността на стоките, в производството на които те се използват, би се пов
ишила, защото равни колич
ества труд биха били по-малко производи
телни.
Повишаването на рентата винаги е резултат от увел
иченото богатство на страната и от трудността да се осигури
х
рана
з
а нейното нараснало население.
Рентата се увеличава най-бързо, когато намалява производителната сила на разполагаемата земя. Богатството расте най-бързо в ония страни, в които разполагаемата земя е плодородна, вносът е най-малко ограничен и в които чрез усъвършенствувания в земеделието добивите могат да бъдат увеличени без каквото и да е увеличение на съответното количество вложен труд и където следовател
н
о рентата расте бавно.
Следователно Адам Смит не може да бъде прав, като предполага, че първоначалното правило, което регулираше разменната стойност на стоките – именно сравнителното количество труд, с които те са произведени, може изобщо да бъде променено чрез присвояването на земята и плащането на рента.
ДосеС използването на всяко по-лошо качество стойността на стоките, в производството на които те се използват, би се повишила, защото равни количества труд биха били по-малко производителни.
Повишаването на рентата винаги е резултат от увеличеното богатство на страната и от трудността да се осигури храна за нейното нараснало население.
Рентата се увеличава най-бързо, когато намалява производителната сила на разполагаемата земя. Богатството расте най-бързо в ония страни, в които раз