Торове

Тема 3 - Торове – определение и видове торове.

Определение - Торовете са природни и промишлени продукти, чрез които се внасят в почвата или органите на растенията хранителни за тях елементи и вещества или по косвен път дават отражение върху величината на добива и качеството на продукцията.

По отношение на торово действие хранителните елементи могат се класифицират като главни или основни (N, P, K); второстепенни (Ca, Mg, S, Na) и микроелементи (B, Co, Cu, Fe, Mn, Mo, Zn).

Съществуват различни класификации на торовете.

1. Според европейското законодателство:
Неорганичен тор - хранителните елементи са под формата на неорганични соли, получени чрез физични и/или химични промишлени процеси. Калциевият цианамид (СаСN2), карбамидът CO(NH2)2 и продуктите, получени от него чрез кондензация и/или свързване, се класифицират като неорганични торове.

Еднокомпонентен тор - азотен, фосфорен или калиев тор, съдържащ само един от основните хранителни елементи.

Торове, съдържащи второстепенни хранителни елементи (елементите калций, магнезий, натрий и сяра).

Торове, съдържащи микроелементи (елементите бор, кобалт, мед, желязо, манган, молибден и цинк).

"Сложен тор" е тор, съдържащ не по-малко от два основни хранителни елемента, получен по химичен път или чрез смесване или комбинация от двете.

"Комплексен тор" е сложен тор, получен чрез химична реакция, чрез разтваряне или чрез гранулация, съдържащ не по-малко от два основни хранителни елемента, като всяка гранула съдържа всички обявени в състава хранителни елементи.

"Смесен тор" е тор, получен чрез сухо смесване на няколко торове без протичане на химична реакция.

2. По химична природа са неорганични, органични и органо-минерални, специални торове (високо концентрирани, с висока разтворимост и съдържащи определени аминокиселини).

3. В зависимост от разтворимостта им торовете се разделят на бързо действащи (разтворими във вода) и бавно действащи (малко разтворими във вода).

4. В зависимост от усвояването на катионите и анионите от кореновата система торовете биват: физиологично кисели, физиологично алкални и физиологично неутрални.
5. Торове с пряко действие и подобрители. Торовете с директно действие пряко снабдяват растенията с хранителни вещества и непосредствено помагат за растежа и развитието на растенията. Подобрители (торове с непряко действие) са минерални или органични вещества, подобряващи физичните, химични, биологични или механични свойства на почвата за нормално развитие на растенията.

6. В зависимост от произхода биват местни и комерсиални; по получаване естествени и изкуствени.

7. По агрегатно състояние – твърди, течни и суспензионни, газообразни.

8. По основни химични свойства – разтворимост, хигроскопичност, реакция (рН)

При оценка на минералните торове е необходимо да се имат предвид следните критерии:
да притежават високи агрономически качества
да съдържат колкото е възможно по – висока концентрация на хранителни вещества и по-малко нехранителни за растенията (баластни) вещества
при съхранение да не губят хранителните си вещества
физичните свойства да осигуряват лесно и равномерно внасяне в почвата с помощта на техника
да са безвредни и безопасни при работа.

Класификация на торовете по агрегатно състояние - твърди, течни и суспензионни, газообразни

1. Твърдите торове биват в следните форми:
прах – получени чрез смилане (трудноразтворими фосфати), при тях финното смилане подобрява действието им
кристали – химично съединение в оригинална формула
гранули – гранули с диаметър 1-4mm, съгласно марката, има предимство за добавяне на инертни материали за покриване на гранулата което подобрява и улеснява разпределянето и внасянето на тора.
перли – уеднаквено гранулиране, получаващо се в резултат на пулверизация на продукта от висока кула, при изстиване се постига хомогенност и висока прецизност на размера на частиците.
макрогранули – размерът на гранулите е по-голям от 1cm, което позволява едно по-бавно разтваряне и по-бавно освобождаване на тора в почвата.

2. Течни торове – нормални разтвори на определени прости химични съединения или смес от тях. Да се внимава да не се смесват продукти които могат да дадат утайка. При добавяне на инертни материали (глина), които предотвратяват получаване на утайки се наричат суспензии. Когато течните торове съдържат амоняк се отнася до разтваряне с налягане, което зависи от общото съдържание на амоняк в течната среда.
3. Газообразен тор е само безводния амоняк, въпреки че условията на съхранение (танкове издържащи на високо налягане) го отнасят като течен тор.

Класификация на торовете по основни химични свойства:
1. Разтворимост – позволява тора да се включи общо взето бързо в почвения разтвор. Обикновено се отнася за разтворимост във вода, а в определени случаи например за фосфора се има предвид също друг разтворител (амониев цитрат, лимонена киселина и др.)
2. Хигроскопичност – означава, че тора се хидратира над влажността в околната среда, получавайки се разтваряне на част от гранулите или кристалите на тора, които могат да образуват агломерати затрудняващи боравенето или внасянето на тора.
3. Реакция (рН) – може да бъде кисела или алкална, което е важно при внасяне на определени почви в зависимост от тяхното рН. Реакцията се измерва с индекс на киселинност (или на алкалност), означаващ количеството СаО необходимо за неутрализиране на повишената почвена киселинност, следствие на торенето (кисела реакция); или способността да се получи подобно повишаване на рН (алкална реакция).

Според европейското законодателство съдържанието на основните хранителни елементи - азот, фосфор и калий, се изразява:
1. азот - под формата на елемент (N);
2. фосфор и калий - под формата на елемент (Р, К), под формата на оксиди (Р2О5, К2О) или под двете форми едновременно.
Съдържанието на фосфор и калий, изразено под формата на оксиди се преизчислява под формата на елементи чрез коефициентите:
1. фосфор (Р) = фосфорен пентаоксид (Р2О5) × 0,436;
2. калий (К) = калиев оксид (К2О) × 0,830.
Съдържанието на второстепенните хранителни елементи - калций, магнезий, натрий и сяра, се изразява под формата на елемент (Ca, Mg, Na, S), под формата на оксиди (СаО, МgО, Na2O, SO3) или под двете форми едновременно.
1. калций (Са) = калциев оксид (СаО) × 0,715;
2. магнезий (Мg) = магнезиев оксид (МgО) × 0,600;
3. натрий (Na) = натриев оксид (Na2O) × 0,742;
4. сяра (S) = серен триоксид (SO3) × 0,400.
Изчисленото съдържание на оксид или елемент се закръглява до първия десетичен знак.