Традиционният мюсюлмански град - портрет и подходи

83И СЛЯМСКИЯТ ГРА Д
Никола Венков
Традици онният
мюсюлманс ки град.
Портрет и п одходи
1. Въведение
Това е обзорен текст, който цели да направи за пръв път на българ-
ски език увод в изследователската тема за особеностите на урбанизма в
традиционните ислямски общества. Статията се ограничава до преглед
на западния колониален и постколониален изследователски дискурс. Бъ-
лгарската историография също има принос към изследването на мюсюл-
манския град,
1
тъй като големите градове по нашите земи в продължение
на няколкостотин години са именно „мюсюлмански градове“. Но целта
на тази статия е да прибави външен контекст към онова, което читателят
може да научи от българската литература.
2
От една страна контекстуа-
1
Например монументалният труд върху икономическата структура на населението,
Тодоров, Николай. Балканският град ХV–ХІХ век. Социално-икономическо и демог-
рафско развитие. София: Наука и изкуство, 1972; изследването на митата и регла-
ментирането на търговията, Цветкова, Б. Проучвания на градското стопанство през
ХV–ХVІ век. София, 1972 и множество единични статии на Светлана Иванова. Пре-
глед на литературата до 80-те години предлага Вечева, Е. „Историографски пробле-
ми на града и градското стопанство (ХV–ХVІІ в.).“ В България през ХV–ХVІІІ в.,
Шарова, К. (ред.), 112-34. София: Издателство на БАН, 1987.
2
Обобщаващо и много четивно описание на организацията на османския град по
българските земи публикува Иванова, С. „Градски живот (ХV – първата половина
на ХVІІІ в.)“. В: Българското общество ХV–ХVІІІ век, Радева, М. (ред.), 106-161.
София: Университетско изд-во „Св. Климент Охридски“, 1999.

84OR I E N TA L I A 1 , 2 / 2 0 1 2
лизирам ранно-модерния османски град
3
на Балканите чрез портрети на
мюсюлманския град в други епохи и региони на исляма. От друга страна
проблемите, които вълнуват българските автори, ще бъдат допълнени с
основните въпроси, които се поставят и дискутират в западната литерату-
ра. Статията може да послужи за начален ориентир към изследователски-
те теми, които са актуални днес в международната наука.
Разгледаните по-долу изследвания обхващат широк исторически пе-
риод – от времето на самото разпространение на исляма през VІІ век, до
края на „традиционната“ епоха за мюсюлманския град в началото на ХIХ
век (тогава започва неговата бърза модернизация в европейски дух). По-
вечето работи се отнасят до Леванта и Северна Африка. Доскоро интере-
сът на западните автори беше най-изразен към градовете в територията
на бившите френски и британски колонии. Разбира се, вече има немалък
брой трудове за Османските Балкани и Анадола, но тях съзнателно съм
оставил настрани – смятам, че те трябва да бъдат тема на по-подробна
статия, която да съпостави и резултатите на българските изследователи и
на историците от другите страни в региона.
4

В българската османистика градското развитие като че ли е една от
по-периферните теми на научен интерес в сравнение с изучаването на
проблеми като османската администрация, данъчната система, аграрните
отношения, категоризацията на населението.
5
Повечето изследвания на
градовете за класическия османски период са предимно в посока просле-
дяване на етнодемографското им развитие. Погледът към градския живот
се разнообразява за периода на ХIХ век,
6
но в духа на националната исто-
3
В българската книжнина е прието класическата османска епоха да се определя като
Късно Средновековие. Тук следвам западните автори, с които ще работя по-долу.
Те взимат предвид общия евразийски контекст на развитие, от който Османската
империя не прави изключение, и говорят за ранна модерност още през ХV–ХVІ век.
4
Тук съм разгледал работи, които се отнасят до региона, само доколкото те представят
интересни дидактични аргументи в общия дебат за мюсюлманския град (например
параграф 3.5).
5
С изключение на изброените по-горе автори и някои други единични публикации.
Виж обзорната статия на Грозданова, Елена. „Българската османистика на границата
между две столетия – приемственост и обновление.“ В: Исторически преглед 1–2
(2005): 98-157.
6
Например множество поселищни истории и описания (традицията на които започва
още от самото Възраждане), както и Гаврилова, Райна. Колелото на живота.
Всекидневието на българския възрожденски град. София: Св. Климент Охридски,
1999.

85
риография се съсредоточава най-вече върху постиженията и конфликтите
на Българското възраждане. Съжителството на българите в едно физичес-
ко и културно пространство с редица други етноси и религиозни общнос-
ти, както и самата мюсюлманска рамка на града в Империята са поставе-
ни на заден план.
7
Надявам се представеното тук разнообразие от идеи на
различни автори да покаже потенциала, който се крие в изучаването на
традиционния мюсюлмански град.
Трябва да уточня, че не правя пълен преглед на изследователското
поле, нито претендирам да съм събрал най-важните или най-релевантни-
те теоретични проблеми и публикации. Подборката на текстовете е субек-
тивна и трябва да се възприеме само като отправна точка за навлизане в
литературата.
8
Твърдя, единствено, че съм се опитал да запозная читателя
с максимално разнообразие от методологични и теоретични позиции, на
което се дължи и сравнително големият обем на статията.
Статията не е насочена само към онези, които се интересуват от мю-
сюлманските общества или от история на града. При структурирането на
текста съм се стремил да представя преди всичко базовите епистемоло-
гични проблеми, с които се сблъсква изучаването на мюсюлманския град.
Дебатите в това академично поле са особено разгорещени поради чувс-
твителността на постколониалния му контекст. Смятам, че аргументите,
приведени в дебата, относно трудностите в изучаването на миналото на
мюсюлманските градове, могат да бъдат полезни за всички исторически и
социални дисциплини и особено за онези, които у нас изучават „собстве-
ните“ минало и култура.
Обединяваща линия за целия текст е дискусията на понятието „ис-
лямски (мюсюлмански) град“. По-долу проследявам употребите, търсе-
нията и критиките на това понятие у редица автори. Но целта ми е, до-
7
Иванова, Светлана. „Град Варна от Късното средновековие до националната епоха -
регионалната срещу националната история.“ В: Исторически преглед (2003): 105-29
е една от публикациите, които поставят това като проблем.
8
Като следваща стъпка за читателите със по-задълбочен интерес препоръчвам
обзорният двутомен труд, Jayyusi, S. K., R. Holod, A. Petruccioli, and A. Raymond, eds.
The City in the Islamic World: Brill, 2008. Съществуват и опити за пълно събиране и
анотиране на библиографията в тази област (Haneda, M., and T. Miura, eds. Islamic
Urban Studies: Historical Review and Perspectives: Kegan Paul Intl, 1994 и Bonine, M.
E., E. Ehlers, T. Krafft, G. Stoeber, D. Brass, and J. Busse. The Middle Eastern City and
Islamic Urbanism. An Annotated Bibliography of Western Literature. Edited by M. E.
Bonine, E. Ehlers, T. Krafft, G. Stoeber, D. Brass and J. Busse, Bonner Geographische
Abhandlungen: Duemmlers, 1994) – оказва се, че тя обхваща над 7500 заглавия!
И СЛЯМСКИЯТ ГРА Д

86OR I E N TA L I A 1 , 2 / 2 0 1 2
като се питаме донякъде наивно, дали градът като такъв може да бъде
ислямски или не, да засегнем множество по-общи и значими въпроси,
като например: какви социални актьори задвижват урбанистичните про-
цеси; какви са техните мотивации, самопредставяне и идеология; какво
е съотношението между целеположено планиране и контрол от елитите
и „спонтанно“ развитие, движено от социални и икономически процеси;
какво е отношението между запазени в документите практики, норма на
културата, ежедневна култура; какви са ограниченията относно достъ-
па ни до културните кодове, създавали света на общностите в миналото;
доколко предмодерният град е бил балансиран и хармоничен организъм
и доколко арена на плуралистично взаимодействие и конфликт. Тези и
други теоретични въпроси са онагледени от представените в следващите
раздели изследвания, като различни автори имат различни предпочитания
за отговорите.
2. Ислямският град
В този раздел дискутирам понятието „ислямски град“, което е разра-
ботено през първата половина на ХХ век. Ще започнем с кратко изложение
на институционалната история на интереса към градовете в ислямските
земи (параграф 2.1). Важно е да се представи и специфичния културен
контекст на времето, който повлиява върху създаването на концепцията за ислямски град (параграф 2.2). В параграф 2.3 ще запозная читателя със
самия модел за града, след което ще пристъпя към серията от критики срещу него от втората половина на ХХ век (параграф 2.4).
2.1. Историографски бележки
Днес „традиционният мюсюлмански град“ е обект на изследване от
автори, произхождащи от различни социални и хуманитарни науки – най-
вече историци, географи, архитекти и урбанисти, историци на изкуството,
социолози и антрополози. Началото на този научен интерес, който вече е
формирал самостоятелно научно поле, може да бъде проследено едва от
20-те години на ХХ век. Тогава първите стъпки са направени от предста-
вители на арабистиката и „регионалните изследвания“, от изследователи
на ислямската религия и култура, така наречените тогава „ориенталис-
ти“. Градът се появява като една тема измежду много други, свързани с
ислямската култура. И към нея ориенталистите подхождат преди всичко
през своята академична традиция на работа с религиозните текстове и със
средновековните арабски автори.

87
Основната изследователска традиция се създава във Франция, като
през първата половина на века действат две школи – едната, свързана с
френските колонии в Северна Африка, а другата – в управляваната от
френски мандат Сирия.
9
Тук няма да изброявам авторите от тези школи,
доколкото отделните им приноси вече не са актуални в научните изследва-
ния.
10
За десетилетия интересът е насочен към няколко северноафрикански
града – най-вече Фес, Маракеш, Рабат в Мароко, гр. Алжир, гр. Тунис. В
Сирия мащабната работа на един учен, Жан Суваже, се превръща в база
на изследователска школа. Суваже въвежда работата на терен със своите
кадастрални и археологически проучвания на градовете Латакия, Дамаск
и Алепо. Тридесетте години на ХХ век са времето на съставяне на подроб-
ни кадастрални планове от колониалните власти и налагането на модерен
контрол над пространствата на ислямския град. Това създава предпостав-
ките и за дискутирането на морфологията на града в Ориента.
11
През този първи период в дебата се включват спорадично учени от
Великобритания и Германия. При британците, например, не се появява
подобен интерес към Кайро. Днес той е един от най-документираните гра-
дове, но се превръща в любим терен за проучвания едва от 70-те год