Тракология - учебник , авт. Димитър Попов

ДИМИТЪР попов
ТРАКОАОГИЯ
София, 1999 г.

В монографията се проследява социално-икономическото, дър
жавно-политическото и културно-идеологическото развитие на
древна Тракия и траките - основните моменти от историческия
живот на обществото и на неговите взаимодействия със съседни
те етнокултурни общности. Същевременно коментираните и об
ширни библиографски позовавания са водач и наръчник за увлекли
те се да работят с тази материя. Книгата съдържа лекции по трако-
логия (тракознание) предназначени за обучението на студенти от
Историческия факултет на Софийския университет,,Св. Климент
Охридски“, както и на тези от всички останали висши училища,
където тази дисциплина е застъпена. Написана увлекателно, тя
ще е интересна за повечето хуманитаристи, както и за всички
любознателни, които се интересуват от историята на български
те земи през древността.

Н а кориците:
I. Пръстен от с. Брезово, Пловдивско - IV в. пр. Хр.
IV. Пръстен от неизвестно мяст о - IV в. пр. Хр.
© Димитър Петров Попов, автор, 1999
Издателство „ЛИК“, 1999 г.
ISBN 954-607-224-9

СЪДЪРЖАНИЕ
Проф. дин Александър фол
„Лекционен курс по тракология: Най-после!“
..............................7
ЧАСТ ПЪРВА
Въведение................................................................................................. 9
Глава първа. ИСТОРИОГРАФИЯ
..................................................12
Глава втора. ИЗВОРОЗНАНИЕ
......................................................26
Глава трета. ЕТН О ГЕН ЕЗИ С
.........................................................41
Глава четвърта. Н А РО ДН О СТ
.......................................................54
Глава пета. КО ЛОНИЗАЦИЯ..........................................................75
Глава шеста. ДЪРЖАВА 1 ................................................................91
Глава седма. ДЪРЖАВА 2
..............................................................105
Глава осма. К РИ ЗА ............................................................................ 118
Глава девета. СЪПРОТИВА
............................................................131
Глава десета. ВЛАДИЧЕСТВО
......................................................153
Глава единадесета. В С Е К И Д Н Е В И Е
..........................................169
Глава дванадесета. РЕЛ И ГИ Я
........................................................183
Глава тринадесета. ИЗКУСТВО.....................................................203
Глава четиринадесета. НА СЛЕДСТВО
.......................................218
Заключение...........................................................................................233
ЧАСТ ВТОРА
Въведение в литературата
...............................................................237
Глава първа. ИСТОРИОГРАФИЯ.................................................241
Глава втора. ИЗВОРОЗНАНИЕ.....................................................251
Глава трета. ЕТН О ГЕН ЕЗИ С ........................................................264
Глава четвърта. Н А РО ДН О СТ......................................................277
Глава пета. К О ЛО Н ИЗА ЦИ Я........................................................289
Глави шеста и седма. ДЪРЖ АВА 1. ДЪРЖ АВА 2
................300
Глава осма. К РИ ЗА ............................................................................308
Глава девета. СЪПРОТИВА............................................................319
Глава десета. ВЛАДИЧЕСТВО......................................................327
Глава единадесета. В С Е К И Д Н Е В И Е..........................................342
Глава дванадесета. РЕЛИ ГИ Я ........................................................358
Глава тринадесета. ИЗКУСТВО
....................................................374
Глава четиринадесета. Н А СЛЕДСТВО .......................................385
Съкращения........................................................................................395

ЛЕКЦИОНЕН КУРС ПО ТРАКОЛОГИЯ:
НАЙ-ПОСЛЕ!
М алцината осведомени може би ще възкликнат, че туй „най-
после“ с удивителен знак е комплимент към автора, тъй като те,
малцината осведомени, познават и много вероятно са и прочели
двете книги под надслов „История на българските земи в древнос
тта“ от М аргарита Тачева (втората) и от мене (първата). Тези кни
ги обаче, - да се надявам, че правят чест на авторите си, - са по-
скоро проучване на неизвестното или на слабо известното наред с
изложение върху съвсем известното. Лекционен курс по траколо-
гия е нещо друго - той просто е лекционен курс.
Това означава, че авторът му, утвърденият и признат изследо
вател Димитър Попов, обобщава резултатите от научните дирения
на три поколения български антиковеди от Освобождението на
България до деветдесетте години на изтичащото столетие, към ко
ито е добавил и постигнатото от сега водещото, от четвъртото
поколение. Лесно е да се обобщава, когато си запознат с българс
ката и с чуждестранната специализирана литература по тракология,
трудното е да се разказва.
Един учебник не е телефонен указател, нито дори справочник.
Той, уви, е разказ. „Уви“ тук стои преднамерено, защ ото и големи
те и най-големите в професията не са задължително разказвачи. Д.
Попов, обаче и за щастие, е. Да се напише история, означава да се
разказва, а не да се структурира, концепира, антропологизира, т. е.
да се визионерства върху една старина. С амата същ ност на истори
ографията е разказът, наративът, както сега сведущи познавачи на
чуждите езици казват, защото инак ще изчезне драматизмът, зало
жен в Клио. Клио, да не забравяме, е муза, защ ото се вдъхновява от
човека, от нейния главен и много тъжен герой.
Без да има директни или контекстуално скрити амбиции да се
надхвърли жанра, книгата е и увлекателно четиво. Студентите, а и
не само те, могат да бъдат уверени, че нищо съществено не е
пропуснато, а постройката на курса ще им помогне бързо да се
ориентират и да намерят това, което търсят. Онези пък, които не
се щадят толкова, ще открият, че книгата на Д. Попов съдържа
библиография и позовавания с кратки коментари. Този дял е почти
равен по обем на изложението.
Тук искам да се отклоня, за да представя по-пълно този втори

дял. Сред многото спорове какво е туй историография и за какво
служи тя на младия и на остарелия учен, се вижда - стига някой да
го вижда - един изход. Изходът се нарича „история на идеите“ в
проучванията на очертан проблемен кръг и може да има глобален,
теоретически характер, но може да извежда към малки полета, ко-
ито оше не са прекосявани. Историографията, прочее, не се изчер
пва с това, което предшествениците на професионалиста са пос
тигнали и което студентите трябва да научат или да наизустят, ако
пред тях е жив представител-екзаминатор на предшествениците.
По-привлекателното лице на историографията личи в онова, което
предшествениците не са постигнали, а най-привлекателното - в това,
което те са само загатнали.
За една обособена научна област, която наскоро навърши сто
години, каквато е тракологията, извороведско-историографският
дял на лекционния курс, представен като недовърш еност и
перспективност, може да се окаже с по-висока цена от изложението.
По този пункт самият автор вече има свое мнение, ще го имат и
читателите му. Моята задача се състои в това да им напомня, че са
длъжни да си го съставят. За себе си тази работа съм свършил.
„На добър час“ се казва по старогръцки обичай на края на
всеки подобен увод, а на този - с добавката, че пожеланието не се
отнася нито за автора, нито за неговите колеги от разни поколения,
а за студентите по история и толкова много още нови научни
дисциплини.
Октомври 1998 г. Проф. дин Александър фол
София

ЧАСТ ПЪРВА
ВЪВЕДЕНИЕ
През 1979 г. при Историческия факултет на Софийския уни
верситет „Св. Климент Охридски“ се създаде катедра по „История
на българските земи в древността“. На два пъти тя промени на
именованието си - първо, катедра по „Тракология“, а сетне „Инсти
тут по Стара история, Палеобалканистика и Тракология“ (отново
с ранг катедра), за да уточни най-сетне действителния предмет на
научните дирения и на преподаваната материя.
Естествено, изникна и необходимостта от появата на първите
учебници и на учебни помагала по тази дисциплина - една трудна и
отговорна работа, обусловена от университетската и от обществе
ната потребност. Така, през 1981 и 1987 г. издателство „Наука и
изкуство“ отпечата книгите на Александър ф ол История на бьл-
гарските земи в древността. Част първа. Родово-общинен строй и
възникване на робовладелски отношения и на Маргарита Тачева
История на българските земи в древността. Част втора. Развитие
и разцвет на робовладелското общество.
Поради бързото им изчерпване и поради тяхното превръща
не в библиографска рядкост, макар и с известно закъснение, през
1997 г. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ пус
на в обръщение вторите преработени и допълнени текстове -
нещо изключително полезно поради острата нужда от тях. И в
двата случая обаче, монографиите имаха по-скоро характер на
научно-изследователски трудове - обстоятелство, което изиск
ваше от студентите и от любознателните читатели една дори
минимална предварителна подготовка за пълноценното им из
ползуване.
Разбира се, проучванията даваха необходимата библиографска
справка, която да обогати и да разшири кръгозора на увлеклите се
да работят в тази област. При Ал. фол краткият преглед на науч
ната литература съдържа преимуществено по-важните, но-новите
и предлагащи допълнителна информация съчинения, както и мо-
нографични и обобщителни изследвания, издадени или оформени
като книжно тяло. При М. Тачева дискусиите на мнения наред с
използуваната литература се извеждат в края на всяка отделна глава,

10 ДИМИТЪР ПОПОВ ТРАКОЛОГИЯ
за да се откроят още по-релефно раждането и развитието на отсто
яваните концепции.
Сторената равносметка на постигнатото не изключва, а пред
полага появата на настоящите лекции по тракология. Те не са об
ременени със задълженията, на което и да е научно изследване, но
имат претенцията да са въведение в сложната проблематика на
тази дисциплина и същевременно са опит да се обосноват достиг
натите резултати при проучванията и възприетите към датата на
изданието работни хипотези. Поради същността на книгата като
учебник, изложението използува всички достижения в съвремен
ната историография, а и то самото е сборно-концептуално. На свой
ред собствените наблюдения се предават без отграничение в текс
та и се превръщат в органична негова част.
При такъв подход се откроява целта да се поставят пробле
мите, да се обърне внимание и на редица все още спорни въпроси,
да се разкрият нови перспективи и хоризонти на мисленето. Ясно е
и разбирането, че не всичко необходимо се разглежда и се обясня
ва чрез разказа и във всеки случай повечето (а то винаги е повече)
не намира място в него. Не изчерпателността, а подборът преслед
ва задачата да се вникне в процеса на историческото развитие на
тракийската общност и на нейната диаспора, на взаимодействията
й със съседните етнокултурни зони и държавни организации.
Именно поради тази причина втората част на настоящата книга
е отделена за въведение в литературата. Мнения, дискусии, идеи,
хипотези и заедно с това тяхното движение в историографията са
изчерпателно изредени и анализирани за съответните глави, с опит
за критичен коментар и оценка. Без да претендира за детайлна
пълнота, вероятно този дял ще е най-нолезен за всички, тъй като
не само обогатява с допълнителна информация основното изложе
ние, но и го подлага на съмнение.
На читателите изглежда ще направи впечатление, че в текста
обикновено не се цитират античните автори с техните имена и
времето, когато са писали - нещо, което дава релефност и с нищо
не може да се замени. Не се указват и точните места в произведе
нията им по книги, по глави, по параграфи или по фрагменти от
тях. Това не е пропуск на пишещия, а друго изискване на учебния
процес.
Още през 1980 г. в Софийския университет бяха отпечатани
Подбрани извори за историята на