Ценова политика

В ценова политика освен цената и методите за ценообразуване значение имат и ценовите стратегии. Разработка на ценовата стратегия преминава през следние етапи; обща политика на ценообразуването; ценова стратегия; реализация на ценовата стратегия и приспособява
н
е
на цените. Основ
ните ценови стратегии са:
ценовите стратегии, свързани с конкуренцията; ценовите стратегии взависимост от собенностите на продукта; ценови стратегии за стимулиране на потребителите. Първата стратегия (конкуренцията) се подраздея на три групи: агресивна; пасивна и стратегии и стратегии на конкурентното поведение. Втората – стратегия за принципно нови продукти; усъвършенстване на продукта; предназначени за определяне на цените на продукти от продуктов микс; при специални поръчки. Третата стратегия – за стимулиране на потребителите за намаляване на цените; високи цени.
№22 Дистрибуционна политика. Дистрибуционната политика на една организация се осъществява чрез нейните дистрибуционни канали.Които от своя страна се подразделят на собсвени и чужди канали. Производителите могат да реализират производсвена продукция, чрез собствени канали директно на крайните потребители,преработвателните предприятия и организираните пазари. Реализирането на продукцията директно на крайните потребители може да стане чрез изграждането на собствен търговски апарат-магазин в стопанството или извън него;продажби „лице в лице”и он-лайн маркетинг. Изграждането на магазин в стопанството е директен канал,а извън него-производителите навлизат в ножа за тях маркетингова територия.Друг вид собствен канал за реализация е реализирането на продукция директно на преработващите предприятия и други големи потребители.В повечето случаи големите потребители не изкупуват цялата стокова гама,а само част от нейните количества,поради което стопанствата са принудени да използват и подържат паралелно различни дистрибуциони канали и системи. И третия вид е реализирането на земеделска продукция чрез организирани пазари. Борсите,аукционите,стоковите тържища и пазарите на производителите могат да се третират и като собствени канали за реализация на продукция,когато последните са институционализирани,за участващите в тях земеделски стопанства на основата на капиталово участие. Освен чрез собствени,продукцията може да се реализира и чрез чужди канали (посреднически).Те са търговия на едро,търговия на дребно и организирани пазари(стокови борси,аукциони,стокови тържища,пазари на производителите). При реализирането на продукцията чрез търговски фирми на едро от производителите обикновено се изкупуват стоки,които без промяна в тях се продават на други препродавачи като търговци на дребно,преработвателни фирми и големи потребители.При търговията на едро за земеделските стопанства е много трудно да приложат своите пласментни концепции до нивото на крайния потребител,дори когато предлагат търсени и качествени земеделски продукти. Като предпоставка за прилагането на такъв канал на реализация, чрез който земеделските стопанства достигат до крайните потребители само чрез търговията на дребно,е търговецът на дребно да може и да иска да изкупи продукцията направо от производителя.Наличие на такова пряко изкупуване има само при малко търговци на дребно.Но в бъдеще се очаква нарастване на използването на този канал,тъй като изискванията на потребителите нарастват и само този канал може да ги удовлетвори.Друг вид чужди канали за реализац№22 Дистрибуционна политика. Дистрибуционната политика на една организация се осъществява чрез нейните дистрибуционни канали.Които от своя страна се подразделят на собсвени и чужди канали. Производителите могат да реализират производсвена продукция, чрез собствени канали директно на крайните потребители,преработвателните предприятия и организираните пазари. Реализирането на продукцията директно на крайните потребители може да стане чрез изграждането на собствен търговски апарат-магазин в стопанството или извън него;продажби „лице в лице”и он-лайн маркетинг. Изграждането на магазин в стопанството е директен канал,а извън него-производителите навлизат в ножа за тях маркетингова територия.Друг вид собствен канал за реализация е реализирането на продукция директно на преработващите предприятия и други големи потребители.В повечето случаи големи
те
потребители не изкупуват
ц
ялата стокова гама,а само част от нейните количества,поради което стопанствата са принудени да използват и подържат паралелно различни дистрибуциони канали и системи. И третия вид е реализирането на земеделска продукция чрез организирани пазари. Борсите,аукционите,стоковите тържища и пазарите на производителите могат да се третират и като собствени канали за реализация на продукция,когато последните са институционализирани,за участващите в тях земеделски стопанства на основата на капиталово участие. Освен чрез собствени,продукци
я
та може да се реализира и чрез чужди канали (посреднически).Те са търговия на едро,търговия на дребно и организирани пазари(стокови борси,аукциони,стокови тържища,пазари на производителите). При реализирането на продукцията чрез търговски фирми на едро от производителите обикновено се изкупуват стоки,които без промяна в тях се продават на други препродавачи като търговци на дребно,преработвателни фирми и големи потребители.При търговията на едро за земеделските стопанства е много трудно да приложат своите пласментни концепции до нивото на крайния потребител,дори когато предлагат търсени и качествени земеделски продукти. Като предпоставка за прилагането на такъв канал на реализация, чрез който земеделските стопанства достигат до крайните потребители само чрез търговията на дребно,е търговецът на дребно да може и да иска да изкупи продукцията направо от производителя.Наличие на такова пряко изкупуване има само при малко търговци на дребно.Но в бъдеще се очаква нарастване на използването на този канал,тъй като изискванията на потребителите нарастват и само този канал може да ги удовлетвори.Друг вид чужди канали за реализация са организираните пазари.Характерно за тях е,че се съобразяват с определени законови изисквания; използват се определени инструменти за покупка; в оборота участват много повече пари и продукти,отколкото при потребителските пазари; вземат се под внимание транспортните разходи и възможностите за директни покупки от производителите,кредитиране и други. Видовете дистрибуционни канали са стоковите борси, аукционите на земеделски продукти, стокови тържища. Стоковите борси-преобладаващо е участието на земеделска продукция.За да се продаде реално дадена стока на борсата,продавача е длъжен да я депозира в склад срещу варантно свидетелство,което притежава стоково разпоредителна сила. То удовлетворява правото на собственост върху стоката. Аукционът е публична продажба на имущество на този от участниците в търга,който е предложил най-висока цена,от лице,лицензирано и упълномощено за целта.Наддаването,което се осъществява на фондовата и стоковата борса е форма на аукциона. Предимствата на аукционите са, че всички куповачи виждат какво се продава; аукционът е бърз и лесен начин за продажба на голам обем продукция и др. Недостатъците са, че същесвува опасност да се купи стока, каквато куповача не е желал, опасност от предварително договаряне м/у куповачите; често се изисква задължително присъствие

на стоката на пазар.Стоковите тържища работят най – интензивно на разсъмване с цел още на сутринта стоките да бъдат продадени и да потеглят за магазинната мрежа. Тръжищните фирми не се занимават с физическа покупко – продажба на продукти. Наемателите на тържища са ТЕ, вносители и износители и други.Обикновено за наемателите има ограничения на максималната площ, която те могат да наемат. За движението на цените на тържищата се издават бюлетини. Пазарите на производители се изграждат в райони с голямо производство на продукция. На тях се концентрира търсенето и предлагането на определени продукти. На тези пазари обикновено се срещат производителите или техни представители с търговците на едро или техни представители.

№28 лични продажби, насърчаване на продажбите.
Комуникационната политика включва в себе си рекламата и стимулирането на продажбите; връзките с обществеността;личните продажби и директния маркетинг.Рекламирането на земеделски продукти среща значителни трудности,поради сезонността на предлагането,бързор
№№28 лични продажби, насърчаване на продажбите.
Комуникационната политика включва в себе си рекламата и стимулирането на продажбите; връзките с обществеността;личните продажби и директния маКомуникационната политика включва в себе си рекламата и стимулирането на продажбите; връзките с обществеността;личните продажби и директния маркетинг.Рекламирането на земеделски продукти среща значителни трудности,поради сезонността на предлагането,бързорМогат да се изградят и търговски екипи- производителите могат да имат търговски представители осн
ов
но в
случаите,когата осъществяват съвместен мар
кетинг. Интернет предоставя широки възможности за ползване на сравнително евтини он-лайн канали за директен маркетинг. Он-лаин маркетинга може да се прилага и от най-малките по размер и доходи стопанства.Този вид директен мркетинг има пре
д
имства и недостатъц
и. Предимствата на он-лайн маркетинга са ,че той е достъпен по 24 часа, удобен е, съдържа разностранна информация,не създава конфликти.
Недостатъците са,че той е предимство на младото и образовано население, съществува опасност от задръстване на мрежата, сигурността на личните данни е гарантирана. Електронната поща е най-чесо използваният и най-евтин начин за пряка връзка на земеделското стопанство с потенциалните и съществуващи клиенти. Провеждането на такава широкомащабна комуникационна политика трябв да бъде подкрепена и от държавата.

№2 Същност и видове агромаркетинг. Под влияние на специфичните характеристики на отрасъла и редица обективни,субективни и исторически детерминирани фактори,агромаркетинга се различава по степен на своето развитие,приложение и форми на реализация в сравнение с маркетинга,прилаган в п
ромишлеността, услугите и обществения сектор. Определени специфични особености на агромаркетинга са се формирали под влияние на спецификата на сектора земеделие,като:зависимост на икономическите резултати от природо-климатичните условия,биологични и почвени условия,сезонността на производството,несъвпадение на работния с производствения период и други.Други характерни особености се обуславят от влиянието на:аграрната политика; аграрните пазари с конкурентна структура,близка до съвършената; дребностоковия характер на земеделските стопанства; дълги маркетингови канали за реализация на земеделската продукция и други. Теоретичните основи на агромаркетинга като приложна икономическа дисциплина са заложени в общата икономич