Учебник

За полето на картата под заглавието се поместват таблици с различна информация - за приливите и отливите в основното пристанище, за посоката и скоростта на теченията и др. Под тях или в някой от краищата на картата са поместени (фиг. 6.3.) скалите за измерване на разстояния в морски мили (Sea Miles), в метри (Metres) и във футове (Feet). 6.5. ИЗОБРАЗЯВАНЕ НА РЕЛЕФА НА ЗЕМНАТА ПОВЪРХНОСТ И НА МОРСКОТО ДЪНО Eдно от основните изисквания към топографските и морските карти е, че те с максимална подробност и точност, допустими от мащаба на картата, да изобразяват не само плановото положение на обектите, но така също и пространствените форми и размери на неравностите на земната повърхност и морското дъно. Тези карти дават триизмерна представа за изобразените територии, като позволяват различни точки и обекти да се определят в тяхното реално пространствено положение. За да може ясно и пълно да се получи представа за земната повърхност и за морското дъно, е необходимо добре да се чете изобразеният релеф, т.е. правилно да се определят: - различните видове неравности (форми на релефа) и тяхното взаимно положение; - взаимното превишение, височините и дълбочините на точките; - формата и наклонът на скатовете. Под релеф се разбира съвкупността от неравностите на земната повърхност (морското дъно). Той може да се изобрази по различни начини (фиг.6.17.): - перспективен начин - същността му се състои в това, че отделните изпъкнали форми на релефа се изобразяват с перспективна рисунка във вид на хълмчета, а хребетите - с верига от хълмчета. На съвременните карти се прилага за изобразяване на скални участъци. На релеф изобразен по този начин не могат да се извършват никакви измервания и разчети. - чрез щрихи - релефът се изразява чрез щрихи с различни дължини и дебелини. Те се разполагат по направление на най- големия наклон на ската. Не позволява извършване на измервания и разчети. - чрез сенки - основава се на принципа на осветяване на релефа с лъчи, падащи под ъгъл 450 (може и друг) от северозападния ъгъл на картата. Използва се в съчетание при изобразяване на релефа с хоризонтали. Като самостоятелен метод се използва само при някои видове морски карти за изобразяване на релефа на морското (океанското) дъно. - чрез хоризонтали - използва се за изобразяване на релефа на земната повърхност върху съвременните топографски и морски карти. Хоризонталите са криви затворени линии, свързващи точки от местността с еднакви надморски височини. За изобразяване на релефа на морското дъно се използват изобати-криви затворени линии, свързващи точки с еднакви морски дълбочини. Дачев, Ю. Геодезия. Е-ЛИТЕРА СОФТ, 2011, ISBN 978-954-2912-15-6 113 - хипсометричен начин-за изобразяване на релефа, той се разделя на пояси на установени сечения. Те се оцветяват различно, в зависимост от установената скала на цветовете. В основата на оцветяването стоят а) б) в) г) д) е) Фиг.6.17. Начини за изобразяване на релефа а) перспективен; б) чрез щрихи; в) чрез сенки; г) чрез хоризонтали; д) чрез хипсометрични цветове; е) комбиниран начин принципите “колкото по-високо, толкова по-тъмно” и “колкото по-високо, толкова по-светло”. Например при първия принцип скалата започва със зелен Дачев, Ю. Геодезия. Е-ЛИТЕРА СОФТ, 2011, ISBN 978-954-2912-15-6 114 цвят за най-ниските места, преминава през жълт, оранжев, червен, кафяв и за най-високите места достига до тъмно кафяв. При изобразяване на релефа на дъното на моретата и океаните скалата на цветовете се базира на принципа “колкото по-ниско, толкова по-тъмно”. При нея се използва син цвят, преминавайки от по-светъл към по-тъмен за по-големите дълбочини. Хипсометричният начин намира приложение при съставяне на географски, учебни и др. карти. Среща се най-често в съчетание с хоризонтали. - комбиниран начин - използва се комбинация от различни начини. Същността на изобразяването на релефа с хоризонтали се изяснява от чертежа на фиг. 6.18. Фиг. 6.18. Същност на изобразяването на релефа с хоризонтали Възвишението на фиг. 6.18. условно се приема за остров, който потъва във водата през еднакви интервали (h). Бреговата линия на изходното положение (АВ) на “острова” ще съответства на хоризонтала (ав) с надморска височина 0 m. След потъването на острова на интервал (h), той ще има нова брегова линия (CD), която ще се изобрази като хоризонтала (cd) с надморска височина равна на (h). Аналогично ще се изобразят и останалите хоризонтали, които ще имат надморски височини (2h), (3h), (4h) и т.н. до пълното потъване на острова под водата. Фиг.6.19. Височина на сечението и височинна система Процесът аналогично може да се обясни с пресичане на възвишението с нивоповърхнини, успоредни на морската повърхност, през определен интервал (h). Интервалът (h) между нивоповърхнините се нарича височина на сечението. Тя е записана под южната страна на рамката на топографската карта (фиг. 6.19.). Изразява се с текста “Основните хоризонтали са Дачев, Ю. Геодезия. Е-ЛИТЕРА СОФТ, 2011, ISBN 978-954-2912-15-6 115 изчертани през 10 м.”. Под височината на сечението е записана височинната система, т.е. средното ниво на водния басейн, спрямо което се отчитат надморските височини (Н) и дълбочините (d) на топографските карти. Височината на сечението (h) зависи от мащаба на топографската карта и от характера на релефа на местността. За нашите топографски карти са приети за височини на сечението 10, 20 и 40 m - таблица 6.2. Височини на сечението, използвани в българските топографски карти Таблица 6.2. Характер на релефа Височина на сечението, в (m) 1:25 000 1:50 000 1:100 000 1:200 000 Равнинен, хълмист, планински високопланински 10 10 10 20 20 40 20 40 Надморските височини на точките във всяка държава се отнасят към средното ниво на някой голям воден басейн. За определяне на средното ниво се използват т.н. мареографи (пегели), които автоматично отбелязват колебанията му. У нас височините на точките от Опорната геодезична мрежа до 1960 г. бяха отнесени към средното ниво на Черно море, определено от пегела във Варна. За унификация на геодезическите работи след 1960 г. надморските височини на опорните точки са отнесени към Балтийската височинна система (фиг. 6.19.). Може да се обобщи, че за определяне на височини на точки в геодезията се работи с две референтни повърхнини- повърхнината на референтния елипсоид, която се използва за определяне на геодезическите височини (НГ ) и на геоида (средното морско ниво) - за определяне на нормалните (надморските) височини (Н) на точките. За нашите топографски карти се използват няколко вида хоризонтали (фиг. 6.20.): - основни - изчертават се с непрекъсната линия и съответстват на височината на сечението; - удебелени - изчертават се с непрекъсната удебелена линия през пет височини на сечението, т.е. всеки пети основен хоризонтал се изчертава като удебелен. Техните надморски височини са надписани, с което се улеснява отчитането на надморските височини на точките. Ориентацията на надписите им помага за определянето на формите на релефа. Дачев, Ю. Геодезия. Е-ЛИТЕРА СОФТ, 2011, ISBN 978-954-2912-15-6 116 - допълнителни - изчертават се с прекъсната линия и съответстват на половината от височината на сечението. Те допринасят за изразяване на важни подробности от релефа. - спомагателни - изчертават се с прекъсната линия (с по-къси чертички от допълнителните хоризонтали) и съответстват на една четвърт от височината на сечението. Те също допринасят за изразяване на важни подробности от релефа. За улеснение при четене на релефа, на топографските карти хоризонталите се изчертават с кафяв цвят. Всеки хоризонтал от картата е хоризонтална проекция на линия, съединяваща точки с еднакви надморски височини. Хоризонталите изобразяват равнинното очертание на релефа на земната повърхност. По тяхното очертание и взаимно положение могат да се определят формите на неравностите, височините и превишенията между точки от земната повърхност, наклоните на скатовете, вододелите и водосливите. 100 удебелен основен В допълнителен А 50 надписи на удебелен спомагателен хоризонтал Фиг. 6.20. Видове хоризонтали Голямото разнообразие от форми на релефа е наложило те да бъдат разделени на две основни групи - изпъкнали и вдлъбнати. За да се определи от коя група е дадена форма на релефа, освен ориентацията на надписите на а) б) Фиг.6.21. Поставяне на указатели на скатовете (бергщрихи) а) при вдлъбната форма на релефа; б) при изпъкнала форма на релефа Дачев, Ю. Геодезия. Е-ЛИТЕРА СОФТ, 2011, ISBN 978-954-2912-15-6 117 удебелените хоризонтали, помагат и бергщрихите (фиг. 6.21.). Те са къси чертички, поставени перпендикулярно на хоризонталите по посока на понижението на ската. Наричат се още указатели на скатовете. Бергщрихите се поставят на извивките на хоризонталите на местата, където най-много се затруднява четенето на релефа - на върховете, на седловините, на дъното на котловините, на скатовете. За изпъкналите и вдлъбнатите форми на релефа бергщрихите се поставят различно (фиг. 6.21. и 6.22.). За да може бързо да се определят на картата формите и взаимното разположение на неравностите от местността, трябва да се познават типовите изпъкнали и вдлъбнати форми на релефа. Всяка типова релефна форма се изчертава с хоризонтали по характерен за нея начин. Изпъкнали форми на релефа са могила, хълм, възвишение, хребет, плато (фиг. 6.22.). Най-високата точка на изпъкналата форма се нарича връх. Фиг. 6.22. Някои изпъкнали и вдлъбнати форми на релефа Понижението между два съседни върха се нарича седловина. Страничната част на изпъкналата форма на релефа се нарича скат. По най- изпъкналите части на скатовете преминават вододелните линии. Главният вододел преминава по най-високите точки на хребета. Вдлъбнати форми на релефа са яма, лъсчина, промойна, овраг, долина, котловина (фиг. 6.22.). По най-ниските точки на лъсчините преминават водосливните линии. Главният водослив преминава по най-ниските точки на долината (талвег). При използване на хоризонтали, изобразяването на формите на релефа се извършва мащабно (с действителните им размери). При някои малки по размери форми на релефа (могили, ями) или различаващи се със своеобразието и разположението си (скали, сипеи) това не може да се извърши, поради което те се изобразяват немащабно, с условни топографски знаци. До тях с цифри се посочват важни характеристики - височина, дълбочина, ширина, изразени в метри (напр. могилата на фиг. 6.22.). хълм Дачев, Ю. Геодезия. Е-ЛИТЕРА СОФТ, 2011, ISBN 978-954-2912-15-6 118 Ако някои от формите на релефа като ями и могили, са създадени от трудовата дейност на хората, те се изобразяват на топографските карти с черен цвят. Надморските височини на точките от местността по топографската карта се определят чрез надписите на удебелените хоризонтали. Ако точката е разположена на хоризонтал, нейната надморска височина е равна на височината на хоризонтала. Например надморската височина на т. В на фиг. 6.20. е НВ = 80 m. Ако точката се намира между два хоризонтала, се интерполира между тях и към надморската височина на по-ниския хоризонтал се прибавя превишението на точката спрямо него. Например надморската височина на т.А на фиг.6.20. е НА = 60 m + 7 m = 67 m. Може да се обобщи, че за решаването на практически задачи в геодезията и за изобразяване на релефа на топографските карти се използват надморските (нормалните) височини (Н). Надморските височини на нивелачните репери и на точките от опорната геодезическа мрежа са публикувани в каталози. Превишението (hАВ) на т.В спрямо т.А се определя като разлика между надморските им височини - hАВ = НВ - НА = 13 m. Ако е известна надморската височина (НА) на едната точка (А) и превишението (hАВ) между двете точки, може да се определи надморската височина (НВ) на другата точка (В) по формулата НВ = НА + hАВ. Наклонът на ската () по топографските карти може да се определя графично и аналитично. Графичното определяне на () се извършва чрез скалата на заложението (фиг. 6.23.), разположена под южната страна на рамката на картата. Фиг.6.23. Определяне на наклона на ската () чрез скалата на заложението Скалата на заложението