Умората да бъда себе си или за силата на самоконтрола

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
Гр.Пловдив
Педагогически факултет
Р Е Ф Е Р А Т
на
Тема: Умората
да бъда себе си
или
за силата на самоконтрола
Изготвилa: Проверили:
Беатрис Тилева-спец.ПНУП Проф.Р.Стаматов
2
ри курс 2
б група фак.№1406421077 Доц.д-р С.Сарийска

1

Често в ежедневието си сме поставени под натиска на
множество фактори, които създават в нас усещане за вътрешно
напрежение, а самоконтролътни е поставен на изпитание. Умението
да се освобождаваме от натрупаното напрежение е от изключително
значение за поддържане и запазване на баланса и хармонията в нас.
През последните години са натрупани много данни, които
откриват, че стресът е изключително разрушителен за
самоконтрола. Ние сме обедени, че стресът е основен мотив за
постигане на нашите стремежи. Нещо повече, ние дори опитваме да
го увеличим, за да мъдем по-успешни. Изпитваният стрес ни
фокусира върху кратковременните и непосредствените цели,
задължения и неотложни неща, но самоконтролът изисква различна
по мащабна, перспектива. Поради това контролирането на стреса е
един от начините за усилване на самоконтрола.
Изправяме се пред едно от интересните открития в областта на
самоконтрола. Активното използване на самоконтрола като че ли
най-лесно тласка към неговата загуба. Пушачи, които могат да
издържат 24 часа без цигари, са по-склонни да се напият.
Спазващите диета са по-скронни да езневеряват на партньорите си.
Изглежда, че самоконтролът не стига за всичко. Веднъж изтощени,
ние ставаме беззащитни пред изкушенията или поне по-лесно се
поддаваме. Това откритие е твърде обезпокоително, защото
съвременният живот е изпълнен с много стрес и предизвикателства.
С напредването на деня самоконтролът започва да намалява поради
изтощението. Всеки опит да контролираме или променим много
неща изведнъж води до още по- бързо изтощение.
"Изчерпването на егото", за него можем да кажем, че описва
намалената способност за регулиране на мислите, емоциите и
поведенията,, е в основата на проблемите със самоконтрола.Всеки

път когато трябва да устоим на импулсите си , да се абстрахираме
от разсейващите въздействия, да оценим алтернативните решения
или просто да направим нещо трудно, ние изразходваме ресурсите
на самоконтрола.
Моделът за изразходването на егото е едновременно обобщаващ и
безсърчаващ. Хубаво е да знаем, че не всеки неуспех е отражение на
собствениете ни пороци, че не сме съвършени. Но обезсърчаващо е
да знаем, че щом самоконтролът ни е ограничен, ние сме и
обречени на провали при преследването на нашите цели.
Първият въпрос, който бихме могли да си зададем , е : Как можем
да разпознаем настъпването на его-изчерпването и как настъпва
възтановяването на резервите? Промяната на цялостната
интензивностна желанията и чувствата и присъствието на по-силни
реакции към нещата са предупредителен сигнал за изчерпването.
Ако проблемът със самоконтрола е енергиен, бихме ли могли да
кажем , че възстановяването на запасите от глюкоза в кръвта ще
подсилят самоконпрола? Действително равнището на кръвна захар
е фактор за голям брой сривовена самоконтрола, но погледнато
малко по-задълбочено, би трябвало да си зададем въпроса: Колко
енергия се изразходва, когато упражняваме самоконтрол? Робърт
Кързбан твърди , че енергията, изразходвана от мозъка за нуждите
на самоконтрола, се равнява на по- малко от половин бонбонче. Той
внася още малко яснота. Според него мозъкът изразходва енергия в
зависимост от наличния ресурс. Когато ресурсът е голям и
изразходването е голямо, но когато ресурсът е малък, мозъкът
започва да пести енергията.
Друг въпрос, който можем да си зададем , е какво се изчерпва?
Действително ли силата на егото е се изчерпва или може би ние
съхраняваме съзнателно или несъзнателно тази сила? В някои
проучвания използват изчерпване силата на самоконтрола, след
3

това преминават къв втора серия от тестове за постоянство, но са
предупредени, че по-късно ще последва трета от задачи за
изпълнение. При решаването на задачите във вторатта серия те
демостриралиизвестно отпускане. Съзнателно или несъзнателно
пестели силите си за последните задачи. Сега вижте още един
вариант при решаването на задачите във втората серия. Съобщили
на участниците , че ако се справят успешно със задачите, може да
спечелят известна сума пари. Това послание подействало
невероятно. Участниците незабавно открили резерви, за да се
справят добре. Проявявали толкова завидно упорство, че по нищо
не личало, че силата на егото е изчерпана. Като че ли откривали
нови сили при вида на награда, която ги очаквала на края.
Представете си , че след наградатана участниците се съобщи, че
трябва да се представят отново и в третата серия, за която не били
предупредени предварително. Понеже не са били предупредени,
участниците не запазвали своите сили и представянето е
изключително лошо. Колкото по-добре се предстаняли във втората
серия, толкова по-лошо се представяли в третата серия.
Силата на самоконтрола може да се изчерпва. Но това, което не е
ясно, с какво се изчерпва - силата или самоконтрола? Наистина ли
подложилите са на диета стават толкова слаби, че не могат да
устоят на извънбрачната връзка? Наистина ли е възможно за
опитващите да спрат цигарите да се откажат от излишните разходи?
В границите на самоконтрола винаги може да се открие различието
между трудно и невъзможно.
Проучванията показват, че умората не е просто изтощение и нищо
повече.Умората при физическото натоварване не се дължи просто
на мускулната умора, а е израз на превантивна мониторна функция
на мозъка, имаща за цел да предотврати пълното изтощение. Когато
организмът се напряга физически и натоварва сърцето , този

мониторинг се намесва и внася успокоение. Мозъкът създава
усещане за умора, която кара да се откажем.Физическото изтощение
е само илюзия, която умът създава в тялото. Ако това е вярно ,
фезеческите възможности са много по-големи от това, което
подсказва организмът. При изследване на състезателите в спортове
за издържливост при есктремни условия и не се откриват
доказателства за физиологични смущения в мускулната тъкан.
Вместо това мозъкът сякаш карал мускулите да спрат. Усещайки
ускорения пулс и бързия спад в запасите от енергия, мозъкът
буквално удря спирачки на тялото. В същото време създава
непреодолимо чувство за изтощение, нямащо нищо общо с
възможноститена мусколите да работят още. Понеже умората е
само ранното предупреждение, екстревните спортисти редовно
преодоляват онова, което обикновеният човек разглежда като
естествена физическа бариера на организма. Те осъзнават, че
първата вълна на умора не е реалната им граница и ако са
достатъчно мотивирани, успяват да я надскочат.
Границите на самоконтрола са подобни на физическите граници
на тялото - много често ние се чувстваме така, сякаш
самоконтролът ни е изчерпан, а всъщност не е . Точно както спира
тялото , когато се опасява от физическо изтощение. Това не
означава , че самоконтролът ни се е изчерпал, просто е необходима
повече мотивация за да го използваме. Разбира се, резервите на
самоконтрола не са неизчерпаеми, но силата на самоконтрола е по-
силна, отколкото подозираме.Измененията на мотивацията могат да
засилят работата на самоконтрола.
Много от решенията, които вземаме във всекидневието , изискват
усилия, изразени в оформяне на целите, изготвяне на планове за
постигане на целите, обмисляне на различните пътища за постигане
на целите, избори и прилагане на решенията. В движението към
5

постигането на целите самоконтролът се открива през цялото време.
Връзката между самоконтрол и вземане на решенията е доста
сложна- вземането на решенията изчерпва самоконтрола, а
изчерпаният самоконтрол влошава процеса на вземане на решения.
Самоконтролът не събужда ужас, не напомня за някаква
съсипаност, за някакво наказание, а отправя към успешното
живеене на живота в състояние на постоянно възраждане и
възобновяване, в което способността да да започваме отново взема
превес над стремежа да се запазим. Предлага живот, в който нищо
не е застинало или непоправимо и необратимо. Отива отвъд
предрешеността, остава в движението, в радостния поток след
извървения път, последван от едно ново потапяне в спонтанността.