Унищожаването на българската армия - книга

- 1 -
о.р. майор Д. Зур
Унищожаването на
Българската Армия


2011 г.

- 2 -
Съдържание:

1. Като за начало
2. Българската армия през социализма
3. 1990-1997
3.1. ДОВСЕ или „Да заличим големите армии на малките държави!“
3.2. Сагата на едни кюнци
4. Правителството на Иван Костов
5. Какво направиха момчетата на антибългарина Симеон
5.1. Думите на един полковник
6. Правителство на Тройната коалиция
7. Правителството на ГЕРБ или „Боже, прибери си вересиите!“
8. Разруха и пак разруха!
8.1. Какво става в МО?
9. Финал. А сега накъде?
9.1. ДОВСЕ
9.2. Какво е бъдещето и има ли възможност за окончателна реформа?
9.3. Един бърз поглед към нова реформа
10. Предатели ли са военните (статия)



1. Като за начало

Тази книжка няма да е разказ за славните победи или загуби на българската войска. Няма
за цел да възхвалява бойния дух или да заклеймява слабите духом войни. Целта и е да покаже
как през последните двадесет и две години българската армия беше унищожавана, разграбвана
и унижавана. Да се покажат мотивите и причините за нейното унищожение. И не на последно
място се надяваме чрез нея, хората да си дадат равносметка за това което бе унищожено, не
само материално, но и духовно. Далеч сме от мисълта, че в рамките на 130 страници можем да
покажем цялата разруха, която цари в българската армия в момента, да извадим наяве всичките
предателства извършени от политиците антибългари, всички бизнес- и геополитически кръгове,
които имаха интерес към съсипването на българската армия. Всекидневно излиза нова
информация за кражби, далавери, десетки разрушени поделения. Въпреки това ще се опитаме
да начертаем основните параметри на унищожаването на голямата и могъща българска армия.
При съставянето на този труд са използвани материали от медии, както и разговори с
бивши и настоящи военни. Неговата цел не е финансова изгода.

Народ, който не иска да храни своята армия, скоро ще храни чужда армия.
Наполеон Бонапарт

След Освобождението на България със заповед № 1 от 15 юли 1878 г. на руския
императорски комисар в България княз Александър Дондуков-Корсаков се създава Българската
земска войска.В края на 1878 г. Българската земска войска има в състава си общо 31 400 души,
оборудвани с оръжие, материална част и боеприпаси от руската армия.
През ноември 1879 г. в София е създадено военно училище в което постъпват на обучение
255 български юнкери. Освен тях в руски военни училища са изпратени 132 български
младежи, а във Велико Търново се създава учебна дружина за подготовка на унтерофицери. На
военна повинност подлежат всички български граждани от 21 до 40 -годишна възраст.

- 3 -
Българската войска се състои от 21 пеши дружини, 4 конни сотни, 6 пеши, 1 планинска и 1
конна батарея, 1/4 сапьорни роти, 1 обсадна рота и артилерийска паркова команда. С княжески
указ от 1884 г. се преминава от дружинна към полкова структура в армията. Формирани са 8
пехотни и 2 артилерийски полка, към които са придадени пионерна дружина и морска част.
След Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. българската армия
е реорганизирана в 12 полка.
През Сръбско-българската война армията заедно с доброволците и опълченците наброява
малко над 100 000 щика.
През 1886 година в българската армия отново се извършва реорганизация, като се отменят
корпусната и дивизионната организация и се въвежда отново бригадната организация,
съществувала преди Сръбско-българската война българската армия се състои от 6 бригади,
пионерна дружина, конна бригада и артилерийска бригада. Към армията са: Военно училище,
Флотилия и морска част и Александровски държавен конезавод. На територията на Княжество
България действат 21 военни полкови окръжия.
През 1889 г. е извършена нова реорганизация, според която в българската армия има вече
24 пехотни, 4 конни, 6 артилерийски и един пионерен полк. Според Закона за въоръжените
сили от 15 декември 1891 г. армията се състои от: действаща - със срок на служба 10 г. (от
които 4 редовна, а останалите служба в запаса) и резервна — със срок на служба 8 г.
Предвижда се по време на война общата численост на въоръжените сили на княжеството
да достигат 318 570 души.
През 1895 г. се полагат основите на пограничната стража, като за целта към всяка
дивизионна област се формира по една погранична дружина. През 1897 г. се преустройват и
военноморските сили: създава се Дунавска флотилия с щаб в Русе и морска част във Варна.
През 1903 г. е приет нов закон за въоръжените сили.
През 1906 г. се въвеждат военноинспекционни области.
Подсилват се артилерийските и инженерните части.
По време на Балканската война от 1912-1913 г.
мобилизационният състав на Българската армия достига 639
567 души, а през Първата световна война от 1914-1918 г.
(към 1 септември 1918) - 885 175 души.
По силата на антибългарския Ньойски мирен договор
от 1919 г. е ликвидирана наборната система и се въвежда
принципът на доброволността, като при това общата
численост на БА е сведена до 33 000 души. Тежестите на
договора върху армията се премахват при военния министър
генерал Луков през 1938 г., когато отпадат неговите военни
клаузи. През 1939г. мирновременният състав на
въоръжените сили на България се състои от четири отделни
армии, с десет пехотни дивизии, две конни дивизии,
въздушни и морски войски с общ числен състав 72 250
души.
Непосредствено след Деветосептемврийския преврат от 1944 г. дошлата на власт
Българска комунистическа партия (БКП) поставя под свой контрол цялата армия. През 1944 г.
мобилизационният състав на Българската армия надхвърля 474 000 офицери, подофицери и
войници. Част от офицерския състав е уволнен, създадена е Народна гвардия, включваща една
дивизия, един полк и 71 по-малки подразделения, която е съставена изключително от партизани
и други привърженици на крайната левица. В останалите части са назначени за помощник-
командири цивилни комунисти.

- 4 -
Да се обсъжда боесобността на армията преди 1944 няма смисъл, тъй като тя е преминала
през огъня на няколко войни и е доказала какво може и кои са слабостите и.

2. Българската армия през социализма.

След 1944 г. въоръжените сили на България започват бърза реорганизация по съветски
модел, и са преименувани на Българска Народна армия. Москва бързо предоставя на България
танкове Т-34/85, СУ-100 самоходни установки, щурмови самолети Ил-2 и друга нова бойна
техника. В края на 40-те години на 20 век, армията е разширена до над 200 000 души и стотици
хиляди допълнителни войници резерв. Военната служба е задължителна. Специална защитна
линия, известна като отбранителна линия Крали Марко е построена по протежение на цялата
граница с Турция. Тя е силно укрепена с бетонни стени и куполи на танкове Т-34, Панцер III и
Панцер IV и др. По време на управлението на Тодор Живков, е създаден значителен
военнопромишлен комплекс, който произвежда бронирани машини, самоходна артилерия, леки
стрелкови оръжия и боеприпаси, резервни части. България изнася оръжие на Алжир, Йемен,
Либия, Ирак и Сирия, както и изпраща военни съветници в някои от тези страни. Военна и
медицинска помощ е предоставена на Северен Виетнам по време на Виетнамската война.
През 70-те години на XX век, ВВС е в апогея на своята мощ и притежава най-малко 300
модерни бойни самолети в инвентара си. Обучението в Българската народна армия е
изтощително дори за съветските стандарти. През 1989 г., когато Студената война е към своя
край, армията наброява около 152 000 редовни войници. ВВС са получили общо над 220 МиГ-
21 между 1960 и 1989 г., 40-45 Ми-24, и други модерни самолети като МиГ-23 и МиГ-25.
Доставките на бронетанково въоръжение също са в огромни количества — над 1 500 танка Т-
55, близо 300 танка Т-72, около 200 Т-62, над 1 000 МТ-ЛБ, около 2000 БТР и други.
Българската народна армия е имала далекобойни ракети. - 8 комплекса Р-400 (SS 23) с обсег
480 км, въоръжени с още 24 допълнителни ракети всички с възможност за поставяне на ядрени
глави; 50 комплекса Р-300 “Елбрус“ (Scud) с възможност за поставяне на ядрени глави с обсег
300 км; неуточнен брой тактически ракетни комплекси 9К52 “Луна“ с обсег 70 км с възможност
за поставяне на ядрени глави, 1 комплекс 9К79 “Точка“ (SS21) с обсег 70 км (и 1 комплекс
ОТРК 9К714 Ока, с далекобойност 400 км, дислоциран в с.Телиш) с възможност за поставяне
на ядрени глави; 26 зенитно-ракетни дивизиона въоръжени с комплексите: С-200 с обсег до 240
км 10 установки с възможност за ядрени бойни глави, 10 мобилни установки С-300 с обсег до
75 км, общо 20 мобилни
установки СА-75 “Волхов“ с
обсег до 43 км и СА-75
“Двина“ с обсег до 29 км, 20
мобилни компекса 2К12 “КУБ“
с обсег до 24 км, (1 зенитно-
ракетна бригада система 2К11
“Круг” с обсег 50 км, в
периода 1984-86 г. е
командвана от сегашния
министър на отбраната ген.
Аньо Ангелов, тогава
подполк.), 24 мобилни ЗРК
“Оса“ с обсег до 13 км, 30
мобилни установки С -125
“Печора“ с обсег до 12
(модернизираните до 28) км, 20 мобилни комплекса 9К35 “СТРЕЛА-ЮСВ“ с обсег 5 км.

- 5 -
ВМФ разполага с 2 ескадрени миноносеца, 3 стражеви кораба, 1 фрегата, 1 ракетна
корвета, 4 подводници, 6 ракетни катера, 6 торпедни катера, 12 преследвача на подводници,
общо няколко десетки - минни заградители, базови и рейдови миночистачи, патрулни кораби,
десантни кораби, обслужващи кораби, катери и др.; брегови ракетни комплекси и бреговата
артилерия батареи 130мм и 100 мм водени от радиолокационни станции, морска хеликоптерна
ескадрила, военноморска авиация с 10 бойни и 1 транспортна машини, парашутно-десентна и
водолазна част, батальон морска пехота.
Мирновременият състав на армията към 1987 г. е около 152 000, мобилизационният
капацитет на България тогава, по оценка на ЦРУ, надхвърля 2,11 милиона мъже.
Високата боеспособност на БНА (Българска Народна Армия) се дължи на насищането с
военен ресурс - със съветско оръжие в достатъчна степен, както и на що годе твърдата
подготовка по специалностите на бойците. БНА е голяма военна сила, материално-техинечески
много добре обезпечена от СССР и родния ВПК. По това време няма армия на Балканите и в
половин Европа, която да може да воюва с БНА. Въоръжението е най-модерното на Балканите,
а бойния дух е неимоверно висок ! Периодът 1944 - 1990г. е най-добрият като ресурсно
осигуряване в историята на Българската войска на Третата Българска държава до днес. Като
граница на Варшавския договор и още повече - страна граничеща със 2 страни членки на НАТО
- на България безвъзмездно се дарява от съветска страна огромно количество въоръжение. Но
дотам.......................... !
Външната политика на БНА - Идеологията на армията е интернационална,
социалистическа, с липсващ обединителен порив. Сляпо се ксерокопира съветската военна
доктрина - пример кадрираните дивизии в СВ (сухопътни войски). БНА не се готви за окупатор,
а за защитник на земята си. Предвижда се агресора да бъде унищожен, а не окупиран. Ако се
налага някаква временна окупация след разгрома му, то за това съществува жандармерия.
Редовните части не се занимават с това. Но това е за кратко време - налагат му се репарации,
унищожава се това, което трябва и армията се изтегля. Ако земята ще се присъединява, то
враждебното населения се изселва.
Класическото мнение е, че след като българите са корава нация от която стават добри
войници, нещо което е доказано не веднъж и два пъти, то и една армия за която са полагани
големи грижи и са отделяни големи пари значи е достатъчно боеспособна.
Силна страна по време на социализма е това, че БНА е многобройна (между 150 000 и 200
000 души през годините), включваща всички млади мъже на държавата, които преминават две
годишно обучение и после редовно са викани на сборове. А какви са били слабите страни –
на преден план излиза подготовката. Именно тя е ахилесовата пета на социалистическата
армия. В нея войниците вместо да се обучават на военно дела доста често и продължително се
занимават с косене на трева, боядисват бордюри, работят