Урокът в музея - наръчник за учители

НАРЪЧНИК ЗА УЧИТЕЛИ
МУЗЕЙ-УЧИТЕЛ-УЧЕНИК
Проект “Музей-учител-ученик” е реализиран с финансовото съдействие
на Министерството на културата на Република България
2019

НАРЪЧНИКЪТ Е:
 Предназначен за учителите от всички образователни
степени в българското училище;
 Кратко въведение в работата на музея с учителите;
В него се съдържат напътствия и идеи за провеждане на
занимания в музейна среда, примерни сценарии за музейни
уроци, работни листи, както и насоки за работа с различни
източници.
Музеят може да съпътства, допълва и подпомага
образователния процес, а музейните експонати да
предават знания, да предизвикват чувства и да стимулират
изказването на съждения и оценки. Успехът на всички
образователни дейности в музея зависи от осмислянето им
и от активното сътрудничество с учителите и директорите на
училищата.
Специалистът по образователни програми в музея се грижи
за установяването и поддържането на връзките с учителите,
а учителите е добре да знаят какви са образователните
ресурси на музея и как те могат да бъдат използвани. Всеки
музей поне веднъж годишно е желателно да организира
среща с учителите, на която да се определят общите точки
в бъдещата работа, както и да се обсъдят промените в
училищните програми.

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ПЛОВДИВ ПРЕДЛАГА:
Учителите от училищата в града и региона, и музейните
специалисти, занимаващи се с образователни програми да
се срещнат и да намерят общите точки за бъдещата работа;
 Учителят да се запознае отблизо с музея и да научи
неговите възможности;
 Учителят да бъде подпомогнат в разработването на уроците
си;
 Учителят сам да предложи тема, която да бъде реализирана
в музея;
 Учителят да подбере заедно с музейните специалисти
експонати, които да използват при музейното посещение;
 Учителят да подготви учениците преди посещението какво
ще видят и правят в музея;
 Учителят да извърши оценка на посещението в музея след
завръщане в класната стая;
Учителят може да избере две възможности за работа в музея:
А) Изискванията на учебния план и приоритетите на учителя
определят съдържанието и целите на музейното занимание;
Б) Музейният урок или образователна програма нямат
връзка с учебния план и дейности в класната стая;

Учителят и музейният специалист могат да разработят
единен план за работа, в който да се отразят и
междупредметните връзки.
Учителят може да заяви посещението си в музея чрез
подаване на заявка 15 дни предварително. Образец на
заявката може да се изтегли от раздел „Образователни
програми” на http://historymuseumplovdiv.org/, а след
попълването и в електронен вариант да се изпрати на адрес:
hm_plovdiv@mail.bg.

ПРАВИЛА ЗА ПОСЕЩЕНИЕ В МУЗЕЯ:
Скъпи учители и ученици,
Регионален исторически музей - Пловдив Ви предлага
разходка из залите на своите експозиции и Ви приканва
да се настроите за разговор с историята на нашия град.
Понякога той ще бъде мълчалив, а друг път ще бъде жив
диалог с предметите и музейните служители.
 Посещението Ви в музея започва в определен час.
Напомняме Ви, че в случай на закъснение повече от 15
минути от уговореното време, администрацията на музея
си запазва правото да съкрати времето на беседата, без
да променя цената на заплащането или дори да откаже
провеждането на посещението;
 Групата не трябва да надвишава 30 човека;
 Витрините и експонатите не трябва да се докосват, за да не
остават следи от отпечатъци от пръсти по тях;
 Докосват се само предметите, определени от музейните
специалисти за демонстрациите при музейното посещение;
 Постарайте се да слушате внимателно разказа на
екскурзовода, като не водите разговори помежду си по
време на неговата беседа;
Забранено е:
 Да се влиза с храна в музея;
 Да се вика и тича по залите;
 Да се преминава зад указаните заграждения;
 Да се влиза в служебните помещения;

ЩО Е УРОК В МУЗЕЯ:
 Диалог с оригиналните предмети;
 Отделно занятие или цикъл от занятия, проведени в музея,
в рамките на определен предмет, група предмети или тема от
учебната програма;
 Предварително уточнен и съгласуван с участниците, с
техните потребности, интереси и възможности, възрастови
особености, учебно заведение;
 Има ясна цел и предвидим резултат;
 Използва музейната експозиция, колекция или предмет, за
да допълни и разнообрази знанията на учениците;
 Предполага прилагане на изследователски подход и
творчески задачи;
 Различен е от училищния урок, на него не се поставят
оценки;
 Може да има цикличен характер – една и съща тема може да
бъде представяна много пъти за различни възрастови групи,
организирана по различни методи с различни форми;
 Може да приложи междудисциплинарния подход, като
обедини знанията от различни учебни предмети;
 Може да превърне процеса на учене в активна и
съдържателна дейност - учениците добиват умения
сами да откриват информация, да търсят варианти, да
експериментират и други;

ЕЛЕМЕНТИ НА МУЗЕЙНИЯ УРОК:
1. ТЕМА НА УРОКА И АКЦЕНТИ - първата стъпка в изготвянето
на музейния урок е определяне на неговата тема, съобразена
с програмата на МОН.
2. ЗА КАКВА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА Е ПРЕДНАЗНАЧЕН –
възрастовите особености определят ракурса към темата,
съдържанието и начина на общуване.
3. ВРЕМЕ НА УРОКА – 30-45 минути.
4. ЦЕЛ НА УРОКА – да се пробуди любознателността у децата
и желание сами да търсят отговори и формулират изводи от
получената в музея информация, доколкото тези отговори
ги няма в учебника. Урокът се провежда в движение, в
музейното пространство.
5. КАКЪВ ПРОБЛЕМ ИМАМЕ ДА РЕШИМ – най-трудната част от
подготовката на урока е да бъде съобразен с потребностите
на децата, но и с учебните задачи на учителя, така че музеят
да опредмети и направи разбираеми определени послания в
урока.
6. ПРОВОКАЦИЯ – децата да бъдат въвлечени в урока чрез
търсене, откриване, анализиране и др. Това ще им даде
нужната мотивация, че сами могат да се справят със задачата.
Конкретната провокация винаги е свързана с неочакван
аспект при представянето на материала.
7. ФОРМА НА УРОКА – игра, търсене, изследване, дискусия,
творческа задача и др. Оригиналният музеен предмет се
превръща в отправна точка.
8. ХОД НА УРОКА – организационна част, въвеждаща, основна
част, заключение, обратна връзка в училище.
9. РЕСУРСИ, ИЗПОЛЗВАННИ В УРОКА – работа с оригинални
експонати, реплики, документи, фотографии и други.
10. РЕЧНИК

ВАРИАНТИ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА МУЗЕЕЕН УРОК:
А) Учителят може да проведе урока сам, като предварително
се е запознал с експозицията и с онези музейни ресурси,
които ще използва в урока. Музеят може да предостави
работни листове, подборка на текстове или други материали,
предварително уточнени с учителя. Музеят е само
координатор;
Б) Учителят делегира провеждането на урока на музейния
специалист, като той само помага и асистира. Но може да
използва сценария на музейния урок, за да го провежда сам
в бъдеще;

В) Музейният специалист и учителят работят заедно и
методически се допълват един друг. Темата на урока може да
промени ходовата линия при разглеждане на експозицията
и да погледне на определените за урока експонати от друга
гледна точка;
Важно условие за провеждане на музейния урок е
наличието на определено пространство в експозицията –
образователна зала или кът, където децата могат да работят
самостоятелно. Регионален исторически музей - Пловдив
е обособил специални пространства за работа за деца в
своите три постоянни експозиции.
Правилно подготвеният и осмислен музеен урок създава
незабравими впечатления и може да даде импулс за
последваща проектна работа с подрастващите, което
превръща музея в сериозен образователен ресурс.

ПРИМЕРЕН ПЛАН ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА МУЗЕЕН УРОК:
„МУЗЕЙНА АЗБУКА”
/Първи стъпки в музея/
1-4 клас
Тема – Музейна азбука;
Акцент – първи стъпки в създаването на музейна култура и
формиране на уважение към историческата памет;
Възрастова група – за деца от 1 до 4 клас;
Време на урока – 30 минути;
Цел на урока – 1. В игрова форма да запознае децата с музея,
експонатите в него, както и с музейните професии. 2. Да
изгради умения за наблюдение, групиране, анализ. 3. Да
предизвика разбиране и уважение към мисията на музея да
опазва и съхранява паметта за миналото;
Проблем – съобразно различното ниво на знание и опит от
предишни посещения в музеи, да се дадат начални познания
по музейна култура;
Интрига – Откъде идват вещите в музея? За какво говорят
вещите в музея? Как живеят вещите в музея? От какво
боледуват и кой ги „лекува“?
Форма – игра, попълване на работни листове;
Използвани материали – презентация, работни листове,
копия на предмети;
Ход на урока – 1. Въвеждаща част. 2. Същинска част – децата
се разделят по двойки, с общ работен лист с въпроси или
задачи. 3. Заключение-обобщение;
Ресурси: предварително подготвени работни листове,
презентация на екран със снимки от хранилищата /
фондовете/ и етапи на реставрация на предмети;
Малък речник – експонат, експозиция, фонд, екскурзовод,
уредник, реставратор;

„РУМЕЛИЙЦИ ИЛИ БЪЛГАРИ“
5-7, 8-10 клас
Тема – „Румелийци или българи”;
Възрастова група – за ученици от 5-7 клас и 8-10 клас;
Време на урока – 45 минути;
Цел на урока – Учениците, като използват музейните ресурси,
сами да стигнат до отговора на дилемата румелийци или
българи;
Проблем – съобразно различното ниво на знание
у учениците да се изведат акценти, представящи
конкуриращите се, политически модели, форми на
управление, административно и съдебно устройство, култура
между Княжеството и Източна Румелия;

Интрига - Какво е да си румелийски жител и какво жител
на Княжеството. Права и задължения спрямо Органическия
устав и Конституцията на Княжество България;
Форма – изследователски метод, работа по групи с
интерактивен мултимедиен ресурс „Източна Румелия между
Европа и Ориента”;
Ход на урока – 1. Въвеждаща част - кратка лекция за
раждането на Източна Румелия и административното й
устройство. 2. Същинска част - работа по групи с текстове
от Конституцията и Органическия устав. 3. Заключение
- сглобяване на общ текст с извод. Структуриране и
обобщаване на фактите;
Ресурси: експонати, презентация, работни листове, копия на
документи, фотоси, текстове, цитати;
Малък речник – Румелия, вилает, владало, департамент и
други;

ПРИ ПРОВЕЖДАНЕ НА УРОК В МУЗЕЙНОТО ПРОСТРАНСТВО
УЧЕНИЦИТЕ РАБОТЯТ С РАЗЛИЧНИ ВИДОВЕ ИЗТОЧНИЦИ
– ВСЕКИ ИМА СВОЯ СПЕЦИФИКА НА РАЗГЛЕЖДАНЕ И