Увод в историографията - лекционен курс

ИСТОРИОГРАФИЯ
І.УВОДВИСТОРИОГРАФИЯТА
КактовСредновековието,такаисегаисториятаимадвефункции:
1.Функциякаточетивоизнания.
2.Функциянаисториятакатотворчествоинаука,т.е.по-тяснатафункция,
коятоисториятапредставяизследователскияинтерес.
Тезифункциивинагисасъществувалипаралелно.
Историографиятаимадвезначения:
1.Тяозначаваписаненаистория,т.е.заопределенпериодсепреглеждат
писанитеисторическисъчинениязапериода.
2.Тяозначаваисториянаисторическатанаука(историянаисторическата
мисъл).
Предметанаисториографиятаедаизучаваръстанаисторическатанаукав
процесанаразвитиенанейнотосъдържание.
СпоредХегелвисториятанаевропейскитестранипревръщанетона
историятавнаукаемеждуХVІІиХVІІІвек.
ПрезАнтичносттаиСредновековиетоисториятасечислялакъмизкуствата
иеслужелаглавнозарелигиозницели.Тазитрадицияезапазенаидоден
днешенкатотерминология.
Историята–Писанетоисеизразявавъввъзпроизвежданенафактите.
Историческитесъчиненияпредставляватисторическиизворииисторически
съчиненияпрезАнтичносттаиСредновековието.
Наисториографиятасегледалосподобаващароля.
Аристотелтърсиспецификатаи.МаркТулийЦицеронотбелязва
общественатаифункция–„Историятанаучителканаживота”.СпоредМарк
Блокпритежаванетонаисторическипознанияебилобарометързанивотона
културатанасредновековниячовек.
Всредновековнатаисториясеразвивакатоединотжанроветена
литературата,историографиятаеразвиланай-главниядял–проза.
Предметисъдържаниенаисториографията:
Шмит–Спореднеготяобхваща:
1.Историографиянасъздаванетонаисторическисъчинения;
2.Биографиинаисториците;
3.Историографиинаразпространениетонаисторическитезнания.Важенене
самоброянаисторицитеитехнияобраз,аемноговажнодазнаем
разпространениетонатехнитесъчинения.
Черепин–Спореднегоисториографиятавсмисълнапроизвежданена
знание:
1.Какевървялонатрупванетонаисторическизнания;
2.Развитиетонатехникатаиметодикатанаанализанаисторическите
източници;
3.Каксееизменялапроблематикатанаисторическотоизследване;
4.Каксасеразвивалииизменялитеориите,отчиятопозициясееизучавал

историческияпроцес.
Могилмитски–Трябвадасеправиразграничениенапредметанаисторията
катонаукаипредметанаисториографиятакатонаука:
1.Взаимоотношениятамеждунаукатаисъвременността;
2.Постепенноторазвитиенашколитеинаправленията;
3.Последователносттанаконцепцииивъзгледи.
АкадемикНечкина–Спореднеяосвенисторическатамисъл,
историографиятатрябвадаизучаваисториографиятанасамостоятелнии
помощниисторическидисциплини.
Самостоятелни–археология,етнология,историческагеография,краезнание,
изворознание.
Помощни–палеографията,дипломатиката(външнитепризнацина
историческитедокументи),хронология,нумизматиката,сфрагистиката(печати
иизображения),метрологията,генеалогията,хералдика,историческа
библиография,историянаархивитеимузейнотодело.
Ант.Запрянова–Тодорова–Спореднеяредомсвсичкодосегатрябвада
сепосочииизучаванетонаисторическоторазвитиенакраезнанието.
ДоХІХвекнаисториографиятасегледапредивсичкокатонаполитическа
история.ХІХвекобачевнасяпроменивориентациятанаисторическото
знание–утвърждавасекритикатанададениядокумент.Засилватсеи
традиционнитесюжети–дипломатическатаисториография,историография
наинституциите,историографиянаполитическатамисъл,животанавеликите
личности.
Фрийман–„Историятаеманалаполитика”
ОтначалотонаХХвекнастъпвапромяна,настъпватновиобластина
изследване–социално-икономическатапроблематика,разширявасе
интересаотиндивидакъммасите.СледПърватасветовнавойнасеналага
окончателнатаикономическаистория,коятосатавасамостоятелна
дисциплина.Социалнатаисториясепревръщависториянаобществените
структури.Историятанаидеитесетрансформирависториянаколективния
манталитет.
Всъвременнатаисторическанаукасепреодоляватграницитемеждуистория
иблизкитеиобщественинауки–география,философияит.н.Врезултатсе
появяватграничнидисциплини–историческадемография,клиометрия(нова
икономическаистория),историческаантропология,психоистория.Товаводи
доразширяваненаметодологическитепохвати,разширяватсеисторическите
извори.
БенедетоКроче–италианец,роден1866г.,умира1902г.Тойработив
областтанаисториятанакултуратаХV–ХVІІвек.Занимавасесполитическа
дейност.Тойзастъпваидеятазаединствомеждуфилософияиистория.Тойе
занеразделносттанаминалоинастояще.
РобинДжорджКолинууд–английскиархеолог1889–1943г.Главнов
областтанаантичнатаисторияиархеологиянаБританиясезанимава.Тойсе
обединявазасближаваненаисториятаифилософиятаидифинира
историческотовъображение.
МаркБлок1886–1944г.–френскиевреин,арестуваниразстрелянот
Гестапо.Тойемедиавист,византолог,билепрофесорвСтрастбург,аслед
товавСурбоната–Париж.
ЗаедносЛюсиенФеврсесвързватсъссписаниеАнали,тегоиздават1929г.

ШколатанаАналитеетази,коятопризовава,ченепо-малкоеинтереснадруга
история,кояторазказвасъдбатанаобикновениячовек.Тойсенасочвакъм
историятанавсекидневието.Тойотделявниманиенаикономическата
история(„Апологиянаисториятаилизанаятътнаисторика”).
МаркБлокиздигатезатазасоциалнотоиздиганеначовека.
ФернандБродел1902–1985г.–френскиученинай-големиястопански
историкнаХХвек.Основнитемутрудове–„Средиземномориетои
средиземноморскиясвятповременаФилипІІ”1942г.,„Материална
цивилизацияикапитализъм”1968г.втритома,„Средиземноморието”1978г.
ТойработисмладиучениотБалканите.Тойсеобявявапротивизползването
надругинаукиблизкидоисторията.Броделвъвеждапонятиетодългосрочен
период–отрязъкотвреме,вкойтодаденисторическипроблемсезаражда,
протичаизатихва.
РичардХофстетер,ШарлМоразесеобявяватзаинтеграциямежду
хуманитарнитенауки,кактомеждутяхтакаизадругихуманитарнинауки,за
методитеприисторическотоизследване.
Функциинаисториографията:
1.Описателна.
2.Нормативна.
1.Тяозначава:
-Регистрираненапостижениятанаисторическатанаука;
-Изисквапълнаинтерпретация.
2.Надграждаописателната,катоизвличазакономерността,катоизворите
играятнормативенориентиротнастоящатакъмбъдещатаисторическанаука.

ІІРАЗВИТИЕНАБЪЛГАРСКАТАИСТОРИОПИСПРЕЗСРЕДНОВЕКОВИЕТО
ПЕРИОДИЗАЦИЯНАБЪЛГАРСКАТАИСТОРИОПИС
ИнтересътдатираотХІХвек,когатосезараждат.нар.панславянскаидея.С
утвърждаванетонаРускатаимпериятясеявявастожеранапаславянския
свят.Затовасанеобходимиисторическидокументи,коитосавархивитена
старатабългарскадържава.
Розенкраф,Погодин,Оболескиидруги,коитопървипоставятвъпросаза
взаимодействиетомеждурускиибългарскилетописания.Тетърсят
документизаналичиетонарусколетописание.
СпиридонПалаузов–първиятбългарскиисторик.
КонстантинИречек–притяхзапървипътсепоставявъпросаималия
българскатаисториопис–обемаисъдържаниетои.
П.А.Сирку,К.Радченко–тепродължаватпредставениявъпросот
предшественицитеси.От¾наХVІвексепоставятновиоснови.В.Златарски,
П.Мутафчиевсесвързватструдоветепобългарскатасредновековналетопис.
ЙонБогдан–изследователнабългарскатасредновековналетопис.Йо.
Иванов,Ив.Дуйчев–такапрез30-тегодинисепоявявапървитеобобщени
изследваниязаБСИ,авторнатаковаеИв.Дуйчев1938г.Тойпубликувастудия
посветенанасредновековнатабългарскалетопис(БСИ).
РоранТодоров–авторнадвеобзорнистатиизаБСИ.Бешерлиев–
изследователнасредновековнитебългарскинадписи.
Историколетописнотворчествоиисториколетописнатрадиция.Унас
средновековнатаисториописидвасВизантийскотовлияние.
Най-ранноизвестнипериодизациисанаИв.ДуйчевиГ.Тодоров.Те
поставяткатоосновенфакторвпериодизациятасиразвитиетона
средновековнатабългарскадържава.Теразграничаватдваосновнипериода:
1.Периодназаражданеиразвитиеот681до1018г.
2.БългарскатаисториографияпрезХІ–иХІVвек.
Вграницитенатезидвапериодаразграничавамеощедваподпериодана
базатанарелигиознияпринципидържавността:
1.Езически–краянаVІІ–средатанаІХвек.
2.Християнски–разделясенаощетриетапа:
2.1.ОтсредатанаІХдо1018г.
2.2.От1018г.до1185г.
2.3.От1185до1396г.–ІІ-табългарскадържава.
ПрофесорИванБожиловнипредлагадругапериодизация.Встудиятамуна
поредицата„Старабългарскалитература”.Спореднегорелигиятаеграничеща
запериодизациятавдвапериода:
1.Езически–предипокръстването.
2.Християнски–следпокръстването.
ТойотнасягрупатанаБСИдо1762г.доПаисий.
ВхристиянскияпериодИв.Божиловобособявачетирисамостоятелниетапа:
1.864–1018г.–години,коитосехарактеризиратснай-бляскавите
политическизавоевания,сполаганетонатемеланаеднановацивилизиция
чужданабългарскиянарод.

2.1018–1186г.–години,презкоитонесъществувабългарскатадържаваи
българскитеземисачастотВизантийскатаимперия.Тозиетапот
историографиятаенай-яркотоидориединственотодоказателствоза
запазениябългарскидух.
3.1186–1396г.–Второтобългарскоцарство.Държаватаеоназиинституция,
коятостимулираиръководикнижовнияживот.
4.1396–1762г.–столетия,коитосеопределятотокончателнотопогубване
насредновековнаБългарияотосманскитетурцииот„История
славянобългарска”.
МилянаКаймаканова–спореднеявразвитиетонаБСИсеразграничават
дваосновнипериода:
1.БългарскатаисториографияпрезПърватабългарскадържавакраянаVІІ–
началотонаХІвек:
А)ИсторическиятепоснаславяниипрабългарипрезVІ–ХІІвек;
Б)Възникванеиразвитиенакаменнатаисториописвкръгана
старобългарскияезическикултуренмодел–краянаVІІ–средатанаІХвек;
В)Създаваненаисторическатакнижнинавусловиятанахристиянизацията,в
развитиетонабългарскатакултура–средатанаІХвекдоначалотонаХІвек.
2.БългарскатаисториографияпрезВторатабългарскадържава–откраяна
ХІІдопърватачетвъртнаХVвек:
А)Развитиенаапорифнителетописнисъчиненияпрезвизантийското
владичествовбългарскитеземи1018–1186г;
Б)ИсторическаталитературапрезХІІІвек;
В)ИсторическаталитературапрезХІІІ–първатачетвъртнаХVвек.
Основнапериодизация
1.Обхващапроцесаназаражданетонаисторико-летописнататрадицияпрез
раннотоСредновековие–VІІ–ХІІвек.
2.Включваразвитиетонаисториописта–ХІІ–ХІVвек–Вторатабългарска
държава.
3.БългарскитеисторическисъчиненияоткъснотоСредновековиесредатана
ХV–ХVІІвек.

ЗАРАЖДАНЕНАИСТОРИКОЛЕТОПИСНАТАИСТОРИОПИСПРЕЗРАННОТО
СРЕДНОВЕКОВИЕVІІ–ХІІВЕК
АгатийМиринейски,ПрокопийКесарийскинидаватсведениязапървите
народнипреданияотфолклора.„Именникнабългарскитеханове”е
историографскатворба,коятосъщодавасведениязаисторическите
представинапрабългарите.ВкраянаVІвектепоставялитотеми,които
почитаткатобожества.Постепеннообачесепресъздавагероизмътна
владетелите.Приславянитекартинатаеаналогична.М