В. И. Моряков - История на Русия IX - XVIII век

В. И. Моряков
ИСТОРИЯ НА РУСИЯ
IX - XVIII ВЕК

В. И. Моряков
ИСТОРИЯ НА
РУСИЯ
IX - XVIII ВЕК
П ревод от р у с ки
М а я Георгиева
ПАРАДИГМА
СОФИЯ, 2007

И С ТО РИ Я НА РУСИЯ
IX - XVIII век
© В. И. М оряков, автор
© М ая Георгиева, превод
© Издателство „П арадигм а“, 2007
ISBN 978-954-326-059-1

Съдържание
КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ...............................................................................................9
ГЛАВА I
ПЪРВОБИТНО ОБЩИНЕН СТРОЙ. ГРЪЦКИ колонии
НА СЕВЕРНОТО ЧЕРНОМОРИЕ. СКИТИ........................................................13
ГЛАВА II
ИЗТОЧНИ СЛАВЯНИ ПРЕЗ VI-IX ВЕК ОТ Н.Е. ОБРАЗУВАНЕ
НА ДЪРЖАВА ПРИ ИЗТОЧНИТЕ СЛАВЯНИ..................................................21
ГЛАВА III
ДЪРЖАВАТА РУС ПРЕЗ X - НАЧАЛОТО XII В..............................................41
ГЛАВА IV
РУСКИТЕ ЗЕМИ ПРЕЗ XII-XIII ВЕК..................................................................63
1 ВЛАДИМИРО-СУЗДАЛСКО КНЯЖЕСТВО 67
2. ГАЛИЦКО-ВОЛИНСКО КНЯЖЕСТВО 70
3 НОВГОРОДСКА ФЕОДАЛНА РЕПУБЛИКА 73
ГЛАВА V
БОРБАТА НА РУСКИЯ НАРОД СРЕЩУ МОНГОЛО-ТАТАРСКОТО
НАШЕСТВИЕ И НЕМСКО-ШВЕДСКАТА КРЪСТОНОСНА АГРЕСИЯ
ПРЕЗ XIII В........................................................................................................... 79
1 БОРБАТА НА РУСКИЯ НАРОД СРЕЩУ НАШЕСТВИЕТО
НАМОНГОЛО-ТАТАРИТЕ 79
2 БОРБАТА НА РУСКИЯ НАРОД
С НЕМСКО-ШВЕДСКАТА КРЪСТОНОСНА АГРЕСИЯ 89
3 РУСИЯ И ЗЛАТНАТА ОРДА 91
ГЛАВА VI
ОБРАЗУВАНЕ НА ЕДИННА ЦЕНТРАЛИЗИРАНА ДЪРЖАВА
XIV - НАЧАЛОТО HA XVI ВЕК.......................................................................... 95
1 ПРЕДПОСТАВКИ И ОСОБЕНОСТИ НА ОБРАЗУВАНЕТО НА ЕДИННА
ДЪРЖАВА 95
2 ОСНОВНИ ЕТАПИ НА ОБЕДИНЯВАНЕ НА РУСКИТЕ ЗЕМИ
X IV -Н А Ч А Л О Т О HA X V IВ 101

3. ПЪРВИ ЕТАП НА ОБЕДИНИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС 102
4 ВТОРИ ЕТАП НА ОБЕДИНИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС В РУСКИТЕ ЗЕМИ 110
5 ТРЕТИ ЕТАП НА ОБЕДИНИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС В РУСКИТЕ ЗЕМИ 114
6. ПОЛИТИЧЕСКИ СТРОЙ НА РУСКАТА ДЪРЖАВА В КРАЯ HA X V -
НАЧАЛОТО HA X V IВ 116
ГЛАВА VII
РУСИЯ ПРЕЗ XVI В........................................................................................... 123
1. ВЪТРЕШНА ПОЛИТИКА В СРЕДАТА И ВТОРАТА ПОЛОВИНА HA X V IВ 132
2 ВЪНШНА ПОЛИТИКА НА РУСИЯ В СРЕДАТА И ПРЕЗ ВТОРАТА ПОЛОВИНА
HA XVI ВЕК 144
ГЛАВА VIII
РУСИЯ НА ГРАНИЦАТА HA XVI-XVII ВЕК. СМУТНОТО ВРЕМЕ
..............153
1 РУСИЯ В НАВЕЧЕРИЕТО НА СМУТНОТО ВРЕМЕ 153
2. РУСИЯ В ГОДИНИ НА СМУТА 160
ГЛАВА IX
РУСИЯ ПРЕЗ XVII ВЕК
.....................................................................................177
1. СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА РУСИЯ ПРЕЗ XVII ВЕК 179
2 ПОЛИТИЧЕСКИ СТРОЙ 189
3. ВЪТРЕШНА ПОЛИТИКА НАРОДНИ ДВИЖЕНИЯ В РУСИЯ ПРЕЗ XVII ВЕК 194
4 ВЪНШНА ПОЛИТИКА НА РУСИЯ ПРЕЗ X V IIВ . 208
5. УСВОЯВАНЕТО НА СИБИР 214
ГЛАВА X
РУСИЯ ПРЕЗ XVIII ВЕК.................................................................................... 217
1 СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА РУСИЯ ПРЕЗ XVIII ВЕК 220
2. РЕФОРМИТЕ НА ПЕТЪР I 233
3 ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА НА РУСИЯ ПРЕЗ ПЪРВАТА ЧЕТВЪРТ
HA XVIII ВЕК. СЕВЕРНАТА ВОЙНА 253
4 ДВОРЯНСКАТА ИМПЕРИЯ ПРЕЗ ВТОРАТА ЧЕТВЪРТ И СРЕДАТА
HA XVIII ВЕК ДВОРЦОВИ ПРЕВРАТИ. 260
5 ВЪТРЕШНА ПОЛИТИКА НА ЕКАТЕРИНА II ПРОСВЕТЕН АБСОЛЮТИЗЪМ 274
6 СЕЛСКАТА ВОЙНА ПОД ПРЕДВОДИТЕЛСТВОТО НА Е И ПУГАЧОВ 296
7 ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА НА РУСИЯ ПРЕЗ ВТОРАТА ПОЛОВИНА
HA X V IIIВ 299

ГЛАВА XI
РУСКАТА СРЕДНОВЕКОВНА КУЛТУРА HA X-XVI ВЕК............................307
1 ДРЕВНОРУСКАТА КУЛТУРА X -П Ъ Р В А Т А ТРЕТА HA XIII ВЕК 307
2. РУСКАТА КУЛТУРА ПРЕЗ ПЕРИОДА НА ОБРАЗУВАНЕ НА ЕДИННА
ЦЕНТРАЛИЗИРАНА РУСКА ДЪРЖАВА 318
3 РУСКАТА КУЛТУРА ПРЕЗ X V IВ 326
ГЛАВА XII
РАЗВИТИЕ НА НОВАТА РУСКА КУЛТУРА ПРЕЗ XVII-XVIII ВЕК
.............335
1 РУСКАТА КУЛТУРА ПРЕЗ XVII ВЕК 335
2 РУСКАТА КУЛТУРА ПРЕЗ XVIII ВЕК 342
ПРИЛОЖЕНИЯ..................................................................................................359

Към читателите
Пред вас е българското издание на “История на Русия IX-XVIII в.”, с автор
проф. дин В. И Моряков, преподавател в Исторически факултет на Московския
държавен университет “М. В. Ломоносов”. Представената книга е първи том
от цялостно издание на “История на Русия”, труд на колектив учени от универ­
ситета “Ломоносов” в Москва.
Много са причините руската история да е слабо застъпена у нас и на па­
зара да се появяват ограничен брой заглавия на наши и руски автори. Това се
отнася най-вече за изследвания, представящи в цялостен вид развитието на
руската държава, като тази тенденция излиза далеч извън рамките на последни­
те петнадесет години. Предложеното преводно заглавие се явява необходимо
за да запълни една празнина на българския книжен пазар. Тази празнина съ­
ществува, въпреки че в последните години у нас се появиха няколко заглавия,
включително и преводни(от руски и от френски език), посветени на вековното
развитие на Русия.
Първи том обхваща IX - ХУШ в. Периодът е съобразен с наложеното схва­
щане сред руските историци за хронологическите граници на тяхната родна
история. Руското средновековие е сравнително най-слабо познато у нас. Тясното
преплитане на българската и руска история от края на XVÏÏI до XX в. е обстой­
но изследвано в трудовете на редица автори у нас. Книгите със средновековна
тематика и авторите, които я разработват са значително по-малко. Българският
читател свързва средновековна Русия най-вече с княз Светослав, до известна
степен с Иван IV Грозни, с Петър I, и то благодарение на романа на А. Толстой
- “ПетърГ’, или филма “Цар Пьотр жени своя арап”, с прекрасното изпълнение
на Владимир Висоцки, или пък с клюките за похожденията на Екатерина II.
Поради това т. I на “История на Русия” е необходим не само за специалисти-
историци, но и за четящият българин, интересуващ се от история.
“История на Русия IX-XVIII в.” на проф. дин В И. Моряков носи всички
достойнства на историческата школа на Московския държавен университет
“Ломоносов ” Строго спазване на принципа на историзма, последователност
в изложението, анализ на историческите явления и т.н. Редакторската намеса
е преди всичко за адаптиране на текста и за улеснение на българския читател.
Също така тя се налага и за тълкуване на някои специфични термини, а също
и в страниците, където авторът включва моменти от българската история. В
9

История на Русия IX - XVIII
някои случаи редакторските бележки под линия отразяват наличието и на дру­
го историческо тълкуване на разглежданите събития.
Проф. В. Моряков структурира труда си в дванадесет глави, като използва
проблемно-хронологическият принцип. Книгата обхваща огромен период от
историята на руските земи - от първобитнообщинния строй и гръцката коло­
низация на Северното Черноморие, до края на XVIII в. В глави втора и трета
авторът не засяга (според нас основателно) един твърде деликатен момент.
В последните години украинската историография брои владетелите на Киев
за свои, и ги противопоставя на московските велики князе. Този спор излиза
извън рамките на историческото познание и едва ли скоро ще бъде разрешен.
За това ние приемаме, че на базата на средновековната Киевска държава, в
настоящият момент съществуват две държавни формирования - Руската феде­
рация и Украйна.
По въпроса за източните славяни отношенията им с нормалите (варяги,
викинги) проф. В. Моряков предлага известната още от втората половина на
XVIII в. теза, за неучастието, или второстепенната роля на норманите в създава­
нето на Киевска Рус. Не е необходимо да се взема страна в приключилият спор
“норманизъм - антинорманизъм”. Неговата продължителност по наше мнение
е най-голямата за историческа дискусия - втората половина на XVIII - втората
половина на XX в., въпреки че поне за XX в. той е по-скоро политически. Съ­
ществуват не малко доказателства, включително и на руски историци и архео­
лози, обрисуващи важната роля на русите-нормани, в процеса на създаването
на Киевската държава, както и за това, че норманската върхушка управлява
държавното обединение на славяни и нормани. Факт е, че последните са бързо
(в исторически план) и без особени конфликти претопени от славяните. Обект
на спор между историците на двете родствени страни са оценките за въстание­
то на хетман Богдан Хмелницки и присъединяването на Левобрежна Украйна
към Русия (средата на XVII в.), присъединяването на хетман И. Мазепа към
шведския крал Карл XII и бойните му действия срещу Петър I в битката при
Полтава. (началото на XVÏÏI в.).
В глава VI и VII авторът поставя ударение върху водещата роля на Москва
за обединение на руските земи и в борбата срещу татарското владичество. Това
е период, който бележи появата и развитието на на средновековната руска док­
трина - идеята Москва - трети Рим. Тя е обоснована идейно с редица легенди,
част от които са посочени в изложението, но и от определени политически стъп­
ки - бракът на Иван III със Зоя Палеолог, въздигане на Руската Православна
Църква в патриаршия, царската титла на Иван IV. Идеята формира чувството
за превъзходство на русите по религиозните въпроси, претенциите за духовно,
а впоследствие и за политическото наследство на Византия. Идеята Москва
10

Към читателите
- трети Рим и създадената на нейна база православна идея, имат пряко отраже­
ние върху православното население на Балканския полуостров. Пропагандата
на идеята Москва - трети Рим (основно от духовни лица), щедрата руска бла­
готворителност, в последствие активната външна политика в региона, спечел­
ват на Русия името на противник на турците, покровител на православието, а
оттам - естествен приятел и съюзник на поробеното от турците християнско
население. Авторът допуска една широко разпространена неточност - някои
български средновековни интелектуалци, работили в Русия, са обявени за гърци.
Това е по-скоро двусмислица. Средновековният човек се афиширал със своята
религия. В Русия под “грък” разбирали не етнос, а православно вероизповеда­
ние, т. е с грък е отбелязван всеки православен християнин (изключение са
православните украинци).
Прави впечетление, че авторът абсолютизира икономическият фактор
в развитието на Русия, за сметка на ролята на личността. Именно в държава
като средновековна Русия, качествата на владетеля са можели да засилят или
забавят дадени исторически процеси. Това личи най-ярко при управлението
на Иван IV, Петър I, Екатерина II, които със своята политика рязко променят
Русия. Реформите, предприети от тях, оцеляват за дълго време и определят
цялостния живот на руското общество.
Проф. В. Моряков подлага на остра критика крепостното право и само-
държавието, но отбелязва неговата роля за изграждането на Русия като цен­
трализирана единна държава. Споменава се и отсъствието на социална група,
носител на нови отношения, за които тя да е готова да се бори. За Русия това е
естествено и се дължи на нейното специфично развитие. Тук е необходимо да се
имат предвид и реформите на Петър I, и по-конкретно Таблицата на ранговете.
В Русия не се формира трето съсловие. Таблицата на ранговете допълнително
размива границата между аристокрация и буржоазия. В Руската империя все­
ки имал шанс да стане аристократ по законов път. За това там не се формира
буржоазия от западн