Външна търговия на Чехия

УНИВЕРСИТЕТ „ПРОФ. Д-Р Асен Златаров”
Факултет обществени науки

Курсов проект
Дисциплина: Международни икономически отношения

Тема:

Външна търговия на Чехия

Автор: Проверил:
Теодора Тодорова гл. ас. Сотир Богословов
Фак. № М 1147
Милен Димитров
Фак. № М 1146

Бургас 2016
Принос на всеки
Заедно изготвихме курсовата работа и намерихме информацията от различни източници, описани на последната страница. Първо Милен Димитров търси информация, а после Теодора Тодорова.
Милен Димитров направи следните диаграми: Фиг.1, фиг.3, фиг.5, фиг.7, фиг.9

Теодора Тодорова направи следните диаграми: Фиг.2, фиг.4, фиг.6, фиг. 8

Съдържание

1. Увод
2. Икономически растеж
3. Условия за търговия
4. Външна търговия и външноикономическа политика
4.1. Териториално разпределение на външната търговия
4.2 Износ - процент от БВП
4.3 Стокова (продуктова) структура
5. Развитие на търговско-икономическите отношения с България
6. Използвана литература

Увод

Чешката република е вътрешноконтинентална държава в Централна Европа. Площта ѝ е 78 865 km2.. Столица е Прага. Населението е 10,562,214 души според данни от преброяването през 2011 година. Около 94,24% от населението на страната са чехи, 1,89% словаци, 0,51% поляци и 0,38% германци. Чешката република, заедно с Естония, е една от страните с най-нисък процент на вярващи в цяла Европа. Според преброяването от 2011 година 79,4% от населението на страната са се определили като агностици.
Чешката република е многопартийна парламентарна представителна демокрация. Министър-председателят на страната стои начело на правителството. Парламентът на Чешката република е двукамарен, състои се от Камарата на депутатите – имаща 200 народни представители и Сенат, който има 81 члена.
е страна с добре развита , чийто разнообразни сектори генерират висок брутен вътрешен продукт и приходи от износ. Чешката икономика е силно интегрирана в тази на , където основните чешки продукти като автомобилите, металургичните изделия, стъклото и оръжията намират пазар.
Високо развити са металургичната и стоманодобивната промишленост, машиностроенето, химическата промишленост, енергетиката, въгледобива, стъкларската, текстилната, хартиената, кожарската и хранителната промишленост, автомобилостроене, където Чехия има дългогодишна традиция. Най-бързо развиващия се отрасъл до 2009 г. беше строителството.
Основни природни ресурси, които се добиват в Чешката република са: черни и кафяви каменни въглища, каолин, строителни материали, уран. В малко количество се добиват нефт и природен газ и други суровини.
Сферата на услугите също е с добри традиции, благодарение на бързо развиващия се туризъм. През последните години. обаче, силният курс на кроната оказа негативно влияние на туризма, също така както на останалите експортно ориентирани отрасли. Заради необикновено бързото засилване на кроната, Чехия се превърна в непривлекателна дестинация по критерия цена/качество. Съгласно статистиката само в Прага, която е най-голямата туристическа дестинация, туристопотокът е намалял (2008, 2009 г.) с около от 30%, за останалите региони е характерно още по-голямо намаление. Същевременно този курс на кроната стимулира пътуванията на чешки граждани в чужбина, които през тази година бележи значително увеличение.
Земеделското производство почти задоволява нуждите на вътрешния пазар, но след влизането на страната в Европейския съюз някои отрасли бяха принудени да намалят производството си (напр. производство на захар). Главно се отглеждат зърнени храни (пшеница, ечемик, царевица), картофи, захарно цвекло, зеленчуци, лен и рапица. Особено значение има отглеждането на хмел, зеленчукопроизводството и лозарството.
Животновъдството е насочено към отглеждане на едър рогат добитък, прасета и птици, също така успешно се развива пчеларството и развъждането на сладководни риби (особено развъждането на шарани).

1
Икономически растеж

Икономически растеж (процента): За този индикатор, Световната банка предоставя данни за Чехия от 1991 г. до 2014 г. Средната стойност за Чехия през този период е 1.7 процента при минимум от -11.61 процента през 1991 г. и максимум от 6.88 процента през 2006 г.
Фиг.1

2
Условия за търговия

Условия за търговия (процента): За този индикатор, Световната банка предоставя данни за Чехия от 2000 г. до 2013 г. Средната стойност за Чехия през този период е 103.55 процента при минимум от 100 процента през 2000 г. и максимум от 107 процента през 2004 г.

Фиг.2

3
Външна търговия и външноикономическа политика

Приоритетите на външноикономическата политика на Чехия се определят от перспективата за максимална полза за икономическото развитие на страната.
Чехия провежда активна политика за насърчаване на експорта. В края на 2005 г. е приета стратегия за насърчаване на експорта за периода 2006-2011 г., с която се цели да бъдат създадени условия за повишаване на конкуретноспособността на чешките фирми, използвайки всички механизми на единната търговска политика с ЕС. В тази връзка са определени 19 приоритетни страни, сред които и България наред със страни като Китай, Русия, САЩ, Япония и др.

Фиг.3 Външнотърговски стокообмен на Чехия /млр. чешки крони/

Голямо положително влияние върху външната търговия през периода 2005-2010 г. оказва присъединяването на Чехия към ЕС през 2004 г., с което се разширява вътрешния пазар и настъпват значими промени в тарифните и не тарифни бариери в търговията.
Основни фактори, имащи дълготрайно влияние върху външната търговия са: вносните и износни цени, влиянието на курса към еврото и щатския долар., прилива на чуждестранните инвестиции, ръста в промишлеността, вътрешното потребление, съживяването на световната икономика за периода до 2008 г. Сред новите фактори оказващи влияние върху външната търговия и свързани с присъединяването на Чехия към ЕС са: промяна в митническите ставки /премахнати спрямо страните на ЕС и нови митнически ставки спрямо трети страни/, нови преференциални споразумения /за свободна търговия или митнически съюз/ с трети страни, които ЕС има подписани. От друга страна престават да са в сила редица споразумения, които Чехия има с трети страни, което до известна степен оказва влияние върху териториалната структура на външната търговия.

5
Териториално разпределение на външната търговия

От гледна точка на териториалното разпределение на външнотърговския стокообмен на Чехия за периода 2005 -2009 г. са 10 страни, като с най-голям дял от общия стокообмен са: Германия (34%); Словакия 6,9%); Австрия (5%); Полша (4,9%); Италия (4,8%); Франция (4,7%); Великобритания (3,8%), Холандия (3,5%); Русия (2,8%); Китай (от 2,8% до 12,5%).

6
Фактори, влияещи върху положителното развитие на търговското салдо са: значителните чуждестранни инвестиции в периода, което води до повишаване на конкуретноспособността на чешките предприятия, ръста на промишлеността и производителността на труда, по-ниския внос на машини и съоръжения, подобреното търговско салдо със страни, с които е имало високо пасивно салдо като САЩ и Япония, Италия и Франция. Обратно негативно влияние върху търговското салдо имат намаляването на износните цени, повишаването на цените на енергийните суровини на световните пазари, силната позиция на чешката крона, ниския икономически ръст главно в страните на ЕС. За посочения период ръстът на износа е от 17,8% , докато при вноса 13%.
Териториалната структура на износа през периода се подобрява при всички групи страни. 78% от нарастването на износа (275,4 млрд. крони) се пада на страните с развита пазарна икономика. Най-високо темпо при останалите страни се забелязва при неевропейските страни, ОНД и Европейските държави в преход ( в рамките на 22 – 28%). Най-низко темпо е при развиващите се страни (6,9%). От неевропейските страни, най-голямо нарастване има при вноса от Китай.
Преобладаваща част от износа през 2008 г. (над 66%) традиционно е ориентирана към 10 държави, главно към Германия, запазена на равнището на 2007 г. (30,7 %). Делът на останалите държави се движи от 2,7 % за Русия до 9,2 % за Словакия. Други по-значими партньори са Франция, Англия, Австрия, Италия и Унгария, основно държави от ЕС.
Значителният дял от вноса (над 72 %) през 2008 г е получен също от 10 държави . отново най-голям дял има Германия - 30,3 млд. крони. Останалите 9 държави имат дял от 3,1 % - Холандия, до 8,9 % от Китай. Вносът от Русия се е увеличил с една трета (повече от 39,3 млд. крони. Намалял е вносът от Франция, Австрия и Италия .
Стокообменът с ЕС се развива успешно за анализирания период до 2008 г. след влизането на Чешката република в ЕС като през 2008 г. реализира 77 % от целия оборот. Нарастването, което е реализирано при търговията с ЕС покрива високия дефицит получен при търговията с неевропейските страни (120,6 млрд. крони ), ОНД (98,6 млрд. крони) и развиващите се страни (45,4 млрд крони).
През 2008 г. година чешката икономика се развива по бързо от държавите в Е15 и Е 27. Темпът на нарастване на БВП е 4,4 по-бърз от динамиката на ЕС15.,а в сравнение с държавите от Е 27 се развива 3,4 пъти по бързо. Поради тази причина 2008 година, независимо от значителното забавяне на икономиката на ЧР, представлява година на скок в конвергенцията към стандарта на развитите държави, още и поради факта, че през същата година старите европейски държави се оказват в техническа рецесия.
През 2009 г. поради световната криза се променя главно териториалната структура на международната търговия на ЧР. Най рязко намалява вносът от Полша с 21,4%, Италия с 18,5% и Словакия с 12,7% Износът до страните от ЕС намалява с 13,2%. Повишаване на износът на чешки стоки се е осъществява само в някои държави от Азия и Африка, както и за Турция. Намалението на вноса е причинено не само от намалението на потреблението на чешките домакинства, но и от намаляване на потреблението на фирмите.

7
Износ – процент от БВП

Износ, процент от БВП (процента): За този индикатор, Световната банка предоставя данни за Чехия от 1990 г. до 2014 г. Средната стойност за Чехия през този период е 53.34 процента при минимум от 33.21 процента през 1990 г. и максимум от 83.62 процента през 2014 г.
Фиг.6

8
Стокова (продуктова) структура

Фиг.7 Продуктова структура на износа през 2008г. и 2009г. в %

Фиг.8 Продуктова структура на вноса през 2008г. и 2009г. в %

В стокова структура водеща група при износа традиционно са машините и транспортните съоръжения, чиито дял достига през 2007 г. 54,2% от общия износ, докато в средата на 90-те години техния дял е бил 30%. Положителното салдо при тях се е увеличило с 13% и достига 313 млрд. ч. крони, като с най-голям принос са пътните транспортни средства (201 млрд. ч. крони), 90% от които представляват леки автомобили и компоненти за тях. С най-голямо отрицателно салдо са групата на минералните горива (-124 млрд. ч. крони) и химическите продукти (104 млрд. ч. крони).

10
Развитие на търговско-икономическите отношения с България

Фиг.9 Стокообмен

През 2009 г. данните сочат:
Двустранният стокообмен – 552.67 млн.евро, спад с - 19.0% и отрицателно салдо от -364.65 млн.евро спрямо 2008 г.
Внос от Чехия – 458.66 млн.евро или спад с -16.2% по отношение на 2008 г.
Износ на български сток