Въображението като най-сложния познавателен процес

Международен Славянски Институт – Москва
Дистанционно-задочно обучение в р-ka България

тема
Въображението,като най сложния познавателен процес, които се развива въз основа на мисленето.Видове въображение.Творческо въображение.

Един от най-богатите по възможности за пресъздаване на действителността процеси в човешката психика е въображението. Въображението е процес, който се реализира при участието на мисленето, волята, чувствата и вниманието, а като факт то е немислимо без предишните възприятия, без паметта, без реконструиращата функция на мозъка.Въображението като процес протича на основата на търсенето на образ, събитие, явление, техническо задание и на основата на реконструкцията на предишните образи, при налагане на нови форми на комбиниране на елементи в образи в унисон с търсенето. Авторите, определящи въображението, са много по-единодушни по отношение на видовото отличие всички те сочат създаването на нещо ново - нов образ или нова мисъл, нов принцип или нова идея, оригинален отговор или оригинална хипотеза, комбинация или реакция.Повечето от дефинициите на въображението се изграждат върху особеностите на получавания от него резултат. Най-малко са авторите, които определят въображението, акцентирайки върху целта на субекта според Платон - „...да внесе ред в хаоса" или според В. Н. Пушкин - да се реши проблемът; да се изработи нова стратегия и т.н. Значителна част от съвременните автори определят въображението или фантазията, акцентирайки върху процеса, третирайки го като психологически механизъм на творческата или евристичната дейност - онази дейност, която не се обуславя от изградените навици, нито се получава по инструкция, нито се усвоява по някакви правила. Описано най-фигуративно - на изхода на фантазния процес се получава продукт, който не би могъл да се сведе напълно към всичко онова, което е преминало през неговия вход. А сега, с пълно съзнание за сложността на задачата, нека представим нашата дефиниция за това толкова сложно и толкова спорно понятие: Въображението е познавателен психичен процес, при който предметите и явленията от обективната действителност се отразяват и преобразяват в съзнанието на човека във формата на нови, оригинални, необичайни или неочаквани образи, представи или идеи.Техниката на фантазиране, механизмите на въображението, микроструктурирането на копнежа и цялата „технология" запроизводство на фантазии образи са неимоверно сложни и трудно достъпни. Но най-общите принципи, методи и похвати на въображението са известни и обособени. Разбира се, в реалния процес на фантазната дейност всички тези принципи и похвати взаимодействат съвсем непосредствено и неотлъчно един от друг. И всъщност ние тук ще разгледаме поотделно само теоретичните абстракции на тези методи и прийоми.
Аглутинация или слепване e eдин от най-старите, най-популярните и използвани похвати за изграждане на фантазии образи . Тук фантазиите образи се изграждат чрез абстрахиране на части, елементи, свойства или признаци от различни, реално съществуващи предмети и явления и обединяването им, т.е. „слепване" в някаква нова комбинация, структура, композиция. Както е известно, цялата митология на древността е изградена предимно върху метода на аглутинацията, включително върху неговите най-елементарни и механични форми (кентавър, сирена, сфинкс). Аглутинацията е широко използвана и при изграждането на религиозните фантазми. Някои възможности и изяви на аглутинацията се използват много активно и продуктивно и днес - техническото творчество, науката, литературата (приказки, фолклор) и в цялото съвременно изкуство.
Схематизацията образиte се създават по пътя на абстрахирането и използването на определени схематични структури на самите обективни предмети, отразявани от въображението ни. Схемата на една местност, на една пещера, на една мисъл или на една машина се появява в нашето съзнание или върху хартията благодарение най-вече на нашите фантазии усилия и възможности. Схематизацията като метод за изграждане на фантазии образи се използва в различни области на науката -математика, физика, химия, география, стратегия и др.
Хиперболизацията е метод, при който изграждането на фантазиите образи се осъществява по пътя на неимоверното преувеличаване на едни или други свойства или възможности на реалните обекти в процеса на тяхното отражение. Разбира се, преувеличаването не означава само увеличаване и уголемяване, но и тъкмо противоположното - намаляване, ограничаване, опростяване, изобщо преувеличаване и на слабостите, недостатъците, пороците и т.н. Хиперболизацията е широко застъпена в литературата (идеализацията) и в много други сфери на изкуството, особено във фолклора, приказките за деца, фантастиката. Но хиперболизацията се използва твърде сполучливо и в най-точните науки.
Акцентировката като метод за изграждане на фантазии образи се използва в различни области на човешката дейност. При този метод фантазиите образи се създават именно чрез наблягане (акцентиране) върху един или друг елемент, детайл, щрих или признак на реалния предмет или явление и тяхното максимално използване при формирането на фантазмите. При акцентирането всички други свойства и белези на обекта се отстраняват, максимално се намаляват или се загатват. Върху акцентировката се изгражда цяла област на изобразителното изкуство - карикатурата. В различни жанрове на литературата- новелата, късия разказ, епиграмата и др., акцентировката играе първостепенна роля. Своеобразни образци за приложение на акцентировка представляват също и лозунгът, плаката, афишът.
Типизацията е един от най-разпространените методи за изграждане на фантазии образи в областта на изкуството. Типичният образ се създава в сблъсъка и противодействието на два насрещни процеса схематизацията и индивидуализацията.
-първият осигурява висока степен на обобщение и следователно мащабност на въздействието,
- вторият яркост и непреходност на образа, силата и емоционалността на въздействието. Типизацията се използва и в някои области на науката (социологията, психологията) и твърде често в практиката.Психологическата класификация на въображението се изгражда върху няколко различни критерия. Един от тях е отношението (различието) между продукта на въображението и отразения в него обективен предмет. С други думи, първата класификация на въображението се изгражда въз основа на изменението и преобразуването на субективните фантазии образи. Така се обособяват няколко основни вида:
Възпроизвеждащо (пресъздаващо) въображение е онова, при което субектът изгражда фантазна представа за реално съществуващ предмет: дори много известен, но който самият субект не е възприемал непосредствено. Например представата за Айфе-ловата кула е представа на въображението за голямото мнозинство от хората. Докато представата за нашето земно кълбо върху фо1 ш на космическото пространство е продукт на възпроизвеждащото въображение за почти всички хора. Впрочем с продуктите па възпроизвеждащото въображение ние се срещаме на всяка крачка във всекидневната практика.
Съзидателно въображение се говори тогава, когато самият продукт на въображението непосредствено се оказва необходимата предпоставка, плодоносното решение или достатъчното благоприятстващо условие, за да бъде практически реализирана една или друга конструктивна идея, амбиция или копнеж -също така рожби на въображението. Съзидателното въображение лежи в основата на цялата изобретателна дейност и конструктивно творчество. Продуктите на съзидателното въображение проблясват от всеки сегмент на техническия прогрес.
Терминът „фантазия" широко се използва като синоним на въображението. Този термин се използва и в много по-ограничено значение, като особен вид въображение, чиито продукти са образи и идеи за неща, които не само че не съществуват никъде, но и не биха могли да съществуват, защото са принципно неосъществими, т.е. абсурдни. И под фантазми в най-ограничения смисъл на тази дума трябва да се разбират само тези абсурдни продукти на въображението. Фантазията и фантазмите се срещат много често в бляновете и в сънищата, в митологията и в религията, в приказната фантазия и в съвременната фантастика. Но фантазията и фантазмите играят изключително голяма роля в евристиката, в научното търсене и научното творчество.
Основен критерий за една друга класификация на въображението е активността на съзнанието, степента на неговото участие в процеса на въображението. Въз основа на този показател въображението се обособява в два вида пасивно и активно.
Пасивно въображение е онова, при което съзнанието участва във възможно най-слаба степен. Особено типичен случай на пасивно въображение представляват сънищата - илюстрациите на съня. Тук съзнанието действително участва в най-слаба степен - само колкото да оформи фантазмите и да ги съхрани (което невинагиуспява) за бодърстващия мозък и пробуденото съзнание. Пасивното бива преднамерено и непреднамерено. Пасивното въображение протича на нивото на обикновеното възпроизвеждане на образи и комбинацията им във фантазии, при изключително слаб или липсващ контрол на мисленето.Пасивното преднамерено въображение е един частичен процес на възпроизвеждане на образи и комбинацията им във вериги от реално приемливи и преживени събития, докато непреднамереното клони към създаването на нереални образи.
Активното въображение се характеризира с целенасоченост и осъзната мотивираност и се появява в процеса на една или друга човешка дейност, която съпътства и с която взаимодейства.Участието на активното въображение се осъществява непринудено и предимно чрез основната практическа, теоретическа или художествена дейност. Включването на въображението в тази дейност изключва каквато и да било целенасоченост или преднамереност. Активното въображение участва във всички възможни видове човешка дейност. Неговата продуктивност и неговите възможности ча участие не зависят от характера на съответната сфера на дейност, а изключително от възможностите на съответните специалисти и творци. Активното въображение бива пресъздаващо и творческо.
Пресъздаващото въображение, е характерно с познавателния си характер, то е налице във всички процеси обучение, заучаване на действия, професионални умения и другаде когато трябва да се възобновят системи от асоциации под формата на образи за онова, което сме чели, чертали, заучавали. Особено голямо приложение намира пресъздаващото въображение при предмети като географията, историята. Пресъздаващото въображение е един неотменим процес на цялата психична дейност за всички хора.
Творческо въображение е фантазна дейност, която намира израз в творчеството, сливайки се с него.Творческото въображение е процес на създаване на нови образи, чието реализиране води до обогатяване на действителността (духовна и материална) с ценни продукти. Творческото въображение е един сложен аналитико-синтетичен процес в работата на мозъка, процес, при който се извършва реконструкция на образи, трансформация на асоциации при активно участие на чувствата и мисленето. И този процес не следва да се схваща като мигновен, а като един продължителен по време процес, който може да трае години, докато се създаде търсеният образ, техническото задание.
Изявата на творческото въображение зависи и от съвместната дейност на двете сигнални системи и с възникването на сложни механизми от типа на ревербацията, разпадането и обединяването на връзките в нови системи, прегрупиране на образите и следите от тях, преобразуване на представите.
За силата на творческото въображение и изобщо за силата на образите като механизми говори и влиянието им върху органическите процеси, фактът, че при наличието на особено силни образи човек може да повиши пулса, температурата, говори за значимостта на тези образи за личността и задоволяването на потребностите й.Поезия и живопис, архитектура и скулптура, научно и техническо творчество са области, в които човешкото въображение взема активно участие, фантазната дейност в творчеството протича в широка панорама.Въображението като процес „се съобразява" с наличните представи и зап