Въведение в психоанализата , авт. З. Фройд

ЗИГМУНД ФРОЙД





ВЪВЕДЕНИЕ В
ПСИХОАНАЛИЗАТА











Встъпителна студия
Проф. Д-р Любен Николов

Съставител
Проф. Д-р Любен Николов

Преведе от немски език
Маргарита Дилова











Издат. „Наука и изкуство”
София 1991

СЪДЪРЖАНИЕ
ЗИГМУНД ФРОЙД: МЕЖДУ БУНТА И ПРИМИРЕНИЕТО . 7
ЛЕКЦИИ ЗА ВЪВЕДЕНИЕ В ПСИХОАНАЛИЗАТА ... 49
ПРЕДИСЛОВИЕ........................................................................... 49
Част първа
ГРЕШКИТЕ
ЛЕКЦИЯ I: ВЪВЕДЕНИЕ......................................................... 51
ЛЕКЦИЯ II. ГРЕШКИТЕ............................................................ 59
ЛЕКЦИЯ III: ГРЕШКИТЕ (ПРОДЪЛЖЕНИЕ) .... 73
ЛЕКЦИЯ IV: ГРЕШКИТЕ (КРАЙ) .......................................... 90
Част втора
СЪНИЩАТА
ЛЕКЦИЯ V: ТРУДНОСТИ И ПЪРВИ СТЪПКИ .... ..108
ЛЕКЦИЯ VI: ПРЕДПОСТАВКИ II ТЕХНИКА НА ТЪЛКУ
ВАНЕТО ......................................................................................... 123
ЛЕКЦИЯ VII: МАНИФЕСТИРА !Ю СЪДЪРЖАНИЕ И ЛА
ТЕНТНИ МИСЛИ НА СЪНЯ ........................................................ 134
ЛЕКЦИЯ VIII: ДЕТСКИ СЪНИЩА ........................................... 145
ЛЕКЦИЯ IX: ЦЕНЗУРАТА В СЪНЯ .......................................... 155
ЛЕКЦИЯ Х: СИМВОЛИКАТА В СЪНЯ .................................... 165
ЛЕКЦИЯ XI: РАБОТАТА НА СЪНЯ .......................................... 184
ЛЕКЦИЯ XII: ПРИМЕРИ ЗА АНАЛИЗИ НА СЪНИЩА . . 195
ЛЕКЦИЯ XIII: АРХАИЧНИ ЧЕРТИ И ИНФАНТИЛИЗЪМ
НА СЪНИЩАТА .............................................................................. 208
ЛЕКЦИЯ XIV: ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО НА ЖЕЛАНИЯТА . 220
ЛЕКЦИЯ XV: СЪМНЕНИЯ И КРИТИКИ ................................. 233
Част трета
ОБЩА ТЕОРИЯ ЗА НЕВРОЗИТЕ
ЛЕКЦИЯ ХУ1:ПСИХОАНАЛИЗА И ПСИХИАТРИЯ ... 244
ЛЕКЦИЯ XVII: СМИСЪЛЪТ НА СИМПТОМИТЕ . . . 255

ЛПКЦИЯ XVIII: ФИКСИРАНЕ ВЪРХУ ТРАВМАТА. НЕ-
СЪЗНАВАНЕТО................................................................................ 269
ЛЕКЦИЯ XIX: СЪПРОТИВА И ИЗТЛАСКВАНЕ .... 280
ЛЕКЦИЯ XX: СЕКСУАЛНИЯТ ЖИВОТ Н ЧОВЕКА . . 294
ЛЕКЦИЯ XXI: РАЗВИТИЕ НА ЛИБИДОТО И СЕКСУАЛ
НИ ОРГАНИЗАЦИИ .................................................... . . 309
ЛЕКЦИЯ XXII: АСПЕКТИ НА РАЗВИТИЕТО И РЕГРЕ-
СИЯТА. ЕТИОЛОГИЯ.................................................................... 326
ЛЕКЦИЯ XXIII: ПЪТИЩАТА НА СИМПТОМООБРАЗУВА -
НЕТО.................................................................................................. 343
ЛЕКЦИЯ XXIV: ОБИКНОВЕНАТА НЕВРОТИЧНОСТ . . 360
ЛЕКЦИЯ XXV: СТРАХЪТ.............................................................. 373
ЛЕКЦИЯ XXVI: ТЕОРИЯТА ЗА ЛИБИДОТО И НАРЦИ-
СИЗМА . . . . ........................................................ 390
ЛЕКЦИЯ XXVII ПРЕНАСЯНЕТО ............................................... 407
ЛЕКЦИЯ XXVIII: АНАЛИТИЧНАТА ТЕРАПИЯ .... 422
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ЛЕКЦИИТЕ
ЗА ВЪВЕДЕНИЕ
В ПСИХОАНАЛИЗАТА (1932 Г.)
ЛЕКЦИЯ XXXI: РАЗЧЛЕНЕНИЕ НА ПСИХОЛОГИЧЕСКА
ТА ЛИЧНОСТ...................................................................................436
ЛЕКЦИЯ XXXII: СТРАХЪТ И ЖИВОТЪТ НА НАГОНИТЕ . 456
ЛЕКЦИЯ XXXIII: ЖЕНСКАТА ПРИРОДА..............................483
ЛЕКЦИЯ XXXIV: РАЗЯСНЕНИЯ, ПРИЛОЖЕНИЯ, НАСОКИ 504
ЛЕКЦИЯ XXXV: ЗА СВЕТОГЛЕДА........................................... 524

ЗИГМУНД ФРОЙД: МЕЖДУ БУНТА И
ПРИМИРЕНИЕТО
Отношението към Фройд е толкова знаменателно за
съвременната културна епоха, колкото и самото му
учение. Нестроен, но мощен хор от гласове слави името
му или го хули. Между тези два полюса са мало-
бройните групи от учени, кои го, запазвайки критич-
ната дистанция, се опитват да откроят действително
значимото в неговите идеи, макар че се различават
значително в оценката на обема и степента на топа,
което смятат за значимо. Името и внушенията на
Фройд упражняват влияние върху съзнанието и дори
върху съдбата на огромно множество хора, които не
ct прочели н един ред от него. Славата му придоби
митологични измерения. В нея никой не се съмнява.
Различията се отнасят само до преценката, доколко
тя е заслужена, и в противоположните обяснения, които
й се дават. Пророк или мистификатор, гений илн
шарлатанин, гневен изобличител или хитър конфор-
мист, жрец на истината или съчинител на нови мито-
ве, велик хуманист или мшантрои, революционер или
реакционер ... Митологизирането му продължава бла-
годарение на пристрастно го усърдн-е на двете проти-
воположни позиции. Но всичко това несъмнено сви-
детелства поне за две неща. Първо, че идеите на
Фройд засягат дълбоко самочувствието и идентичността
на съвременния човек; страстите стават разгорещени
и непримирими винаги когато се засегне самоличността
на човека. Второ, че учението на Фройд е оригинален и
ярък израз на най-дълбоки духовни движения на
епохата; силата на неговия глас не е в това, че е
единствен и самотен, а защото е един от гласовете,
чрез които говори и се самоизразява нашата културна
епоха. Фройд създава учение, за да отговори на най-
характерния за тази епоха стремеж — стреме-

жа да се изгради нов образ на човека. Всяка цивили-
зация се отличава по образа на човека, който се
вгражда в нейната структура н иьв всяка нейна клег-
ка. Този образ е не само представа, идея, познание за
човека. Това е образ оценка, образ отношение кьм чо-
века. Той придава смисъл и дава оправдание на на-
сочеността на обществените усилия, на обществения
ред или на неговото променяне.
Скалата на ценностите в различните цивилизации
винаги се е изграждала върху два принципа, кои ю
могат да се сближават до степен на сливане
1
, но мо
гат да се раздалечават до степен на противостоене.
Това са принципите на „хуманността" и на „социал-
ността". Сливането и противопоставянето на хуманно-
то и социалното не е въпрос само на възгледи. Това
е една от реалните драми в развитието на човешката
цивилизация и може би най-дълбоката от тях. Стре-
межът за проумяването и надеждата за намиране на
щастлив изход от тази драма се превърна във фунда-
ментална характеристика на последния век от второто
хилядолетие след Христа. Този стремеж се проявява
както в мощни социални движения, така и в търсе-
нията на научната мисъл. Впрочем също така харак-
терна особеност на двадесетия век е възстановената
традиция на Просвещението да се търси научно-рацио-
нално обосноваване на обществените и човешките цен-
ности. В тази връзка възкръсна в модерна форма, под
множество нови научни имена вековечният проблем
за „природата на човека".
Основните научни теории за личността през нашия
век освен „чисто познавателните" си задачи решават
в теоретична форма и проблема за обосноваването на
човешките и социалните ценности. Затова някои от
тях придобиха характер не само на теоретични систе-
ми, а на „учения". Ученията се стремят не само да
разкрият тайната на отношенията между човека и об-
ществото, но и да дадат насока и тласък на развитието
или преобразуването на тези отношения. Затова на
психоанализата наистина приляга определението „уче-
ние". Фройд сам нарича психоанализата „движение".
Дали в това влага нещо повече от „научно" движение,
например „културно", „духовно" или „социално" дви-
жение, е сложен въпрос. Но няма никакво съмнение,
8

че Фройд искаше да даде нов образ на човека и да
осветли поновому отношенията му с обществото. Ня-
ма никакво съмнение също така, че е държал извън-
редно много на това негово дело да се гледа като на
извършено с чисто научни средства. Значи ли това, че
е бил безразличен към възможните културни и со-
циални последици от евентуалното приемане на него-
вия възглед за човека и за отношенията между лич-
ността и обществото? Този въпрос разделя мненията
както на неговите почитатели, така и на неговите чу-
лтсли. С позитивен знак от първи:е н с негативен знак
от вторите и в двата лагера има хора, конто виждат
във Фройд преди всичко месията, и други, ьоито виж-
дат в него безстрастния изследовател, който не се ин-
тересува от последиците на прогласяваните открития.
Но това е въпрос не само за субективните намерения
и следователно за личността на Зигмуид Фройд. Това е
въпрос за културния и социалния СМИСЪЛ на него-
вото учение. Именно интуитивното или осъзнатото про-
никване в този смисъл определя според нас цялата га-
ма от противоположни и противоречиви начини на ог-
насяне към Фройд и психоанализата.
Нашите усилия в следващите страници ще бъдат
опит да се проникне в различните пластове на социо-
културния смисъл на Фройдовите открития в науката.
След толкова подобни опити, предприемани по света от
десетилетия, ние имаме куража да изкажем свои виж-
дания само поради едно основание. Фройд и интерпре-
тациите на неговото учение досега съставляват внуши-
телна част само от т. нар. „западна култура". В т. нар.
„социалистическа култура" фройдизмът бе превърнат в
официално табу. Но както поради ограниченията, които
правят забранения плод по-изкусителен, но и по-де-
формиран в нашето въображение, гака и поради други
неведоми влияния, участвали по парадоксален начин
във формирането на догматичните предразсъдъци,
наша!а култура изстрада по особен начин фройдизма.
Освен това, проектирайки основните идеи на Фройд за
цивилизацията, обществото и човека върху съдбата на
нашигс общества, ние сме в състояние да забележим
потвърждения и опровержения на тези идеи, които мо-
rai да убягнат на западния изследовател. Основният
проблем на фройдизма и може би на цялото модерно

обществознание — отношението между социалното п
хуманното — премина през практически исторически пе-
рипетии, които съставляват уникален социален и чо-
вешки опит. Този опит формира и по-различна чувстви-
телност по отношение на учения от типа на фройдисг-
кото, позволява иденте им да се прочетат но-различно
в новия социален контекст, в който попадат.
Най-важният, но и най-сложният въпрос за социо-
културния смисъл па Фройдовото учение се отнася до
неговите хуманистични измерения.
Въпросът е наистина толкова сериозен и заплетен,
че Томас Ман е сметнал за наложително да напише спе-
циална студия, за да предварди евентуални реакцион-
ни злоупотреби с идеите на психоанализата. Предупреж-
денията, конто писателят прави през 1929 г., и днес
предизвикват тревожно внимание.
Винаги, отбелязва Т. Ман, е съществувала ретро-
градпата неприязън към живота, който продължава на-
пред, и тя винаги се е стремяла да ю задържи и да
върне старото. Но докато по-рано старото искаше да
си бъде старо и не се колебаеше да хока новото, днес
то иска да заеме мястото на новото. За да изглежда
привлекателно, старото и грохналото се преоблича в
революционни одежди. Най-удобни за такова дегизи-
ране се оказват идеите на новата наука, която действи-
телно извършва революция срещу духа, като „възве-
стява посланието на най-долния слой на душата, на без-
съзнателното, на динамиката на нагоните, на чувстве-
ността — все едно коя ще е думата, с която ще опишем
прпродно-демоничното — и като се изказва за духа
пред храма на живота колкото укорително, толкова и
непочтително". Но докато за изследователите, продъл-
жава Т. Ман, песимизмът, нойто съпровожда изважда-
нето на показ на тъмната страна на душата, е оправ-
дан и нужен като средство в работата по създаването
на една нова, по-задълбочена картина на света и чове-
ка, то за враждебните на духа ретроградн то е сред-
ство за постигане на разочарование в хуманността. За
тях е важно „в сърцата да бъде унищожена и послед-
на) а вяра в „бъдещи п обновителни цели", да се дискре-
дитира тя като шшткоумно п демодирано, изостанало
от времето си просветнтелство . . . Това става много про-
сто. Щом духьт е само немощен враг па живота, гога-
10

ва природа, нагон, стихия, инстинкт са всичко, на кое-
то се държи светът, а щом това откритие е най-новата
дума, тогава наистина н ся; о п свежо е всичко старо,
всичко доразумно, всичко, каем о пои ао-ниско от разу-
ма, то е истинното, то -е т OBJ, което ще донесе спасе-
ние . . . Това е реакцията като революция, голямото врь-
щанс назад, льснато н ра