Възход и падение на третия райх том 1

Преводът е направен по изданието:
William L. Shirer
The Rise and Fall of the Third Reich
A History of Nazi Germany
RosettaBooks
Всички права запазени. Нито една част от книгата не може да бъде размножавана или пре​-
давана по какъвто и да било начин без из​ричното съгласие на
„Изток-Запад“.
Copyright © 1960, renewed 1989 by William L. Shirer
© Мария Кондакова, превод, 2017
© Издателство „Изток-Запад“, 2017
ISBN 978-619-01-0158-1 (том 2)

Книга четвърта
Войната: ранни победи
и повратна точка

В
18.
Падането на Полша
ДЕСЕТ ЧАСА сутринта на 5 септември 1939 г. генерал Халдер провежда разговор с
главнокомандващия на германските сухопътни сили генерал Фон Браухич и генерал Фон Бок,
който командва армейска група „Север“. След като преценяват ситуацията, каквато им се
представя в началото на петия ден от германското нападение срещу Полша, те стигат до
единодушния извод, както пише Халдер в дневника си, че „врагът е практически разгромен“.
До вечерта на предния ден битката за Данцигския коридор е завършила със съединението
на Четвърта армия на генерал Фон Клуге, която настъпва на изток от Померания, и Трета
армия на генерал Фон Кюхлер, която настъпва на запад от Източна Прусия. В тази битка
генерал Хайнц Гудериан за пръв път печели слава със своите танкове. Докато напредват на
изток през коридора, те са контраатакувани от Поморска кавалерийска бригада и авторът на
тази книга, който пристигна на полесражението няколко дни по-късно, видя с очите си
отвратителните свидетелства за клането. То беше символично за кратката полска кампания.
Коне срещу танкове! Дългата пика на конника срещу дългия ствол на танковото оръдие!
Колкото и храбри, доблестни и безразсъдно смели да са поляците, те са просто прегазени от
яростната германска атака. За тях (и за света) това е първата среща с блицкрига: внезапна,
изненадваща атака; изтребители и бомбардировачи, които ръмжат в небето, разузнават,
нападат, сеят пламъци и ужас; „Щуките“, които пикират със свистене; танковете, които с
цели дивизии си пробиват път и напредват с 50–60 км на ден; самоходни скорострелни
оръдия, които се движат с 50 км в час дори по изровените полски пътища; невероятната
скорост дори на пехотата, на цялата огромна армия от милион и половина души с
моторизиран превоз, насочвани и координирани чрез лабиринт от електронни комуникации,
състоящи се от сложни радио, телефонни и телеграфни мрежи. Това е чудовищна
механизирана сила, каквато земята не е виждала дотогава.
За 48 часа полските ВВС са унищожени, като по-голямата част от нейните петстотин
самолета от първи ешелон са взривени от германските бомби на базовите им летища, преди
да успеят да излетят. Базите са изгорени, а повечето членове на наземните екипажи са убити
или ранени. Краков, вторият по големина град в Полша, пада на 6 септември. Същата нощ
полското правителство бяга от Варшава в Люблин. На следващия ден Хитлер е зает с планове
да започне транспортиране на войски на западния фронт, макар и да не успява да открие там
каквато и да е активност. На 8 септември следобед Четвърта бронетанкова дивизия достига
предградията на полската столица, докато право на юг от града Десета армия на Райхенау,
идваща от Силезия и Словакия, превзема Келце, а Четиринайсета армия на Лист пристига в
Сандомеж, където река Сан се влива във Висла.
За една седмица полската армия е победена. По-голямата част от нейните 35 дивизии
(всичките, които им е стигнало времето да мобилизират) са или разбити, или хванати в

огромни клещи, които се затварят около Варшава. За германците остава да осъществят
„втората фаза“: да затегнат примката около зашеметените и дезорганизирани полски части,
които са обкръжили, и да ги унищожат и с втори, по-големи клещи на 150 км на изток, да
преградят пътя на останалите полски формации западно от Брест-Литовск и река Буг.
Тази фаза започва на 9 септември и завършва на 17-и. Лявото крило на Армейска група
„Север“ на Бок се отправя към Брест-Литовск, където XIX корпус на Гудериан пристига на
14-и и два дни по-късно превзема града. На 17-и те срещат разузнавачи от 14-а армия на
Лист при Влодава, на 80 км южно от Брест-Литовск, и затварят вторите големи клещи.
„Контраатаката“, както отбелязва по-късно Гудериан, е стигнала до „ясно определен
завършек“ на 17 септември. Всички полски сили, с изключение на една шепа на руската
граница, са обкръжени. Отделни полски части в триъгълника около Варшава и на запад край
Позен удържат доблестно позициите си, но са обречени. Полското правителство, или каквото
е останало от него, след като е било бомбардирано и обстрелвано постоянно от Луфтвафе, на
15-и стига до едно село на румънската граница. За него и за цялата горда нация всичко е
свършено – остава им само гибелта в редиците на онези подразделения, които все още, с
невероятно мъжество, устояват на агресорите.
Дошло е време за руснаците да се нахвърлят върху сразената страна, за да отмъкнат дял от
плячката.
Руснаците нахлуват в Полша
В московския Кремъл, както и във всички правителствени центрове, са изненадани от
бързината, с която германските войски се носят през Полша. На 5 септември Молотов, в
официален отговор на нацисткото предложение Русия да атакува Полша от изток, заявява, че
това ще бъде направено „в подходящо време“, но че „това време още не е дошло“. Той смята,
че „излишното бързане“ може да навреди на съветската „кауза“, но настоятелно твърди, че
макар и да стигнат там първи, германците трябва добросъвестно да спазват
„демаркационната линия“ в Полша, договорена в тайните клаузи на нацистко-съветския
пакт.
1
Подозрителността на руснаците към германците вече е очевидна. Същото се отнася и
за чувството, което изпитват в Кремъл, че завоюването на Полша от Германия може да
продължи твърде дълго.
Скоро след полунощ на 8 септември обаче, след като една германска бронирана дивизия е
стигнала до предградията на Варшава, Рибентроп изпраща „спешна“ и „съвършено секретна“
телеграма до Шуленбург в Москва, в която заявява, че операциите в Полша „напредват дори
по-бързо от очакваното“ и че при тези обстоятелства Германия би искала да знае „военните
намерения на съветското правителство“.
2
До 16:10 на следващия ден е получен отговор от
Молотов, че Русия ще започне военни действия „през следващите няколко дни“. По-рано
през деня съветският комисар по външните работи официално е поздравил германците „с
влизането на германските войски във Варшава“.
3
На 10 септември Молотов и посланик Фон дер Шуленбург стигат до твърде конфузна
ситуация. След като декларира, че съветското правителство е било „напълно изненадано от
неочаквано бързите германски военни успехи“ и че в резултат Съветският съюз е изпаднал в
„трудно положение“, външният комисар засяга въпроса за оправданието, което Кремъл ще

трябва да намери за собствената си агресия в Полша. То, както Шуленбург телеграфира в
Берлин „извънредно спешно“ и „съвършено секретно“, е,
че Полша се разпада и следователно е необходимо за Съветския съюз да се притече на
помощ на украинците и белорусите, „заплашени“ от Германия. Този аргумент [казва
Молотов] е необходим за пред масите като благовиден предлог за намесата на Съветския
съюз, както и за да не изглежда Съветският съюз като агресор.
Освен това Молотов се оплаква, че генерал Фон Браухич току-що е бил цитиран от ДНБ да
казва, че „вече не са необходими военни действия на германската източна граница“. При това
положение, ако войната е приключила, Русия, казва Молотов, „не би могла да започне нова
война“. Той е много недоволен от цялата ситуация.
4
И за да усложни още повече нещата, вика
Шуленбург в Кремъл на 14 септември и като го информира, че Червената армия ще започне
настъпление по-скоро от очакваното, пита кога ще падне Варшава. За да оправдаят
действията си, руснаците трябва да изчакат превземането на полската столица.
5
Комисарят е повдигнал някои неудобни въпроса. Кога ще падне Варшава? Дали на
германците им харесва да бъдат обвинявани за руската интервенция? На 15 септември
вечерта Рибентроп изпраща отговорите в „извънредно спешно“, „съвършено секретно“
съобщение до Молотов чрез германския посланик. Варшава, казва той, ще бъде окупирана
„през следващите няколко дни“. Германия ще „приветства съветската военна операция в този
момент“. Що се отнася до идеята руснаците да я оправдаят за сметка на Германия, това „не
подлежи на коментар, противоречи на истинските намерения на Германия... ще бъде в
противоречие с договорките, направени в Москва, и най-сетне... в резултат двете държави ще
изглеждат като врагове в очите на целия свят“. Накрая той моли съветското правителство да
определи „деня и часа“ на своето нападение срещу Полша.
6
Това е направено на следващата вечер. Две телеграми на Шуленбург, които са сред
заловените германски документи, описват как и разкриват ясно лицемерието на Кремъл:
Срещнах се с Молотов в 18 ч. [пише Шуленбург на 16 септември]. Молотов декларира, че
военната интервенция от страна на Съветския съюз непосредствено предстои – може
би дори утре или вдругиден. Сталин в момента провежда консултация с военните
ръководители...
Молотов допълни, че... съветското правителство възнамерява да обоснове действията си
по следния начин: полската държава се е разпаднала и вече не съществува; следователно
всички споразумения, сключени с Полша, са невалидни; трети страни може да се опитат
да се възползват от възникналия хаос; съветското правителство се смята за длъжно да
се намеси, за да зашити своите украински и белоруски братя и да даде възможност на
тези злочести хора да се трудят мирно.
Тъй като Германия е единствената възможна „трета сила“, която се споменава, Шуленбург
възразява:
Молотов призна, че предлаганият довод на съветското правителство съдържа елемент,
който дразни немската чувствителност, но помоли с оглед на трудното положение на
съветското правителство да не се препъваме в това дребно камъче. Съветското
правителство, за жалост, не вижда възможност за каквато и да е друга мотивация, тъй
като Съветският съюз до този момент не е изразявал безпокойство за страданията на

своите малцинства в Полша, а трябва по един или друг начин да оправдае в чужбина
своята настояща интервенция.
7
В 17:20 ч. на 17 септември Шуленбург изпраща нова „извънредно спешна“ и „съвършено
секретна“ телеграма до Берлин.
Сталин ме прие в 2 часа... и заяви, че Червената армия ще прекоси границата в 6 часа...
Съветските самолети ще започнат днес да бомбардират района на изток от Лвов
(Лемберг).
Когато Шуленбург възразява срещу три точки в съветското комюнике, руският диктатор
променя текста „с извънредна готовност“.
8
И така, под изтъркания предлог, че тъй като Полша вече не съществува и следо