Векът на цар Самуил , авт. Пламен Павлов

»*. J.DP.
sssI ЗАПАД
L
___I

За корицата е използван идеен проект за паметник на цар Са­
муил, с автор Александър Хайтов. Проектът е спечелил конкур­
са за паметник на владетеля в София, организиран от фондация
„Българска памет“, с председател д-р Милен Врабевски.
Всички права запазени. Нито една част от тази книга не може да
бъде размножавана или предавана по какъвто и да било начин
без изричното писмено съгласие на автора и на издателство „Из­
ток-Запад“.
В книгата са използвани фотографии на:
автора, К. Чакъров и Н. Хрисимов.
© Пламен Павлов, автор, 2014
© Издателство „Изток-Запад“, 2014
ISBN 978-619-152-

ВЕКЪТ НА ЦАР САМУИЛ
София, „Изток - Запад“, 2014
Пламен Павлов

Съдържание
Предговор................................................................................................7
Глава I.
Години на мир и „ратни беди“ (927-971)
...................................11
Цар Петър (927-969). „Дългият мир“ с Византия
.................11
Унгарските набези и балканската политика на България
.....23
Промяната в отношенията с Византия
и агресията на киевския княз Светослав
.................................27
Цар Борис II в сянката на руската
и византийската хегемония
......................................................37
Стопански, обществен и културен живот
...............................53
Извори и изследвания
...............................................................59
Глава II.
„Оня прочут Самуил...“
.....................................................................71
Комитопулите начело на българската държава
.......................71
Затишие пред бурята. българските земи през 971-976 г.
.....83
„Въстанието...“ Българските действия в периода 976-986 г. .. 94
„Дунав грабна короната на Рим...“..........................................112
Развитието на конфликта
през деветдесетте години на Х век
.........................................124
Византийската контраофанзива след 1000-та година
...........138
Подчиняването на Дукля и сръбските земи...........................150
Катастрофата при Ключ и смъртта на цар Самуил
..............153
Извори и изследвания
.............................................................161

Пламен Павлов • ВЕКЪТ НА ЦАР САМУИЛ
6 I
Глава III.
Залезът на първото българско царство (1015-1018)
............175
Цар Гаврил Радомир (1014-1015) -
цената на личните и бащините грешки
..................................176
„Прокълнатият“ Иван Владислав...........................................184
Владимировият кръст..............................................................191
Събитията през 1017-1018 г.
..................................................194
Пресиан II и гибелта на царството
.........................................199
Финалните акорди на българската епопея
............................214
Общество и култура................................................................218
Извори и изследвания
.............................................................222
Вместо заключение..........................................................................229

Предговор
Н
а 6 октомври 2014 г. се изпълва цяло хилядолетие от смър­
тта на една от най-ярките личности в нашата история. Ве­
личавият и трагичен образ на цар Самуил трайно е заел своето
съкровено място в съзнанието на поколения българи. Не можем
да подминем безучастно и без обяснимо вълнение станалото
през толкова далечната 1014 г., когато сърцето на каления в кър­
вави битки воин не издържа гледката на безкрайната върволица
от ослепени войници Човекът, който в духа на обичайните за
Средновековието сурови нрави не се е поколебал да екзекути­
ра дори собствения си брат Арон с почти цялото му семейство,
пада покосен „... от жалост...“ - жалост към погубените човешки
съдби, към тогавашна България, над която тегне сянката на чуж­
дото завоевание.
Продължилата пет десетилетия безпримерна борба на бъл­
гарите за опазване на държавната независимост оставя трайни
следи в историческата памет. Превратностите на времето са по­
щадили ограничен брой български паметници, като най-близък
по време е надгробният надпис, поставен от Самуил в църква­
та в с. Герман (част от агломерацията на средновековния град
Преспа) в памет на неговите баща, майка и най-голям брат - ко-
мит Никола, Рипсимия и Давид. Особено знаков е Битолският
надпис на цар Иван Владислав, а далечен отглас за епохата от­
криваме в надгробната плоча на неговия син и наследник Пре-
сиан II в Михаловце (днес в Източна Словакия), където мимо­
летно преминалия през историята владетел умира в изгнание
през 1060/1061 г. В „Българския апокрифен летопис“ Самуил

Пламен Павлов • ВЕКЪТ НА ЦАР САМУИЛ
8 I
и Роман са от едно „царско коляно“ (Крумовата династия), а
Комитопулите са представени като синове на „вдовица проро-
чица“... Цар Самуил и неговият род присъстват в Синодика на
Търновската патриаршия (т.нар. Борилов Синодик от XIII в.), в
българските преводи и добавки към византийските хроники.... В
писмата си до папа Инокентий III цар Калоян се позовава на „...
книгите и законниците на нашите стари царе ... и прародители
... Симеон, Петър и Самуил“, които за жалост не са достигнали
до нас.
Борбата между българи и ромеи и нейните герои (на първо
място цар Самуил) съвсем разбираемо намират силно отраже­
ние в съчиненията на византийските автори: Лъв Дякон, Йоан
Геометър, Йоан Скилица, Йоан Зонара, Константин Манаси,
Йоан Ставракий, по-късни хронисти, автори на житийни и дру­
ги произведения. Силен е отзвукът в околните страни и още
по-далече, за което свидетелстват арменският хронист Степан
Таронски Асохик, арабинът християнин Яхйя Антиохийски и
по-късния ал - Макин, т.нар. Дуклянски презвитер от гр. Бар
(Дукля, дн. Черна гора), няколко италиански хроники. Отглас
от събитията има в унгарските и германските анали, в други за­
падни и източни извори, а във френския епос „Песен за Роланд“
(XI в.) българите са наречени „народът на Самуил“!
Името и делата на великия владетел, воин и мъченик за
българската независимост будят надеждите за отхвърляне на
„ромейския ярем“ във големите въстания на Петър Делян и Ге­
орги Войтех, а споменът за Самуиловата епоха и независимото
Българско царство е мерило за първите Асеневци. Цар Калоян
(1197-1207) заявява, че мъсти за престъпленията на Василий
Българоубиец и е хулен от византийската страна като „Ромео-
убиец“... Самуил намира своето достойно място в българската
възрожденска култура, в творбите на Паисий Хилендарски и
неговите последователи, в школските учебници, в новата ни ли­
тература, включително в творчеството на Иван Вазов, Пенчо
Славейков, Атанас Далчев, Антон Дончев, други поети и писате­
ли. Най-мащабната творба на тази тема обаче е създадена от Ди­
митър Талев, роден в стария български град Прилеп. Неговият

Предговор
роман - трилогия „Самуил, цар български“, издаден за първи път
през 1958-1960 г., се превръща в една от най-популярните книги
на съвременната българска белетристика. Цар Самуил и негови
съратници са знакова тема за българската живопис и скулптура,
доказана от творби на Любомир Далчев, Светлин Русев, Борис
Гондов, Александър Хайтов... Тема, която е близка за творците
на българското музикално изкуство, телевизионна и кинодоку-
менталистика .
Преклонението пред цар Самуил и неговите съратници за
нас, българите, е традиционна ценност, нещо повече - част от
нашата национална идентичност, дори и да не го съзнаваме...
Животът и делата на великия владетел отдавна привличат вни­
манието на български и чужди историци, а най-сериозни са при­
носите за осветляването на онази епоха, изпълнена с необикно­
вена динамика, славни победи и тежки загуби, е на авторитетни
учени като Константин Иречек, Васил Златарски, Иван Снега-
ров, Иван Дуйчев, Йордан Заимов, Василка Тъпкова - Заимова,
Васил Гюзелев, Иван Божилов и др. Епохата на Самуил, особе­
но грандиозният двубой между българския цар и византийския
император Василий II, привлича интереса и на ред балкански,
западноевропейски и руски византолози и специалисти по сред­
новековна история. В последните двайсетина години се появиха
нови съдържателни изследвания, сред които се открояват кни­
гите на сръбския учен Сърджан Пириватрич, на българския ис­
торик Георги Николов, както и мащабното, сполучливо обобще­
ние на тази необятна тема, дело на Антон Съботинов.
Скромната книга, която вече е в ръцете на читателя, е без
претенции за изчерпателност и право на „истина от последна
инстанция“ - напротив, нашата цел е да припомним най-важни­
те акценти на епохата, нейните признати, но и забравени герои
и събития. Естествено, да бъдат изложени вижданията на автори
по отношение на някои неясни и спорни въпроси. „Векът на цар
Самуил“ е заглавие, избрано след известни колебания, заимства­
но от една дискусия на инициативния комитет от учени, оглавен
от акад. Васил Гюзелев, в усилията на академичната общност за
достойно отбелязване на знаковата годишнина от смъртта на
I 9

Пламен Павлов • ВЕКЪТ НА ЦАР САМУИЛ
10 I
прочутия български цар. Колкото и да е условно подобно за­
главие (паралелът със „Златния век“ на цар Симеон изобщо не е
случаен!), времето, белязано от ярката фигура на Самуил, наис­
тина обема повече от век - от излизането му на политическата
сцена към 969-971 г., през изпълнения с драматични събития и
героика негов живот, чак до големите въстания на Петър Делян
(1040-1041) и Георги Войтех (1071-1072), избухнали в името
на възкресяването на Българското царство, под знака на исто­
рическата памет за Самуил. Може би не е излишно да се каже,
че през 2014 г. ние, българите, не отбелязваме просто хилядната
годишнина от смъртта на емблематичния владетел и воин за бъл­
гарската кауза. По-скоро, колкото и патетично да звучи, даваме
израз на своето преклонение пред Самуиловото безсмъртие!
Защото един византийска автор от далечния XIII в., се е оказал
изключително прав, без дори да е подозирал това - фразата му за
„... онзи прочут Самуил, който и досега е в устата на българите...“
е напълно валидна и днес. Ако се замислим, именно в това се със­
тои най-величавата победа на цар Самуил - не толкова и не само
над неговия безпощаден противник Василий II Българоубиец, а
над безразличието и забравата.
15 септември 2014 г.
Велико Търново

Глава I
Години на мир и „ратни беди“
(927-971)
Цар Петър (927-969). „Дългият мир“ с
Византия
ар Самуил и неговите братя, останали в историята с името
Комитопули („синовете на комита“) се раждат в годините,
когато България е управлявана от цар Петър (927-969). Техни­
ят баща Никола, един от най-могъщите български боляри, най-
вероятно е бил в близки роднински отношения с владетеля. Са­
муил е роден нейде през 40-те години на Х в., а тримата му по-го-
леми братя в рамките на едно или две десетилетия преди това. С
други думи, Давид и Мойсей, по-възрастните двама Комитопу­
ли, прекарват почти целия си живот във времето на „светия цар“,
като загиват през 976 г. - едва седем години след неговата смърт
и две години след пленяването на неговия наследник Борис II!