Виенски конгрес и свещен съюз

Виенският конгрес 1815г. Създаването на Свещения съюз. Основни принципи.

Резултати на Напоеоновата империя завършва с крах,както и 100 дни а управление.
С утвърждаване на френското присъствие при Боргоните започва да действа Виенския конгрес (ВК). Повечето дипломации се водели по т. нар. приеми и валси, при което се формира ВК на победителите във войнта срещу Наполеон, които се събира през септември 1814г. и тяхната цел е регулиране на следвоенното устройство. Заседанията продължават през целите 100 дни на Наполеон, от бягството му от о. Елба до заточаването му на о.Света Елена.
В ВК участва канцлера на Австрия княз фон Метерних, от Русия Аленсандър І, Англия изпраща своя външен министър лорд Касълрей, а Прусия княз фон Халденберк, а френския крал Луй 18 изпраща своя външен министър Тайлеран(,който е бил и част от управлението на Наполеон). След 1815г. до 1818г. Франция е извън кръга на привелигерованите страни, но благодарение на дипломатическите умения на Тайлеран след 1818г. Франция отново е велика сила.
Резултата от ВК гарантират Европейския мир за повече от три десетилетия, което е дълъг период от време за европейския континент.Причината за дългогодишния мир в Европа е тясно обвързан с чувството за споделенни ценности, който обвързват континенталните държави пред страхът от възраждане на наполеоновата ера. Създаване международен ред подържа много убедително баланса на силите,и то основан не толкова на силата, колкото убеждението. Установяването на международен ред се основава на твърдата вяра, че трябва да се запазят легитимните права на европейските владетели.Това утвърждава тезата, че виенската система подържа равновесието на силите чрез принципите на легитимизма (т.е. споделени ценности и потушаването в зародиш на всяка революция заплашваща на разтърси отново Европа).
Втория основен елемент от виенските решения е , че утвърждаването на международен ред не се основава на националното самоопределение т.к. тази идея през този период още не е оформена като тенденция и концепция. През следващите десетилетия Австрия укрепва своите позиции в Италия,а Прусия в Германия.
Франция трябва да се откаже от придобитите територии и де се върни в границите си от 1792г., а Русия получава основната част от Полша. Англия следва своята политика, да няма територии на европейския континент и се ограничава до нос Добра Надежда в южния край на Африка. Решенията на ВК са доказателство че държавите победителки възраждат една идея на Решельо от Вествалските договори от 1648г. Създава се слаба и разпокъсана Европа, която да не е опасна както за Франция така и за самата себе си. Във Виена се създава консолидирана, но не обединена Германия. В периода до френската революция в Германия постепенно се формират двата основни субекта Австрия и Прусия, чиито отношения между тях са своеобразна гаранция за европейската стабилност.
Във Виена се създават т. нар. Германска конфедерация, в която 300 пред наполеонови държави са сведени да 30. С германската конфедерация се постигат две цели:
-тя уравновесява превъзхождащата военна мощ на Прусия с австрииския силен елемент на престиж и легитимност.
- възпрепятства обединена Германия на национална основа и да се предотврати евентуална френска агресия.
Франция също не е елиминирана и смазана окончателно т.к. от ВК стартира една тенденция, която се превръща в правило през следващите десетилетия : Всяка велика сила независимо от нейното военно поражение, никога не се изхвърля от света на великите сили.
Във Виена се решава Франция да запази своите граници, а три години по късно е възстановен нейния статут на велика сила, след което тя е равностоен участник във всички международни форуми,които през следващия половин век се превръщат в правителство на Европа.
ВК приема два документа, които изразяват съотношението между баланса на силите и споделеното чувство на легитимност.
І документ: създаването на четвореия съюз между Англия, Австрия, Прусия и Русия,които е с цел да предотвратява в зародиш всички опит на Франция насочен към промяна на европейския международен мир.
ІІ документ: е създаването на свещен съюз, които е ограничен до така наречен Източни страни и включва Русия, Австрия, Прусия. Тои е създаден по предложение на руския император Александър І, които мотивира неговото формиране с религиозния императив, че идеите които са в основата на религиите трябва да движат международните отношения.
Метерних трансформира отвлечените идеи на Александър І, като задължение на подписалите държави да запазят вътрешното статукво на Европа. За първи път в новата история на Европа има обща мисия, която обединява държавите в борбата срещу революциите и ги кара да действат в концерт. Европейския концерт пор ръководството на княз Метерних налага през следващите десетилетия общите проблеми на Европа да се решават с консенсус. В основата на които е въвеждането на елемента на морално възраждане в взаимоотношенията между великите сили.