Владимир Вазов - биография

В П й fl U M U P
ЖИВОТОПИСНИ
БЕЛЕЖКИ

Военно издател ски комплекс
„Св. Георги Победоносец”
9,50 лв.

ISBN 954—509—002— 2
© Владимир Вазов, автор, 1992
Людмил Петров, съставител, 1992
с/о Jusautor, Sofia
Б-З

ГЕНЕРАЛ ВЛАДИМИР ВАЗОВ
И НЕГОВИТЕ „ЖИВОТОПИСНИ БЕЛЕЖКИ
Много видни чеда на нацията ни се раждат, израстват и въз­
питават в семейството на сопотския търговец Минчо Вазов
и на коравата му съпруга Съба Хаджиниколова—Вазова: Иван,
Никола, Киро, Ана, Георги, Михаил, Вълко, Владимир, Петър-
чо (умира през 1871 г. като малко дете при нещастен случай),
Борис. . .
Владимир Вазов е роден на 14 май 1868 г. Той израства в
патриархалното семейство, чиято атмосфера е описана и от Иван
Вазов, и в научни изследвания.1 През паметната 1876 г. Со­
пот не въстава.2 Причините са различни, но безспорен е фак­
тът, че при разгрома на въстанието дори и „мирният“ Сопот
не е-пощаден от турските зверства и изстъпления. Осемгодиш­
ният Владимир е свидетел как башибозушка орда обезглавява
няколкото въстаници, укриващи се на тавана на училището.
За назидание главите им са набучени на колове. . .3 И това ста­
ва в последната четвърт на деветнадесетия век, когато худож­
ници, композитори и писатели създадоха величави и непреход­
ни творби на човешката цивилизация. Година и нещо по-късно
нови ужасяващи картини се запечатват в съзнанието на детето.
В разгара на Руско-турската война (през юли 1877 г.) чудният
подбалкански градец е изгорен до основи, а маститият търговец
Минчо Вазов е заклан от турците.
Съба Вазова и малкият Владимир с много трудности успя­
ват да се доберат до Пловдив. В южнобългарската столица спа­
силите се от турските безчинства са постоянно обект на внима­
ние и любопитство от страна на чуждестранните консули и
затова турската власт ги премества в Араповския манастир
„Св. Неделя“ край Станимака (дн. Асеновград). В спомените си
по-късно Владимир Вазов пише: „Тук дочакахме радостния ден,
1 Вж. Спомени на Съба Вазова. — В: Иван Вазов. Живот и творчество. С.,
1920.
2 Вж. Павловска, Ц. Възрожденският Сопот. Пловдив, 1987, с. 285
и сл.
* Вж. Митев, Т. Генерал Георги Вззов. С., 1983, с. 25.
о

когато войските на генерал Гурко превзеха Пловдив, а турците
избягаха към Родопите. Турците са вече далеко, но страшна
омраза към тях завинаги изпълни душата ми.“1 Това не се нуж­
дае от анализи и оценки — зрелият Вазов сам изразява бушува­
щите в душата му чувства. И може би още в тези ранни детски
години трябва да се търси зародишът на патриотичните подбу­
ди, които по-късно тласкат младежа към военното поприще —
безспорно най-патриотичната професия в първите десетилетия
на следосвобожденска България.
През 1881 г. Съба Вазова и децата й отиват в Стара Загора,
където Киро Вазов е вече практикуващ лекар. Три години по-
късно — ново местене, този път в Пловдив при най-големия —
Иван Вазов. Тъкмо когато Владимир постъпва в шести клас
на Пловдивската гимназия, обявява се Съединението, а скоро
след това започва и Сръбско-българската война. Наборната
комисия отклонява желанието на гимназиста да бъде записан
доброволец. Той обаче тръгва на запад към фронта с намерение
да последва брат си Георги, който с оръжие защитава обеди­
неното Княжество. А и най-големият — Иван — вече е бил при
Сливница и Драгоман. Владимир успява да се добере пеш до
Цариброд, но тогава е сключено примирието и той се прибира
в Пловдив.
След като завършва шести гимназиален клас, през 1886 г.
Владимир Вазов кандидатства във Военното училище в София.
От 1888 г. подпоручик Вазов е разпределен в 5-и артилерий­
ски полк в Шумен. С основание може да се твърди, че младият
офицер има късмет, защото негов батареен командир е опитният
Панталей Ценов (по-късно генерал и прославен военачалник
през войните). По думите на самия Вазов той е „образцов начал­
ник и пример за подражание“2. Но стриктното изпълнение на
служебните ангажименти и офицерското всекидневие не са всич­
ко в живота на подпоручика. Той проявява особени интереси
в областта на артилерийското дело, учи, чете, самообразова
се. И затова, независимо че е брат на бунтаря детронатор и
емигрант в Русия Георги Вазов, през 1893 г. е включен в спе­
циалната комисия с председател Калин Найденов (през Пър­
вата световна война е министър на войната) за приемане на
артилерийска материална част. След завръщането си поручик
Вазов е вече командир на батарея в полка, а от 1896 г. като
капитан е преместен в 4-и артилерийски полк в София.
През 1902—1903 г. той е в Стрелковата артилерийска школа
1 Вазова, В. Иван Вазов и неговите близки. Спомени. С., 1981, с. 41.
2 Музей „Иван Вазов“. Инв. № 1472, л. 1 (Спомени на Д . Азманов).
6

в Царское село в Русия. След тази квалификация през 1904 г.
майор Вазов е включен в комисията за избор на нов тип скоро-
сгрелно оръдие, което да се въведе на въоръжение в нашата
артилерия. Това е твърде необходимо, защото от началото
на същата година са сформирани три нови артилерийски пол­
ка, които се нуждаят от въоръжение.1 След като преценява най-
добрите германски и френски оръдия, комисията се спира на френ­
ското „Шнайдер“. Още през същата година започва внос на та­
кива оръдия и превъоръжаване на българската артилерия със
7,5-см скорострелни полски оръдия, а също и със 7,5-см пла­
нински оръдия „Круп“ и 7,5-см ..Шнайдер“.2 Скорострелността
им е от 18 до 40 пъти по-висока от тази на нескорострелните
оръдия. Заедно с тях са доставени и 30 броя 15-см гаубици за
крепостните батальони.3
Новата материална част изисква и нови знания и практиче­
ски умения за работа с нея. Заедно с група артилерийски офи
цери майор Вазов е изпратен във Франция на курс. След връща­
нето му е назначен за командир на артилерийското отделение
в Стара Загора. По-младият от него офицер Димитър Азманов
(проявил се по-късно през войните от 1912—1913 и 1915—1918 г.)
пише: „Той беше натоварен да обучава всички офицери от полка
с устройството на новите оръдия и на стрелбата с тях. . . С ря­
дък такт, с голямо знание и авторитет Вазов ръководеше тези
занятия и аз съм запазил от онова време спомен за него като
изключителен началник и педагог.“4 Но на военното ръковод­
ство на страната става ясно, че обучението по частите е недо­
статъчно за усъвършенстване на уменията и навиците за работа
с новите оръдия. Затова на 17 февруари 1906 г. със заповед на
военния министър генерал Михаил Савов към Военното мини­
стерство се открива специална Артилерийска школа. Задачата
й е да извършва преподготовка на полковите командири, начал­
ниците на артилерийски отделения и батарейните командири
от полската и планинската артилерия с оглед всички те да се за­
познаят „с основите, върху които са се развили новите правила
за стрелбата и новите идеи за употребата на артилерията в бой“
и да им се дадат „упътвания за еднообразното разбиране, тъл’
куване и прилагане на новите ръководства“ (устави, наставле.
1 Вж. Българска военна история. Подбрани извори и документи. Т. 2.
С., 1084, с. 360-361.
3 Вж. История на българската артилерия. С., 1977, с. 83.
3 Вж. Българската армия 1878—1919. С , 1988, с. 195; История на българска­
та артилерия, с. 83.
4 Музей „Иван Вазов“. Инв. № 1472, л. 4.
-

ния и инструкции).1 Именно подполковник Владимир Вазов
е определен за помощник-началник на Артилерийската школа.
След 1906 г. той е назначен и за началник на Строево-домакин­
ското отделение към Артилерийската инспекция. Освен с прак­
тическа административна и преподавателска артилерийска дей­
ност след 1903 г. Вазов се занимава и с разработването на уста­
ви, наставления и инструкции, отнасящи се до артилерията,
дори и на Наставление за ездата в артилерията (1909 г.).2 Той
се изявява като един от нашите най-добри артилерийски офи­
цери и има реални заслуги за развитието и постиженията на
българската артилерия.
Цялостният живот на българското общество през онези де­
сетилетия има една велика цел — освобождението на останали­
те под робство българи и обединението им в границите на оте­
чеството. За постигането й като особено важна се очертава ро­
лята на армията и на българското офицерство при подготов­
ката за война. А войната е единственият възможен път, защото
опитът показва, че само с революционни действия поробените
българи не са в състояние да се освободят. И този съдбовен миг
настъпва — започва Балканската война.
С Указ № 5 от 17 септември 1912 г. цар Фердинанд обявява
обща мобилизация.3 Тя заварва Владимир Вазов на длъжността
командир на 4-и скорострелен артилерийски полк в 1-ва софий­
ска дивизия. Непосредствено преди започването на бойните
действия той записва в дневника си: „За тая война сме се гот­
вили. Сега трябва да покажем какво знаем и какво можем.“4 5
Съгласно наставление на Щаба на армията (началник на Щаба
на армията е генерал Иван Фичев) до командването на 1-ва со­
фийска дивизия (началник на дивизията е генерал-лейтенант
Васил Кутинчев) 4-и полк се превозва с влакови композиции от
София до Търново Сеймен (дн. Симеоновград) от осмия до деве­
тия ден след мобилизацията според Оперативен план А-бис/
Съсредоточаването на полка се извършва според плана. Започ­
ват и бойните действия.
1 Българска военна история. Подбрани извори и документи. Т. 2. С , 1984,
с. 381.
2 Вж. Българска военна история. Подбрани извори и документи. Т. 2, с. 420,
421; Инструкция за употреблението в боя на полската скорострелна артилерия.
С , 1905; Наставление за стрелбата в полската и планинска скоростр елна арти­
лерия. С., 1908; История на българската артилерия, с. 91—96; Вазова. В.
Иван Вазов и неговите близки, с. 95; Устав за строевата служба. С , 1908; и др.
3 Държавен вестник, Ns 210, 17 септ. 1912.
4 Музей „Иван Вазов“. Инв. Л’« 1472, л. 5.
5 Вж. Българска военна история. Подбрани извори и документи. Т. 2, с. 468—
472.
8

На 5 октомври с манифест на цар Фердинанд България обя­
вява война на Турция.1 В този момент под командването на под­
полковник Вазов са 21 офицери и 1168 подофицери и войници.2
Още на 9 октомври в района на с. Гечкенли се провежда не­
равен срещен бой между части от 1-ва и 4-а пехотна дивизия и
първоешелонните дивизии на три турски корпуса. Съотноше­
нието е 2,5 : 1 в турска полза. Но по-важни се оказват устремът
и майсторството. Особено добре действа 4-и артилерийски ско-
рострелен полк. Батареите на капитаните Андреев, Векилски,
Додов и поручик Братанов подпомагат така активно 1-ва пе­
хотна бригада, че обръщат в бягство една конна и две пехотни
дивизии.3 Неоспорим е приносът на командира на полка Вазов,
тъй като именно той ръководи действията на батареите.
Поражението на турската Източна армия в Лозенградската
операция прераства в паническо бягство. Цяла седмица й тряб­
ва, за да се окопити