Военно-наказателен закон от 1944 г

ВОЕННО-НАКАЗАТЕЛЕНЪ ЗАКОНЪ (Загл. изм. - ДВ,
бр. 196 от 1944 г.)

Утвърден с Указ № 305 от 12.12.1937 г., обн. ДВ, бр. 290 от 29.12.1937 г., в сила от
1.03.1937 г., изм. и доп., бр. 166 от 31.07.1941 г., бр. 196 от 8.09.1944 г., бр. 223 от
25.09.1945 г., отм., бр. 21 от 28.01.1949 г.

КНИГА I
ОБЩИ ПОСТАНОВЛЕНИЯ

Глава I
Въводителни наредби.

Чл. 1. Постановленията на наказателния законъ иматъ сила и за военни, приравнени и
милитаризирани лица, както въ изрично посочените, така и въ всички други случаи на
настоящия законъ, доколкото съ последната не са изменени или отменени.

Чл. 2. Военни престъпления са тези, които са предвидени въ настоящия законъ.

Чл. 3. Когато въ време на война зачестятъ деяния, които застрашаватъ извънмерно
отбраната и сигурностьта на държавата или дисцилината на войската, главнокомандващия
може или да вземе особени мерки противъ техъ, или да го обяви за престъпни или да усили
наказанията за обявените отъ закона престъпни деяния, като предварително оповести за
общо знание и незабавно донесе на Негово Величество Царя и на праителството за взетите
мерки и предизвикалите ги причини.

Съответното важи и за команданта на обсадено место, който е длъженъ при първа
възможностъ да донесе на главнокомандващия за направеното и да поиска неговото
одобрение.

Чл. 4. Действието на този законъ се простира върху военните лица, приравнените
къмъ техъ и милитаризираните, както въ мирно време, така и въ военно време или при
обявено военно положение, отъ деня на зачисляването до деня на отчисляването имъ отъ
служба.

Забележка 1. Военни лица са онези, които са зачислени на военна служба въ войската
или жандармерията.

2. (Изм. - ДВ, бр. 196 от 1944 г.) Приравнени се сметатъ гражданските лица, които
служатъ въ войската на щатна длъжностъ или като надничари и други подобни.

3. Милитаризирани са обявените съ постановление на Министерския съветъ, по
докладъ на Министра на войната, граждански лица.

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 196 от 1944 г.) Действието на този законъ се простира и върху
граждански лица, когато нарушатъ неговите постановления въ съучастие съ военни,
приравнени или милитаризирани лица, както и върху граждански лица, за самостоятелно
извършените отъ техъ такива престъпления по същия законъ, при които качеството на
субекта не е признакъ отъ състава имъ.

Чл. 6. Действието на този законъ се постира върху български и чужди поданици,
извършили престъпления въ пределите на Българската държава или извънъ тяхъ ако
престъпленията въ последния случай са насочени противъ интересите на Българската или
съюзна държава или войска.

Чл. 7. "Военно време" е времето отъ деня, въ който е обявена обща мобилизация на
въоръжените сили въ Царството или е почната война, до деня, въ който е обявена обща
демобилизация.

Ако е обявена мобилизация само въ отделна частъ на Царството, въ "военно време" е
само тази частъ.

"Военното положение" започва отъ деня на обявяването му и трае до деня на
прекратяването му съ законъ или указъ.

Чл. 8. Войскова частъ се смета въ бой:

1. Когато е получила заповедъ за бой и е пристъпила къмъ изпълнението й.

2. Макаръ и да не е имала заповедъ за бой, въ действителностъ се е сблъскала съ
неприятеля, като е нападнала или е била нападната.

Чл. 9. Войскова частъ се намира "въ лицето на неприятеля", когато, като е взела
всички предвидени мерки за предпазване отъ ненадейно нападение се намира въ такова
положение спрямо неприятеля, че въ всеки мигъ може да произлезе сблъскване.

Глава II.
За наказанията.

Чл. 10. Наказанията, които се налагатъ на военните лица са:

а) главни:

1. Смъртно наказание;

2. Строгъ тъмниченъ затворъ - доживотенъ или времененъ отъ 1 до 15 години;

3. Тъмниченъ затворъ отъ 2 до 3 години;

4. Воененъ затворъ отъ 6 месеци до 2 години;

5. Гарнизонно (за офицери) или казармено (за подофицери и войници) запиране отъ 1
денъ до 6 месеци и

6. Глоба.

б) допълнителни:

1. Лишаване отъ права (чл. 30 отъ Наказателния законъ);

2. Лишаване отъ воена честъ;

3. Уволняване на офицерите и подофицерите отъ военна служба за винаги;

4. Конфискуване на определени предмети и

5. Обнародване на присъдата.

Забележка: Горните наказания се заменяватъ за приравнените къмъ военните и за
гражданските лица споредъ приложената таблица къмъ чл. 52.

Наказанията на милитаризираните се определятъ въ зависимостъ отъ категорията -
военни или приравнени, къмъ кои то са причислени съ постановлението за
милитаризирането имъ.

Чл. 11. Смъртното наказание се изпълнява чрезъ застрелване или чрезъ обесване по
преценка на съда. Когато престъплението е извършено по користни или други низки
подбуди, съдътъ постановява изпълнението на наказанието да стане чрезъ обесване.

Смъртното наказание се изпълнява публично или непублично по преценка на съда.

Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 166 от 1941 г.) Тъмничниятъ, строгиятъ тъмниченъ и воениятъ
затвори се изтърпяватъ въ военно-изправителни заведения отъ лицата, които съ осъдени
отъ военните съдилища за престъпни деяния, извършени отъ тези лица въ качеството имъ
на военни или приравнени.

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 166 от 1941 г.) Военниятъ затворъ за офицери и подофицери се
придружават отъ лишаване отъ половина заплата за времето, през което се изтърпява.
Същото време не се зачита за старшинство на наказания при повишението му въ чинъ или
длъжностъ, а за войниците не се зачита въ срока на действителната имъ служба.

Тъмничниятъ и строгиятъ тъмниченъ затвори за офицери и подофицери на
действителна служба всякога е свързан съ уволнение отъ слежба.

Чл. 14. Гарнизонното запиране се изтърпява въ особени за цельта помещения при
определени от Министра на войната гарнизони. То се придружава съ лишаване отъ

четвъртина заплата за времето, презъ което се изтърпява. Същото време не се зачита за
старшинството на наказания при повишаването му въ чинъ или длъжностъ.

При изтърпяване на наказанието на осъдените се възлагатъ писмени работи по
дисциплината и службата въ войската.

Чл. 15. Казарменото запиране се изтърпява въ особени помещения при всеки
гарнизонъ. То се придружава съ лишаване отъ четвъртина заплата за времето презъ което
се изтърпява, а ако наказаниятъ е войникъ - съ дослужване следъ уволняване на другарите
му отъ военна служба толкова време, колкото е траяло запирането.

При изтърпяване на запирането наказаните се извеждатъ всекидневно на на строеви
занятия или домакински работи, като се държи сметка, щото едните отъ тяхъ да не
надминаватъ другите.

Чл. 16. Устройството на местата за военния затворъ, гарнизонното и казармено
запиране, както и начина на изтърпяване на наказанието въ тяхъ, се уреждатъ съ
правилникъ, одобренъ съ указъ.

Чл. 17. За глобата важатъ разпорежданията на наказателния законъ.

Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 196 от 1941 г.) Лишаване отъ права се налага споредъ
наказателния законъ. Но осъдените за измяна, предателство, шпионство или користно
престъпление на повече отъ петъ години строгъ тъмниченъ затворъ, се лишаватъ отъ
всички права по същия законъ; а осъдените за друго престъпление на повече отъ петъ
години строгъ тъмнимченъ затворъ - само отъ правата изброени въ чл. 30, т. т. 1 - 4 отъ
наказателния законъ. Въ останалите случай на осъждане на строг тъмниченъ затворъ за
какво да е престъпление, както и на тъмниченъ или воененъ затворъ за измяна,
предателство, шпионство или користно престъпление, лишаването отъ права зависи отъ
преценката на съда.

Чл. 19. Лишаване отъ военна честъ се състои въ отемане на чина, ордените и военните
отличия. То е задължително при смъртното наказание чрезъ обесване, при доживотния
строгъ тъмниченъ затворъ и въ случаите, предвидени въ особената частъ на този законъ,
при руги наказания - то се налага по преценка на съда.

Забележка. Лишаването от военна честъ се урежда съ правилникъ, одобренъ съ указъ.

Чл. 20. Уволнение отъ служба се налага на офицерите и подофицерите, мотивирано съ
присъдата, когато съ престъплението виновниятъ е опетнилъ достойнството и авторитета
си до степенъ да не може да остане въ редовете на войската.

Чл. 21. Конфискуване на отделни предмети става по правилата на наказателния
законъ.

Конфискуваните предмети, които не подлежатъ на унищожение се продаватъ въ полза
на държавното съкровище.

Чл. 22. (Отм. - ДВ, бр. 166 от 1941 г.).

Глава III.
За вината и противоправностьта.

Чл. 23. Само виновното деяние е престъпление.

Само умишленото деяние се наказва, ако противното неследва отъ закона.

Чл. 24. Престъплението е умишлено, ако деецътъ е искалъ или допускалъ неговите
последици.

Престъплението е непредпазливо, когато деецътъ, макаръ и да е предвиждалъ
неговите последици, се е надявалъ, че ще ги избегне, или ако не ги е педвиждалъ, е могълъ
и е билъ длъженъ да ги предвиди.

Непредпазливото деяние се наказва само въ предвидените отъ закона случаи.

Чл. 25. Не се вменява въ вина деяние на лице, което презъ време на извършването му
не е могло да разбира неговото свойство и значение, или да ръководи постъпките си
поради недоразвитостъ, умствено разстройство или безсъзнателностъ.

При невменяемостъ съдътъ може да постанови уволнение на лицето отъ военна
служба или да постъпи съгласно съ наказателния законъ.

Чл. 26. Наредбите на наказателния законъ за невменяемостьта на малолетните и
непълнолетните важатъ и за настоящия законъ.

Чл. 27. Не е престъпно изпълнението на началническа заповедъ, която налага
извършване на деяние, чиято престъпностъ подчинениятъ не е съзнавалъ.

Същото важи и когато старшиятъ има право да заповедва.

Чл. 28. Не се наказва изпълнительтъ на заповедъ за вземане някого подъ стража съ
употреби на оръжие, ако, като срещне очевидна съпротива, убие или нарани всеки
съпротивляващъ се или му причини някаква вреда при условие, че не е могълъ по другъ
начинъ да преодолее съпротивата.

Чл. 29. Не се вменява въ вина деяние, последиците на което деецътъ не е могълъ и не
е билъ длъженъ да предвиди (случайно деяние).

Чл. 30. Фактическите обстоятелства, които принадлежатъ къмъ състава на
престъплението, не се вменяватъ въ вина на извършителя, ако той не е знаелъ за тяхъ при
извършване на деянието.

Това правило се прилага и за деяния, извършени по непредпазливостъ, когато и
самото незнание не се дължи на непредпазливостъ.

Чл. 31. Правомерно е извършеното при неизбежна отбрана деяние, което е нуждно за
отблъскване на непосредствено и противоправно нападение върху личностьта или имота
на нападнатия или на другиго.

Превишаване на неизбежната отбрана не се наказва, ако е извършено отъ уплаха или
смущение.

Чл. 32. Неизбежна отбрана отъ подчиненъ противъ началникъ не се допуска, когато
нападението се изразява въ лека телесна повреда, докачение на честъ или въ престъпление
противъ имота.

Превишаването на неизбежна отбрана отъ уплаха или смущение се наказва, когато е
извършено отъ подчиненъ спрямо началника.

Чл. 33. Смята се, че часовоятъ е при неизбежна отбрана, когато въ определени отъ
съответните правилници случаи, следъ като предупреди двукратно приближаващия се
къмъ него и къмъ поста му, че ще употреби оръжие, ако не бъде изпълнено неговото
искане или не получи отговоръ, нарани или убие предупредения или му причини каква да
е вреда.

Чл. 34. Смята се, че началникътъ е при неизбежна отбрана, когато въ време на бунтъ
като нема друго по-малко вредно средство за възстановяване на реда и дисциплината,
нарани или убие непокорните или имъ причини вреда.

Чл. 35. Не се наказва никой за убийство, нараняване или причиняване на вреда при
употреба на оръжие отъ войскова частъ, повикана да съдействува на гражданските власти,
когато изпълнява възложените й длъжности и спазва предвидените за подобни случаи
правила.

Чл. 36. Не се наказва онова деяние, което е извършено отъ някого, за да спаси своя
животъ или живота на своите ближни отъ непосредствена и неотклонима по другъ начинъ
опасностъ (крайна необходимостъ).