всичко за Био земеделието

1.Конвенционално земеделие-принципи и негативни тенденции в разв. в съвременното селскостоп.

Кнвенционалното земеделие е съвременно интензивно земеделие , с нетовите методи на стопанисванена земята и отглеждане на растенията . Степента и начина на използване на земята и методите за регулиране
на почвеното плодородие са основните елементи , които характеризират всяка система на земеделие . При старите екстензивни системи се използват само част от земята и почвеното плодородие се възтановява
под влияние на естествените фактори . При новите системи на земеделие се използват всички възможни площи и се прилага комплекс от агротехнологични мероприятия , които позволяват интензивното използване на земята . С интензифицирането на земеделието са свързани две противоположни тенденции : - високо
производство на Селско Стопанска продукция ; - деградация на почвато и цялата околна среда . В условията на конвенционално земеделие, при добра топлообезпеченост на региона и възможности за напояване, широка популярност добива понятието интензивно земеделие.Интензивното земеделие има за цел увеличаване коефициента на използване на земята и изисква внедряването на интензивни земеделски фактори като напояване, интензивно торене, интензивна обработка на почвата, в т.ч. и подобряване на видовия и сортовия състав на културите.Крайната цел на уплътняването е в една стопанска година да се получат две и повече реколти от едно поле. Това за условията на нашата страна може да се получи чрез отглеждане на втори и предкултури.

*Конвенционалното земеделие има и положителни страни :

Засилва се диференциацията на земеделието , става възможно да се прави избор за начина на използване на земята .
2. Има възможност да се регулира плодородието на почвата чрез следните методи : - Сеитбо Обръщение със задължително участие на бобовите култури ; - Подобряване водно-физичните свойства на почвата ; - Внасяне
на органични и минерални торове ; - Регулиране на агробиоценозите чрез провеждане на РЗ –мероприятия .
Видове системи на земеделието :
1. Нормални форми на земеделието – традиционно земеделие
; традиционно-интензивно земеделие ; конвенционално земеделие ;
2. Екстремни форми на земеделие –
екологично , органично , биологично , биологично-динамично , ниско енергийно земеделие и др.
3.Устойчиво земеделие – да се произвежда достатъчно продукция без да се нарушава околната среда и да се задоволява населението с храна . Развитие на конвенционалното земеделие – при него се прилагат всички
мероприятия на интензификацията на производството . Недостатъците на конвенционалното земеделие са :
1. Увеличен износ на хранителни вещества от почвата (високо продуктивни сортове -> високи добиви) ;
2. Интензивноразграждане на органичното вещество в почвата – хумуса .
3. По-висока токсичност на препаратите които се
използват -> замърсяване на води , почви и цялата околна среда ;
4. Влошаване на физичните свойства на почвата
(утъпкване) ;
5. Ограничаване на биологичното разнообразие . Всички те водят до нарушаване на агро-еко системите . Проблемите на конвенционалната земеделие са :
1. Концентрацията и специализация ;
2.Разпокъсаността на земята ;
3. Устаряла техника и оборудване ;
4. Недостиг на средства за препарати
2. Биологично земеделие – определение и същност .

Биологичното земеделие е практическото използване на екологията в Селско Стопанското производство . Биоземеделието е специфичен метод на производство, който поддържа екологичните баланси и произвежда продукция, покриваща принципите на екологичните цикли растения – животни – почва. Биоземеделието допринася за устойчивото развитие на селските райони, защитата на околната среда и гарантира добри условия за благополучие на животните.Определение за Биологично Земеделие това е система за производство на земеделски продукти с намалено или изключено използване на синтетични минерални торове , Пестициди , регулатори на растежа и стимулатори. То разчита преди всичко на : Сеитбо Обръщения , растителните остатъци , органични отпадъци от фермите оборският тор , сидерацията , ограничните отпадъци и биологичен контрол за поддържане на почвеното плодородие , насекомите , плевелите и други вредни организми, зеленото торене , застъпването в значителна степен на бобовите култури, биологичната и агротехническа борба с вредителите И подходящи почвообработки и хранене на растенията.

3.Основни видове екологични системи на земеделското производство – характеристика .

В общи линии всички системи си приличат .
1. Органични системими на Биологичното Земеделие – тази система е възникнала и е широко разпространена във Великобритания и САЩ . Терминологично най-пълно отразява функционирането на агро-еко системата , като един организъм при който всички компоненти си взаимодействат , изграждайки едно цяло .
2. Биологичната система на БиоЗемеделието – възникнала най-напред във Франция . Тя допуска използването на серни и медни препарати .
3. Органо-биологична системама – създадена е в
Швейцария и после в Швеция , след това е разпространена в скандинавските страни , здрава почва -> здрава храна , така качествената почва създава здрава , качествена храна . 4. Биодинамична системама : - създадена е от австриеца Рудолф Щайнер , според който върху развитието на растенията и животните влияят различни космически цикли – пълнолуние , новолуние и др. Първите вещества , които признават са хумусните и по-точно кремъчните или кварцовите – пясък . Вторите вещества които признават са
компостните , но само от някои растение .
5. Системама за интегрирано производство – стремежа е да се обединяват положителните страни на конвинционалното и Биологичното Земеделие .
6. Система за устойчиво земеделие – това е
устойчивото развитие на материалният и духовен свят . Голяма значение има устойчивото земеделие .
Устойчивото земеделие включва управление и консервация (запазване)
на природните ресурси , както и технологични изменения , обезпечаващи задоволяването на човешките
потребности сега и за в бъдеще . Устойчивото земеделие има за цел да съхрани почвените , водните ,
растителните и животински гинетични ресурси и да запази околната среда от деградация . То трябва да
бъде технологически осъществимо , икономически оправдано и социално поносимо.

4.Основни приниципи на Биологичното Земеделие.

I. Да се осигури на почвата по възможно по – продължителна почивка от механична обработка и уплътняване ; да не се нарушава естественото разположение на пластовете (слоевете) – орния и хоризонта , за да се запази повърхността на почвата по-усойчивата структура с
висока биологична активност , богата на хумус и хранителни вещества.
1. Пачвата да се оставя в покой-покрита с растителност или мулч , защитена от слънчевите лъчи , поройни дъждове , вятър , мраз , за да
не се смущава дейността на почвените микроорганизми ;
2.Да не се смесват почвените хоризонти защото , като не се използва много дълбока оран , запазването на орния хоризонт довежда до развитие на по-голяма част от кореновата система в орния хоризонт , което допринася за стабилизиране на почвената структура;
3. Всички растителни остатъци , самосевки от предшественика и плевелите включително да не се отстраняват а да се уползотворяват по-възможност най-добре като се смесват с повърхностния почвен слой ;
4.Следите от машините и отъпканите слоеве да се разрохкват веднага , за да се усигори постъпване на въздух и вода в почвата.
II. Да се внасят големи количества органична маса (растителни
остатъци) , оборски тор , зелено торене , органични остатъци от други човешки дейности . Растителни остатъци -> минерални вещества
Растителни остатъци -> микробиален протеин (белтък)
Растителни остатъци ->хумификация ->хумус
III. Задължително прилагане на Сеитбо Обръщения , които при съответните агро-екологични условия гарантират не само
получаването на максимум количество продукция , но и повишаване на почвеното плодородие в края на ротацията .
IV. Пълноценно използване на всички остатъци от Селско Стопанските продукти , съдържащи хранителни за растенията
вещества , отпадъци от различни промишлени дейности свързани със Селско Стопанските – консерви , вино производствени , дървообработване и др.
V. Ограничено използване на минерални торове и химични препарати . Събиране на продукти от диворастящи видове . Правилен избор на видове и сортове , които да се отглеждат точно на мястото си съобразно с агро-екологичните условия. Механична борба с плевели , болести и неприятели.

5.Предимства и недостатъци на биологичното земеделие .

Предимствата на Биологичното Земеделие са :
- Био Земеделието създава условия за развитие на селски туризъм – агротуризъм , което има социален ефект върху въпросният район ;
-Намалява разхода на енергия с около 50%, минерални торове , обработките
-Произвеждат се здравословни храни с високо технологично качество,оползотворяват се естествените, местни и възстановими ресурси;
Подобрява се почвената структура и плодородие;
-Намалява се с около 4 пъти почвената ерозия; Опазват се дъждовните червеи и полезните видове
-Екологично земеделие може да се въведе в райони с изоставени или нископродуктивни земи – планински райони с предимно екстензивни методи на отглеждане на растения и животни ;
- Не се замърсяват почвата , подпочвените води , фуражите и храните ; Системата на Биологичното земеделие влияе положително върху биологичното разнообразие и растителните и животински видове ;

-Повишава биологичната активност на почвата , отглеждайки се тревни смески ,бобови , житни култури .

*Недостатък на Био Земеделието е че добивът от него зависи до голяма степен от природните условия , отколкото от агротехническите мероприятия . През първите 3/4 г. на прехода добивите са по-
ниски , като отделните култури реагират различно – соята почти не се повлиява но при пшеницата загубите са значителни . При Биологичното земеделие много практики се прилагат ръчно и производителността на труда е по-ниска .Себестойността на продукцията е по- висока - по-големи разходи за труд (окопаване), биопестициди; Все още не е развит напълно пазар за биологичната продукция - нерегулирано търсене и предлагане;

6. Законодателна база за развитие на екологичното земеделие в ЕС.

Две нареди обнародвани от министъра на земеделието и горите, изцяло възпроизвеждат принципите на европейското законодателство. Това са : - Наредба №22/4.7.2001г. за биологичното производство на растения, растителни продукти и храни от растителен произход; - Нредба № 35/3.8.2001 г. за биологично производство на животни, животински продукти и храни от животински произход. Растенията и растителните продукти са произведени по биологичен начин, когато са спазени изискванията на наредбата: -запазване и повишаване на плодородието на почвата- плодородието и биологичната активност на почва