Янко Гочев - Руската империя срещу България, I част

z РУСКАТА ИМПЕРИЯ
СРЕЩУ
нает БЪЛГАРИЯ
1

Янко Гочев
РУСКАТА ИМПЕРИЯ
СРЕЩУ
БЪЛГАРИЯ
I част
София, 2006

Библиотека
СИТЕ БЪЛГАРИ ЗАЕДНО
КН. 7
Под общата редакция на
Никола Григоров
Руската империя срещу България, I част
© Янко Гочев - автор, 2006
© Димитър Стоилов - художник корица, 2006
Всички прявя зяпязени!
ISBN - 10: 954-91852-2-2
ISBN - 13: 978-954-91852-2-5

Издадени книги от библиотека:
СИТЕ БЪЛГАРИ ЗАЕДНО
КН. 1
ЛЕГЕНДАТА ВЪЗКРЪСВА
G, 2004
КН. 2
МАКЕДОНСКИ МАРТИРОЛОГ
G, 2005
КН. 3
БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ НОСИИ
G, 2005
КН. 4
ТРЕТАТА НАЦИОНАЛНА КАТАСТРОФА
G, 2005
КН. 5
ПРЕМЪЛЧАНИ ИСТИНИ
G, 2005
КН. 6
ИМОТИТЕ НА КОБУРГИТЕ
G, 2006

Янко Гочев
РУСКАТА ИМПЕРИЯ
СРЕЩУ
БЪЛГАРИЯ
I част
У вод
.........5 стр.
Източен въпрос
......... 12 стр.
Руската политика по Източния въпрос и спрямо
българския народ до Освобождението
Първите години на младото княжество
......... 158 стр.
Руската политика спрямо България от "Освобождението"
до Съединението (1878-1885г.)
Съединение
.........261 стр.
Русия и Съединението на Княжество България и
Източна Румелия от 1885 г.
Българската криза
.........353 стр.
Русия и "българската криза" (1886-1887г.)
София, 2006

Руската империя срещу България, I част
УВОД
Специфичните българо-руски отношения винаги са обект
на особен интерес. Едва ли има друга тема от външнополитичес­
ката история на България, по която дискусиите да са били толко­
ва емоционални, продължителни и поляризирани.
И до днес не стихва интересът към мотивите на Русия да се
ангажира с възраждането и утвърждаването на българската дър­
жавност, да пренебрегва икономическите си позиции в български­
те земи за сметка на стратегическите си амбиции към Проливите,
успешно да подхранва векове наред мита за "Дядо Иван" сред бъл­
гарите, а в същото време да заема антибългарска позиция по ма­
кедонския въпрос и да застава срещу България, през Междусъюз­
ническата война от 1913 г. и Световната война от 1914-1918 г.
Неоспоримо е възловото място, което Русия като империя
заема в процесите, протичащи на Балканите, и решаващата й ро­
ля за съдбата на балканските народи в т. нар. Източен въпрос.
От съществено значение са конкретните резултати за Бъл­
гария от дейността на руската дипломация и въобще амбициите и
плановете й спрямо българския народ. В цялата си история като
империя Русия определя политиката си спрямо българите с оглед
реализиране на вековната си цел: завземането на Цариград и Про­
ливите и превръщането на Черно море в "руско езеро".
Анализът на историческите факти и събития показва, че в
периода от "Освобождението" на България през 1878 г. до края на
Първата световна война взаимоотношенията между България и
Русия съвсем не са безконфликтни. Между "освободители" и ос­
вободени често възникват проблеми, които дори прерастват в
дипломатически сблъсъци и военни конфликти.
Двустранните отношения преминават през крайно разно-
полюсни по своето съдържание етапи.
В годините след „Освобождението" руското влияние в
Княжество България е толкова силно, че далече надхвърля рамки­
те на равноправно сътрудничество. Всъщност през 1878 г. Велики­
те сили позволяват на България да възкръсне на политическата
карта на Европа като руски протекторат. Изграждането на дър­
жавния апарат на Княжество България, приемането на Търновска­
та конституция, създаването на силовите структури и първите му
5

Янко Гочев
дипломатически изяви се осъществяват с помощта на руската дип­
ломация.
По традиция, както и в другите балкански държави, този
романтичен период е много бързо изживян. По време на Съеди­
нението през 1885 г. се стига до първия голям конфликт в двуст­
ранните отношения. За пръв път явно и демонстративно Русия се
обявява срещу общобългарски справедлив акт. Конфликтът меж­
ду имперските й цели и българските национални интереси е не­
избежен и през 1886 г. води до скъсване на дипломатическите от­
ношения с "Освободителката".
Годините 1886-1896 бележат кулминацията на тази първа
голяма криза. Стефан Стамболов като пръв регент и министър-
председател повежда открита борба срещу император Алек­
сандър III, който се опитва да обсеби България и да обезличи сво­
бодата й. Русия впряга всички свои ресурси в необявена война сре­
щу България, която успешно се съпротивляващ в крайна сметка
извоюва правото си на национална независимост. Тя вече не е рус­
кото протеже на Балканите. Цената обаче е много висока. Фактът,
че Стамболов обърква коренно имперските планове на Русия и я
унижава като велика сила, остава завинаги елементи на враждеб­
ност в отношенията на "Освободителката" спрямо България.
През 1895-1896 г. Стамболов е пожертван от българския
политически елит в името на помирението с Русия. То се постига
много трудно и с политически компромиси. "Вината" на България
пред Русия е, че се е противопоставила, всъщност защитавала от
руските посегателства. Затова помирението става факт след
отстъпки пред императора.
След 1896 г. започва нов етап в двустранните отношения.
"Закрилата" до Съединението и "конфронтацията" при Стамболов
са вече история. Двете страни правят опити да излекуват тежките
рани от кризата. Недоверието обаче остава и България никога ве­
че не заема привилегировано положение в балканската политика
на Русия. Тази промяна не е осъзната от българските русофили,
които в края на XIX и в началото на XX в. продължават да зала­
гат на принципно погрешната си постановка за сближаване с Ру­
сия. Въпреки русофилския ни външнополитически курс "Освобо­
дителката" следва своята политика, която по българския национа­
лен въпрос е антибългарска. България трябва да се съобразява с
6

Руската империя срещу България, I част
твърдата решимост на Петербург да брани статуквото в Европейс­
ка Турция. Царска Русия въобще не дава шанс на ВМОРО и
ВМОК, които с борбите си се опитват в перспектива да реализи­
рат нейното творение - Санстефанска България. Това не е в инте­
рес на Русия, защото ще обърка плановете й за завземане на Ца­
риград и Проливите. Колкото повече България се доближава до
осъществяването на идеала си за националното обединение, тол­
кова по-силна става антибългарската политика на Русия, която
през 1908 г. се обявява и срещу българската независимост. Тя не е
искрена и в "подкрепата" си за България по време на Първата бал­
канска война (1912-1913 г.), а по време на Междусъюзническата
война (1913 г.) стимулира създаването на сръбско-гръцкия съюз
срещу България и активно помага на две неславянски държави -
Румъния и Гърция, в борбата им за разпокъсване и унищожаване
на България. Така с руска помощ през 1913 г. България претърпя­
ва първата си национална катастрофа. Всъщност точно през фа­
талната 1913 г. Русия намира удобния момент да си отмъсти за
униженията, които претърпява като велика сила, при управление­
то на Стамболов, чиято единствена "вина" е била, че се опитва да
утвърди свободата и независимостта на България. Катастрофата от
1913 г. е нов голям удар върху влиянието на българското русофи-
лство. То губи почва, а за мнозина българи става ясно, че Стамбо­
лов принципно е бил прав в опитите си да се противопостави на
Русия.
Първата световна война (1914-1918 г.) бележи нова голяма
криза в отношенията между България и Руската империя. През
1915 г. след влизането на България във войната на страната на Гер­
мания дипломатическите отношения отново са прекъснати. Бъл­
гария е заклеймена в Петербург като неблагодарник за "Освобож­
дението" и "изменник" на славянството. Тежестта на вината й на­
раства, защото в световния конфликт според Русия България до­
пуска нова грешка - търси и защитава своите национални интере­
си. За Русия от 1915 г. България вече не съществува. Това е обоб­
щаващата теза на руските панслависти. "Освободителката" преми­
нава и към репресивни действия спрямо България. През 1915 г. й
обявява война и с мощния си черноморски флот напада и бомбар­
дира Варна и Балчик. През 1916 г. в хода на войната на Централ­
ните сили срещу Румъния за освобождението на Добруджа Бълга­
7

Янко Гочев
рия става обект на руска агресия. Българската армия обаче изпъл­
нява дълга към Родината си. Отблъсква агресорите и нанася теж­
ки поражения на руската армия. Така дава приноса си за задълбо­
чаването на вътрешната криза в Русия, довела до революциите
през 1917 г. През 1918 г. българските военни победи над Русия са
признати и на дипломатическата маса. Сключен е Бресткият ми­
рен договор, с който Русия капитулира пред България. Денят
3.03.1918 г., когато е сключен този договор, бележи истинското
освобождение на България от Русия.
Цел на настоящото изследване е да покаже мястото и ро­
лята на България в руската външна политика през периода 1472­
1917 г. и да се определят истинските замисли на Северната импе­
рия спрямо България. Без да се отхвърлят и отричат елементите
на двустранно сътрудничество, от анализа на историческите доку­
менти става ясно, че Руската империя в този период не зачита, а
погазва българските национални интереси.
В изследването са използвани архивни материали от бълга­
рски и чужд, вкл. руски произход. Особено ценни са документи­
те от архива на външната политика на Руската империя (АВПРИ).
Отделен фонд с важни документи за двустранните отношения са
Политическият архив и Канцеларията на министъра на външните
работи. В Държавния архив на Руската федерация (ГАРФ) внима­
ние заслужават личните архиви на външния министър - граф В.
Ламсдорф, посланикът в Цариград и фактически създател на
Санстефанска България - граф Н. Игнатиев, фондът на император
Николай II и дневниците му.
По въпросите на военното сътрудничество и военните от­
ношения ценни сведения има в ЦДВИА. Особено ценни са фон­
довете от документи, съхраняващи личния архив на висши руски
военни като ген. Куропаткин.
За балканските войни и Първата световна война изключи­
телно важни са дипломатическите документи, издадени от Ми­
нистерството на външните работи на Русия, събрани в т. нар. Рус­
ка оранжева книга. Те са публикувани на български език още през
1914 г. и са достъпни за изследователите.
Ценни сборници с документи за руската политика спрямо
България са "Окупационният фонд, основан за създаване на Руско-
Дунавска област", публикуван в София през 1892 г. и преиздаден
8

Руската империя срещу България, I част
чак през 1993 г., както и "Авантюрите на руския царизъм в Бълга­
рия", публикувани с пропагандна цел в Москва през 1935 г. от
болшевишкото правителство. Те р