Янко Гочев - Руската империя срещу България, II част

g РУСКАТА ИМПЕРИЯ
СРЕЩУ
БЪЛГАРИЯ
ЯНКО ГОЧЕВ
АНИКО-2006
шшш

Янко Гочев
РУСКАТА ИМПЕРИЯ
СРЕЩУ
БЪЛГАРИЯ
II част
София, 2006

Янко Гочев
РУСКАТА ИМПЕРИЯ
СРЕЩУ
БЪЛГАРИЯ
II част
Стамболов
.........5 стр.
"Русия срещу България при управлението на Ст. Стамболов"
(1887-1894 г.)
ГЛАВА V I
......... 191 стр.
От помирение с Русия към независимост (1894-1908 г.)
София, 2006

Руската империя срещ у България, II ча ст
Стамболов
"Русия срещу България при управлението на Ст. Стамболов"
(1887-1894 г.)
Отношенията между Русия и България са най-дискутираната тема
при управлението на Ст. Стамболов. Стига се дотам, че когато се говори за
Ст. Стамболов, на преден план се изтъкват именно българо-руските отно
шения или по-скоро липсата на официални такива
При управлението на Ст. Стамболов от 1887 до 1894 г. Бъл
гария влиза в остър сблъсък с Руската империя. Безспорно насле
дството в отношенията с нея по време на "българската криза" от
1886-1887 г. повишава градуса на напрежението, но същевремен
но сблъсъкът се определя и от коренно различните позиции на Ру
сия и България по основния проблем на българската външна по
литика при управлението на Ст. Стамболов - международното
признание на княз Фердинанд. Това е основната задача на ми
нистър-председателя, който упорито се бори да я постигне чрез
преодоляване на съпротивата на Русия. Тя пък не само че не приз
нава Фердинанд, но и се стреми да го прогони от България като
"узурпатор" на българския престол.
С антибългарската си политика от 1887 до 1894 г. Царска Русия не
позволява на България да заеме полагащото й се място като суверенна дър
жава в международните отношения. По вина на Русия българската криза",
макар притъпена, продължава повече от 10 години.
Царска Русия е обезпокоена и от държавностроителната политика
на Ст. Стамболов, който като министър-председател успешно утвърждава
активното градивно начало на развитието на България.
Тази тенденция е опасна за Русия, защото прокарва пътя
към постепенното превръщане на България в най-силната държа
ва на Балканите, а първенствуващата й роля на полуострова поста
вя на дневен ред въпроса за българското национално обединение.
Създаването на силна и независима България на полуострова би
било пречка за осъществяването на руските агресивни замисли
спрямо Цариград и Проливите.
Оттук Русия се опитва де пресече още в зародиш стабили-
5

Янко Гочев
зационната политика на държавника Ст. Стамболов. Това обясня
ва упорството, с което Русия води дипломатическата война срещу
България и поредицата от заговори и атентати, с които тя поддър
жа крайно напрегнатата атмосфера в страната.
В отговор на руските предизвикателства като израз на на
ционална самозащита правителството на Ст. Стамболов налага ед
ва ли не непрекъснато военно положение и съответните репресии
срещу русофилите.
Когато на 2.08.1887 г. принц Фердинанд полага тържестве
на клетва пред ВНС в Търново, той знае, че поема управлението
на страната в нарушение на Берлинския договор, против волята на
Великите сили.
По чл. 7 от Санстефанския договор и чл. 3 от Берлинския
договор Русия налага на България само частичната независимост в
начина на избор на държавен глава, който включва императивно
одобрение от Силите и утвърждаване от сюзерена Турция. Отдел
но, тъй като Съединението е признато само като персонална уния,
след 1886 г. султанът трябва да назначава българския княз и за ге
нерал-губернатор на Източна Румелия.
Самият Берлински конгрес признава, че решенията на Ве
ликите сили трябва да се вземат единодушно, т. е. всяка от тях има
право на "вето". Следователно за признаване на избора на Ферди
нанд е необходимо солидарното единодушно решение но всички
Сили. Отказът на Русия да даде своето съгласие парализира юри
дически вземането изобщо на валидно решение по княжеския
въпрос.
Защо Русия не приема избора на Фердинанд? Първо, пора
ди произхода му и, второ, поради начина, по-който е бил наложен
от българите.
Фердинанд Сакскобургготски (1861-1948г.) има многонаци
онално родословие на типичен европейски аристократ.1 Той е пе
то дете от брака на австрийския генерал Август Кобург Готски и
княгиня Клементина Орлеанска, дъщеря на френския крал Луи
Филип.
За Русия той обаче е немски княз и австро-унгарски офицер,
католик по религия, и затова по презумпция в Петербург смятат,
че ще защитава австро-германските интереси в България. За Русия
е неприемлива личност, още повече че е поддържан от Австро-Ун-
6

Руската империя срещ у България, II ча ст
гария - главния й съ
перник за влияние на
Балканския полуост
ров. В избора на Фер
динанд Русия вижда
следващия етап от
австро-унгарската екс
панзия на полуострова
след утвърждаването
на Хабсбургите в Сър
бия през 1881 г. и в
Румъния през 1883 г.
Заемането на
българския престол,
възстановен от Русия,
от един неудобен чо
век за нея е изключи
телно тежка обида за
руската дипломация и
това обяснява катего
ричното й противопос
тавяне.
Освен това Александър III отново е разгневен от "неблаго-
дарните" българи, които с ненужното според него упорство се
превръщат в слепи немски оръдия и улесняват укрепването на гер-
манизма на Балканите. За пореден път, както по време на Съеди
нението, те са действали на своя глава, самостоятелно, против во
лята му.
Русия демонстрира враждебност и решимост да наложи си
лово възгледа си по българския въпрос. На 1 и 2.08.1887 г. тя изп
раща вербални ноти до Великите сили и Турция, че не приема ид
ването на Фердинанд в България като "свършен факт", и задава
въпроса тя единствена ли "остава да пази Берлинския трактат".2
Руската нота се посреща с мълчание от силите и не пораж
да никаква тревога в Турция. Русия с голямо за нея неудоволствие
вижда, че по българския въпрос изпада в изолация. Яда си Алек
сандър III, естествено, изкарва на България.
Посланикът в Цариград Ал. Нелидов настоява Турция да
7
Фердинад

Янко Гочев
осъди идването на Фердинанд в България, но противодействието
на Англия, Австро-Унгария и Италия парализират усилията му.’
Издадената от Фердинанд на 2.08.1887 г. Прокламация към
българския народ, с която той обявява, че встъпва на престола е
повод за нови атаки срещу България. Завършекът й: "Да живее
свободна и независима България!", се представя в западната преса
като призив за унищожаване на договорите и декларацията за не
зависимост. Отзвукът в Цариград също е неблагоприятен и султан
Абдул Хамид трябва да приема обясненията на българите, че ду
мата "независима" не означава държавна независимост, а само сво
бода на княза в упражняване на правата и задълженията му по
конституция. Русия гневно протестира и Александър III е крайно
непримирим в реакцията си. Русия по най-категоричен начин зая
вява на Кямил паша, че "не признава и никога няма да признае
Фердинанд за български княз; че в Петербург, както и в Берлин,
гледат с лошо око на прокламацията му, която считат за негова
програма, която може да наруши мира в Европа, и че ако Турция
може да търпи подобни обиди, Русия не може да ги търпи."4
На 9.08.1887 г. дипломатическият ни агент в Цариград Г.
Вълкович докладва в София: "Положението е крайно опасно. Ру
сия предлага ген. Ернрот и Артим Ефенди (турски дипломат - б.
а.) да се изпратят като извънредни комисари в София, които да
принудят Фердинанд да си отиде, да проведат избори за ВНС, ко
ето да избере нов княз. Предложението се поддържа от Фран
ция... Високата порта се огъва под силния натиск."
Турция отблъсква руското предложение, защото Англия,
Австро-Унгария и Италия й заявяват, "че всяка постъпка и реше
ние, направени без тяхното знание и съгласие за решаването на
българската криза, ще усложни още повече положението и може
да има лоши последствия".3
На 10.08.1887 г. Русия предлага ген. Ернрот за регент, кой
то да получи властта вместо Фердинанд. Германия и Франция я
подкрепят. Кямил паша приема Г. Вълкович и го уверява, че "Ви
соката порта няма да заеме никаква мярка спрямо България без
съгласието на всички Сили".6
На 10.08.1887 г., когато Фердинанд влиза в двореца си в Со
фия, дипломатическият корпус отсъства при посрещането му, ко
ето е резултат от неизясненото отношение на Великите сили към
8

Руската империя срещ у България, II част
положението в България.
Все пак дипломатическите агенти на Англия, Австро-Унга
рия и Италия постепенно установяват с княза контакти, но като
частно лице.
Също на 10.08.1887 г. руското правителство изпраща телег
рама до пълномощния си министър в Букурещ М. Хитрово. Тя
допълва циркулярната му нота, с която Русия признава "незакон
ността на пребиваването на принц Кобург в България в качество
то на княз". В нея се казва: "... императорското правителство окон
чателно е решило да признае Кобургския принц за узурпатор,
който е извън закона. На това основание и действията, насочени
лично срещу Кобурга за отстраняването му от България, не могат
да се считат за подсъдими и ненаказуеми."7
Това "окончателно решение" на Русия всъщност е и дирек
тива за действие на Азиатския департамент спрямо България, за-
щото на М. Хитрово се нарежда: "Най-покорно Ви моля, почита
еми господине, да благоволите да окажете съдействие на благона
деждни лица, изявили готовност да вземат дейно участие в отстра
няването на принц Кобург от България."8
Така още с установяването на Фердинанд на българския
престол Русия му обявява тайно война. Това е позиция, за която
Фердинанд остава в неведение, но с която тепърва ще се сблъсква
и която неведнъж ще поставя живота му в опасност.
Притиснат от Русия, султанът решава да я удовлетвори. С
нота от 10.08.1887 г. той съобщава на България, че Турция и Ве
ликите сили гледат идването на княз Фердинанд като на действие
незаконно и противно на постановленията на Берлинския дого
вор. Особеното е, че документът е без подпис. Успоредно, по дип
ломатически път, султанът уведомява Фердинанд да не се опасява
от нищо и че правителството може да не отговаря на нотата, кое
то и става.
Русия обаче поема "твърд курс" срещу България. Проектът
"Ернрот" се оказва единствената възможност за отстраняването на
Фердинанд и тя съсредоточава усилията си върху него. Англия,
Австро-Унгария и Италия отхвърлят проекта, което дава кураж на
султана да формулира принципа по българския въпрос: "Съгласе
те се всички Велики сили по една програма и аз ще я изпълня."9
Това означава замразяване на ситуацията. Русия остава в
9

Янко Гочев
изолация и открито изразява недоволството си от отказа на Гер
мания да й посредничи в реализирането на проекта "Ернрот".
Всъщност това е по-добър за България вариант, защото веднага
след коронацията на Фердинанд посланик Ал. Нелидов предлага
Александър III да изпрати в България дивизия, която да го отстра
ни от престола. Императорът отхвърля и идеята на външния ми
нистър Н. К. Гирс Русия да обяви, че повече няма да се съобразя
ва с Берлинския договор.1”
По въпроса за отстраняването на Фердинанд Русия смята,
че пряк инициатор за това трябва да е Турция като сюзерен на
България. Дипломацията на Александър III обаче не успява да на
ложи идеите си пред Силите, а изолацията на империята по бъл
гарския въпрос е просто унизителна.
Първата грижа на Фердинанд като княз е да състави силно
правителство. Поради непризнатото му положение от Силите той
търси изявена фигура за министър-председател. Изборът му пада
върху Ст. Стамболов, но той отказва, отчитайки сложната между
народна обстановка. След това князът сондира К. Стоилов и пред
седателя на събранието Д. Тончев, но и те отказват. Фердинанд
заплашва, че ще образува военно правителство. Едва тогава Ст.
Стамболов се съгласява и на 20.08.1887 г. става министър-предсе
дател. Отговорен пред себе си и България, приема високия пост,
като с поведението си демонстрира политическа воля и самосто
ятелност.
Съставът на правителството демонстрира идеята на Ст.
Стамболов за "всенародно" управление, представящо всички "пат
риотични" сили. Всъщност кабинетът отразява интересите на про-
западните обществени среди, чието желание е за активизиране на
политическите и икономическите връзки със Запада. Неслучайно
кабинетът, ко