Йордан Митев, Филип Узунов. Политическа история на съвременния свят. Вели, 2005.

Йордан Митев
СсАел*·^
Филип Узунов
ПОЛИТИЧЕСКА
ИСТОРИЯ
НА СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ

© доц. д-р Йордан Митев, автор, 2005
© доц. д-р Филип Узунов, автор, 2005
© Борислав Ангелов, компютърен дизайн на корицата, 2005
© Издателство “Абагар”, Велико Търново, 2005
ISBN 954-427-629-7

I
Йордан Митев, Филип Узунов. ПОЛИТИЧЕСКА ИСТОРИЯ НА
СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ. Редактор Иван Петров. Компютърен дизайн на
корицата Борислав Ангелов. Коректор Златина Бончева. Предпечатна подготовка
Елена Тонкова. Формат 60(90/16. Печатни коли 28,50. Печат “Абагар” АД,
В. Търново. Издателство "Абагар", Велико Търново, бул. “Н. Габровски” 98.
Главен редактор 062/64 78 14. Редактори 062/426 86. Организатор продажби
062/4-27-79. e-mail:abagar@dir.bg

СЪДЪРЖАНИЕ
ПРЕДГОВОР ............................................................................................................ 7
Част първа
ДЪРЖАВНОПОЛИТИЧЕСКО И СТОПАНСКО РАЗВИТИЕ
НА НАЦИОНАЛНИТЕ ДЪРЖАВИ
Германия (1918-1933). Ваймарски период........................................................... 13
Подготовка на фашистка Германия за война (1933-1939)
......................, . . 27
Франция (1918-1934)
..................... 34
“Народният фронт” във Франция....................................................................... 43
Англия между двете световни войни (1918-1939)
............................................... 52
Италия (1918-1939)
........................;..................................................................... 62
Испания (1918-1936)................................................................................................. 75
Гражданската война в Испания (1936-1939)....................................................... 88
Португалия между двете световни войни........................................................... 95
Съединените американски щати (1918-1939)...................................................... 105
Японската империя (1918-1939)............................................................................ 122
Китай (1918-1939).................................................................................................... 131
Индия (1918-1939)......................................................... ....................................... 138
Част втора
ВЪНШНИ ОТНОШЕНИЯ
Международни отношения и външна политика (1919-1932)
............................ 149
Международни отношения и външна политика (1933-1939) . .
........................ 175
Част трета
ВТОРА СВЕТОВНА ВОЙНА (1939-1945)
Германското нападение над П олш а.......................................................................205
Немската офанзива на Запад. Окупацията на Дания и
Норвегия. Френският разгром......................................................................... 209
“Битката за Англия”. Разширяването на германската
агресия в Югоизточна Европа и Близкия изток .......................................214
Германо-съветската война......................................................................................... 218
Провалът на германската военна икономика. Дилемата
“широко” или “дълбоко” въоръжаване...........................................................225
Влизането на САЩ във войната. Формирането на
антинацистката коалиция..................................................................................... 241
Германската окупационна политика в СССР и Власовото
движение............................................................................... 247

Стратегическото равновесие през 1942 г. Сталинград и
Ел-Аламейн...........................................................................................................260
Курската битка и окончателният крах на германската
настъпателна стратегия на Източния фронт. Капитулацията
на Италия........................................................................................................... 265
Англо-американската коалиционна стратегия, Вторият фронт
и Балканските проекти на Уинстьн Чърчил през 1943 г .
.......................270
Техеранската конференция и окончателното решаване на
проблема за Втория фронт в Европа
...........................................................281
Руското лятно настъпление през 1944 г. Началната фаза в
съветизацията на Източна Европа...................................................................285
Завършващият етап на Втората световна война.
Ялтенската конференция
.................................................................................. 292
Капитулацията на Германия ...................................................................................298
Войната в Далечния изток 1943-1945 г. Капитулацията на
Япония............................................................................................................... 299
Част четвърта
ДЪРЖАВНОПОЛИТИЧЕСКО И СТОПАНСКО РАЗВИТИЕ
НА НАЦИОНАЛНИТЕ ДЪРЖАВИ
Франция 1945-1975 г.
............................. 307
Съединени американски щати 1945-1975 г ..........................................................323
Англия 1945-1975 г ..................................................................................................339
Федерална Република Германия
.......................................................................... 346
Италия след Втората световна война................................................................... 363
Испания след Втората световна война................................................................. 378
Португалия след Втората световна война...........................................................389
Част пета
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ И ЛОКАЛНИ
КОНФЛИКТИ
Потсдамската конференция.......................................................................................403
Близкоизточният конфликт. Корейската война.....................................................410
1956. Унгарските събития
.................................... 423
Карибската криза.......................................................................................................426
Виетнамската война...................................................................................................430
Пражката пролет.......................................................................................................435
Пътят към Хелзинки ...............................................................................................437
Част шеста
СЪВЕТСКИЯТ БЛОК 1945-1975 г .
....................................................................443

ПРЕДГОВОР
Настоящото изследване анализира държавно-политическо
то и стопанското развитие на западноевропейските държави,
САЩ, Индия, Япония и Китай в периода от 1919 до средата на
70-те години, който представя в пълна мяра някои от основните
черти на съвременния свят - тоталитарните феномени, геополи-
тическата двуполюсност след Втората световна война, неокор-
поративната и технологическа модернизация на Запада, възхода
и очертаващия се упадък на комунистическия блок, национално-
възродителните движения и локалните конфликти в “третия свят”.
Първата световна война маркира края на “либералната
ера” с нейната индивидуалистична етика, лична гражданска и
икономическа свобода и “минимална държава”. Настъпва вре
мето на държавно организираните масови общества; общества
та на масовото производство и масовото потребление, но и на
масовите армии и “мегасмъртта”. Завършеното индустриално раз
витие формира предпоставките за появата на системните анти-
либерални алтернативи - фашисткия корпоративизъм и болше-
вишкия колективизъм. Триумфът на тоталитарните феномени пре
допределя едно ново съдържание и перспектива на историчес
кото развитие.
Първата световна война е своеобразен водораздел в ис
торията на модерния свят, стимулиращ възникването на тен
денции и явления, политически структури и стопански моде
ли, нямащи аналог в довоенното обществено развитие. Уни
версално следствие от “Голямата война” в политическата
организация на обществата е огромното нарастване ролята
на държавата, на нейните контролиращи, регламентиращи и
репресивни функции. Процесът на естествена, структурна и
функционална трансформация на държавната организация е пов
лиян както от нуждите на военноикономическата мобили
зация, така и от социалните потребности на бурното индустри
ално развитие.
Военният империализъм и монополистическата стопанска
7

регламентация разрушават държавата на “лесе фер” и) поста
вят на нейно място утилитарно-интервенционистката държава.
В този исторически контекст въпреки импулсите на консерва
тивна реставрация, “новият курс” на Франклин Рузвелт поставя
началото на т.нар. държава на благоденствието. Държава с
предназначение не само в областта на политическия ред, от-
където произтича нейната суверенност, но и национална струк
тура, ръководеща икономическия живот и разпределението на ре
сурси в социалната сфера.
Следвоенните антилиберални тенденции, разбирани и като
политически нагласи и ориентации, и като интелектуален климат,
концентрират реална власт в държавните системи, предпоставяй
ки възможности за широкомащабно “социално инженерство”. В
най-драстичен и свиреп вид този способ на социално управле
ние се осъществява в тоталитарните държави - нов и трудно-
обясним феномен в съвременното държавно-политическо разви
тие. Модерната история до 20-те години на XX век не позна
ва подобна акумулация на политическа, идеологическа и реп
ресивна власт. Новата роля, структура и функции на тоталитар
ната държава е същностна, качествена промяна, водеща до съз
даването на държава от “нов тип”, до нова история и соци
ология на държавата.
Що се отнася до цялостния тоталитарен феномен, той е
страничен продукт на едно завършено индустриално развитие,
предполагащо общество на идеологически мотивиран масов по
литически активизъм. Класовата теория на Ленин и расовата
доктрина на Хитлер са онези политически “мегамитове”, които
мобилизират и ангажират огромни човешки маси с определени
политически цели и по същество предопределят едно ново ис
торическо развитие.
Най-новата история е ера не само на Държавата, но и на
национализма. Първата световна война става каталитичен екви
валент на Френската революция. Тя разрушава “легитимистка
Европа” на многонационалните династически империи и дава по
литически хоризонт на национализма, иредентизма и етническа
та ксенофобия. За разлика от национализма на буржоазните ре
волюции, който се вписва в общия демократичен поток и е пре
димно антиаристократичен, антидинастичен и антиклерикален, на
ционализмът в междувоенна Европа е имперски, шовинистичен
8

и ксенофобски. Той формулира национални цели и външнополи
тически етос, базирани върху основата на т.нар. реалполитик.
Обяснявайки нейната инстинктивна природа и корени, основопо
ложникът на американския “политически реализъм” Р. Нибур пи
ше: “Във всяка социална група, индивид или държава същест
вуват експанзионистически отклонения, коренящи се в инстинк
та за самосъхранение и често излизащи извън предела на то
зи инстинкт. Така волята за живот се превръща във воля за
власт... За възприемчивото съзнание обществото винаги ще на
подобява джунгла, каквото то в действителност е”. В интер
претацията на Нибур “реалполитиката” е въплъщение на егоис
тичния, морално-етически релативизъм в областта на външната
политика.
Версайският мир не донася на Европа и света (за разлика
от Виенския конгрес през 1815 г.) действен баланс на силите,
от една страна, поради необходимостта от съобразяване с прин
ципа на националния суверенитет и прокарването на нови гра
ници на мястото на Германската, Австро-унгарската и Руската
империи и, от друга, поради натиска на френската обществе
ност за възмездие срещу Германия. Устойчива чрез доминация
структура на международни отношения съществува докъм на
чалото на 30-те години. Политическият и военен упадък на Тре
тата република, английската политика на “умиротворяване” и
американският изолационализъм предопределят съществуването на
геополитически пространства, където Версайско-Вашингтонската
система не може да бъде защи