Закон за административното териториално устройство на Република България

ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАТИВНО-ТЕРИТОРИАЛНОТО УСТРОЙСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Обн. ДВ. бр.63 от 14 Юли 1995г., изм. ДВ. бр.51 от 14 Юни 1996г., изм. ДВ. бр.27 от 10 Март 1998г., изм. ДВ. бр.33 от 24 Март 1998г., изм. ДВ. бр.154 от 28 Декември 1998г., изм. ДВ. бр.10 от 5 Февруари 1999г., изм. ДВ. бр.69 от 3 Август 1999г., изм. ДВ. бр.57 от 14 Юли 2000г., изм. ДВ. бр.67 от 29 Юли 2003г., изм. ДВ. бр.80 от 9 Септември 2003г., изм. ДВ. бр.46 от 3 Юни 2005г., изм. ДВ. бр.63 от 3 Август 2007г., изм. ДВ. бр.36 от 4 Април 2008г., изм. ДВ. бр.9 от 28 Януари 2011г., изм. ДВ. бр.95 от 2 Декември 2011г., изм. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013г., изм. ДВ. бр.19 от 5 Март 2014г., изм. ДВ. бр.98 от 28 Ноември 2014г., изм. ДВ. бр.107 от 24 Декември 2014г.
Глава първа.ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. С този закон се уреждат създаването на административно-териториални и териториални единици в Република България, както и извършването на административно-териториални промени.

Чл. 2. (1) Административно-териториални единици са областите и общините.
(2) Съставни административно-териториални единици в общините са кметствата и районите.
(3) Областта, общината и кметството имат територия, граници, население, наименование и административен център, а районът - територия, граници, население и наименование.

Чл. 3. (1) Териториални единици са населените места и селищните образувания.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 154 от 1998 г.) Населено място е исторически и функционално обособена територия, определена с наличието на постоянно живеещо население, строителни граници или землищни и строителни граници и необходимата социална и инженерна инфраструктура.
(3) (Нова - ДВ, бр. 154 от 1998 г.) Населените места се делят на градове и села и подлежат на регистрация в Единния класификатор на административно-териториалните и териториални единици.
(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 154 от 1998 г.) Селищните образувания са територии извън строителните граници на населените места, устроени за осъществяване на специфични функции, които са определени със строителни граници, но нямат постоянно живеещо население.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 154 от 1998 г.) Населеното място и селищното образувание имат територия, граници и наименование.
Глава втора.РЕД ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, РАЙОНИ И КМЕТСТВА
Раздел I.Област

Чл. 4. (1) Областта се състои от една или повече съседни общини.
(2) Територия на областта е територията на включените в нея общини.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 154 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1999 г.) Наименование на областта е наименованието на населеното място - неин административен център.

Чл. 5. При създаването на области се отчита:
1. физико-географската обособеност на територията;
2. наличието на град - традиционен културен и стопански център с изградена социална и техническа инфраструктура и транспортна достъпност до него от населените места на областта.

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 154 от 1998 г.) (1) Територията на Република България се разделя на 28 области.
(2) Границите и административните центрове на областите се утвърждават с указ на президента по предложение на Министерския съвет.
Раздел II.Община

Чл. 7. (1) Общината се състои от едно или повече съседни населени места.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 154 от 1998 г.) Територия на общината е територията на включените в нея населени места.
(3) Наименование на общината е наименованието на населеното място -неин административен център.

Чл. 8. (1) Условията за създаване на нова община са:
1. (изм. - ДВ, бр. 154 от 1998 г.) наличие на население над 6000 души общо в населените места, които ще бъдат включени в общината;
2. наличие на населено място - традиционен обединяващ център с изградена социална и техническа инфраструктура, осигуряваща обслужването на населението;
3. включване на всички съседни населени места, за които не съществуват условия за създаване на отделна община или които не могат да се присъединят към друга съседна община;
4. (изм. и доп. - ДВ, бр. 154 от 1998 г.) максимална пътно-транспортна отдалеченост на населените места от центъра на общината не повече от 40 км.
5. (нова - ДВ, бр. 154 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) възможност за финансиране на разходите на новосъздаващата се община с приходи по смисъла на чл. 45, ал. 1, т. 1 от Закона за публичните финанси в размер не по-малко от половината от средното им равнище за страната по данни от последния годишен отчет за изпълнението на бюджетите на общините.
(2) (Нова - ДВ, бр. 154 от 1998 г.) Условията на ал. 1 важат и за общината, от която се отделят населените места.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 154 от 1998 г.) В случаите, когато географски, стопански, комуникационни, исторически и други причини правят невъзможно изпълнението на някои от условията по ал. 1, Министерският съвет може да вземе решение за създаване на нова община по реда на чл. 9.

Чл. 9. (1) Редът за създаване на община е:
1. искане за създаване на община от едно или няколко населени места, изразено чрез подписка от най-малко 25 на сто от избирателите на тези населени места до съответния общински съвет. Искането се придружава със становища на кметовете на населените места за наличие на условията по чл. 8, ал. 1;
2. (доп. - ДВ, бр. 27 от 1998 г.) общинският съвет в едномесечен срок установява наличието на условията по чл. 8 и се произнася с мотивирано решение, което изпраща на областния управител;
3. (изм. - ДВ, бр. 27 от 1998 г.) областният управител в едномесечен срок проверява законосъобразността на искането и ако са спазени изискванията на закона, предлага на общинския съвет да вземе решение за провеждане на общ референдум в населените места, които следва да формират новата община, в съответствие с изискванията на чл. 7 и 8;
4. референдумът се провежда при условия и по ред, определени със закон;
5. при положителен вот на избирателите областният управител в двуседмичен срок внася писмен доклад в Министерския съвет;
6. (изм. - ДВ, бр. 27 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) Министерският съвет приема решение след писмено становище на министъра на регионалното развитие и благоустройството;
7. решението на Министерския съвет за създаване на нова община се изпраща на президента на Република България за утвърждаване.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 154 от 1998 г.) Инициатива за създаване на нова община имат съответният общински съвет при спазване на процедурата по ал. 1, т. 3, 4, 5, 6 и 7, областният управител или Министерският съвет при спазване на процедурата по ал. 1, т. 4, 5, 6 и 7.
(3) (Нова - ДВ, бр. 27 от 1998 г.) В случаите, когато резултатите от референдума по ал. 1, т. 4 в едно или повече населени места правят невъзможно образуването на новата община, поради неспазване на изискването на чл. 7, ал. 1 или някои от условията на чл. 8, ал. 1, Министерският съвет може да вземе решение за нейното създаване, като включи и тези населени места в нейните граници при следните условия:
1. за създаване на новата община са гласували положително повече от половината избиратели от всички населени места, в които референдумът е проведен;
2. положително становище на областния управител в доклада по ал. 1, т. 5;
3. (изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) положително становище на министъра на регионалното развитие и благоустройството по ал. 1, т. 6
Раздел III.Район

Чл. 10. (1) В столицата и в градовете с население над 300 000 души се създават райони.
(2) Райони могат да се създават и в градовете с население над 100 000 души по решение на общинския съвет.

Чл. 11. (1) Територията на района е част от територията, включена в строителните и землищните граници на града.
(2) Наименованието на района се определя с акта за създаването.

Чл. 12. Условията за създаване на райони в големите градове са:
1. наличие на население над 25 000 души в съответния район;
2. възможност за райониране на територията на съответните градове съобразно действащите им общи градоустройствени планове и в съответствие с трайни природо-географски или инфраструктурни делители;
3. наличие на изградена инфраструктура с районно значение за задоволяване на административни, социални и санитарно-хигиенни потребности.

Чл. 13. (1) Редът за създаване на район е:
1. общинският съвет по предложение на кмета на общината обсъжда проект за деление на града на райони и приема решение;
2. решението по т. 1 се изпраща за обнародване в "Държавен вестник" чрез областния управител, който се произнася по законосъобразността му в 14-дневен срок от датата на получаването му;
3. решението по т. 1 влиза в сила от датата на обнародването му в "Държавен вестник".
(2) Териториалното деление на столичната община и на градовете с население над 300 000 души се извършва със закон.

Раздел IV.Кметство

Чл. 14. (1) Кметство може да се създаде на територията на общината с решение на общинския съвет.
(2) Кметството се състои от едно или повече съседни населени места.

Чл. 15. (1) Територия на кметството е територията на включените в него населени места.
(2) Наименование на кметството е наименованието на населеното място - негов административен център.

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1999 г.) Условията за създаване на кметство са:
1. (изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2007 г., в сила от 03.08.2007 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2014 г., в сила от 05.03.2014 г.) наличие на население над 100 души общо в населените места, образуващи кметството;
2. възможност за изпълнение на предоставени от общината функции.

Чл. 17. (1) Редът за създаване на кметство е:
1. искане, подписано най-малко от 25 на сто от избирателите в заинтересуваните населени места, до общинския съвет, в което се посочват мотивите и възможностите за изпълнение на условията за създаване на кметство;
2. (изм. и доп. - ДВ, бр. 154 от 1998 г.) в едномесечен срок общинският съвет разглежда искането и приема решение за допитване до населението чрез референдум или подписка на населението в заинтересуваните населени места;
3. при положителен вот от допитването общинският съвет взема решение за създаване на кметство;
4. решението по т. 3 се изпраща за обнародване в "Държавен вестник" чрез областния управител, който се произнася по законосъобразността му в 14-дневен срок от датата на получаването му;
5. решението за създаване на кметство влиза в сила от датата на обнародването му в "Държавен вестник".
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 154 от 1998 г.) Общинският съвет може да вземе решение за допитване до населението чрез референдум или подписка на населението за създаване на кметство, без да е спазено изискването на ал. 1, т. 1 при наличие на условията по чл. 16.
(3) (Нова - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) В 7-дневен срок от влизане в сила на решението по ал. 1, т. 5 областният управител го изпраща на Централната избирателна комисия.
Глава трета.РЕД ЗА СЪЗДАВАНЕ НА НАСЕЛЕНИ МЕСТА И СЕЛИЩНИ ОБРАЗУВАНИЯ
Раздел I.Населено място

Чл. 18. (1) Територия на населеното място е селищната територия, определена от строителните му граници, и извънселищната територия, определена от границите на землището.
(2) Наименованието на населеното място се определя с указ на президента на Република България.

Чл. 19. (1) Нови населени места се създават в землищата на съществуващи населени места.
(2) Условията за създаване на ново населено място са:
1. (изм. - ДВ, бр. 154 от 1998 г.) трайно заселване на население в съществуващо селищно образувание в определена с устройствен план територия или възникнала потребност от заселване в нея;
2. (отм. - ДВ, бр. 154 от 1998 г.)
3. (изм. - ДВ, бр. 154 от 1998 г.) наличие на постоянно живеещо население и на изградена социална инфраструктура.

Чл. 20. Редът за създаване на ново населено място е:
1. (изм. - ДВ, бр. 154 от 1998 г.) искане, подписано най-малко от 25 на сто от избирателите или от кмета на общината до общинския съвет, за създаване на ново населено място;
2. (изм. и доп. - ДВ, бр. 154 от 1998 г.) общи