ЗАКОН ЗА НАУЧНИТЕ СТЕПЕНИ И НАУЧНИТЕ ЗВАНИЯ

ЗАКОН ЗА НАУЧНИТЕ СТЕПЕНИ И НАУЧНИТЕ ЗВАНИЯ

Обн., ДВ, бр. 36 от 9.05.1972 г., изм. и доп., бр. 43 от 6.06.1975 г., бр. 12 от 11.02.1977
г., бр. 61 от 4.08.1981 г., бр. 94 от 5.12.1986 г., бр. 10 от 2.02.1990 г., доп., бр. 59 от
21.07.1992 г., изм., бр. 112 от 27.12.1995 г., бр. 28 от 2.04.1996 г., бр. 54 от 4.07.2000 г.,
в сила от 4.07.2000 г.
кн. 3/92 г
., стр. 66; кн. 8/92 г., стр. 290; кн. 1/96 г., стр. 47; кн. 5/96 г., стр. 541
т. 4, р. 2, № 260

I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) Този закон урежда научните степени и звания, условията и реда за
тяхното даване и отнемане с цел да съдействува за развитие на науката и за
приложение на нейните постижения в практиката.
(2) Този закон
не урежда академичните звания.
Чл. 2. (1) Научните степени са:
а) доктор и
б) доктор на науките.
(2) Българската академия на науките и висшите училища могат да дават със
съгласието на Висшата атестационна комисия научна степен "почетен доктор" на
чужди граждани с висше образование, които имат заслуги за развитие на науката
и за
укрепване на културните връзки с Народна република България.
Чл. 3. (1) Научните звания са:
а) асистент; научен сътрудник;
б) доцент; старши научен сътрудник II степен;
в) професор; старши научен сътрудник I степен.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 1975 г.) На лицата, които преподават специалните
дисциплини във висшите училища по изкуствата, както и
на лицата, които преподават
на неспециалисти чужди езици, физкултура и спорт или организация за защита на
населението и народното стопанство, се дава научното звание "преподавател".
II. УСЛОВИЯ ЗА ДАВАНЕ НА НАУЧНИ СТЕПЕНИ
Чл. 4. (1) Научните степени "доктор" и "доктор на науките" се дават на лица с
висше образование, които са защитили дисертационен
труд.
(2) Дисертационен труд може да бъде:
а) научноизследователски труд, отпечатан изцяло или в съществени негови
части;
б) оригинално творческо научно постижение (откритие, изобретение,
конструкторска, технологическа, проектантска или друга научноприложна
разработка), което е внедрено.
(3) Дисертационният труд може да бъде и част от колективен труд, ако изрично
е посочено, че
тя е създадена от кандидата.
(4) Защитата за получаване на научна степен "доктор" се предхожда от
полагане на определени изпити. Това изискване не се отнася за лицата,
хабилитирани в съответната научна област.
Чл. 5. (1) Дисертационните трудове трябва да бъдат насочени към решаване
на научни или научноприложни проблеми, свързани с нуждите на социалистическото

развитие на страната, да съответствуват на съвременните постижения на науката и
практиката и творчески да ги развиват.
(2) Дисертационните трудове трябва да съдържат:
а) за получаване на научна степен "доктор" - научни или научноприложни
резултати, които представляват оригинален принос в науката. Дисертационният труд
трябва също да показва, че кандидатът има задълбочени
теоретични знания по
съответната специалност и способности за самостоятелни научни изследвания;

б) за получаване на научна степен "доктор на науките" - теоретични обобщения
и решения на големи научни или научноприложни проблеми, които съответствуват на
съвременните постижения и представляват значителен оригинален принос в науката.
Чл. 6. Дисертационните трудове за получаване на научна степен "доктор" се
подготвят чрез докторантура или самостоятелно, а за "доктор на
науките" -
самостоятелно.
Чл. 7. (1) Основна форма за организирана подготовка на
висококвалифицирани специалисти за научноизследователска и педагогическа
работа е докторантурата. Чрез докторантура се подготвят висококвалифицирани
специалисти и за нуждите на управлението и производството.
(2) Докторантурата е редовна и задочна.
Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 1986 г., бр. 54 от 2000 г.) Министерският съвет
утвърждава държавни
изисквания за приемане и обучение на докторантите.
III. УСЛОВИЯ ЗА ДАВАНЕ НА НАУЧНИ ЗВАНИЯ
Чл. 9. (1) Научните звания "асистент" и "научен сътрудник" се дават на лица с
висше образование, не по-възрастни от 35 години, а за лицата с научна степен - от 40
години, които имат постижения в науката или в практиката.
(2) (Доп
. - ДВ, бр. 43 от 1975 г.) Изискването за възраст се отнася и за научното
звание "преподавател", с изключение на преподавателите по специалните
дисциплини във висшите училища по изкуствата.
Чл. 10. Научното звание "старши научен сътрудник II степен" се дава на лица с
научна степен, които освен труда, въз основа на който са получили научна
степен
"доктор", имат и други отпечатани научни изследвания или оригинални творчески
постижения на високо научно равнище.
Чл. 11. Научното звание "доцент" се дава на лица с научна степен, които освен
труда, въз основа на който са получили научната степен "доктор", имат и други
отпечатани научни изследвания или оригинални творчески постижения
на високо
научно равнище, при осигурен минимум педагогическа дейност, определен с
правилник.
Чл. 12. Научно звание "доцент" или "старши научен сътрудник II степен" може
да бъде дадено и на лице с висше образование, което няма научна степен, но е
висококвалифициран специалист от практиката или има продължителен
научнопедагогически или научноизследователски стаж и отговаря
на останалите
изисквания. В тези случаи кандидатът представя хабилитационен труд.
Чл. 13. Научното звание "старши научен сътрудник I степен" се дава на лица с
висше образование, които имат отпечатани значителни научни изследвания или
оригинални творчески постижения на особено високо научно равнище.
Чл. 14. Научното звание "професор" се дава на лица с висше образование
,
които имат отпечатани значителни оригинални научни изследвания или оригинални
творчески постижения на особено високо научно равнище, при осигурен минимум
педагогическа дейност, определен с правилник.
Чл. 15. В случаите по чл. 13 и 14 кандидатите, които нямат научна степен
"доктор на науките", представят хабилитационен труд.
Чл. 16. (1) Хабилитационните трудове и другите научни изследвания и

творчески постижения по чл. 10 - 15 трябва да бъдат насочени към решаване на
научни или на научноприложни проблеми, свързани с нуждите на социалистическото
развитие на страната, да съответствуват на съвременните постижения на науката и
практиката и творчески да ги развиват.
(2) Хабилитационният труд може да бъде и част от колективен труд, ако
изрично
е установено, че тя е създадена от кандидата.
(3) Хабилитационният труд след получаване на научно звание не може да бъде
защищаван като дисертационен.

Чл. 17. Когато се преценяват кандидатите за научни звания по чл. 10-14, се
вземат пред вид всички представени от тях научни изследвания и творчески
постижения, както и техните политически и морални качества.
IV. РЕД ЗА ДАВАНЕ И ОТНЕМАНЕ НА НАУЧНИТЕ СТЕПЕНИ И ЗВАНИЯ
Чл. 18. (1) Научните степени и научните звания "старши научен сътрудник II
степен", "доцент", "старши научен сътрудник I степен" и "професор" се дават от
научните комисии на Висшата атестационна комисия по предложение на научните
съвети на съответните научни организации.
(2) (Нова - ДВ, бр. 10 от 1990 г.) Когато кандидатите за научни звания по
предходната алинея притежават съответната научна степен, научните звания
"старши научен сътрудник II степен", "доцент
", "старши научен сътрудник I степен" и
"професор" се дават от научните съвети на научните организации, в състава на които
има най-малко 19 хабилитирани лица или доктори на науките. Не по-малко от
половината плюс един от членовете на съвета трябва да са хабилитирани лица или
доктори на науките в съответната научна
област или научна специалност, по която е
обявен конкурсът.
Чл. 19. Президиумът на Висшата атестационна комисия определя кои научни
съвети по кои научни области могат да провеждат защита на дисертационни трудове
и избори за хабилитиране на научни работници.
Чл. 20. (1) Процедурата за защита на дисертационни трудове се открива, а
конкурсите за
избиране на хабилитирани научни работници се обявяват по решение
на съответните научни съвети.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 1986 г., отм., бр. 10 от 1990 г.).
Чл. 21. (1) Научният съвет избира рецензенти на представените
дисертационни или хабилитационни трудове.
(2) За рецензенти на трудове за получаване на научната степен "доктор" и за
даване на научните звания "
старши научен сътрудник II степен" и "доцент" се избират
двама хабилитирани научни работници, от които поне един професор, старши научен
сътрудник I степен или доктор на науките.
(3) За рецензенти на трудове за получаване на научната степен "доктор на
науките" или за даване на научните звания "старши научен сътрудник I степен" и
"професор" се
избират трима хабилитирани научни работници, от които поне двама
професори, старши научни сътрудници I степен или доктори на науките.
(4) Докторите на науките могат да бъдат рецензенти независимо от това, дали
са хабилитирани.
(5) По специалностите, по които няма достатъчен брой старши научни
сътрудници I степен, професори и доктори на науките, с разрешение
на Висшата
атестационна комисия могат да се избират за рецензенти и други хабилитирани
научни работници.
Чл. 22. (1) Рецензентите са длъжни да представят рецензиите си не по-късно
от три месеца след получаване на материалите.
(2) В рецензиите трябва да бъдат посочени и обосновани приносите на
кандидатите и наличието на всички останали условия
за даване на съответната
научна степен или звание.
(3) За съзнателно дадени неверни преценки рецензентите носят
дисциплинарна отговорност.
Чл. 23. (1) Заседанието на научния съвет се счита за редовно, ако
присъствуват най-малко 2/3 от неговия списъчен състав.
(2) При определяне на списъчния състав на научния съвет не се вземат
предвид членовете, които се
намират в чужбина, отсъствуват поради болест или им е
разрешен продължителен отпуск. По този ред могат да се приспадат до 1/6 от
членовете на научния съвет.

(3) Научният съвет взема решенията си с мнозинство повече от половината от
списъчния състав, определен по реда на предходната алинея.
(4) Гласуването е тайно.
Чл. 24. (1) Защитата на дисертационни трудове се провежда на публични
заседания на научния съвет.
(2) При провеждане на избори за хабилитиране на научни работници
присъствуват само членовете на научния
съвет.
(3) Защитата на дисертационни трудове и изборите за хабилитиране на научни
работници по материали с поверителен характер се провеждат на закрити заседания.
Чл. 25. (1) При проведена защита или избор протоколът от заседанието и
другите материали се