Закон за нотариусите и околийските съдии от 1885 г

ЗАКОН ЗА НОТАРИУСИТЕ И ОКОЛИЙСКИТЕ СЪДИИ, КОИТО
ИЗВЪРШВАТ НОТАРИАЛНИТЕ ДЕЛА
УТВЪРДЕН С УКАЗ № 14 ОТ 31 ЯНУАРИ 1885 Г - ОТМЕНЕН
Обн. ДВ. бр.15 от 14 Февруари 1885г., изм. ДВ. бр.3 от 1 Януари
1899г., изм. ДВ. бр.5 от 1 Януари 1899г., изм. ДВ. бр.13 от 1 Януари
1899г., изм. ДВ. бр.21 от 1 Януари 1899г., изм. ДВ. бр.41 от 1 Януари
1899г., изм. ДВ. бр.53 от 1 Януари 1899г., изм. ДВ. бр.69 от 1 Януари
1899г., изм. ДВ. бр.71 от 1 Януари 1899г., изм. ДВ. бр.82 от 1 Януари
1899г., изм. ДВ. бр.94 от 1 Януари 1899г., изм. ДВ. бр.98 от 1 Януари
1899г., изм. ДВ. бр.189 от 1 Януари 1899г., изм. ДВ. бр.243 от 1 Януари
1899г., изм. ДВ. бр.255 от 1 Януари 1899г., изм. ДВ. бр.306 от 1 Януари
1899г., изм. ДВ. бр.172 от 1 Януари 1919г., изм. ДВ. бр.81 от 1 Януари
1921г., изм. ДВ. бр.10 от 1 Януари 1922г., изм. ДВ. бр.225 от 9 Януари
1931г., изм. ДВ. бр.90 от 26 Април 1941г., доп. ДВ. бр.119 от 1 Януари
1941г.
Глава първа.
За назначаване нотариусите на длъжност и техните обязаности
Чл. 1. За извършване и засвидетелствуване на всякакви актове за продажби, за
наемане, за залагане, за дарение и пр. назначава се при всяко областно съдилище по
един нотариус.
Забележка. В градовете и селата, гдето има само околийски съдии, последните
изпълняват обязаностите на нотариуса, на основание постановленията в настоящия
закон.


Чл. 2. - 4. (Отм. - ДВ, бр. 189 от 1910 г.)


Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1927 г.)
Преди да встъпи в длъжност, нотариусът полага предвидената в закона за
съдопроизводството клетва.


Чл. 6. Всеки нотариус, щом встъпи в длъжност, длъжен е да представи в
съдилището, при което е назначен, изискуемата гаранция в размер, какъвто е определен
от закона за гаранциите на чиновниците. Околийският съдия, който извършва
нотариални дела, не е длъжен да представи гаранция.


Чл. 7. Ако гаранцията на нотариуса се изчерпи напълно или отчасти поради
злоупотребления, или пък поръчителят му престане да отговаря за него - той се
отстранява от длъжност, чрез заповед от министъра на правосъдието, додето внесе нов
залог или представи нов поръчител. Ако до една неделя отстраненият нотариус не даде

нова гаранция, отчислява се от длъжност.


Чл. 8. Нотариусите изпълняват обязаностите си само в пределите на окръга на
тоя съд, при който се нахождат, а така също и околийските съдии извършват нотариални
дела само в пределите на околиите им. Акт, извършен от тях в друго окръжие или в
друга околия, няма сила на нотариален акт.


Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1927 г.) Всеки нотариус има своя канцелария в
седалището на областния съд или вън от него, с един к ниговодител, прислужник и
писари, числото на които се определя в бюджета според нуждата.


Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1927 г.) Книговодителите, писарите и прислужниците
при нотариусите се назначават от председателя на съда по представление на
нотариуса.


Чл. 11. (Отм. - ДВ, бр. 90 от 1941 г.)


Чл. 12. За прилагане върху издаваемите от нотариуса актове и всякакви книжа
той има печат с изображение на държавния герб и с надпис наоколо: "печат на
нотариуса при еди кой областен съд". Отпечатъкът от печата и лист с подпис на
нотариуса се пази в архивата на съда за сравняване издаваемите от него преписи от
актовете и други книжа.


Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1927 г.) Нотариусите и околийските съдии, които
извършват нотариални дела, са длъжни да водят редовн о и точно следните книги: 1)
регистър за записване всичките извършени нотариални актове, протести и
засвидетелствувания; 2) актова книга за написване завещанията; 3) квитанционна книга,
в която се вписват всички суми, вземани за свършване и засвидетелствув ане на
актовете; 4) азбучен указател за нотариалните дела и засвидетелствуванията; 5)
регистърът за справки. Всички тия книги и регистри се изпращат на нотариусите
пронумеровани, провървени и подпечатани от Министерството на правосъдието.
Забележка. (Отм. - ДВ, бр. 189 от 1910 г.)


Чл. 13а. (Нов - ДВ, бр. 21 от 1927 г.)
Освен тия книги нотариусът води актова книга, образувана чрез подреждане на
всички извършени нотариални актове, подвързани в томове съдържащи по 200 такива
актове. Тази книга се пронумерова, провървя, подпечатва и приключва от нотариуса и се
заверява от председателя на съда.


Чл. 14. В регистрите празните места трябва да бъдат зачеркнати, а изтриванията
и междуредните преписвания, ако не са заверени с подписите на лицата, които са се

подписали, че са получили преписи, считат се за недействителни.


Чл. 15. Регистрите на нотариусите съдържат пет стълбове, в които се внася: 1)
броя на делата, като се почнува от първото число на всяка година; 2) числото, месеците
и годината, в която се е извършил актът или засвидетелствуването; 3) името, презимето,
прякорът, званието, родината и местожителството на лицата, за които е извършен актът
или засвидетелствуването, или е направен протест; 4) означаване съдържанието на
акта и количеството на внесения сбор за неговото извършване, и 5) разписките на
лицата, на които е даден препис из актовата книга или от засвидетелствуването със
записване името, презимето, прякорът, званието и родината на получателите.


Чл. 16. (Отм. - ДВ, бр. 189 от 1910 г.)


Чл. 17. (Отм. - ДВ, бр. 189 от 1910 г.)


Чл. 18. Когато след изтичането на годината се свърши актовата книга,
нотариусът, а така също и околийския съдия, който извършва нотариални дела, е
длъжен да я представи с регистъра и със всички следващи към нея приложения в
областния съд, като излага със собственоръчния си подпис, в края на книгата, числото
на съдържащите се в нея актове, а в регистъра - числото на статиите.


Чл. 19. Означените в предидущия член подписи се заверяват от председателя на
областния съд, който удостоверява правилността им със своя подпис и оставя книгите и
регистрите за пазене в архива.


Чл. 20. Финансовите чиновници и ревизорите имат право всякога да прегледват
книгите на нотариусите и на околийските съдии по нотариалните дела за записване
сборовете, съгласно с общите правила за счетоводството и отчетността по държавните
приходи.


Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1927 г.) Нотариусът и околийският съдия не могат да
държат в касата си повече от 10000 лв. Щом се събере такава сума, те са длъжни
незабавно да я внесат със вносен лист в съответния банков клон на приход на
държавното съкровище или на текуща сметка, според случая.


Чл. 22. Нотариусите и околийските съдии, които извършват нотариални дела, са
длъжни да пазят в безопасно помещение и да държат в цялост всичките актове и книги,
а така също и печатите си.


Чл. 23. Книгите и производствата на нотариусите, както и тия на околийските

съдии по нотариалните дела, могат да се прегледват във всяко време от председателя
на съда или от едного от членовете на тоя съд, по поръчение на председателя.


Чл. 24. (Отм. - ДВ, бр. 189 от 1910 г.)


Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1927 г.) Нотариусите са длъжни всеки присъствен
ден да се намират в своите писалища не по -малко от шест часа, определени с
отвърждение на областния съд, за които се обявява за всеобщо знание. Това също е
длъжен да прави и околийският съдия в часовете, определени от вътрешния му
правилник, който се утвърждава от областния съд. Но засвидетелствуванията на
подписи в какъвто и да е акт, както и извършването на протест за полици и взаимни
задължения, околийският съдия е длъжен всякога, когато му се представят, да
извършва, а така също да дава преписи и справки от актовете в часовете, определени
за такива действия от вътрешния му правилник.


Чл. 26. Жалби срещу неправилните действия на нотариусите, както и срещу ония
на околийските съдии, се подават на тоя областен съд, комуто са те подведомствени.
Жалбите се подават на самия нотариус или околийския съдия, които са длъжни в
продължение най-много на три дни да ги изпратят в областния съд от деня на
подаването им, и областният съд, ако намери за нужно, известява на тъжащите се лица,
които са участвали в извършването на акта, за да присъстват в назначения ден, когато
ще се разгледва жалбата им.
Забележка. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1922 г.)


Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1927 г.) Сокът за подаване жалба против действията
на нотариусите и околийските съдии, по нотариални дела е десетдневен от деня на
отказването на нотариуса или околийския съдия да извърши това действие, зарад което
се подава жалбата.


Чл. 28. Против съдържанието на жалбата, както нотариуса, така и околийския
съдия, имат право да подават, когато я изпращат в съда, свои обяснения. Те са длъжни
да дават обяснения по жалби против действията им и когато ни се искат от
председателя на съда. Но те не се призовават и нямат право да присъстват в съда,
когато се разглеждат тия жалби.


Чл. 29. Постановленията на областните съдилища по жалбите, които са
подадени вследствие на отказване за извършване актове, могат да се обжалват пред
надлежния апелативен съд в разстояние на десет дни от деня на съобщението препис
от решението. Ако с решението на съда е потвърдено действието на нотариуса или
околийския съдия, който е извършил акт или е направил засвидетелствуване, то за да се
унищожи силата на такива актове или засвидетелствувания, трябва да се заяви иск в
надлежното съдилище.

Чл. 30. За причинените от действията на нотариуса или околийски съдия вреди и
загуби, заявява се иск за възнаграждение в тоя областен съд, под ведомството на който
се нахождат те. За възбуждане иск срещу нотариуса или околийския съдия за
възнаграждение от вреди и загуби, по нотариални дела, особено разрешение не се иска.

Глава втора.
За кръга и реда на действията на нотариуса и на околийския съдия по
извършването и засвидетелствуването на актовете
Чл. 31. Всякакви актове за продаване-купуване недвижими имоти, за даване под
залог (установяване на ипотеки) и изобщо за всяко отчуждаване правото на собственост
или правото за ползване от недвижим имот, се извършват от нотариуса или околийския
съдия, според околията, в която се намира недвижимия имот. За извършване на тия
актове, явяват се при нотариуса или съдията сами страните лично или техни законно
упълномощени повереници.


Чл. 32. Договори, които определят имотните отношения между съпрузи, там,
дето тия договори са в обичай, трябва да се извършат тоже от надлежния нотариус или
околийския съдия.


Чл. 33. (Отм. - ДВ, бр. 189 от 1910 г.)


Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1927 г.) Нито един акт за продаване, даряване, за
даване под залог и изобщо за отчуждаване правото на собственост или правото на
ползване от недвижим имот не може да стане, ако собственикът не представи нужните
документи за правата си. Ако няма документи, нотариусът прави обстоятелствена
проверка на правата му чрез разпитване под клетва