Закон за устройството на съдилищата от 1899 г

ЗАКОНЪ за устройството на съдилищата

Обн., ДВ, бр. 7 от 12.01.1899 г., в сила от 12.01.1899 г., изм., бр. 14 от 13.07.1899 г.,
доп., бр. 51 от 6.03.1903 г., изм., бр. 3 от 5.01.1904 г., бр. 58 от 16.03.1907 г., изм. и доп., бр.
95 от 5.05.1910 г., бр. 291 от 30.12.1911 г., изм., бр. 275 от 3.12.1914 г., доп., бр. 43 от
23.02.1915 г., изм. и доп., бр. 76 от 9.04.1917 г.

ОБЩИ ПРАВИЛА.

1. Съдебни учреждения са:

а) мировите съдии;

б) окръжните съдилища;

в) апелативните съдилища, и

г) върховниятъ касационенъ съдъ.

Забележка I. По дела, показани въ закона за углавното съдопроизводство, заедно съ
коронните съдии при окръжните съдилища участвуватъ и съдебни заседатели, наредбите
за които се предвиждатъ въ закона за съдебните заседатели отъ 3 априлъ 1897 година.

Забележка II. Военните съдилища, както и духовните отъ православно и други
вероизповедания, се уреждатъ особно.

2. Мировиятъ съдия е еднолична власть; окръжните, апелативните съдилища и
върховниятъ касационенъ съдъ са колегиални учреждения.

3. Ведомството на мировите съдии, окръжните и апелативните съдилища се
ограничава върху отделни съдебни участъци и окръзи. Окръзите на окръжните и
апелативните съдилища и участъците на мировите съдии, както и техните седалище, ще се
определятъ съ особенъ законъ.

4. Мировите съдии, окръжните и апелативните съдилища разглеждатъ делата по
същество, а върховниятъ касационенъ съдъ не решава делата по същество, по общия редъ
на производството, но наблюдава за точното изпълнение на закона и еднаквото му
приспособление.

5. За произвеждане на предварително дирене по престъпления при окръжните
съдилища се определятъ особени съдебни следователи.

6. При окръжните и апелативните съдилища, както и при върховния касационенъ
съдъ, се определятъ прокурори и техни заместници.

7. При окръжните съдилища се намиратъ кандидати за съдебни длъжности, числото,
правата и длъжностите на които се определятъ отъ настоящия законъ.

8. Подведомствените предмети и редътъ, по който действуватъ въ съдилищата
прокурорите и техните заместници, се определятъ въ углавното и гражданското
съдопроизводство, а тъй също и въ настоящия законъ.

9. Съдиите и прокурорите се назначавътъ отъ царя, а другите длъжностни лица отъ
съдебното ведомство се назначавътъ отъ министра на правосъдието или отъ надлежното
началствующе лице по реда, указанъ въ настоящия законъ.

10. При съдебните места има:

а) канцеларии;

б) съдебни пристави;

в) нотариуси, и

г) адвокати.

ГЛАВА I.
Мирови съдии.

11. Всеки мирови съдия има свой участъкъ, определенъ по начина, предвиденъ въ чл.
3.

12. При всеки мирови съдия има по единъ секретарь.

13. (Измененъ: З. отъ 30 декемврий 1911 год.) Въ случай на болесть, отсъствие или
отстранение на някой мирови съдия, неговата длъжность, по назначение отъ председателя
на окръжния съдъ, временно изпълнява единъ отъ съседните мирови съдии или отъ
допълнителните и титулярни членове на окръжния съдъ, а ако такива няма свободни или
пъкъ са възпрепятствувани - единъ отъ кандидатите за съдебна длъжность, който е добилъ
удостоверение по чл. 26 отъ тоя законъ.

Възлагането върху кандидатъ за съдебна длъжность изпълнението длъжностьта на
мировия съдия става винаги съ предварително разрешение на министра на правосъдието.

14. Властьта на всеки мирови съдия се простира върху участъка, който е определенъ
за всекиго особно.

15. На мировите съдии се дава особенъ знакъ, който те носятъ при изпълнение на
службата си.

ГЛАВА II.
Окръжни съдилища.

Отделение I.

16. (Измененъ: З. отъ 5 май 1910 год.) Окръжниятъ съдъ се състои отъ председатель,
подпредседатели и членове, числото на които се определя отъ особенъ щатъ.

17. (Измнененъ: З. отъ 5 май 1910 год.) всеки окръженъ съдъ се състои отъ едно или
повече отделения, въ едно отъ които председателствува председательтъ, а въ другите -
подпредседателите.

18. (Измененъ: З. отъ 5 май 1910 год.) Всеки две години, въ началото на месецъ
септемврий, общото събрание на окръжния съдъ, който има повече отъ две отделения,
разпределя, по жребие, подпредседателите и членовете на съда по разните отделения, но
по начинъ, щото единъ и същъ по подпредседатель или членъ да не заседава
последователно повече отъ две години въ едно и също отделение.

Въ окръжните съдилища съ две отделения, горното разпределение става съ просто
преместване на подпредседателите и членовете отъ едно отделение въ друго.

19. (Измененъ: З. отъ 5 май 1910 год.) Съдебните следователи се считатъ за членове на
окръжните съдилища и състоятъ при тяхъ, всеки въ определения му отъ съда участъкъ.

Когато съдебниятъ следователь бъде възпрепяствуванъ, по каквато и да било причина,
да изпълнява длъжностьта си, председательтъ на окръжния съдъ възлага изпълнението на
неговата длъжность на едного отъ другите съдебни следователи въ съдебния окръгъ, или
на единъ членъ отъ съда.

20. Числото на окръжните съдилища и техните отделения, пространството на окръзите
имъ, както и числото на членовете на окръжните съдилища и съдебните следователи се
определятъ съ особенъ законъ, щатъ и разписание.

Отделение II.
Кандидати за съдебни длъжности.

21. (Измененъ: З. отъ 3 декемврий 1914 год.) За кандидати за съдебни длъжности
могатъ да бъдатъ назначени само лица, които са свършили юридическите науки,
удостоверено съ дипломъ, легалиризанъ по установения редъ.

22. (Отмененъ: З. отъ 3 декемврий 1914 год.).

23. (Измененъ: З. отъ 3 декемврий 1914 год.) Кандидатите за съдебна длъжность се
назначаватъ съ заповедь отъ министра на правосъдието и се разпределятъ между

окръжните съдилища по начинъ, щото общото имъ число въ всяко съдилище да не бъде
по-голямо отъ трима души на отделение.

24. (Отмененъ: З. отъ 3 декемврий 1914 год.).

25. (Измененъ: З. отъ 30 декемврий 1911 год.) Кандидатите се считатъ на държавна
служба. Съ встъпването имъ въ длъжность те получаватъ заплата по 80 лева месечно.
Кандидатите полагатъ установената за съдиите клетва, следъ като добиятъ удостоверение
по чл. 26 отъ тоя законъ.

26. (Измененъ: З. отъ 30 декемврий 1911 год.) Кандидатите за съдебна длъжность,
които са прослужили шесть месеци и са добили удостоверение отъ председателя,
подпредседателите и прокурора на съда, при който са служили, получаватъ заплата по 100
л. месечно.

Въ удостоверението, за което е речь по-горе, се бележи, че кандидатътъ е придобилъ
достатъчна опитность и практическа подготовка, вследствие на това, че нему са били
възлагани да извършва някои работи и действия, които подробно се определятъ съ особенъ
правилникъ.

Удостоверението се издава по писмена молба на кандидата.

27. (Измененъ: З. отъ 30 май 1910 год.) Ония от кандидатите, които въ продлъжение
на една година не получатъ предвиденото въ предходния членъ удостоверение, се
уволняватъ отъ длъжность.

Този срокъ отъ една година, по болесть на кандидата или по други уважителни
причини, може да бъде продълженъ отъ министерството на правосъдието още съ два
месеца, ако за това последва ходатайство отъ съда.

(Нова ал.: З. отъ 30 декемврий 1911 год.) Кандидатите, на които е било отказано
издаването на удостоверение по чл. 26, могатъ да се отнесатъ съ молбата си за издаване
такова до общото събрание на съда, при който служатъ. Постановеното по тази молба
окончателно решение на съда се съобщава на министра на правосъдието, за сведение.

28. На председателите и прокурорите принадлежи надзора и ръководството съ
занятията на кандидатите.

29. (Измененъ: З. отъ 5 май 1910 год.) Кандидатите за съдебна длъжность се
разпределятъ на занятие въ канцелариите на съда и прокурорския надзоръ отъ
председателя на съда, въ споразумение съ прокурора. Те присъствуватъ въ заседанията при
разглеждането на делата и се прикомандироватъ при съдиите и лицата отъ прокурорския
надзоръ за извършването на вълзложените имъ работи.

30. (Измененъ: З. отъ 5 май 1910 год.) Работата, която ще се възлага на кандидатите въ
първите шесть месеца на службата имъ, състои: а) въ запознаване съ канцеларското
делопроизводство; б) въ проектиране на решения, определения, обвинителни актове и

писмени заключения, подъ ръководството на съдиите и прокурорите; в) въ проектиране
нотариални актове, заверяване на подписи и извършване на протести; г) въ изпълняване
длъжностьта на подсекретариатъ.

31. (Измененъ: З. отъ 30 декемврий 1911 год.) Кандидатите, които са получили
споменатото въ чл. 26 удостоверение, могатъ да бъдатъ командировани отъ
министерството на правосъдието, или по постановление на общото събрание на съда, да
изпълняватъ длъжностите на съдебните следователи и нотариусите, когато последните
отсъствуватъ, и да заместватъ въ съдебните и разпоредителни заседания само едного отъ
отсъствующите или възпрепятствувани съдии.

На кандидатите може да бъде възложено отъ прокурора, съ съгласието на министра,
изпълнение длъжностьта на прокурорските заместници при окръжния съдъ.

Тия кандидати, по определение на съда, могатъ да бъдатъ натоварени:

а) да извършватъ огледи, по дела на наследство, разпитъ на свидетели и проверка на
документи, както и да наблюдаватъ изследванията отъ вещи лица, и

б) да защищаватъ предъ съда интересите на тъжащите се и обвиняемите, на които е
признато правото на бедность, ако няма свободни адвокати.

32. (Измененъ: З. отъ 3 декемврий 1914 год.) Кандидатите за съдебна длъжность,
които са прослужили най-малко една година и са получили удостоверение по чл. 26, са
длъжни да положатъ кандидатски изпитъ (теоретико-практически).

Забележка. Издържалите държавенъ изпитъ, които могатъ да бъдатъ стажанти при
адвокати или кандидати при окръжните съдилища, се освобождаватъ отъ всякакъвъ
изпитъ.

33. (Измененъ: З. отъ 3 декемврий 1914 год.) До кандидатски (теоретико-практически
изпитъ) изпитъ се допущатъ само онези кандидати за съдебна длъжность, които са
получили добра атестация отъ председателя и прокурора на окръжния съдъ, за тяхното
примерно поведение и за отличните имъ отношения къмъ съдебната колегия и вънъ въ
обществото.

34. (Отмененъ: З. отъ 3 декемврий 1914 год.).

35. (Отмененъ: З. отъ 3 декемврий 1914 год.).

36. (Отмененъ: З. отъ 3 декемврий 1914 год.).

37. (Отмененъ: З. отъ 3 декемврий 1914 год.).

38. (Измененъ: З. отъ 3 декемврий 1914 год.) Времето за произвеждане на теоретико-
практически изпитъ, както и всички други подробности, се определятъ съ особенъ
правилникъ и програма отъ Министерството на правосъдието.

39. (Измененъ: З. отъ 3 декемврий 1914 г.) Кандидатите за съдебна длъжность се
уволняватъ отъ длъжность: 1) ако въ края на едногодишния стажъ не са получили
удостоверение (атестация) по чл. 33 и ако отказътъ да имъ се издаде такова не е билъ
отмененъ, по тяхна молба, отъ общото събрание на окръжния съдъ; 2) ако безъ законни
причини не се явятъ на теоретико-практическия изпитъ въ единъ срокъ отъ единъ месецъ
най-много, считанъ отъ деня, въ който са получили удостоверение по чл. 33, и 3 ) ако
пропаднатъ на теоретико-практическия изпитъ. Те, обаче, иматъ право да се явятъ втори
пъть на този изпитъ.

ГЛАВА III.
Апелативни съдилища.

40. (Измененъ: З. отъ 5 май 1910 год.) Въ всеки апелативенъ съдъ има председатель,
подпредседатель и членове.

41. (Измененъ: З. отъ 5 май 1910 год.) Всеки апелативенъ съдъ се дели на отделения,
въ едното отъ които председателствува председательтъ, а въ другите - подпредседателите.
Всяко отделение се състои отъ председатель или подпредседатель и отъ членове, числото
на които се определя въ особенъ щатъ.

42. Разпределянето на членовете по отделения въ апелативните съдилища става по
реда, указанъ въ чл. 18, алинея втора.

43. Апелативни съдилища въ царството има три: въ София, Пловдивъ и Русе.
Пространството на всеки апелативенъ съдъ се определя съ особено за това разписание.

ГЛАВА IV.
За върховния касационенъ съдъ.

44. (Измененъ: З. отъ 5 май 1910 год.) Върховниятъ касационенъ съдъ се състои отъ
единъ пръвъ председатель, пре