Залезът на спахийството

Залезътнаспахийството
Дигиталнабиблиотекапоархивистикаи
документалистика
Раздел:«Книги»
Наученръководител:проф.д-рА.Нейкова
Автор:БистраЦветкова
Дизайн:ДавидНинов
София,2016
Тазикнигаевизвестенсмисълпродължениенаизлязлатавече
книгаотсъщияавтор«Турскиятфеодаленредибългарскиятнарод».
Възоснованаизобиленматериалотстаритурскидокументи,
хроникииполитическитрактати,българскилетописниразказии
приписки,сведенияназападнипътешественициинаблюдателив
книгатасаобрисуванипроменитевтурскияфеодаленредоткраяна
XVIв.довторатаполовинанаXVIIIв.,доВъзраждането.Многоот

източницитесанови,неизползуванидосегавлитературата.
Вдостъпноиувлекателноизложениесапроследени
изменениятавспахийскатасистема,опоранаосманскияфеодален
режиминаосманскатавоеннамощ.Показаноеразложениетона
всичкиосманскиучреждения,обособяванетонановиотношенияи
порядкивстопанскияиобщественживот.Разкритисаониянасокина
развитието,коитодовеждатпо-къснодоустановяваненачифлицитеи
другиформи,характернизааграрнатаисториянабългарското
Възраждане.
Върхутозифонеочертаноположениетонабългарскиянарод,
отежненоприпромененитеусловия.Читателятможедавиди,как
нарасналиятгнетсъбуждалощепо-твърдатарешимостнабългарския
народзаотпорсрещутурскияфеодаленредидавалтласъкнанеговите
освободителнитежненияипориви.
Държавнотосъкровищевопасност
Изминалиблизодвавекаотониястрашнигодини,когатослед
продължителнагероичнасъпротивабългарскатадържаварухналапод
напоранаосманскитенашественици.Близодвавеканадбългарската
земятегнелосманскиятфеодаленред.Надизстрадалиябългарски
народплющялбичътнаосманскитефеодалнигосподари,робска
неволяпомрачаваларадосттанароднатастрана.Пустеелиполетата
покрайголемитепътища,коитонадлъжиширпрорязвалибългарската
земя.Потяхчестоседвижелискръбнитевърволициназаробенимъже,
женииневръстнидеца,отвлечениотосманскитезавоевателиза
проданпоробскитепазаринаимперията.Ощепо-честоотеквал
зловещияттътеннаспахийскатаконницаисеточелимрачнитередици

наеничарскатапехота,стръвноустременакъмновизавоевания,към
плячкаибогатства.
Българскиятнародведносвсичкиугнетенибалканскинароди,
ведносъссамататурскараяноселнаплещитесинепосилнататежест
наспахийскияпорядък—опоранаосманскатадържава.Неговияттруд,
скромниятдобивотоскъднотопарчеземябилограбванбезмилостно
отхищнипоземленигосподари,спахии,владетелинагази-мюлковеи
вакъфи,аиотсамотовърховноуправление.
Нотозивоеннофеодаленред,койтотежкопотискал
многобройнинароди,неостаналнепоклатим.Внедратамузреелинови
кълнове,коитоскорозапочналидаразклащатустоитему,дапроменят
неговиялик.
ТърговскатадейностнаимпериятапрезXVI–тотостолетиесе
разраствала,балканскитепазарисеоживили.Следкатопреминала
опустошителнатастихиянатурскотозавоевание,вбалканскитеземисе
създалиизвестнивъзможностизаразрастваненапроизводствотов
селотоиграда.Потребителнитенуждинапаразитнитеосмански
управнициивойсковичасти,коитоохранявалиустановенияпорядъкиз
различнитебалканскипровинции,билиизвестенподтикзатърговската
изанаятчийскатадейност.Многобройнотонаселениевголемитеи
малкиградовесенуждаелоотпроизведениятанаселскиятруд,а
селскитетруженицитърселивсепо-честоначинидапревърнатвпари
житото,ечемика,зеленчука,плодовете,добитъка,задаизплатят
данъцитеси.Тесестремелидапродадатизлишъкаотсвоядобив,
когатоуспеелидагозапазятотпосегателстватаипроизволанасвоите
господари.Потържищатанамногоотпо-значителнитеселищав
българскитеземиприиждалистокиотблизколежащатаимоколности
отдалечникраища.Всепо-честопопътищатаизвътрешносттасе
нижеликерванинатърговциотВенеция,Анкона,Дубровник,отруска,

маджарска,влашкаимолдавсказемяиличакотАнадол.
Италианскитеморскитърговскирепубликисестремелиупорито
даовладеятпазаритенасредновековнаТурцияидасиобезпечаттам
широкополезаизноснанарастващотопромишленопроизводство.
Въпрекинесигурнитепътищаичеститеразбойническинападениятия
търговскивръзкисбалканскитевладениянаОсманскатаимперияне
прекъсвали.Чужденцитеуспявалидасиизвоюватпостепенноизвестни
търговскиигражданскипридобивкииулеснениявпределитена
империятаиполека-лекадавзематвсвоиръцеосновнияизносивнос
наосманскатадържава.
Наежеседмичнитепазаривпо-големитеградскисредищана
Балканитеотраннаутринкипвалооживление.Ощевзоризаскърцвали
волскитеколи,препускалипъргавикочии,пристигалиоседланиконе,
катъриилимагарета,анякъдедориикамили,натоваренисъсзърнени
храни,брашно,плодове,пресензарзават,мехове,пълнисъссиренеи
зехтин,освентова—масло,гърнета,скиселомлякоидр.Докарвани
билидървазаогревистроителство,суровиживотинскикожи,гьони
топовечуждоземносукно,плътнааба,шарениямурлуци,пъстри
килимчетаотБруса,всевъзможникечета,рогозкиикакволинеоще.
Всредоблациотпрахсестичалицелистадаовце.Жалнотоимблеене
проточеноотекваловутриннатадрезгавинаведностежкитестъпкина
виторогибиволи,наволовеикрави,докаранивсезапроданна
тържищетоилинаградскатакланица.Целияттозиоживенпоток
запиралпообичайпредградскитепортиинавлизане,инаизлизане.
Тукнароченчиновникнавласттаналагалвърхутърговскиявноси
износредовнитетърговскитакси—т.нар.бачове.
Изливалосеследтовапъстротомножествокъмчаршиитеи
пазарищата,къмкервансараите,къдетоотсядализаотдихтърговците
отдалечнитеземи,къмдибоите
(1)
,детосескладиралимногоот

донесенитезапроданстоки.Присамитепокупко-продажбина
градскототържищесесъбиралипакбачовете.Тезитаксибили
задължителниикогатодобитъкътбивалзакланнапазараилив
местнатакланица.Бачоветеотиваливсъкровищетонаместния
феодаленгосподар,къмчийтоспахилък,мюлкиливакъфспадало
тържището.Понякогабачоветесеприбиралиотсултанскичиновници,
акоградскотосредищепопадаловобсеганасултанскитехасовеили
пъксеподелялимеждуместнитепоземленигосподарииорганитена
върховнотоуправление.Приходитенапо-едритеосманскифеодалиот
пазарнитакси,налаганипритърговскатаобмянавтехнитевладения,
възлизалинадесеткихилядиакчета.Господарятнахаса,къмкойто
презXVIв.спадалградКостур,напр.получавал64500акчетадоход
самоотбачовеприобщдоходотцелитесиимоти—204205акчета.А
владетелятнахаса,къмкойтобилзачисленвкраянаXVиначалотона
XVIв.градътСерес,събиралбачовенастойност90000акчета,азаедно
стоваитаксизапреминаванетонаплавателнисъдовепоСтрумаи
мостниназапрекарванетонаовцепрезсъщатарека,довеждани
вероятнозапроданвграда—всичковразмерна20000акчета.Илис
другидуми—110000акчетаприходоттърговскатадейностпри80576
акчетадобивотдругиданъчнипостъпления.Ощепо-големисабили
приходитенаонияпредставителинаосманскатавоеннофеодална
аристокрация,коиторазполагалиснякаквавластвприбрежниградове
—средищанаречнаилиморскатърговия.ПрезXVIв.пор.Дунав
съществувало известно търговско оживление. Откъм
средноевропейскитестранимеждубългарскиирумънскиземисновели
плавателнисъдове.Големитетоварникораби«донбаз»,малките
военникораби«насад»,турските«шайки»,шлеповеисалове
кръстосвалиподунавскитепристанища.ЧакдоБраилапрониквалипо
Дунаваикораби,дошлипрезЧерномореотМалаАзия.По

Черноморието—пристанищатаВарнаиКалиакра,наБяломоре—
особеноСолун—приемаличуждииместниплавателнисъдове.
ТърговскитовариидвалипрезморетоиотДубровник,Египет,Венеция
иХиос.КорабитенавлизалинавътревустиетоинарекатаСтрума.По
долнототечениенарекитеМарицаиСтрумаседвижелипо-големи
плавателнисъдове.Впристанищатанепрестаннопристигалиили
преминаваликораби,саловеиладии,натоваренисъсстоки.Оттяхсе
събиралаобичайнататаксазаминаване(ресм-иабур),завлизанев
пристанището(магерие)имито(гюмрюк),акокорабитеиделис
търговскитовариотчуждастрана.Значителендялоттиятакси
обогатявалмогъщитеивлиятелниосманскислужебнифеодали.
Неведнъжкерванитеначуждитетърговцисеупътвалинаправокъм
житницитеистопанскитепомещениянатияфеодали—биловсамите
градскисредища,биловокръжаващитегичифлицииимения.Тукбили
скътаниизлишъциотзърненихрани,животинскикожи,вълна,пчелен
восъкидр.,набраниотдесятъцитенаподвластнотонаселение.Оттия
пълнискладовечужденцитеизкупувалииизнасялисурови
произведениязадалечнитеиталианскипазари,австаритековчежетаи
кемеринакрупнитеосманскифеодалисетрупалипари—блестяло
златотонабезчетнитеиталианскидукатиитурскифлорини.
Запотиснатитераиотпределитенавсякофеодалновладение
станалосъвсемобичайноидоринеобходимодапродаватикупуватна
близкототържище.Тамтеотнасялизапроданонова,коетоим
оставалоотдобива,следкатозаделелинемалкачастотнегоза
данъчнитесизадължения.Занаятчиитевградоветесенуждаелиот
суровини,добиванинай-многонасело—кожи,восък,вълна,дървен
материалипр.Градскотонаселение,всредкоетонемалъкслойбили
османскитеуправнициивойсковичастиижителите,заетисдруги
занятия,сенуждаелизаежедневнатасипрехранаиобзавежданеот

селскостопанскитепроизведениянаобкръжаващиягирайон.На
тържищетоселянитенесамопродавали,ноикупувалионова,коетоне
можелисамидасипроизведат—сол,захар,зехтин,внасянинай-често
отпо-далечниземи.Нодасесвържатсместнияпазаргипринуждавали
итехнитефеодалнигосподари,коитоизискваливсеповечеданъцив
пари,вместовнатура.Прелистимлистраницитенастари,прастари
дефтери,детоосманскитеданъчничиновницисазаписвалигрижливо
видаиразмеритенавсичкиданъци,коитораитедължелинасвоите
господари,щевидим,чевсеповечеоттияданъцисезаплащаливпари.
Потоцисребърниакчетасеизливаливгосподарскитехазни.
Потакивапътищаименносеструпвализначителнипарични
средствавръцетенапо-едритеосманскифеодали.Обогатени,тесе
стремелидаукрепватсвоятанезависимост.Порасналаутяхжаждата
даотхвърлятопекатанавърховнатавласт.Всепо-малкогиблазнели
вечеподвизитепобойнитеполета.Войнатаставалаопаснои
недоходнозанятие.ОщепрезпоследнитедесетилетиянаXVIв.
зачестилибойнитенеуспехинаимперията.В1571г.турскатафлота
биларазбитаприЛепантоотиспанциииталианци.Завоеваниятана
османскаТурцияследтованебилизначителни.Следупоритии
изтощителнивойнибилиобхванативнейнитепределио-вКритинякои
земинаИзток,отвоюваниотПерсия.СъссключванетонаКарловацкия
мирпрез1699г.завършилапродължителнатаипълнастежки
поражениявойнанаТурциясрещуАвстрия,Полша,ВенецияиРусия.С
тозимирсеизвършилаипърватамеждународнаподялбанаосмански
владения.Занизалисепо-къснонеуспешнивойнисголемизагубии
жертвизаосманскатавласт—сРусия—1711,сАвстрияиВенеция—
1716–1718г.,сАвстрияиРусия—1735–1739г.,сПерсия—1722–1727,
1732–1736,1742–1746г.Облас