Университет по библиотекознание и информационни технологии

За университета

<p style="text-align:justify">УниБИТ разполага със съвременна материална база за подготовка на своите студенти. Специално проектираната и построена сграда включва тържествена зала; специализирани семинарни кабинети; аудитории; компютърна лаборатория „Джон Атанасов” с модерни компютърни зали с локални мрежи и с постоянен достъп до Интернет, в които се изучават съвременни информационни и комуникационни технологии; Библиотечно-информационен център с читалня за 150 души, чийто специализиран библиотечен фонд е над 52 000 библиотечни единици, и книгохранилище за 80 000 документа; IP Point – информационно-консултантски център по интелектуална собственост; Кариерен център за подпомагане на професионалната реализация на студентите; Учебно-демонстрационна музейна сбирка „Духовност и лидерство”; музейна сбирка на съвременната българска духовност; издателство „За буквите – О писмнехь”; параклис „Св. Николай Чудотворец”; фонетичен кабинет; кабинети за преподавателите и за административния персонал; заседателна зала; модерен физкултурен комплекс със салон; тенис кортове; зала за фитнес; стол; кафе-клуб.<br /> Изграждан в продължение на 60 години, УниБИТ удовлетворява много добре потребностите на около 2000 студенти и над 150 щатни и хонорувани преподаватели. Специализираните учебни семинари и кабинети притежават богати учебни фондове, като значителна част от тях са вече библиографска рядкост.<br /> Продължителността на редовното и на задочното обучение в УниБИТ в образователно-квалификационната степен„Бакалавър” е четири години. Наред със знанията по основната специалност студентите получават много добра подготовка по информационни и комуникационни технологии, по английски език, а в някои специалности – и по руски език; имат възможност за добра спортна подготовка.<br /> Обучението в УниБИТ за получаване на образователно-квалификационната степен „Магистър” е редовно и задочно, за някои програми – и дистанционно, с продължителност три семестъра за завършилите образователно-квалификационната степен „бакалавър” в УниБИТ и в други висши училища в страната и чужбина.<br /> УниБИТ обучава и в образователната и научна степен „Доктор” редовно и задочно и чрез самостоятелна подготовка.<br /> Предвидени са учебна практика и специализираща практика през последната година на обучението, които се провеждат в престижни институции, организации и фирми.<br /> Завършилите УниБИТ могат да работят в библиотеки, издателства, книготърговски фирми, в държавната администрация, в информационния бизнес, в информационни центрове и служби, в архиви, музеи, галерии и други културни институции.<br /> УниБИТ има богата издателска дейност за научна продукция – издава монографии, годишника „Трудове на УниБИТ”, Кирило-Методиевския вестник „За буквите – О писменехь”, научното списание „Издател” съвместно с катедра „Библиотекознание и обществени науки” на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, сборници с доклади от ежегодно провежданата научна конференция на 1 ноември – Деня на будителите, който е официален празник на УниБИТ, и от семинари, както и учебници, учебни пособия и др.<br /> УниБИТ притежава стандартна университетска харта „Erasmus”, която позволява на студентите мобилност по Програмата за учене през целия живот и да се обучават в различни университети в чужбина за определен период.<br /> УниБИТ участва активно в международния професионален живот, осъществява международно сътрудничество по двустранни договори с аналогични институции в Русия, Германия, Франция, Полша, Сърбия и Черна гора, Турция и др. Членува в IFLA – Международната федерация на библиотечните асоциации, в LIBER – Асоциацията на европейските научни и академични библиотеки, в ICOM – Международния съвет на музеите, в Националния технически комитет по стандартизация в архивната, библиотечната, информационната и издателската дейност (ТК 16), в Съюза на библиотечните и информационните работници (СБИР) и др.<br /> През 2005 г. в Библиотечно-информационния център към УниБИТ е поставено началото на музейна сбирка на съвременната българска духовност. Идеята за нейното създаване е продиктувана от нуждата за съхраняване на духовността и самосъзнанието на днешното информационно общество. Експозицията е събрала в себе си както културата, така и усещането за време – от съзерцанието на Николай Хайтов до артистизма на Стефан Данаилов, преплитането на изкуство и традиции, личности и постижения. До момента има изложени предмети и документи на 11 български интелектуалци (Антон Дончев, Любомир Левчев, Николай Хайтов, Йордан Радичков, Ангел Балевски, Вежди Рашидов, Божана Димитрова, Стефан Данаилов, Иво Папазов, Кремена Зотова, Христо Друмев).</p>