Маастрихтски договор и създаване на Европейски съюз

Университет по Библиотекознание и Информационни технологии

Реферат
по дисциплина:

Европейска интеграция
на тема:
Маастрихтски договор и създаване на Европейски съюз

Изготвил: Проверил:

София
2016
Цели за създаване на Европейския съюз
Европейският съюз е създаден, за да се сложи край на честите и кървави войни между съседи, чиято кулминация е Втората световна война. От 1950 г. Европейската общност за въглища и стомана започва да обединява европейските страни икономически и политически, за да гарантира траен мир. Шестте страни основателки са Белгия, Франция, Германия, Италия, Люксембург и Нидерландия.
Идеята за създаването на Европейския съзюз идва точно от събията през Втората световна война. Европейските страни са притеснени за сигурността си и започват да си сътрудничат на принципа, че икономическите интереси ще подобрят жизнения стандарт и ще направят стъпка към по – обединена Европа.

Плана на Шуман
На 9 май 1950 г. френският министър на външните работи Робер Шуман произнася „Декларацията на Шуман“. С нея той предлага създаването на Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС), която предвижда обединяване на производството на въглища и стомана на страните участнички. Твърдо решени да избегнат друга подобна война, европейските правителства стигат до извода, че обединяването на производството на въглища и стомана би направило войната между исторически съперници като Франция и Германия практически невъзможно. На базата на плана на Шуман шестте страни подписват договор за съвместно управление на техните тежки индустрии - стоманодобивна и въгледобивна. По този начин никоя от тях не може да произвежда оръжия, които да обърне срещу друга страна, както е било в миналото.

Европейската икономическа общност
Европейската икономическа общност (ЕИО) е създадена с подписването на Римския договор на 25.03.1957г. на базата на успеха на договора за въглища и стомана. Римският договор предвижда премахването на търговските бариери между участващите страни. Заедно с това се предвиждат единни външни мита, както и обща търговска политика.Повечето от договорните условия са посветени именно на целта за създаване на митнически съюз и постепенното изграждане на един общ пазар. Европейските общности стават основата на Европейския съюз, учреден по силата на Маастрихтския договор, считано от 1 ноември 1993 г.

Маастрихтски договор
Маастрихтският договор, наричан още Договор за Европейски съюз (ДЕС), бележи нов етап от бъдещето на европейската интеграция, най-вече с въвеждането на Икономическия и валутен съюз. Това е най-значимият за развитието на ЕС договор. Той е подписан на 7 февруари 1992г. в град Маастрихт, Холандия между 12-те страни, членуващи в Европейската икономическа общност и влиза в сила на 1 май 1993.
Маастрихтският договор обявява създаването на политически съюз. Това ново политическо измерение прибавя към вече съществуващия наднационален общностен стълб (колона) два междуправителствени стълба - обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС) и правосъдие и вътрешни работи (ПВР).
Маастрихтският договор се състои от преамбюл (встъпително и обяснително изложение в документ) и осем раздела:
Първият раздел съдържа общи разпоредби, които определят структурата на Европейския съюз.
Вторият, третият и четвъртият раздел съдържат измененията и допълненията в учредителните договори.
Петият дял регламентира общата политика в областта на външните отношения и сигурността.
Шестият дял регламентира тези, които регулират сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешните работи.
Седмият дял съдържа разпоредби относно "засилено сътрудничество",позволяващо на определен кръг от държави членки да влязат в по-тясно сътрудничество в определени области.
Осмият дял съдържа заключителните разпоредби, които целят да гарантират единство на институциите на Съюза и неговия неделим характер.

Разширение
Страните основателки на Европейският съюз са Белгия, Франция, Западна Германия (ФРГ), Италия, Люксембург и Нидерландия (1952г.). Въпреки несъгласието от страна на президента на Франция, през 1973г. се присъединяват Великобритания, Ирландия и Дания. Втората приета държава е Гърция през 1981г. След третото разширение с Испания и Португалия, европейското знаме става с 12 звезди ( Европа на дванадесетте).
Първоначално Швеция, Норвегия и Финландия не искат членство, но все пак това е решение на народа, следователно в Швеция и Норвегия е проведен референдум за влизането в Европейския съюз. В Швеция 52% са ЗА, но в Норвегия 52% са ПРОТИВ. След преговори в Европейския съюз през 1995г., нови пълноправни членове стават Австрия, Финландия и Швеция.
След дълги преговори за европейска интеграция, на 1.05.2004г. 8 бивши социалистически държави, Малта и Кипър стават пълноправни членове. На 1.01.2007г. се присъединяват България и Румъния. Последното разширение е през 2013г, когато Хърватия влиза в Европейския съюз.
Има още страни, които са кандидатки за членство, като Турция, която е кандидат още от 1964г.

Европейският съюз
Европейският съюз е създаден с договора от Маастрихт (официално – Договор за Европейския съюз) от 1992 г. При учредяването си той се основава на вече съществуващите две общности: Европейска икономическа общност, преименувана с Договора от Маастрихт на Европейска общност, и на Европейската общност за атомна енергия (Евратом). Основни цели на Договора за Европейския съюз са насърчаването на балансирания и устойчив икономически и социален прогрес, постигане на висока степен на заетост, в частност посредством създаване на територия без вътрешни граници, укрепване на социално-икономическото единство и посредством създаването на икономически и паричен съюз и впоследствие на единна валута еврото, осъществяване на обща външна политика и политика на сигурност, въвеждане на гражданство на Съюза, създаване на общо пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в рамките на което се осигурява свободното движение на лица, обвързано с прилагането на подходящи мерки за контрол на външните граници, предоставяне на убежище, имиграцията, както и превенция и борба с престъпността. Създават се различни програми – програми за оказване на бърза помощ, програми за структурни реформи, която цели подготовка за демокрация и др.
Критерии за членство ( в Амстердам)
Политически критерии: Страната да има демократично устройство.
Икономически критерии: Страната кандидатка да има готовност да устои на конкурентния натиск на страните членки ( Пазарна икономика)
Страната кандидатка да познава и прилага „аки иконотеа“ (придобивам) всички документи, закони и регламенти, приети след 1992г. от европейската интеграция.

Институции на ЕС

Европейски парламент – представлява европейските граждани
Европейски съвет – определя основната посока на развитие и приоритетите на ЕС
Европейска комисия – изпълнителната институция на ЕС
Съвет на Европейския съюз (или Съвет на министрите) – представлява правителствата на държавите членки
Съд на Европейския съюз – контролира спазването на договорите и нормативните актове на ЕС
Европейска централна банка
Европейска сметна палата – контролира бюджета на ЕС

Органи на ЕС

Финансови органи:
Европейска система на централните банки и Европейска централна банка – отговарят за финансовата политика на евространите и страните извън еврозоната.
Европейска инвестиционна банка – отговаря за финансирането на инвестиционни проекти
Европейски инвестиционен фонд – отговаря за финансирането на инфраструктурни проекти

Консултативни органи:
Европейски икономически и социален комитет – представлява гражданското общество по въпроси свързани с икономическата и социалната политика на ЕС
Комитет на регионите – представлява регионалните и местни власти
Научен и технически комитет на Евратом – консултативен орган за контрол на работата с радиоактивни материали (изследвания и експлоатация) и за изработване на единни стандарти за защита при работа с йонизиращи лъчения
Агенция на Евратом – контролира добива на радиоактивни руди и други материали и търговията с тях на територията на Съюза
Европейски омбудсман

Седалище на европейските институции

ЕС няма официална столица. Институциите на съюза се намират в няколко града:
Брюксел – седалище на Европейската комисия, Съвета на Европейския съюз, познат още като Съвет на министрите, и на комисиите на Европейския парламент.Европейската комисия също така провежда тук своите срещи на комитетите и кратките си сесии.
Страсбург – седалище на Европейския парламент и място за среща на ежегодната дълга пленарна сесия, продължаваща дванайсет седмици.
Люксембург – седалище на Европейската инвестиционна банка и Съда на Европейския съюз.
Франкфурт – седалище на Европейската централна банка.

Използвана литература
http://europa.eu
http://www.europarl.europa.eu