Започваш обхождане стълб по стълб отзад напред (т.е. от последния към първия). Така първият намерен резултат всъщност ще е търсения последен.
Обхождането става с цикъл в цикъл. Външният цикъл върти стълбовете, а вътрешният върти елементите в конкретния стълб. Всеки път преди влизането във вътрешния цикъл (т.е. това се поставя между началото на външния и началото на вътрешния цикъл) се задава стойност на една булева променлива, чиято стойност да е да речем true. Тя ще ни указва, че всички елементи в настоящия стълб са четни. При обхождането не търсим четните, а нечетните (с взимане на остатък от целочислено деление на две; в Pascal доколкото помня се правеше с mod) и ако даден елемент се окаже такъв, сменяме стойността на този булев елемент на false и излизаме от вътрешния цикъл с break (щом сме намерили един е нечетен, няма нужда да се занимаваме да проверяваме останалите до края). След изхода от вътрешния цикъл (но преди изхода от външния) поставяме проверка дали въпросния булев тип е true (т.е. дали досега проверяваната колона е само от четни). Ако е true, изписваме, че имаме намерен такъв стълб с номер стойността на итератора на външния цикъл и излизаме с break от външния цикъл. След външния цикъл правим проверка дали булевият тип е false (т.е. дали и след проверката на последния стълб няма намерен стълб само с четни) и ако е така извеждаме съобщение, че няма намерен такъв стълб.
Инициализирането на масивите не го обяснявам, защото вероятно трябва да е обяснено в условието как става. Обикновено или е зададено с конкретни стойности в кода или се върти цикъл в цикъл и на всяка итерация се приканва потребителя да въвежда поредния елемент.