Агресия

Великотърновски университет
„Св. Св. Кирил и Методий“
Филиал Враца

Агресия. Превенция на агресивното поведение

СЪДЪРЖАНИЕ
Увод……………………………………………………………………………...3
Причини за агресията…………………………………………………..4
Форми на агресия…………………………………………………………4
Агресията около нас…………………………………………………..…5
Стратегии за интервенция………………………………………….…8
Превенция на агресивното поведение………………………..9
Стъпки към справяне с агресията……………………………….12
Използвана литература…………………………………………….…14

Днес всички ние живеем в по – напрегнат свят, свят изпълнен с различни изпитания. Едно от тези изпитания е със справянето на все по – често срещаната агресия.
Най – потърпевши са нашите деца, нашето всичко в този свят.
Проблемът за насилието при децата е изключително актуален днес. Това от своя страна въздейства върху тяхното развитие, мислене, поведение и изграждането им като личности.
Напрегнатото ежедневие на нас възрастните все повече ни отдалечава емоционално и поведенчески от скъпите за нас същества. А това неизменно води до проява на агресия, последствие насочена към нас самите като родители, братя сестри, близки и т.н.
Недостатъчното внимание, любов, ласка към децата ни ги кара по един или друг начин да се превърнат до някъде във възрастни хора макар, че имат крехка психика и възраст. Неспособността да се справят със своите емоции и чувства пораждат тази силна агресия. Не са достатъчно узрели и не могат да се справят сами. За това трябва са сме тяхната подкрепа и опора, но все повече и повече се проявява една празнота и пропаст помежду ни.
Всички ние искаме децата ни да бъдат уверени и силни и се стремим да възпитаме тези качества у тях. Докато го правим обаче трябва да сме сигурни, че не насърчаваме несъзнателно формирането на грубост и желание за надмощие над другите. Защото между силното дете и детето, което се налага с агресия над по- слабите и уязвимите, понякога има много тънка граница, която лесно се прекрачва.
Трябва да сме добър модел на подражание, тъй като сме първите учители на детето в живота. Да изградим силна емоционална връзка, да го научим на благородство, милосърдие, прошка.
Ако ние самите не проявяваме милосърдие и прошка към детето, когато е направило грешка или нещо нередно , то как би реагирало. Най – вероятно с времето би агресирало в някакъв момент. Но ако му покажем обратното, това ще му позволи да постъпва с другите по този начин, проява на добро отношение.
Силата и увереността нямат само физически измерения. Когато се показваме силни и едновременно с това проявяваме съчувствие, ние учим децата си, че истинската сила е комбинирана с любов и внимание, а не с насилие и агресия.

Агресия – всяко поведение, което има за цел да навреди на друго живо същество. В основата на агресивното поведение е желанието да се упражни принуда и да се нарани другият.
Агресивно поведение-според насочеността на агресивните действия агресивното поведение е два вида: а)непосредствено; б)изместено. Непосредственото агресивно поведение е пряко насочено към обекта дразнител. Изместеното агресивно поведение е насочено не към източника дразнител, а към по-безопасен обект за разреждане на напрежението(агресия не към по-големия брат, който е обидил по-малкия, а към кучето).Автоагресията е начин за реакция към външни дразнители, но се проявява към самия себе си под формата на самоунижение и самообвинение.

Най-често срещани причини за агресията:

1. Възприемане и разбиране на поведението на другия като враждебно и застрашаващо.
2. Потребност от сигурност, приемане или признание, която се изостря от външни стимули и се удовлетворява чрез налагане със сила.
3. Наблюдаване на агресивни модели за справяне с конфликти у другите (обиди, унижение, подценяване, физическа разправа).
4. Недостатъчно развити умения за общуване, които да включват положителни модели на справяне с конфликтните ситуации.

Форми на агресия:

1. Физическа – физическо нараняване, бой и др.
2.Словесна/вербална – крясъци, говорене на висок глас, обиди, заплахи.
3. Пасивна агресия – мълчание, пренебрегване, бездействие с цел да се нарани другия.
Тормоз – често упражняваното насилие и агресия срещу един и същ човек.
Мобинг – повтарящ се групов тормоз, независимо в каква общност се случва – в училище, на работното място или в групите и социалните мрежи.
Кибермобинг – тормоз в интернет пространството.
Агресивното поведение е с различни детерминанти: проблеми свързани с учебни затруднения, въздействия на средствата за масова информация и нови информационни технологии (кино, видео, телевизия, компютърни игри), авторитарно възпитание, деформация на системата от ценности в семейните отношения, дисхармония във взаимоотношенията между родителите. Агресията като форма на неконструктивно поведение затруднява приспособимостта на децата към условията на живот в обществото, влияе отрицателно върху тяхното общуване с връстници и възрастни. Агресивното поведение предизвиква негативната реакция на околните и по този начин се стига само до усилване на агресивността.
Агресията около нас
Още от деца всички ние развиваме своята индивидуалност и своя уникален начин да гледаме на света.
Тормозът и насилието във всякакъв вид форма са болезнени преживявания, влияещи на развитието на младите хора.
От това, доколко децата успеят да се справят с тези проблеми, зависи как ще общуват с другите в бъдеще, как ще се изградят като личност.
Агресията се среща на всякъде – в училище, у дома, на улицата и прочие.
За да избегнем тези ситуации на проява трябва да застанем по – близо до децата си, до техните страхове и вълнения.
Ние като възрастни трябва да се научим да реагираме с подкрепа и без обвинение към тях, да започнем да разпознаваме и спираме агресията навреме, още в самото начало. Проява на грижа и внимание към случващото се. Трябва да можем да разберем как детето вижда и преживява нещата, които му се случват, да погледнем през неговите очи, да чуем какво иска да ни каже чрез своето поведение.

Децата могат много да ни разказват, за това трябва да се научим да ги чуваме!!!

Продължителният престои в яслата води до по – малко общуване с майката, до по слабо развито майчино чувство и липса на привързаност. Децата се отчуждават от родителите си. Продължителната заетост на майката в най – ранна детска възраст на детето е свързана с неговите поведенчески проблеми и развитие.
Когато детето е агресивно, в основата на поведението му могат да бъдат открити различни причини, но най – често е само една. Неговото държание е резултат или имитация на поведението, което има един или повече членове от семейството. Ако в този дом насилието е вид нормалност, то е напълно логично и детето да приеме това за правилно.
Семейството е и основен фактор, който влияе върху поведението на детето, на емоционалното и психологическо развитие.
Някои деца може да са изложени на насилие точно у дома.
Такива деца нямат самочувствие, чувстват се отхвърлени, необичани и унижавани. Те стават агресивни и агресията им расте. Един ден се оказват неподготвени за живота.
Насилието сред децата може да идва не само от семейната среда, но и от филмите по телевизията, анимациите, компютърните игри. Все по често у тях са представени точно агресивни действия и начин на изразяване.
Това е пример как децата приемат това за нормален начин на поведение и за нещо съвсем естествено. Те са неопитни и каквото им представим под формата на някаква информация това възприемат за правилно. Децата са едни чисти дъски върху които пишем. Те още не знаят кое редно или нередно. Приемат всичко буквално. Ние родителите трябва да ги подтикнем да разсъждават правилно, да развием тяхното самостоятелно мислене.
Агресията продължава своя път и в училище, съученици, в работата, в създаденото от тях ново семейство и т.н.
Хората не се раждат лоши, животът ги прави такива. Понякога плащаме твърде висока цена за това.
Физическите рани от насилието заздравяват, но думите остават дълбока следа, дори след години у нашата психика.
Когато детето преживява някакъв вид тормоз или насилие, то самото се лишава от самочувствие и увереност.
Всяко разгледано до тук нарушение в поведението може да се класифицира като симптоматично. Агресивното поведение е своеобразно заместване на недостигащата близост с родителите; капризите са начин за контрол над възрастните. Такова поведение може да се определи като симптоматично. Появата му е признак за неблагополучие в семейството или в детската градина.
За това е важно да не се страхуваме и да можем навреме да откликнем в моментите, в които имат нужда от нас, преминавайки през проблеми и страдания.
Когато видим и разберем гледната точка на децата, какво ги кара да са несигурни и уплашени, то тогава бихме й помогнали едекватно. Така ще се почувстват защитени и силни.
Намирането на подходящ подход към детето трябва да го подтикне и насърчи да изгражда взаимоотношения с другите хора, проява на чувствителност към емоциите и начина на мислене на другите,сами да се чувстват добре сред околните, в безопасност, щастливи.
Децата се нуждаят от структура с ясно определени правила, които да следват, за да се избегне „ закона на джунглата“.
Понякога децата се страхуват да споделят, че са били обект на агресия, това от своя страна би довело до проява на агресия в бъдеще към друг човек. Трябва да се спре този омагьосан кръг от негативизъм към всичко и всички.
Погрешно е разбирането, че чрез причиняване на болка към друг, ние самите се чувстваме добре и сме се отървали от мъката и безпокойството си. Трябва да се удовлетворени от добрите постъпки, че сме помогнали на някой без причина. А не да бъдем подчинени на злото и тъмната си страна ,която се крие в нас. Да избягваме проявата на злото,което постоянно ни провокира да изберем именно него като по лесен начин на справяне.
Често пъти тези, които извършват насилие и онези, които са обект на насилие са със сходни вътрешни конфликти. Някои деца агресират, за да прикрият своите слабости. Също така проявата на агресия може да говори,че той самия е жертва на такова деяние, пораждащо омраза и гняв. Ако ситуацията не бъде разрешена, може да се стигне до натрупване на много гняв.

Вместо да бездействаш и да наблюдаваш, застъпи се за по – слабия.

Важно е да научим младото поколение ,а и самите нас да овладяваме гнева си, възможно най – рано.Нужно е голямо търпение, запазване на спокойствие и проява на голяма любов.
Понякога нашата реакция към проблема е неправилна. По подходящо е да обясним на подрастващите, че това което правят е лошо, а не че те самите са лоши .
Потискането и сдържането на гнева не е най – подходящият метод за решаване на проблемите, защото това пречи да се научим как да се справяме с гнева си. Понякога е добре да избухваме, да се отдадем на емоцията, отколкото да я задържаме в себе си. Това натрупван