Апликиране в детската градина

Увод
Съзнателното и подсъзнателното, рационалното и интуитивното пронизват цялата структура на художественото познание на света, творческия процес и възприемане на художествените произведения. Изкуството е незаменимо средство за пробуждане и развитие на творческите потенциални възможности на ученика; основно средство за изграждане на нравствени ценности и естетическо възпитание на личността.
Детската изобразителна дейност представлява продуктивна художествена дейност. Тя дава възможност на детето активно и творчески да пресъздава своите впечатления от околното действителност, да ги отразява свободно пречупени през детския поглед. В ранната детска възраст изобразителната дейност се разглежда като дейност, управлявана от възрастните в съответствие с определени цели и задачи. Чрез изобразителната дейност се стимулира интереса на детето към изобразяването на предмети, явления, животни от заобикалящия ги свят с цел по – лесното и по – пълноценното му опознаване. По този начин децата опознават света, усвояват знания, умения и навици,както и различни операции, действия, техники и работа с разнообразни материали. Те изграждат умения за осмисляне и планиране на своята художествена дейност и подбиране на средствата, които ще използват.Чрез изобразителните дейности се постига възпитаване на активни творчески личности, които умеят да внасят творчество и красота във всяка своя дейност, както и във взаимоотношенията си с хората.
Детската изобразителна дейност включва дейностите рисуване, моделиране и апликиране. Образователният процес в детска градина (ДГ) предполага изграждане и оформяне както на умения, така и на отношения към заобикалящия свят. Настоящата тема изисква нуждата от качествено проявление именно в обсега на културно-образователната сфера. Проучвайки рисуване, моделиране и апликиране във връзка с особености на изобразителните умения в периода на предучилищна възраст (трета група в ДГ) и възможни изобразителни задачи, се достига до отношения към цялостното възприемане на околния свят и поради това изпитваме необходимостта тя да бъде изследвана, заложена и развиваща се сред широк кръг от обучаващи се.
І. Рисуване моделиране и апликиране в трета група в детската градина
1.1. Рисуване
В периода на предучилищна възраст детето възприема и осъзнава според възможностите си заобикалящият го свят. Най подходящ начин да се изрази детската душевност е изобразителното творчество.
Детската рисунка в широкия смисъл на това понятие, което включва целия спектър на дейностите изобразяване, моделиране, конструиране, декориране, е уникална като образно – познавателно и емоционално отношение към света. Това е една от най - ранните творчески прояви на личността. Всички деца обичат да рисуват, да моделират и да украсяват. За тях изобразителната дейност е естествена потребност, неотделима от цялостното им развитие. Чрез изобразителното изкуство децата изразяват собственото си естетическо отношение към заобикалящата ги действителност. То е функция на детското съзнание. Детската изобразителна дейност се заражда върху основата на възприятията, на непосредствения визуален опит, а не на логическото абстрактно мислене.
Творческата дейност подпомага усъвършенстването на познавателните процеси при децата, тъй като въздейства върху емоциите. Чрез целенасочена и настойчива дейност децата развиват умения за наблюдаване, умението да забелязват в предметите и явленията съществени черти, форми, цвят, белези и други характеристики.
1.2. Моделиране
Ситуациите по моделиране влияят върху общото развитие на децата, в това число и върху развитието на чувството им за естетика. Моделиране означава процесът, работата с глина или пластилин при изграждането на скулптурни образи. Моделирането е художествено изобразителна дейност, при която образът се изгражда в неговия действителен обем. Моделира се с някаква пластична материя: глина, пластилин, восък и други.
1.3. Апликиране
Апликацията е декоративна изобразителна дейност, която се свързва с познания за цветни илюстрации и декоративно пано.
Апликацията се изгражда от отделни фигури от хартия или плат в различен цвят, които се поставят чрез залепване върху пространството / цветна основа /, която е от плат или по-често хартия. При апликирането детето не само механично пренася това, което е видяло и запомнило, а то мисли за предметите като у него възникват различни преживявания свързани с тях. То пресъздава възприетия във въображението си образ.
В процеса на изобразителната дейност, в т.ч. на апликирането, детето обогатява своето въображение и творческа дейност.Свободното самостоятелно творчество в апликирането дава възможност за активно развитие на въображението, на творческите способности на детето и възможност за самостоятелна изява.Всичко това спомага за развитие и формиране на качества на личността, необходими на детето за успешно приобщаване към околния и социален свят, както и за всяка творческа изява в живота на детето на по-късен етап.Апликирането като изобразителна дейност се развива на богата интелектуална основа, която от своя страна съдейства за разширяването и усъвършенстването на детските познавателни процеси, за по-пълноценно вникване на детето в заобикалящия го свят.
ІІ. Особености на изобразителните умения в периода на предучилищна възраст (трета група в детска градина)
Детското развитие минава през редица периоди, които имат свои особености и които се отличават един от друг. Като наблюдаваме развитието на детето, ние виждаме, че в неговата личност настъпват дълбоки промени, които не се изчерпват само с количествените увлечения на ръста, теглото, речника, запаса от знания и пр. В процеса на развитието се осъществяват дълбоки качествени промени, които правят детето да бъде различно през всеки етап от развитието си. Малките деца не могат да четат и пишат, затова тяхната изобразителна дейност се явява, наред с устното слово, главно средство за общуване и изразяване на естетическо отношение към заобикалящата среда. Изобразителното изкуство предизвиква у децата особен интерес, чрез него те реализират възможност да изразят впечатления и преживявания от заобикалящият ги свят.
За показатели, които определят характеристиката и етапността в развитието на изобразителната дейност, е най – правилно да се приемат нейните формални признаци, тясно свързани с изменението на изобразителното отношение към обектите. Това означава да се проследи еволюцията на с ъ д ъ р ж а н и е т о и ф о р м а т а в изобразителната дейност. Очертават се два периода с няколко стадия, които могат да се структурират схематично по следния начин, показан в таблицата по-долу.
В основата на цялостното изграждане на периодизацията на изобразителната дейност е вложена идеята да се проследи как се развива и изменя изобразителната дейност в зависимост от промяната на отношението на ученика към обективната действителност, а също и в зависимост от промяната в отношението му към изобразителния процес. Очертават се няколко стадии, според Веселин Димчев:
Таблица 1. Периодизация на изобразителната дейност

Втори стадий ,,изобразителен” представлява опит за съзнателна изобразителна дейност. Изобразителният период обхваща два основни подпериода: -предучилищен (опит за съзнателна изобразителна дейност)и училищен (съзнателна изобразителна дейност).
Третият стадий на съзнателна изобразителна дейност, обхваща предучилищния период и продължава през училищния. Той не може съвсем категорично да се отдели от предхождащия го втори стадий. Отличава се с 3 периода:
1.Рисуване на отделни обекти почти без смислова и особено пространствена връзка между тях.
2.Графичен или живописен „разказ” с използване на плоскостна линия и декоративна цветност.
3.Преход от двуизмерно към перспективно-пространствено изображение.
Тези периоди са свързани с организиран учебно-възпитателен процес. Пробуждането на творческата дейност отбелязва важна фаза в умственото и емоционалното развитие на детето. Знанията, които ученикът усвоява в ранна училищна възраст, се закрепва много трайно. Изобразителната дейност има ярко изразен познавателен характер. Главна задача е постепенното натрупване и обобщаване на факти, усвояването им в образна форма, чрез непосредствено общуване с предметите и явленията от действителността.
Първият период е характерен с изобразяване на отделни обекти, които са самостоятелно обособени и почти не са свързани помежду си (тематично и пространствено). Рисунките показват същата непоследователност и несистематизираност на детските мисли.
Вторият период е характерен с графичен или живописен разказ и използването на декоративна цветност и линеарност. „Рисунката-разказ” е логична последица от интереса към предметния свят. По такъв начин детето преминава от обикновено изграждане и описание на отделни качества на предметите към тяхното по цялостно изобразително обединяване, докато се стигне до съзнателното им подчиняване на художествено-изобразителния замисъл.
През третия период характерната композиционна неорганизираност и разхвърляност на изображенията по целия рисувателен лист постепенно се преодолява. Започва да се проявява чувството за взаимовръзка, симетрия, ритмичност в композицията. Ритмиката е основа за естетическа удовлетвореност на детето. Още една особеност за децата между 7 и 10 години е изпълнението на декоративни задачи. Това е обобщено възприемане на предметите. След време детската рисунка изменя своя характер. Тя се насища с много предмети и предметни качества. Старателно се изобразяват предимно онези детайли носещи определена характеристика на предмета. Само след 10 годишната възраст може да се говори за изразена способност по-правилно да се възприемат най-общите художествени качества на произведенията на изкуството.
Тези стадии определят главното направление в обучението по изобразително изкуство и съдействат за решаване на основната задача – емоционално познание на действителността, чрез постепенно овладяване и усъвършенстване на способите на изобразяване и художествено претворяване.
Развитието на изобразителността през отделните стадии се характеризира главно с две форми: плоскостна и пространствена, като до определен период преобладава плоскостният характер на изображението. Поставят се различни задачи. Необходимо е да се започне от формирането на представи за главните направления: отвесно-хоризонтално, ниско-високо, ляво-дясно, а също и общите пропорционални съотношения на предметите. Другата задача – анализа на количествените показатели на формата – размери и пропорции. Уточняването на пропорциите и очертаването на силуетния характер на формата включват в себе си и нейните детайли. Според Мариана Мойнова развитието на формата в детската рисунка зависи от зрителното възприятие от способността на детето да анализира и синтезира, от неговата индивидуалност, от психотипа му, а също и от него