Познанието и волята- основно звено на характера на човека

РУСЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ „АНГЕЛ КЪНЧЕВ”
ФАКУЛТЕТ „ПРИРОДНИ НАУКИ И ОБРАЗОВАНИЕ“

Реферат
по
Обща психология
на тема:
Познанието и волята- основно звено на характера на човека

Изготвил: Проверил:
Евелин Каменова гл.ас.д-р Д. Алипиева
I курс, спец. ПНУП
ОКС „бакалавър“,ф.н 206429
редовна форма на обучение

Русе, 2020
Познанието и волята- основно звено на характера на човека

Характера и компонентите на личността имат силна връзка помежду си. Това твърди още руския психолог Николай Левитов. Според него волята е основен компонент в структурата на характера на човека. Характерът е “съвкупност от индивидуално-своеобразни психични свойства, които се проявяват в типични за дадената личност начини на дейност, и проличават в типични обстоятелства”. Това показва, че характера е сложно нещо, съставено от съществени и устойчиви дълбоко индивидуални и типични свойства на нравствено-психичната система на личността. Характера изразява отношението на човека към заобикалящата го среда- отношението му към хората, вещите, себе си или труда. Той обобщава характерни черти от емоциите, волята, потребностите, мотивите, интересите и интелекта на човека, за това може да се каже, че изграждат една цялостна мрежа, в която са разположени чертите на характера. Тези черти формират и изграждат характера. Те могат да бъдат разделени в две групи. Ще разгледаме първата група, към която спадат волята и интелекта.
Познавателните процеси и волята спадат към една от трите групи на психичните феномени, по-точно към когнитивни процеси. Тези процеси включват сетивни, перцептивни, мисловни, паметови и пр., чиито свойства са интелигентност, наблюдателност, надеждност на паметта и други. Познанието е съвкупност от когнитивни процеси, процедури и методи за придобиване на знания за явленията и закономерностите от заобикалящата ни среда, т.е. за обективния свят.
Изучаването на когнитивното развитие на личността е насочено към определено описване и анализ на тези пътища, по които мисловните (интелектуалните) способности и знанията за света се изменят в зависимост от развитието на човека от раждането и по-късно до зряла възраст. Една от гледните точки за развитието е, че мисленето на възрастния човек е резултат от неговия живот от момента на раждането му. Друга гледна точка, смята, че познанието се усъвършенства въз основа на свои собствени основания, отколкото на основата на възприятията и действията. Тези две гледни точки се наричат емпирическа и нативистска.
Най-разпространената гледна точка относно развитието на познавателните процеси в човека, е че мисленето се развива. Според Жан Пиаже, мисленето, подобно на всички биологични функции е продукт на еволюционната адаптация. Мисленето се развива благодарение на два основни процеса- адаптация и организация. Според него, човек притежава мисловни структури, които възприемат или асимилират външните събития и ги превръщат в мисли, а организацията се отнася до адаптиращите се мисловни структури. Разумът се структурира с нарастваща сложност и степен на интеграция, като най-ниското ниво е схема, която е мислена репрезентация на някакво действие. Мисловното развитие е продължителен процес, който не реагира пряко и непосредствено на външните взаимодействия. Пиаже смята, че натрупването на нов познавателен опит нарушава равновесието на когнитивните структури. Това означава, че новият опит не се вписва в по-рано образуваните структури, а встъпва в противоречие с тях. Нарушаването на равновесието, предизвиква процес на уравновесяване, който може да доведе до образуването на непротиворечиви структури, способни да включат в себе си наново придобития опит. Външните влияния и биологическото съзряване, водят до когнитивното развитие чрез процесите на нарушаване на равновесието на когнитивните структури със следващо тяхно уравновесяване. Интелектът, според Пиаже, е цялостност, която през даден възрастов период се проектира в множество феномени.
По конфигурацията от типични за възрастовия период феномени, можем да съдим за природата на интелектуалната цялост и за равнището на нейното развитие. Интелекта представлява сложно, многостранно и многофакторно психологическо явление, което включва в себе си цялата сфера на познавателната дейност на личността. Има две групи теории за определяне на интелекта. Едната е тестологическата теория. Според нея интелекта може да се измери и благодарение на тази теория се появяват множество тестове за измерване на интелигентността. Според фр. Галтон, интелектуалните възможности закономерно са обусловени особености на биологичната природа на човека и съответно с нищо не се отличават от неговите физически и физиологически характеристики. Експериментално-психологическите теории за интелекта са ориентирани към разкриването и определяне механизмите на интелектуалната дейност.
Умствената активност на човек се дължи на необходимостта от постоянно адаптиране на поведението му към непрекъснати промени във външната среда и позицията му в нея чрез трансформиране на тази среда. Никаква трансформация обаче не е възможна без познание. Следователно когнитивните процеси заемат най-важното място в човешката психика.
Мисленето има много характерни особености. Една от характерните особености на мисленето е неговата сложна детерминация, т.е. човек мисли с образите и символите на обектите, а не със самите обекти. Човек може да мисли, наблюдавайки, може да мисли използвайки по-рано натрупаното в психиката, може да мисли, едновременно възприемайки и ползвайки по-рано натрупаното. Втората особеност на мисленето е неговата обобщеност- способността на човека да мисли и разсъждава с понятия и обобщени представи, които по своята същност съдържат обобщена форма информация за много факти от действителността. Третата особеност на мисленето е неговата абстрактност- способността на човека да се освобождава от незначителните и второстепенни белези на явленията, да насочва мисълта си към същественото, а не само към външно видимото в явленията, да формира понятия на основата на същественото в предметите и отразените им белези в представите. Развитието на мисълта е свързано с развитието на сигналните системи. в първата сигнална система доминират образите, развитието ѝ е свързано с развитието на образното мислене, докато втората сигнална система е свързана с речта и абстрактното мислене. Мисленето се основава не само на идеи. Речта действа като носител на мисълта и в същото време като средство за комуникация. Връзката между мисленето и речта се запазва във всеки случай - дали човек изразява мислите си на глас или мисли мълчаливо, „за себе си“. И в двата случая се наблюдава действието на едни и същи нервни механизми, използването на едни и същи речеви сигнали. Резултатите от познанието се записват чрез думи. Може да се каже, че езикът е носител на знанието, с негова помощ се съхранява научната мисъл, осъществява се обмяна на културни достижения. Една от основните познавателни форми на човешката интелектуална дейност е концепцията. Закотвена в думи, концепцията запазва знанията, натрупани от човечеството, и ги пренася от поколение на поколение.
В хода на целия си живот човек си поставя определени цели, които се стреми да постигне. Но преди да извърши определени действия в съответствие с поставените цели, човек, като правило, трябва да преодолее различни препятствия. За това той напряга умствената и физическата си сила, проявява волеви усилия. Първият от класиците на психологията, който е известен със специална концепция за волята като едно от началата на човешката психика е Уилям Джеймс. Той е допускал волева тенденция във всички усещания, представи и мисли като склонност към завършване чрез действие. Това е не точно волеви акт в чист вид, а вътрешно присъща тенденция във всяко преживяване. Пак в края на ХІХ век Вилхелм Дилтай е настоявал, че всяко преживяване е неделимо единство на мисъл, чувство и воля. Волята е способността на човек да полага вътрешни усилия, необходими за постигане на избраната цел на дейност; това е съзнателно регулиране от човек на неговите действия, проявяващо се в способността за преодоляване на трудностите при постигане на целта. Не всяко съзнателно действие, дори свързано с преодоляване на препятствия по пътя към целта, е волево. То ще бъде волево само ако лицето, което го изпълнява, осъзнава ценностната характеристика на целта на действието, съответствието му с принципите и нормите на индивида.
Волята е възникнала в процеса на колективния труд и е присъща само на човека. В акт на воля човек като че ли се противопоставя на нуждите, които пораждат определени действия. Ограничаване на по-ниските, макар и жизнени нужди, например за храна, облекло и т.н. в името на висши мотиви, това се случва именно поради прояви на воля. Ако човек няма действителна нужда да извърши някакво действие, необходимостта за което е наясно, волята създава допълнителна мотивация за изпълнението на това действие. Волята е сложна, активна и съзнателна психична дейност, в която се изразява и реализацията на личността. Сложността на волята се състои в това, че от една страна се осъществява на основата на определени цели, при участието на няколко познавателни психични процеси и изисква активно участие на двигателния анализатор. Волята се изразява в трудности от умствения план, намира израз в умствените действия, което ѝ придава и активен характер. За разлика от мисленето и паметта, се изразява по-ярко и е по-тясно свързана с дейността. Според Йохан Фридрих Хербарт, източник на волята са представите, по точно волята се разглежда като борба на представите, като най-ясната от тях изпъква, превръщайки се в мотив на волевото действие. . Според Вилхелм Вунд и Теодюл Рибо, волевите действия са ефект от чувствата и те са в основата на волевия акт. Според Артур Шопенхауер, волевият акт е “чист” и протича независимо от чувствата или интелекта. Според съществуващото механическо направление, волята е сума от реакции и рефлекси, причината за действията е в инстинктите, а волята е един осъзнат инстинкт.
В крайна сметка, волята е процес на съзнателно регулиране на действията, породени от дадена потребност, съпроводени с борба на мотивите, вземане на решение и преодоляване на вътрешни и външни трудности. Волевите действия са типични човешки действия, съпроводени от участието на съзнанието и познавателните психически процеси като мислене, внимание, памет, възприятие и други. Сама по себе си, волята е част от втората сигнална система, която споменах по-горе, защото регулацията на волевия процес се извършва чрез умствени действия. Структурата на волевия акт може да се разкрие и чрез вникване в неговите характеристики, една от които е съзнателността. Протичането на информацията в двигателния анализатор, изработването на програма за действие и регулацията на действията се осъществяват от съзнанието. Друга характеристика на волевия акт е свободата на действията. Тази особеност се свежда до възможности за вариране при реализацията на конкретните нейни форми и действия. При волята личността се изявява сравнително пълноценно, ако ли не и цялостно. Тази особеност на волята се корени в наличието на компоненти като потребностите и мотивите. Те притежават обобщаващ характер, чрез тях се слага началото на дълбоко личностния характер на волевите действия.
Структурата на волевия акт се основава на потребностите на човека и се обосновава и осъзнава от мотивите. Като първоизточник на волевия акт потребността може да възникне от много източници, които могат да бъдат обединени в три групи. Първата група са външния свят като източник на потребности, по-точно като източник, от който могат да се породят потребности в човека. Втора група, която е душевния свят на човека като източник на потребности- представи, мисли, спомени, намерения и трета група- задоволяването на органическите нужди у човека като източник на потребности. Действията на човека и външния свят са източник на психиката. Отразявайки света, поражда едни или други потребности у човека. Възникнала, потребността се облича в мотиви, влиза в мотивационната сфера, в насоч