Дидактическото изследване – методи, организация, етапи

РУСЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ „АНГЕЛ КЪНЧЕВ”
ФАКУЛТЕТ ПРИРОДНИ НАУКИ И ОБРАЗОВАНИЕ
КАТЕДРА ПЕДАГОГИКА, ПСИХОЛОГИЯ И ИСТОРИЯ

РЕФЕРАТ ПО ДИДАКТИКА

ТЕМА: Дидактическото изследване – методи, организация, етапи

ИЗГОТВИЛ: ПРОВЕРИЛ:
ЕВЕЛИН КАМЕНОВА Доц. Д-р. В. Василева
ФАК.НОМЕР 206429
СПЕЦИАЛНОСТ: ПРЕДУИЛИЩНА И
НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ПЕДАОГИКА

СЪДЪРЖАНИЕ:
Характеристика на дидактическите изследвания- стр.4
Класифициране на методите за дидактическо изследване- стр.4
Емпирични методи и тяхните характеристики- стр.5
Методи за обработка на данни и тяхните характеристики- стр.7
Етапи и организация на дидактическото изследване- стр.9
Източници и използвана литература- стр. 10

Дидактиката като наука решава както теоретични, така и практическо-приложни задачи. Тази нейна особеност обуславя перспективната и праксиологическата насоченост на дидактическите изследвания. Дидактиката разглежда обучението и го изследва като цялостно явление и като относително самостоятелна система. Цялостта на обучението в неговата социална същност намира израз в единство между преподаване и учене като взаимосвързана дейност на социалните субекти учители и ученици. От обучението, като обект на изследване и конструиране, дидактиката извежда на преден план точно това отношение на единство. Цялостната система на методите на дидактическите изследвания се характеризира с две противоположни, но тясно свързани помежду си тенденции - за непрекъснатата им вътрешна и външна диференциация и интеграция, в резултат на което, от една страна, се разграничават сходни помежду си методи, а от друга страна, се обединяват редица методи съществено различаващи се по своята техника и технология. Методите изпълняват определени познавателни функции - измерване, обяснение, прогностика и други. Отделните методи имат различни възможности за изпълнение на една или няколко от посочените функции. Оптималният подбор на научни методи може да се осъществи, ако се познава и тяхното видово разнообразие. Също така е необходимо да се разкрият характерните им особености при реалното им приложение, начините за измерване и представяне на резултатите. Важно е също така да се познават предимствата и недостатъците на всеки метод и да се имат предвид при тяхното съчетаване.

Характеристика на дидактическите изследвания
Дидактическото изследване може да се разглежда и като педгогическо изследване, защото има всички негови същностни характерситики, но също така имат и своя собствена специфика, зависеща от самия предмет на дидактиката. Изследването има няколко функции, първата от които е описателна- да се опишат диагностицираните обекти и тяхното развиетие и закономерности. Обяснителната функция е да се разкрият и обяснят същностните черти и закономерности на наблюдаваните явления. Нормативната функция на изследването е да формулират дидактически норми и предписания, а комуникативната функция служи като средство за предаване на знания между участниците. Проблемите разглеждани в дидактическите изследвания зависят и се определят както от социалните потребности, така и от развитието на другите педагогиески науки. Дидактическите изследвания „намират” своя материал за изследване в практиката на обучението. Сама по себе си, дидактиката използва голям брой научноизследователски методи за своите изследвания. Благодарение на тези изследвания в дидактиката се установяват и описват обективно съществуващи връзки или отношения процеси, събития състояния на нещата и др., наблюдавани в реалния образователен процес. При дидактическите изследвания, действията, които са свързани с учебния процес и условията, в които се осъществява този процес, най-често представляват така наречената независима променлива, докато резултатите, до които водят самите изследвания, обикновено представляват зависимите променливи, защото резултатите зависят от условията.
Класифициране на методите за дидактическо изследване
Различните автори разделят изследванията в различни групи, зависещи от предмета на изследване. Едни автори класифицират ссикчи методи на изследване в четири групи- организационни, емпирични, методи за обработка на данните и интерпретивни методи. Други автори ги класифицират в зависимост от техните цели, в зависимост от източниците за натрупване на информация. В зависимост от логиката на развитие на изследванията, от начина на обработка и анализ на данните от излседванията и други. Други ги разделят на три групи- основни методи, спомагателни методи и специални методи. Някои ги разделят на собствено дидактически и методи на други науки. Има класификации, в които методите се разделят на констатиращи и преобразуващи, емпирични и теоретични, съдържателни и фомални, общи и частни, количествени и качествени и др. Макар и условно могат да се разграничат три основни групи, а именно: методи за емпирично изследване, методи за теоретично изследване и методи на математика-статистическа обработка на данните от изследванията. Към първата група се отнасят изучаването на литература, документите и анализа на резултатите от дейността експериментирането, наблюдението, анкетирането, експертното оценяване, тестиране, анализ на съдържанието. Към втората група се включват методите на теоретически анализ и синтез, за абстрахиране и идеализация, за моделиране и за конкретизация на теоретическото знание, обощението, аналогията, класифицирането, причинният анализ. Третата група методи включва основните математико-статистически методи използвани в изследователската практика на образованието и обучението, а именно: честотен (алтернативен) анализ, вариационен анализ, корелационен анализ, факторен анализ и проверка на хипотези.
Емпирични методи и тяхните характеристики
Чрез емпиричните методи за изследвания се събират данни за изследване въз основа на практиката. Те имат за цел получаването на изводи на основата на получените по пътя на специално организирани дейности емирични знания (знания получени при непосредствен допир с обекта), а обекта на изследване е самата действителност.
Наблюдението е общонаучен метод за изследване. В дидактиката чрез него познанието на дидактическите процеси и явления се осъществява чрез тяхното непосредствено възприемане от изследователя или от упълномощено от него лице. Във втория случай изследователят получава косвени възприятия за процесите или явленията чрез описанието им от непосредствено наблюдаващите ги лица. Голямо предимство на този метод е, че той се осъществява при естествените условия на обучението, а това е важна предпоставка за тяхното обективно отразяване от изследователя. Същевременно в това се заключава и същественият недостатък на наблюдението, тъй като в редица случаи се налага да се изчаква естествената поява на интересуващите изследователя явления, въпреки че невинаги за него това е изгодно. Наблюдението може да се използва като самостоятелен метод или в състава на по-сложни методи, като елемент от цялостен инструментариум. Научното наблюдение се отличава от обикновената фиксация на явленията със своята целенасоченост, планомерност, системност и точност на инструментариума, който изследователят прилага. Чрез него опитният наблюдател може да събере богат и разнообразен фактически материал, който да използва за дидактически обобщения. Наблюдението може да бъде обективен метод за научно изследване само при спазване на някои условия. То трябва да има ясна и строго определена це, да се планира и провежда по определена програма, да се съпровожда с пълно и точно описание на наблюдаваните процеси, да се осъществява при точно усвановени и строго отчитани условия, да допуска възможност за повторение, за проверка и контрол на резултатите му, да се съпровожда с научен анализ и обяснение за наблюдаваните явления. Наблюдението може да бъде няколко вида. В зависимост от типа на връзка между изследователя и обекта за изучаване може да бъде директно и индиректно, свободно и участващо и открито и скрито. В зависимост от организацията си във времето може да бъде непрекъснато и дискретно.
Дидактическият експеримент е основен метод за изследване, който позволява явленията и процесите да се изучават при съблюдаване на строго определени условия. Важно негово предимство е, че тези условия могат да създават или променят съобразно с поставената цел, а това позволява при необходимост изследваните явления и процеси да се възпроизвеждат многократно. Експериментът се различава от наблюдението, което се свежда до изучаване на явления и процеси, които възникват и протичат независимо от целите на изследователя и без никаква намеса от негова страна, по това, че служи за изследване на явленията и процесите, които умишлено са причинени от изследователя и протичат при условия, които той може да се променя и контролира. Може да се счита, че основната разлика между експеримента и наблюдението се крие в начина на разглежданите явления и процеси: дали те са създадени специално за изследване или дали условията, в които се случва експеримента са променени или са възникнали независимо от намеренията на изследователя . Ако например някой описва поведението на учениците в нови за тях ситуации, които той е успял да наблюдава, тогава казваме, че се използва методът на наблюдение и ако тези ситуации са умишлено създадени от изследователя, за да може да изучи реакциите на учениците, причинени от тях, тогава може да кажем, че изследователят е извършил експеримент. Условията или факторите, които изследователят променя, се наричат независими променливи, а получените като резултат изменения зависими променливи. Експериментите могат да бъдат естесветни- в обичайната за изследвания среда или лабораторни- в лабораторни условия, извършен чрез специална апаратура. По своето изследователско предназначение дидактическият експеримент бива констатиращ и преобразуващ. Основното предназначение на констатиращия експеримент е да установи изходното или крайното състояние на изследвания обект. Чрез преобразуващия експеримент се осъществява реалното изменение на изследвания обект в съответствие с предварително набелязаната цел. преобразуващият експеримент могат да се разглеждат и като отделни етапи на дидактическия експеримент. Някои автори обособяват повече етапи или разновидности на дидактическия експеримент: предварителен (разузнавателен) експеримент, основен експеримент, заключителен експеримент (етап), допълнителен експеримент, отсрочен експеримент (ако има нужда). Когато едно явление се изследва само за себе си, без да се сравнява с други, обикновено се говори за абсолютен експеримент, а ако то се изучава в сравнителен план за сравнителен експеримент. Понякога наред с основния експеримент се провежда и дублиращ експеримент, при който идеите и хипотезите се проверяват при други условия, върху основата на друг материал. В редица случаи преди да се вземат едни или други управленски решения, резултатите от дидактическия експеримент се подлагат на масова проверка в практиката, т. е. осъществява се проверяващ експеримент.
Дидактическият тест се състои от серия от въпроси и задачи, чрез които обективно се оценяват (измерват) резултатите от обучението по отношение на придобити от учениците знания, умения и компетенции. Тяхното използване е свър-зано със стремежа да се преодолеят недостатъците на традиционната система за проверка и оценка на учебните постижения на учениците. Основното предимство на дидактическите тестове е тяхната обективност, надеждност и валидност. Един метод е обективен, когато получените чрез него резултати са независими от лицето, което провежда изследването. Надеждността характеризира степента на точност на теста, а валидността показва степента на точност по отношение на онова качество, което действтелно трябва да бъде измерено. За качествата на всеки тест се съди по съответните коефициенти за обективност, надеждност и валидност. Тестовете се създават по строго определена методика, която включва няколко основни етапа, определяне целта на теста, разработване на система от въпроси и задачи. изпробване на теста и анализ на резултатите, оформяне на окончателния вариант на теста и изследване на неговите качеств